Лекции изнесени в Дорнах от 23 26. 12. 1920 г превод от английски: вера гюлгелиева

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Още веднъж нека да опишем тези форми на знание. От една страна, имаме овчарите. Те изживяват чрез своето наивно, инстинктивно виждане, това което става в света на хората. Такива вътрешни видения, са се дъл- жали, както вече ви казах, на енергиите на земята, които работят вътре в човешкото същество. Тези енергии на земята не работят само в нисшите царства, но също и в човешкото същество. Съвременните хора, особено тези, които живеят понастоящем, вече не преживяват пряко тези земни енергии, които се издигат от земята, а след това се появяват като вътрешни видения. Ала колкото върви назад в еволюцията, толкова повече откриваме тези вътрешни видения, видения, които в цялостните си очертания и форма се различават според различните климатични условия, различните области на земята и пр. Онова, което може да бъде разкрито в тази връзка, обаче, е измамно, защото хората от старите времена са били скитници. Способностите за вътрешно знание, като им идваха от ене- ргиите на земята, развити в някоя област или територия, а след това, поради разселването на народите и стоката към други територии, а тези вътрешни видения бяха пряко свързани с територията, където виденията се бяха появили, и тогава поради миграцията на народите те се преда-

Вътре в това древно човечество е имало също живо възприятие за онова, което се отнася до цялата земя като планета - или поне така е било всред много народи - за териториите на които те са живеели. Това е било вътрешно възприятие за планетата земя, за случките в света на хората така, както те изразявали себе си в социалния живот, а също и за случки в животинския свят. Нашето обикновено сетивно възприятие след това се е развило по тази вътрешна способност. Това вътрешно възприятие, тези видения-картини в съвременния век са дошли напълно до повърхността на сетивата.

Те, сетивата, са станали начина за възприемане, който е въздигнат до идол в естествените науки, където хората вярват само онова, което интелектът съчетава само от своите сетивни възприятия. Това сетивно въз-
приятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съ- временните психология или антропология. Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външ но възприятие.

Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и - да употребим плато ническия термин е „геометризирала" фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път. Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия - математическо-механично зна- ние, което възниква от вътре из нас самите.

Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древност- та, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезна- ли, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология. Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека. И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на ов- чарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-после- дните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията. От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират.

Онова, което стана силно едва в съвременния век, разкри себе си от 15 век насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно при-

Често се казва, че човечеството трябва да стане способно отново да разгъне истински виждания. Математическото и механичното знание, което възниква във вътрешното същество би трябвало отново да бъде развито до творческо Въображение. Сетивният свят, който става обект на разми- шления и позволява да възникват всевъзможни видове теории относно сетивните процеси, трептенията на вълни и други подобни, трябва отново да бъде изпълнен с възприятията на Вдъхновението. И чрез това хората ще открият връзката със собствения си произход, с духовното, което е тяхното собствено същество. Не сме развили математически понятия и външни сетивни възприятия като последни остатъци на онези древни времена. И какво се е случило в еволюцията на човечеството като резултат от това?

Нека да си помислим за 18 век и за английския философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките. Лок познава единствената форма на знание, която е валидна - знанието, което се пре праща в самото начало чрез сетивата. Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математиче ски, защото на Запад - макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това - човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо.

И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност? Правени са усилия да се разбере човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина" от Дела Метрие. И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията. Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в све- тлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе - тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика", която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология. Би имало

Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие. Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот. И в 19-то столе- тие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог. Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие." Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията - всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят. „Не са Боговете, които са създали човека, а човекът, от своя душевен живот, е създал

А след това мъже като Дарвин и други, с подобна умствена деятелност, добавиха огромна тежест на идеята, че човекът притежава само външните си възприятия на сетивата. Те подтикнаха учения, основаващи се напълно на този вид възприятия. След това стана ясно, че човешкото същество не може да бъде разбрано чрез тези учения. В чудесна постройка от идеи се създаде теорията за еволюцията от най-простия до най-висше създадения организъм и човекът е поставен на върха на животинския свят. Какво се разбра чрез това за човешкото същество? Онова само, което може външно да бъде видяно чрез сетивното възприятие.

