Лекции изнесени в Хамбург от 18. До 31. 1908 г превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев сканирано от книга

12 ЛЕКЦИИ

изнесени в Хамбург

от 18. 5. До 31. 5. 1908 г.

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканирано от книга

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

1. Седма лекция, 26 май 1908………………………….....................4

Мистерията на Голгота: Съединението меж­ду Слънчевия Логос и Земя- та. Промените в аура­та на Земята. Чрез Мистерията на Голгота, Земята по­ема в се­бе си силата, ко­ято ще и поз­во­ли от­но­во да се свър­же със Слънцето. Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло. Изгра- ждането на вис­ши­те със­тав­ни части: Манас, Буди и Атма. Развитието на чо­ве­ка се осъ­щес­т­вя­ва чрез неп­ре­къс­на­ти­те об­ла­го­ро­дя­ва­щи въз дейс­т­вия на Азът вър­ху ас­т­рал­но­то тяло, етер­но­то тя­ло и Аза. Изцелението на сляпородения. Христос и зако­нът на Кармата. Христос и прелюбодей- ката.

Развитието на чо­ве­ка във връз­ка с Христовия Принцип.

Появата на Христос Исус в сле­дат­лан­т­с­ка­та епоха. Преселението на ат­лан­т­ци­те от Запад на Изток. Древно индийската, древ­но­пер­сийс­ка­та и еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка­та кул­тур­на епоха. Древноримската епоха. Съотно- ше­ни­ята меж­ду еги­пет­с­ка­та и съв­ре­мен­на­та кул­тур­на епоха. Христос Исус „слиза" на Земята в гръ­ко­-римска­та епоха; са­ми­ят Бог се въп­лъ­ти в чо­веш­ко­то тяло.
3. Девета лекция, 29 май 1908…………………………....................26

Древните про­ро­чес­т­ва и раз­ви­тие на хрис­ти­ян­с­т­во­то.

Съзнанието на ат­лан­т­с­кия човек. Промяна в съз­на­ни­ето през пър­ви­те три сле­дат­лан­т­с­ки кул­тур­ни епохи. Пророческото за­гат­ва­не за Аз-съм, Логоса и Христос. Древноеврейският принцип. Гръко-римската епоха: чо­ве­кът обек­ти­ви­ра своя Аз във външ­ния свят. Египетските пирамиди, гръц­ки­ят храм и катедралите. Христо­во­то Събитие тряб­ва­ше да ста­не през чет­вър­та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха. „Майката на Исус" и „Светият Дух".

4. Десета лекция, 30 май 1908…………………………....................37

Христовият Импулс и чо­ве­чес­т­во­то.

Седемте „раси" на Атлантската епо­ха и се­дем­те „кул­тур­ни епохи" на сле­дат­лан­т­с­ко­то време. През Атлантска­та епо­ха чо­ве­кът тряб­ва­ше да пре­вър­не сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло в ин­с­т­ру­мент на Аза: през сле­дат­ла- нтски­те кул­тур­ни епо­хи той пра­ви „носители" на Аза и дру­ги­те със­тав­ни час­ти на сво­ето същество. Бъдещата кул­ту­ра - Манас и бъ­де­ща­та кул­ту­ра - Буди. Трите епо­хи от ис­то­ри­ята на християнството: 1. Епоха пре­ди ид­ва­не­то на Христос Исус; 2. Максималното нав­ли­за­не на чо­веш­кия Дух в ма­те­ри­ята и про­фа­ни­ра­не на християнството; 3. Духовното раз­би­ра­не на хрис­ти­ян­с­т­во­то с по­мощ­та на Антропософията. Сватбата в Кана. Как Христовият Импулс дейс­т­ву­ва в чо­ве­чес­т­во­то през „три­те ми­ро­ви дни".

Християнското пос­ве­ще­ние.

Същността на Посвещението. Посветеният тряб­ва да ста­не „бе­зо­те­чес­т­вен човек", в пъл­ния сми­съл на дума­та „обективен" човек: той тряб­ва да при­еме в се­бе си за­ро­диш­ни­те къл­но­ве на брат­с­ка­та любов. Христос е Духът на Земята, а Земята е тя­ло­то на Христос. За въз­п­ри­яти­ето на вис­ши­те светове. Медитация, концентрация, съзерцание. Трите ме­то­да на Посвещение. Седемте сте­пе­ни на хрис­ти­ян­с­ко­то Посвещение
6. Дванадесета лекция, 31 май 1908…………………......................57

Същността на "Дева София" и на Светия Дух.

