Лекции изнесени в Дорнах от 23. до 16. 10. 1921 г

ЦИКЪЛ ОТ 11 лекции

изнесени в Дорнах

от 23. 9. до 16. 10. 1921 г.
превод от немски: ДИМИТЪР ДИМЧЕВ


изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от книга

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

Източната и за­пад­на­та култура, раз­г­ле­да­ни в ду­хов­на свет­ли­на - Любов и страх - Познание за све­та и се­бе поз­на­ние - Западните Мистерии (Ирландия) - Булвър-Лайтън и не­го­вия ро­ман „Занони" - Вътрешната същност на чо­ве­ка ка­то от­ра­зя­ва­що ус­т­ройс­т­во - Огнището на раз­ру­ше­ние в чо­ве­ка ка­то пре­дус­ло­вие за са­мосто­ятел­но мис­ле­не - Възникването на стра­хът в за­пад­на­та кул­ту­ра - Тайната на зло­то - Кръвна проти­во­по­лож­ност меж­ду Изтока и Запада - Вашингтонската кон­фе­рен­ция Афоризмът на ге­не­рал Сматс.

Изпълване на вът­реш­но­то „ог­ни­ще на разрушение" в чо­ве­ка с мо­рал­ни иде­али - Юпитеровият ста­дий на Земята - Обикновеното съз­на­ние ка­то об­ласт на Бог Отец - Адолф Харнак ка­то зас­тъп­ник на Бог Отец - Разграничаването на Бог Отец от Сина при Владимир Соловьов - Вътрешното Слово – Отминава- щият и идва­щи­ят свят - Дъга и ин­кар­нат - Християнството ка­то ре­ли­гия на Възкресението - Светът на Луната ка­то свят на Отеца и све­тът на Слънцето ка­то свят на Сина - Християнизиране на човека.

Основни прин­ци­пи на ед­на окул­т­на пси­хо­ло­гия от гле­ди­ще на има­ги­на­тив­но­то поз­на­ние - Заспиване и пробуж­да­не във вис­ше­то поз­на­ние - Светът на обек­тив­но съ­щес­т­ву­ва­щи­те мис­ли и на су­бек­тив­ни­те мис­ли - Чувствата ка­то дъл­бо­ко ута­ени съ­ни­ща - Волята ка­то сън­но изживяване, не­за­ви­си­мо от тя­ло­то - Мислене, чув­с­т­ва и во­ля в меж­дин­ни­те прос­т­ран­с­т­ва на физическото, етерното, ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът - Минала и бъ­де­ща Карма.

Сънищното съз­на­ние на жи­во­тин­с­кия ду­ше­вен жи­вот - Растителното съз­на­ние през ля­то­то и зи­ма­та - Мине­рал­но­то съз­на­ние ка­то съз­на­ние за на­ши­те дейс­т­вия - Отношението на чо­ве­ка към Йерархиите в све­та на имагинацията, инспирацията, ин­ту­ици­ята - Метаморфози на мис­лов­ния и во­лев свят в жи­во­та след смъртта - Човекът, как­то е пос­та­вен меж­ду вис­ши­те Йерархии и при­род­ни­те царства.

5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 ...............……………...........................50

Мисловният свят в сфе­ри­те на се­тив­на­та ор­га­ни­за­ция -Чувствата ка­то су­бек­тив­на същ­ност - Душевното настро­ение на Гьоте през 1790 г. - За сре­ща­та на ми­на­ло­то и бъ­де­ще­то в ду­хов­но­то нас­т­ро­ение на чо­ве­ка - Волята ка­то аре­на меж­ду мо­рал­ни­те иде­али и ин­с­тин­к­ти­те на чо­ве­ка - Подготовка на бъ­де­ще­то чрез същнос­т­та на во­ля­та - Съвестта - Космически студ и зем­на топ­ли­на в ус­т­ройс­т­во­то на човека.

Антропософията ка­то кос­мо­со­фия - Духът на чо­ве­ка и жи­во­тът след смър­т­та - Обагряме на ми­не­рал­но­то съз­на­ние с мо­рал­но­то чув­с­т­во - Отношенията на чо­ве­ка към Ангела и Архангела - Поява на рас­ти­тел­но­то съз­на­ние в „сред­нощ­ния час на Битието" - Навлизане в сфе­ра­та на Архаи чрез жи­во­тин­с­ко­то съз­на­ние - Животинският кръг - Човекът и об­к­ръ­жа­ва­щия свят - Навлизане в пла­не­тар­ни­те сфе­ри - Одушевяване на жи­во­тин­с­ка­та ор­га­ни­за­ция – Зна- чението на ду­шев­но­-ду­хов­ния свят - Себепознание и поз­на­ние за света.

Животът на чо­ве­ка след смър­т­та - Минерално съз­на­ние и рас­ти­тел­но съз­на­ние - Едно про­ти­во­пос­та­вя­не меж­ду Гьоте и Шекспир - Животинското съз­на­ние -Отношението на чо­ве­ка към „гру­по­ви­те дути" на жи­вотни­те и фор­ми­ра­не­то на ор­га­ни - Подготовка на етер­но­то тя­ло в пла­не­тар­ния свят - Земният за­ро­диш на чове­ка ка­то ха­ос - Астрален плод от Земята и етер­но­-кос­ми­чес­ки плод - Действие на Кармата - Дихателните дви­же­ния на Космоса в човека.