Във Франция, през 18-то столетие, на човека се е гледало като на маши- на: през 19-то столетие човекът е бил външно виждан и не бе достигнато до неговата вътрешна природа. Присъстваше само обвивката около чо- века. Тази обвивка наистина стои на върха на животинския свят. Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия. Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схва- нат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до ка- ква степен самото човешко същество е било загубено. Хората проучват анатомията и физиологията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество. Но в съвременния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество. От науката - най-висшият признат днес авторитет - не може да се получи никакво съзнателно разбиране на човешкото същество. Човекът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено - това са предтечите на нашата научна умственост.

В една от най-наскоро издадените книги (а след нея се появи и друга, защото брошурите целящи да се опровергае антропософията вече достигат до цели томове) - в една доста голяма книга откриваме да пише, че много от Антропософията е възпоменание от древните митологии. Това е така, защото авторът просто не разбира антропософията. Той е лисансие по Теология, много учен господин... те всички са учени господа. Това може да се каже и като рефрен, като си помислим за едно прочуто изказване на Шекспировия „Юлий Цезар": „И така всички те са почтени хо- ра..." Те всички са учени хора и точно този човек, защото съвсем никак

не разбира Антропософията, открива в нея нещо сходно с древните ми- тологии.

Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съзнание, което другаде се слу- чва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в реално стите, така че положително не са касае до митологична поезия. Въпреки това, точно чрез Антропософията често сме дълбоко и вътрешно подтикнати да осъзнаем значението на древните митологии и на древните митологични картини. Тези древни митологии не са поезия в смисъла, в ко- йто днес мислим за поезията: те са резултат на наивни творчески Въ- ображения за известно съдържание на света, Обаче това съдържание на света тогава бе изразено в картини. И ако позволим дълбокото значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за знание. Да ви припомня днес едно стихотворение от древна Индия, отнасящо се до Бог Варуна:

Варуна е този, който е разстлал въздуха през горите.

Варуна е този, който е дал на бързокраките животни бързината.

Варуна е този, който произвежда млякото в млечните крави.

Варуна е този, който раздвижва Волята в сърцето на човека.

Варуна е този, който запалва светкавицата в океана на облаците.

Варуна е, който причинява светлината на слънцето да свети в свода на небето.

Варуна е, който произвежда Сома-питието на планината."

С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера. Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въз- действали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промя- ната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покри- тие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез жи- вотните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане при тежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци - поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредст-
вом знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-пи- тието на планината - тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света.

Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните прост- ранства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдиш- ваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опи- тват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъд- рост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.

В книги, в които се описва ориенталския живот ще намерите на много места указания за Сома-питие или Сома-сок. Всевъзможни остроумни обяснения са дадени, защото истинската Посветителна Мъдрост никога не казва каква е всъщност субстанцията на Сома-питието. Много книги казват, че не е известна субстанцията на Философския камък. Нито аз ще говоря за тези две субстанции. Искам само да посоча хумора на изка- зването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно. Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините. Също се казва, че Философският камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез Философския камък. Ала има хора в нашето съвремие, които консумират Философски камък с килограми. Въпросът е да се погледне на нещата през правилната светлина.

Забележително е, че нещо много познато се представя като че ли е съвсем непознато, защото хората не разбират връзката на техния настоящ начин на виждане с този на времена, относително не много далечни.

Обаче трябва да осъзнаем, че днес виждаме света през много разкривени очила, и че въпреки нашето научно развитие, не разбираме онова, което
е най-близо до нас: ние не знаем въздействието на много вещества, които използваме в ежедневния си живот.