Принципът на Посвещението. „Катарзис" или пречистване: об­ла­го­ро­дя­ва­не на ас­т­рал­но­то тя­ло чрез ме­дита­ция и концентрация. Възпитание на мис­ле­не­то чрез „Фи­ло­со­фия на свободата". Отпечатване на ас­т­рално­то тя­ло в етер­но­то тяло. „фотизмос" или просветление. „Дева София", пре­чис­те­но­то ас­т­рал­но тя­ло и „Светият Дух"; кос­ми­чес­ки­ят ми­ров Аз во­ди до просветлението. Даването на име­на по вре­ме на еван­гелски­те съби- тия. Християнският езо­те­ри­зъм на­зо­ва­ва май­ка­та на Исус с име­то „Дева София". „Исус от Назарет" и „Христос Исус". При Кръщението в Йор- дан, Азът на Исус от Назарет на­пус­ка три­те му те­ла и от­тога­ва в не­го жи­вее и го­во­ри Христовият Дух. След смър­т­та на Голгота, Христос се съ­еди­ни с тя­ло­то на Земя­та и ста­на Дух на Земята. В Евангелието на Йоан са вло­же­ни силите, не­об­хо­ди­ми за пос­ти­га­не­то на „Дева София". Мария Магдалина и Възкръсналият. Появата на Възкръсналия край Ге- нисаретското езеро. Не вер­ни­ят Тома. Новото Христово ид­ва­не в етер­ния свят. Световноисторическото зна­че­ние на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ

МИСТЕИРИЯТА НА ГОЛГОТА

А не­ка се­га из­ви­ка­ме пред на­ши­те ду­ши фи­зи­чес­ко­то събитие: Христос раз­пъ­нат на Кръста и те­ча­ща­та от ра­ни­те му кръв. Какво под­с­каз­ва то­зи образ, чи­ето съ­дър­жа­ние се из­чер­п­ва в ед­но фи­зи­чес­ко събитие, на онзи, кой­то пра­вил­но раз­би­ра Евангелието на Йоан?

Този фи­зи­чес­ки процес, Събитието на Голгота, е из­раз и про­яв­ле­ние на един ду­хо­вен процес, кой­то се разиг­ра­ва в сре­дищ­на­та точ­ка на ця­ло­то Земно развитие. Ако чо­век схва­ща те­зи ду­ми в сми­съ­ла на днеш­но­то ма­те­ри­ал­но светоусещане, той ед­ва ли ще си пред­с­та­ви не­що особено. За- щото той ед­ва ли ще си пред­с­тави, че то­ва един­с­т­ве­но по ро­да си Съби- тие на Голгота се раз­ли­ча­ва по не­що от други, фи­зи­чес­ки сход­ни съби- тия. Обаче има ед­на ко­ло­сал­на раз­ли­ка меж­ду всич­ки Земни процеси, ра­зиг­ра­ва­щи се пре­ди Събитието на Голгота, и тези, ко­ито се ра­зиг­ра­ват след него.

Ако ис­ка­ме да се до­бе­рем до ня­кои важ­ни подробности, тряб­ва да знаем: не са­мо от­дел­ни­ят човек, не само от­дел­но­то жи­во съ­щес­т­во има фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло, как­то опи­сах­ме това, макар и са­мо донякъде, в пре­диш­ни­те лекции, а и вся­ко не­бес­но тя­ло пред­с­тав­ля­ва не са­мо фи­зи­чес­ка­та материя, ко­ято наб­лю­да­ват ас­т­ро­но­ми­те и дру­ги­те фи­зи­чес­ки изследователи. Небесните те­ла съ­що имат едно етер­но и ед­но ас­т­рал­но тяло. Нашата Земя съ­що има сво­ето етер­но и сво­ето ас­т­рал­но тяло. Ако на­ша­та Земя не би има­ла свое соб­с­т­ве­но етер­но тяло, тя ня­ма­ше да бъ­де пок­ри­та с растения; ако на­ша­та Земя не би има­ла свое соб­с­т­ве­но ас­т­рал­но тяло, тя ня­ма­ше да бъ­де на­се­ле­на от животни. Ако ис­ка­ме да си пред­с­тавим етер­но­то тя­ло на Земята, тряб­ва да си пред­с­та­вим не­го­вия цен­тър в цен­тъ­ра на Земята, как­то и фи­зичес­ко­то тя­ло на Земята има своя цен­тър там. Цялото фи­зи­чес­ко тя­ло на Земята е по­то­-­

Ако ня­кой би наб­лю­да­вал с яс­но­виж­дащ пог­лед ас­т­рал­но­то тя­ло на Зе- мята в хо­да на ней­на­та еволюция, в хо­да на про­дъл­жи­тел­ни пе­ри­оди от време, той ще­ше да установи, че фак­ти­чес­ки ас­т­рал­но­то тя­ло и етер­но то тя­ло на Земята не ос­та­ват ед­ни и същи, а се променят.