Миналото на вис­ши­те Същества и чо­веш­ки­ят дух - Растително-минералното цар­с­т­во и жи­во­тин­с­ко­-рас­ти­телно­то цар­с­т­во ка­то при­род­ни цар­с­т­ва на бъ­де­ще­то - Човешко-животинското цар­с­т­во - Душевно-човешкото цар­с­т­во – От- кровение на вът­реш­на­та чо­веш­ка същ­ност във външ­ния фи­зи­чес­ки свят на бъ­де­щия Юпитер - Фридрих Нитче и свръ­х-­чо­ве­ка - Свръхсетивните със­тав­ни час­ти на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во ка­то за­роди­ши на бъ­де­щи све­то­ве - Мина- лото на све­то­ве­те и бъ­де­ще­то на Земята.

Духовнонаучно раз­г­леж­да­не на ду­шев­ния ин­те­лек­ту­алис­ти­чен чо­век - Духовната Наука ка­то да­ри­тел на жизне­на­та си­ла - Цитати от и опи­са­ние на един съв­ре­ме­нен чо­век (Готфрид Бен) как­то и не­об­хо­ди­мос­т­та от Духов­на Наука за него.

10. Десета лекция, 15 Октомври 1921………………..............................98

Притъпен Азов во­лев жи­вот и буд­ни­те об­ра­зи на мис­ли­те­-сен­ки – Про- буждане на Азът чрез илю­зи­ята на се­ти­ва­та - Свързване с мър­т­ви­те чрез кон­к­рет­ни представи, а не чрез аб­с­т­рак­т­ни мис­ли - За об­ра­та на се­тивни­те из­жи­вя­ва­ния по вре­ме на жи­во­та след смър­т­та - Фойербах и не­го­ва­та фи­ло­со­фия - Рихард Вагнер - Целокупност на се­тив­ни­те възприятия: топлина, светлина, химизъм, жи­вот - Опровержение на твърдението, че „големината" е от­но­си­тел­на - Проблемът за ду­хов­ни­те стойнос­ти - Изгубване на соб­с­т­ве­но­то съ­щес­т­во в ин­те­лек­ту­ализ­ма и не­го­во­то ут­вър­ж­да­ва­не в действия, про­из­ти­ча­щи от чис­то­то мислене.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 .......…….............................109

Мистерията на Голгота в епо­ха­та на сво­бо­да­та - Сетивната илю­зия ка­то пред­пос­тав­ка за сво­бо­да - Днешната нес­во­бо­да на чо­ве­ка през жи­во­та след смър­т­та - Нейното пре­одо­ля­ва­не чрез из­жи­вя­ва­не­то на сво­бо­да­та в зем­ния жи­вот - Модерната пред­с­та­ва за све­та без на­ча­ло и край - Предишната пред­с­та­ва за света, раз­г­леж­дан меж­ду кос­мо­го­ни­ята и Страшния съд - „История на света" от Ротек - Безсмислието на съв­ре­мен­на­та ис­тория - Артур Шопен- хауер - Мистерията на Голгота ка­то смис­лов цен­тър на ис­то­ри­чес­ки­те съ­би­тия - Духовната Наука и Евангелията - Христос ка­то Дух на Слънцето - Овербек и мо­дер­на­та теология.

За ха­рак­те­ра на те­зи час­т­ни из­да­ния Рудолф Щайнер (1861-1925) каз­ва след­но­то в сво­ята ав­то­биогра­фия "Моят жиз­нен път" (Събр. Съч. №28, гл.35):

"Съдържанието на те­зи из­да­ния бе пред­ви­де­но да се из­не­се под фор­ма­та на устни, неп­ред­наз­наче­ни за из­да­ва­не съобщения...

Никъде и в ни на­й-­мал­ка сте­пен не е спо­ме­на­то нещо, ко­ето да не пред­с­тав­ля­ва чист ре­зул­тат от из­г­раж­да­ща­та се Антро­по­со­фи­я­.­.­.Чи­та­те­лят мо­же на­пъл­но да ги при­еме за това, ко­ето Антропо­со­фи­ята има да каже. Ето защо... пър­во­на­чал­но тръг­нах­ме от условието, те да бъ­дат раз­п­ростра­ня­ва­ни­ са­мо всред чле­но­ве­те на Антропософското Общество. Нека оба­че се има предвид, че в те­зи неп­рег­ле­да­ни от мен ръкописи, има и не­пъл­ни неща.

Право за оцен­ка на по­доб­но час­т­но из­да­ние оба­че се приз­на­ва са­мо на онзи, кой­то знае как­во е ус­лови­ето за та­ка­ва оценка. А за по­ве­че­то от те­зи из­да­ния ус­ло­ви­ето се със­тои по­не в ан­т­ро­по­софско­то поз­на­ние за чо­ве­ка и космоса, до­кол­ко­то същ­нос­т­та им е из­ло­же­на от Антропософията и в поз­на­ни­ето на това, ко­ето под фор­ма­та на "ан­т­ро­по­соф­с­ка история" се съ­дър­жа в съ­об­ще­ни­ята от ду­хов­ния свят."