А живеем всред тези въздействия и ги изпитваме. Съвременната наука не знае какво е Сома-питието, или пък Философския камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те). Също така може да бъда казано: Съвременните хора осъзнават твърде много взаимоотношенията между банките и индустриалните начинания и мнозина откъсват своите купони от вестниците, които получават, обаче те знаят твърде малко какво означава това в комплекса на социалния живот, както малко знаят и за споменатите по-горе вещества. Нашият начин на възприятие е от онзи вид, който ни замъглява, заблуждава ни дори и с очила: правим ежедневните си подреждания без да знаем нищо истинско за вътрешните връзки на света.

Странно е, че хората се опитват да спазват тези понятия, които са толкова повърхностни, че те не желаят да се захванат с ново вътрешно знание от една страна и да се стремят, от друга, към ново външно знание. По- някога, поради тъмни емоции, онова, което повечето хора истински желаят в съзнателното си същество се бори да ги накара то да бъде почув- ствано, ала те се страхуват да издигнат своята воля на съзнанието си.

Напоследък приятел ми даде брой от ,,Rheinische nusik und Theater Zei- tung". Първата статия е за опитностите на един музикант. Той пише въз основа на непосредствена опитност при специфични обстоятелства и това, което разказва е крайно интересно. Ще цитирам няколко изрече- ния: „Към общите социални и икономически размирици бяха прибавени и проблемите на музиката, външния проблем - този на новата публика, която идва към изкуството много неподготвена. Кое от изкуствата има постоянна стойност и как изкуствата и хората могат да бъдат обединени. Това са въпроси с особена важност в настоящия момент."

Болшинството хора неосъзнават тежестта на тези въпроси: там тяхната тежест е била почувствана, защото те са там като ужасяващ товар за све- та.

„Много, много проблеми биха били по-добре и по-лесно разрешени, ако музикалната професия беше организирана. Ала ние все още сме без никаква музикална организация, която да може да представя общите инте- реси, на всички професионални музиканти: дори и отделните групи по интереси все още не са наисти на обединени една с друга."

И авторът продължава да мисли за подходяща организация. Той пише: „Едва ли някоя от асоциациите включва всички членове на професията. Може би най-добре са „Немските Музикални Обединения" които включват по-специално оркестранти и „Обединението на Музикалните търгов- ци", където има обща основа, поради техните икономически цели. След
голям интервал следват различните академически и неакаде мически учители по музика, учителки по пеене в музикалните училища, органи- сти, директори и критици, както и композитори и изпълнители на музи- ка. Егоистични интереси и съперничества са отблъснали мнозина да се присъединят към тези асоциации. Общо взето, работещите в културни професии са далеч от осъзнаване нуждата от организация. И става така, че в света на музиката онези, начело на нейните обществени интереси не са експерти, които осъзнават истинските нужди. В големите Държавни както и в провинциалните органи, дилетанти имат авторитета и също, според силата на партиите, политици, за които изкуството е само вторичен интерес и които макар и да имат често добрата воля, обикновено им липсва експертното знание и не са освободени от предразсъдъци. И така става, че Държавата почти никак не успява да посрещне оправданите изисквания на музиката. И това не се отнася само до музиката, то е типи чно за всички културни нужди. Също осъществяването икономическите проблеми на хората не могат подходящо да се разрешат от политиците, които досега са боравили с тези въпроси, напоследък се основава нов „Икономически Съвет". От около 400 места, три бяха дадени на Изкуст- вото - такава беше преценката за важността му. И като знаем, че един от трите гласа не може да представлява интересите на Немското Обедине- ние на Музикантите дори само по икономическите и финансови въпро- си, не може да не запитаме: къде тогава ще се разглеждат културните интереси на хората? Парламентарни дебати са вън от възможност. Няма нито един експерт от нашата професия в Райхстага и дори и да имаше десет или двадесет, те не биха могли да направят абсолютно нищо в мя- сто, където хората говорят и гласуват според партийната си принад- лежност.