За да си пред­с­та­вим не­ща­та съв­сем образно, не­ка мис­ле­но да се пре­не­сем из­вън Земята, на ня­коя дру­га звезда, от ко­ято един яс­но­виж­дащ чо­век би наб­лю­да­вал на­ша­та Земя. Такъв чо­век би виж­дал Земята не само ка­то фи­зи­чес­ка планета, а и свет­лин­на­та аура око­ло нея, за­що­то той би въз­п­ри­емал етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тя­ло на Земята. Ако то­зи яс­но­виж­дащ чо­век би ос­та­нал на да­леч­на­та звез­да по­-дъл­го време, та­ка че да прос­ле­ди как­то пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те епо­хи на Земята, та­ка и Събитието на Голгота, пред не­го­вия пог­лед би се от­к­ри­ла след­на­та гледка: Преди Събитието на Голгота, Земната аура, със­та­ве­на от ней­но­то ас­т­рал­но и етер­но тяло, би по­каз­ва­ла оп­ре­де­ле­ни цве­то­ве и форми, но след Голгота, в точ­но оп­ре­де­лен момент, ця­ла­та Земна аура ряз­ко би про­ме­ни­ла сво­ите багри. Кой е то­зи момент? Това е моментът, ко­га­то на Голгота блик­на кръв­та от ра­ни­те на Христос Исус. В то­зи мо­мент се про­ме­нят всич­ки ду­хов­ни от­но­ше­ния на Земята.

Вече казахме: Това, ко­ето на­ри­ча­ме Логос, е сбо­рът от шес­т­те Елохими, ко­ито са свър­за­ни със Земята и които, следователно, из­п­ра­щат сво­ите ду­хов­ни да­ро­ве на Земята за­ед­но с външ­но про­яве­на­та Слънчева свет- лина. Така за нас Слънчевата свет­ли­на се явя­ва ка­то външ­но­то фи­зи­чес­ко тя­ло на Духа и ду­ша­та на Елохимите или Логоса. В момента, ко­га­то нас­тъ­пи Събитието на Голгота, силата, импулсът, кой­то по­-рано мо­же­ше да се из­ли­ва вър­ху Земята са­мо под фор­ма­та на Слънчевата светлина, за­поч­на да се съ­еди­ня­ва със са­ма­та Земя; и тък­мо по­ра­ди това, че Ло- госът за­поч­на да се съ­еди­ня­ва със Земята, се про­ме­ни и аурата на Зе- мята.

Нека да се обър­нем към Събитието на Голгота от дру­га глед­на точка. Досега раз­г­ле­дах­ме ево­лю­ци­ята на чо­ве­ка и ево­лю­ци­ята на Земята от раз­лич­ни страни. Всички знаем, че пре­ди да се пре­вър­не в се­гаш­на­та "Земя", на­ша­та пла­не­та е ми­на­ла през три­те въп­лъ­ще­ния на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, та­ка че пред­ход­но­то въп­лъ­ще­ние на на­ша­та Земя бе­ше то­ва на Старата Луна.

Когато ед­на пла­не­та пос­ти­га цел­та на сво­ето развитие, с нея се случ­ва приб­ли­зи­тел­но същото, ко­ето ста­ва и с един човек, кой­то в сво­ята по­ред­на ин­кар­на­ция е пос­тиг­нал ос­нов­на­та си цел: пла­не­та­та пре­ми­на­ва в друго, не­ви­ди­мо състояние, на­ре­че­но Пралайя, и пос­ле се въп­лъ­ща­ва отново. Между пре­диш­но­то въп­лъще­ние на на­ша­та Земя или Старата

После нас­тъп­ва времето, ко­га­то Слънцето се от­де­ля от Земята. Но то­ва се от­на­ся не са­мо за фи­зи­чес­ко­то Слънце, с не­го­ва­та фи­зи­чес­ка светли- на; фи­зи­чес­ко­то Слънце, ко­ето виж­дат чо­веш­ки­те фи­зи­чес­ки очи, се от­де­ля за­ед­но със сво­ите ду­хов­но­-ду­шев­ни Същества, на­че­ло с Елохими- те, съ­щин­с­ки­те Духове на Светлината, оби­та­те­ли­те на Слънцето. От об­що­то тя­ло ос­та­ва онова, ко­ето би се получило, ако съ­еди­ним днеш­на та Луна със Земята. Защото из­вес­т­но време, ма­кар и от­де­ле­на от Слънцето, Земята про­дъл­жи да­ е свър­за на с Луната. Едва през Лемурийската епо- ха, Луната се от­де­ли от Земята и то­га­ва въз­ник­на­ха днеш­ни­те съ­от­но­ше­ния меж­ду три­те не­бес­ни те­ла - Слънце, Луна и Земя. Тези от­но­ше­ния тряб­ва­ше да въз­ник­нат точно спо­ред опи­са­ния начин. Първоначално Елохимите тряб­ва­ше да дейс­т­ву­ват отвън. После един от тях тряб­ва­ше да ста­не гос­по­дар на Луната и от­там да от­ра­зя­ва мо­гъ­ща­та си­ла на дру­ги­те Елохими.

Днес ние жи­ве­ем вър­ху на­ша­та Земя ка­то на един ос­т­ров в ми­ро­во­то пространство, кой­то се е от­къс­нал от Слънцето и Луната. Обаче ид­ва време, ко­га­то на­ша­та Земя от­но­во ще се съ­еди­ни със Слънцето и ще об­разу­ва с не­го ед­но тяло. Тогава хо­ра­та ще са та­ка одухотворени, че от­но­во ще мо­гат да по­на­сят по­мощ­ни­те Слънчеви сили, ще мо­гат да ги при­емат в се­бе си и да се съ­еди­ня­ват с тя­х. ­То­га­ва чо­ве­ци­те и Елохимите ще имат ед­но обиталище.

Чия си­ла ще нап­ра­ви въз­мож­но всич­ко това? Ако Събитието на Голгота не бе­ше станало, Земята ни­ко­га не би мог­ла от­но­во да се съ­еди­ни със

Както във Вашето тя­ло жи­ве­ят ду­хов­но­-ду­шев­ни­те Ви сили, та­ка и в тя­ло­то на Земята - ко­ето е из­г­ра­де­но от скали, рас­те­ния и животни, и по ко­ето Вие стъп­ва­те - жи­ве­ят ду­хов­но­-ду­шев­ни­те си­ли на Земята; а тези сили, то­зи Дух на Земята, е Христос. Христос е Духът на Земята. И ко­га­то се об­ръ­ща към на­й-­ин­тимни­те си уче­ни­ци по един от на­й-­ин­тим­ни­те поводи, как­во тряб­ва да им ка­же Той? Каква тай­на ще им по­вери Той?

Той тряб­ва да заяви: Нещата сто­ят така, ся­каш от ва­ше­то тя­ло вие се вглеж­да­те във ва­ша­та душа. Там вътре е ду­ша­та ви. Но та­ка е съ­що и в случая, ко­га­то пог­лед­не­те са­ма­та Земя. Това, ко­ето се­га вре­мен­но стои пред вас в плът, е съ­щи­ят Дух, кой­то при­със­т­ву­ва не са­мо вре­мен­но в нея, а е Духът на ця­ла­та Земя и все по­ве­че ще се про­явя­ва ка­то такъв.

Ето за­що Той тряб­ва­ше да по­со­чи Земята по та­къв начин, ся­каш ста­ва ду­ма за Неговото тяло: Когато гледа­те жит­ни­те ни­ви и яде­те хляба, кой­то ви храни, как­во всъщ­ност яде­те вие? Вие яде­те Моето тяло! И кога­то пи­ете со­ко­ве­те на рас­те­ни­ята - как­во пред­с­тав­ля­ват те? Те са кръв­та на Земята, Моята кръв!

Буквално то­ва ка­за Христос Исус на сво­ите на­й-­ин­тим­ни уче­ни­ци и ние тряб­ва да при­емем те­зи ду­ми дословно. Когато ги съ­би­ра и сим­во­лич­но им пред­с­та­вя хрис­ти­ян­с­ко­то посвещение, Той спо­ме­на­ва и за­беле­жи­тел­ни­те думи, че един от тях ще Го предаде. В 18. стих на 13. гла­ва на Йоа- новото Евангелие Той казва:

„Който яде хля­ба ми, той ме тъп­че с но­зе­те си."

Тези ду­ми тряб­ва да се раз­би­рат дословно. Човекът яде хля­ба на Земята и хо­ди с но­зе­те си по та­зи Земя. И ако Земята е тя­ло­то на Земния Дух, т.е. на Христос, то­га­ва чо­ве­кът е този, кой­то хо­ди с но­зе­те си по тя­ло то на Земята и, следователно, тъп­че с но­зе­те си тя­ло­то на този, чий­то хляб яде.

Евангелието на Йоан ни от­к­ри­ва без­к­рай­но дъл­бо­ка­та идея на Тайната вечеря, за­що­то ни по­каз­ва Христос ка­то Дух на Земята, по­каз­ва ни хля­ба ка­то взет от тя­ло­то на Земята. Христос казва: "Това е Моето тяло!" (Ма-

Така че всеки, кой­то вник­ва в то­зи дъл­бок сми­съл на Йоановото Еван- гелие, тряб­ва да усети, че е свър­зан с фи­зи­чес­ко­то тя­ло на Земята не са­мо чрез соб­с­т­ве­но­то си фи­зи­чес­ко тяло, а ка­то ду­хов­но­-ду­шев­но съ­ще- ство е свър­зан с ду­хов­но­-ду­шев­но­то Същество на Земята, ко­ето е са­ми­ят Христос; тряб­ва да усе­ти как Христос - ка­то Дух на Земята - я про­низ­ва от край до край ка­то Свое тяло.

И усе­щай­ки това, ние ве­че зна­ем как­во оза­ря­ва­ше ав­то­ра на Йоановото Евангелие в момента, ко­га­то се взи­ра­ше в дъл­бо­ки­те тайни, свър­за­ни с Христос Исус. Тогава той виж­да­ше ис­тин­с­ки­те сили, ис­тин­с­ки­те импул- си, бу­шу­ва­щи в Христос Исус, и как всич­ки те тряб­ва­ше да се вле­ят в човечеството, ако то ре­ши да ги приеме.

За да раз­бе­рем всич­ко това, не­об­хо­ди­мо е още вед­нъж да си при­пом­ним как всъщ­ност нап­ред­ва раз­ви­тието на човечеството. Както знаем, чо­ве­кът се със­тои от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз. А как нап­ред­ва не­го­во­то развитие? Чрез това, че им­пул­си­ран от своя Аз, чо­век бав­но и пос­те­пен­но пре­чиства и енер­ги­ти­зи­ра три­те си ос­та­на­ли със­тав­ни части. Азът е приз­ван да пре­чис­ти ас­т­рал­но­то тя­ло и да го из­диг­не на по­-ви­со­ка степен. Когато ця­ло­то ас­т­рал­но тя­ло бъ­де пре­чис­те­но и пре­об­ра­зе­но чрез соб­с­т­ве­ната Азова сила, то ще се пре­вър­не в Духът-Себе или Манас. Когато етер­но­то или жиз­не­но­то тя­ло бъ­де пречис­те­но и пре­об­ра­зе­но от Азовата сила, то ще се пре­вър­не в Буди или Духът-Живот. И ко­га­то накрая, фи­зи­чес­ко­то тя­ло бъ­де на­пъл­но ов­ла­дя­но от Азът, то ще се пре­вър­не в Атма или Човекът-Дух. Тогава чове­кът ще е пос­тиг­нал пър­во­на­чал­но пос­та­ве­на­та му цел.

Обаче всич­ко то­ва е въп­рос на да­леч­но бъдеще. Описаните процеси, при ко­ито че­ти­рич­лен­ни­ят чо­век - из гра­ден от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз - ра­бо­ти чрез своя Аз вър­ху дру­ги­те три със­тав ни части, прев­ръ­щай­ки ги в Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, изис­к­ват един Аз, кой­то на­пъл­но съз­на­ва сво­ята мисия. Днес при по­ве­че­то хо­ра то­ва не е така. Общо взето, днеш­ни­ят чо­век пра­ви ед­ва пър­ви стъпки за фор­ми­ра­не­то на своя Манас в сво­ето ас­т­рал­но тяло. Обаче, ма­кар и не- съзнателно, с по­мощ­та на по­-вис­ши Същества, той все пак е нап­ра­вил не­що за сво­ите по­-низ­ши със­тав­ни час­ти в хо­да на до­се­гаш­но­то Земно развитие. В древ­ни вре­ме­на чо­ве­кът все пак е ус­пял не­съз­на­тел­но да об­ла­го­ро­ди сво­ето ас­т­рал­но тяло, про­ник­вай­ки го със Сетивната Душа (Еmpfindungssele). Несъзнателната ак­тив­ност на Азът в етер­ното тя­ло го прев­ръ­ща в оно­ва не­съз­на­тел­но об­ла­го­ро­де­но етер­но тяло, ко­ето ще на­ме­ри­те под­роб­но опи­сано в мо­ята "Теософия" ка­то Разбираща Душа (Verstandesseele); а не­съз­на­тел­на­та на­ме­са на Азът във фи­зичес­ко­то тя­ло ще на­ме­ри­те съ­що там под име­то Съзнаваща Душа (Bewustandesseele). Следователно, Съзнава­ща­та Душа въз­ник­ва към края на Атлантската епоха, ко­га­то етер­но­то тя­ло - ко­ето по­-ра­но е би­ло все още из­вън фи­зи­чес­ко­то тяло, и осо­бе­но из­вън гла­ва­та на фи­зи­чес­ко­то тя­ло - за­поч­ва пос­те­пен­но да се при би­ра вът­ре във фи­зи­чес­ко­то тяло. Благодарение на то­зи процес, чо­ве­кът се на­уча да из­го­ва­ря това, ко­ето той на­ри­ча свой "Аз:", Така чо­ве­кът пре­ми­на­ва със сво­ите със­тав­ни час­ти в сле­дат­лан­т­с­ка­та епоха.

Нашата съв­ре­мен­на епо­ха е приз­ва­на да пос­тиг­не Манас или Духът-Себе в това, ко­ето по­-ра­но бе­ше приема­но несъзнателно. Човекът тряб­ва да из­г­ра­ди своя Манас, та­ка да се каже, вът­ре в се­бе си, опи­рай­ки се на всич­ки сили, ко­ито му да­ват фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тяло, Сетивната Душа, Разби­ра­ща­та Душа, Съзнаващата Душа, а към него, ма­кар и плахо, да по­ло­жи ос­но­ва­та на Духът-Живот или Буди. Та- ка пред на­ша­та сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха е пос­та­ве­на за­бе­ле­жи­тел­на задача, да ра­бо­ти в та­ка­ва посока, че чо­ве­кът съз­на­тел­но да раз­вие в се­бе си и по­-вис­ши­те със­тав­ни час­ти на сво­ето същество: Манас или Духът-Себе, Буди или Духът-Живот и Атма или Човекът-Дух, ма­кар че пос­лед­на­та сте­пен ще бъ­де пос­тиг­ната ед­ва в да­леч­но­то бъдеще. Обаче още днес чо­ве­кът тряб­ва да нат­ру­па в се­бе си силите, ко­ито са му не­обходими, за да по­ро­ди в се­бе си по­-вис­ши­те сте­пе­ни на сво­ята свръх­се­тив­на природа.

Нека се­га да пос­та­вим въпроса: Защо днеш­ни­ят чо­век все още не е раз­вил те­зи по­-вис­ши сте­пе­ни и с как­во ще се раз­ли­ча­ва бъ­де­щи­ят чо­век от него?

Занапред, ко­га­то вис­ши­ят чо­век ще бъ­де на­пъл­но завършен, ця­ло­то ас­т­рал­но тя­ло ще бъ­де та­ка пре­чис­тено, че ще се пре­вър­не в Манас или

А как­ви са пос­ле­ди­ци­те от факта, че днеш­ни­ят чо­век все още не е пос­тиг­нал твър­де много? Антропософи ята от­го­ва­ря съв­сем ясно: Поради това, че ас­т­рал­но­то тя­ло все още не е дос­та­тъч­но пре­чис­те­но и не е пре- вър­на­то в Духът-Себе, са въз­мож­ни се­бе­лю­би­ето и егоизмът; не­ов­ла­дя­но­то от Азът етер­но тя­ло под­х­ранва лъ­жа­та и заблужденията; не­ов­ла­дя­но­то от Азът фи­зи­чес­ко тя­ло пра­ви въз­мож­на как­то болестта, та­ка и смъртта. В за­вър­ше­ния Дух-Себе ня­ма да има мяс­то за егоизъм; в за­вър­ше­ния Човек-Дух, т.в. в на­пъл­но раз­ви­то­то фи­зи­чес­ко тя­ло ня­ма да нах­лу­ват бо­лес­ти и смърт, а са­мо из­це­ле­ние и здраве. Следователно, какво означава, че чо­ве­кът при­ема в се­бе си Христовия Импулс? Той се на­уча­ва да раз­би­ра как­ва си­ла има в Христос, при­ема в се­бе си силите, ко­ито му поз­во­ля­ват да тър­жес­т­ву­ва до­ри над сво­ето фи­зи­чес­ко тяло.

Представете си, че да­ден чо­век би при­ел на­пъл­но Христовия Импулс, че Христовият Импулс би пре­ми­нал не­пос­ред­с­т­ве­но в него, че са­ми­ят Хри- стос би се из­п­ра­вил сре­щу него. Какво би оз­на­ча­ва­ло това?

Ако въп­рос­ни­ят чо­век би бил сляп, той би прог­лед­нал чрез не­пос­ред­с­т­ве­но­то въз­дейс­т­вие на Христовия Импулс, за­що­то пос­лед­на­та цел на раз­ви­ти­ето е по­бе­да­та над бо­лес­ти­те и смъртта. Когато ав­то­рът на Йоа- но­во­то Евангелие го­во­ри за из­це­ле­ни­ето на слепородения, опи­рай­ки се на дъл­бо­ки­те мис­те­рий­ни тайни, той наг­лед­но показва, че - про­яве­на в сво­ята пъл­на мощ - Христовата си­ла е ед­на оз­д­ра­ви­тел­на сила. Но къ­де е тя, къ­де се на­ми­ра та­зи сила? В тя­ло­то Христово, в Земята! Само че та­зи Земя тряб­ва на­ис­ти­на да се про­ник­не от същ­нос­т­та на Христовия Дух или Логоса.

Нека про­ве­рим да­ли ав­то­рът на Йоановото Евангелие раз­би­ра не­ща­та в то­зи смисъл. Какво ни раз­каз­ва той? Ето слепецът, Христос взе­ма пръст, нав­лаж­нява я със слюн­ка и я сла­га на очи­те му; Той сла­га там про­ник­на­то­то от Духа Свое тяло. С то­ва опи­са­ние (9, 6) ав­то­рът на Йоановото Евангелие раз­к­ри­ва ед­на мистерия, ко­ято той доб­ре познава. А се­га - от­х­вър­ляй­ки всич­ки пред­раз­съ­дъ­ци - не­ка об­съ­дим още по­-точ­но ед­но от на­й-­го­ле­ми­те зна­ме­ния на Христос Исус, за да вник­нем още по­-дъл­бо­ко
в ес­тес­т­во­то на тези неща, и то без опасението, че на­ши­те твър­де ос­т­ро­ум­ни съв­ре­мен­ни­ци ще смет­нат след­ва­щи­те ду­ми за глупост, за пъл­на лудост. Тук тряб­ва да напомним, че све­тът крие ог­ром­ни тайни, ко­ито все още не са достъп­ни за човека. Днешните хора, кол­ко­то и да са на- преднали, все още не са дос­та­тъч­но силни, за да ус­тоят пред те­зи тайни. Човек мо­же да проз­ре в тях, ако ги из­жи­вее духовно, но да ги пре­не­се във фи­зи­чес­кия свят, за то­ва на­ши­ят тол­ко­ва по­тъ­нал в ма­те­ри­ята съв- ременник, прос­то не е способен.

Всъщност вся­ка раз­но­вид­ност на жи­во­та се със­тои от противоположно- сти, от крайности. Животът и смъртта са та­ки­ва крайности. Когато нап­ри­мер окул­тис­тът виж­да един труп ре­дом до тя­ло­то на един жив човек, в не­го­ви­те усе­ща­ния нас­тъп­ва не­що твър­де странно. Ако пред нас зас­та­не един жив, бу­ден човек, ние знаем: там вът­ре са ду­ша­та и Духът. Но при то­зи бу­ден човек, и по­-точ­но в не­го­во­то съзнание, те са, та­ка да се каже, из­к­лю­че­ни от връз­ка­та с ду­хов­ния свят; те не виж­дат в ду­хов­ния свят. Ако оба­че пред нас имаме един труп, то­га­ва усещаме, че ду­ша­та и Ду- хът, ко­ито са му принадлежали, се­га са на път да пре­ми­нат в ду­хов­ни­те светове, че се­га за тях проб­ляс­ва ед­но дру­го съзнание, свет­ли­на­та на ду­хов­ния свят. И така, мър­т­ви­ят труп ста­ва сим­вол на това, ко­ето се случ­ва в ду­хов­ни­те светове. Но от­пе­ча­тъ­ци­те на това, ко­ето ста­ва в ду­хов­ни­те светове, има­ме и тук, във фи­зи­чес­кия свят, са­мо че по един за­бе­ле­жи­те­лен начин.

Когато да­ден чо­век от­но­во сли­за към ми­га на сво­ето раждане, тряб­ва да му бъ­де под­гот­ве­но и съ­от­вет­ното ма­те­ри­ал­но тяло. Трябва, та­ка да се каже, из­вес­т­на кон­цен­т­ра­ция на материята, за да бъ­де из­г­ра­де­но необ­хо­ди­мо­то тяло. И за ясновидеца, та­зи кон­цен­т­ра­ция на ма­те­ри­ята се пред­с­та­вя така, че съ­щев­ре­мен­но в ду­хов­ния свят та­мош­но­то съз­на­ние умира. Там то умира, тук то оживява. В кон­цен­т­ра­ци­ята на материята, на­со­че­на към ед­но чо­веш­ко фи­зи­чес­ко тяло, виж­да­ме как в из­вес­тен сми­съл уми­ра ед­но ду­хов­но съз­на ние. И на­ис­ти­на при раз­ла­га­не­то или из­га­ря­не­то на фи­зи­чес­ко­то тяло, ко­га­то час­ти­те му се разрушават, в ду­хов­ния свят се наб­лю­да­ва обратното: въз­ник­ва­не­то на ед­но ду­хов­но съзнание. Физи- ческият раз­пад оз­нача­ва ду­хов­но раждане. Ето за­що за окул­тис­та всич­ки раз­пад­ни про­це­си са не­що съ­вър­ше­но друго. Едно гробище, къ­де­то се раз­ла­гат фи­зи­чес­ки тела, пог­лед­на­то с ду­хо­вен поглед, раз­к­ри­ва един за­бе­ле­жи­те­лен процес: ед­но неп­ре­къс­на­то проб­ляс­ва­не на ду­хов­ни раж- дания.

Да предположим, че да­ден чо­век се под­ло­жи на ед­но обу­че­ние и ус­пее та­ка да тре­ни­ра сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, че за из­вес­т­но вре­ме да ди­ша въздуха, съп­ро­вож­дащ един про­цес на разлагане, и то със съзнанието, че при­ема в се­бе си то­ку­-що опи­са­ния ду­хо­вен процес. Естествено, то­ва не

Точно към та­зи мис­те­рия ни на­соч­ва ав­то­рът на Йоановото Евангелие, чрез ко­ято чо­век "консумира" смъртта; чрез ко­ято яде и ди­ша смъртта, ов­ла­дя­вай­ки по то­зи на­чин си­ла­та да изцелява; ето тайната, ко­ято ни за­гат­ва ав­то­рът на Йоановото Евангелие, по­каз­вай­ки пред нас зна­ме­ния ка­то из­це­ле­ни­ето на сля­по­ро­дения. А за хо­ра­та би би­ло мно­го по-добре, ако вмес­то неп­ре­къс­на­то да дек­ла­ми­рат как тряб­ва да се тъл­ку­ва то­зи факт, да съ­уме­ят и вник­нат в бук­вал­ния сми­съл на раз­ка­за за сля­по­ро­де­ния и не­го­во­то изцеление; да из­пи­тат прек­ло­не­ние пред ед­на та­ка­ва лич- ност, как­ва­то е ав­то­рът на Йоановото Евангелие и да си кажат: Да, има­ло е та­ка­ва личност, ко­ято да е пос­ве­те­на в те­зи Мистерии и ние тряб­ва да се опи­та­ме и вник­нем в тях.

Впрочем, не­об­хо­ди­мо бе­ше пред­ва­ри­тел­но да напомня, че се на­ми­ра­ме в ан­т­ро­по­соф­с­ка среда, къ­де­то някои пред­раз­съ­дъ­ци са ве­че пре­въз­мог­на­ти и раз­ка­зът за та­зи дейс­т­ви­тел­на мистерия, как­ва­то е при­гот­вя­нето на ед­но ле­чеб­но сред­с­т­во чрез раз­мес­ва­не­то на слюн­ка­та с пръс­т­та на Зе- мята, след­ва да бъ­де при­еман в не­го­вия бук­ва­лен смисъл.

Нека се­га се опи­та­ме да разберем, как - вник­вай­ки в то­зи факт - ние ста­ва­ме ед­но ця­ло с идеята, ко­ято ни за­ни­ма­ва днес: че Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло. Видяхме наг­лед­но как Христос оду­хот­во­ря­ва Земята, как да­ва не­що от се­бе си, за да про­из­ле­зе събитието, за ко­ето ста­ва дума.

Но не­ка към всичко, ко­ето бе­ше ка­за­но днес, при­ба­вим още нещо. Всъ- щност Христос ис­ка да каже: Най-дълбоката тай­на на мо­ята същ­ност е "Аз-съм"; истинската и неп­ре­ход­на си­ла на "Аз-съм" или на Азът, която тол­ко­ва мо­гъ­що про­ник­ва в дру­ги­те тела, тряб­ва да се влее в човека. Тя се съ­дър­жа в Духа на Земята.

Нека доб­ре да за­пом­ним то­ва и да го раз­бе­рем в не­го­ва­та пъл­на сериоз- ност: Благодарение на факта, че Христос ис­ка да нап­ра­ви от все­ки чо­век ис­тин­с­ки при­те­жа­тел на Аза, Той про­буж­да и Бога във все­ки от нас, про­буж­да с не­удър­жи­ма и ог­не­на си­ла гос­по­да­ря и ца­ря във все­ки човек.

И как­во след­ва от всич­ко това? Следва не друго, а фактът, че Христос по­каз­ва на света, и то в на­й-­дъл­бок и все­об­х­ва­тен смисъл, иде­ята за Кармата, за­ко­на на Кармата. Защото, ако ня­ко­га иде­ята за Кармата бъ­де
на­пъл­но разбрана, тя ще бъ­де раз­б­ра­на тък­мо в то­зи хрис­ти­ян­с­ки сми- съл. Тя оз­на­ча­ва не друго, а прос­та та истина, че ни­то един чо­век не тряб­ва да се прев­ръ­ща в съ­дия за ин­тим­на­та същ­ност на друг човек. Ако ня­кой не е раз­б­рал иде­ята за Кармата в то­зи смисъл, той изоб­що не е схва­нал та­зи идея в ней­на­та дъл­бочина. Доколкото един чо­век осъж­да друг, до­тол­ко­ва той го пос­та­вя и под при­ну­да­та на своя соб­с­т­вен Аз. Ако оба­че ня­кой на­ис­ти­на вяр­ва в хрис­ти­ян­с­кия сми­съл на "Аз-съм", той не съ­ди никого; то­га­ва той казва: Аз зная, че Кармата е ве­ли­ки­ят изравнител. Каквото и да си направил, аз не те съдя!

Да допуснем, че во­дят един греш­ник пред някого, кой­то на­ис­ти­на раз­би­ра Христовото Слово. Как ще постъ­пи той? Да предположим, че всички, ко­ито ис­кат да бъ­дат християни, го об­ви­ня­ват в те­жък грях. Истински­ят хрис­ти­янин би казал: Каквито и да са ва­ши­те обвинения, тряб­ва да бъ­де за­че­тен "Аз-съм" и то­зи "Аз-съм" да бъ­де пре­дос­та­вен на Кармата, на ве­ли­кия Закон, кой­то е за­кон на са­мия Христов Дух. Той трябва да бъ­де пре­дос­та­вен на са­мия Христос.

Кармата се осъ­щес­т­вя­ва в хо­да на Земното раз­ви­тие и на са­мо­то не­го ние мо­жем да пре­дос­та­вим как­во нака­за­ние ще от­ре­ди Кармата за то­зи човек. Може би то­га­ва той би се обър­нал към Земята и би ка­зал на сво­ите обвинители: Грижете се за са­ми­те вас! Земята е тази, ко­ято ще при­ве­де в из­пъл­не­ние от­ре­де­но­то от нея наказание. Следователно, не­ка да за­пи­шем гре­ха в Земята, къ­де­то и без дру­го той е за­пи­сан ка­то Карма!

„А Исус оти­де на Елеонския хълм.

И ра­но сут­рин­та от­но­во дой­де В хра­ма и це­лия на­род се съб­ра при Него, и Той сед­на и ги по­уча­ваше.

Но книж­ни­ци­те и фа­ри­се­ите до­ве­до­ха при не­го ед­на жена, уло­ве­на В прелюбодейство, и ка­то я поста­ви­ха в средата,

Казаха Му: Учителю, та­зи же­на бе­ше уло­ве­ни В са­мо­то прелюбодей- ство.

А Мойсей ни за­по­вя­да В за­ко­на да уби­ва­ме та­ки­ва с камъни; що каз­ваш Ти за нея?

И то­ва каз­ва­ха да Го изпитат, та да има В как­во да Го обвинят. А Исус се на­ве­де и пи­ше­ше с пръст на Земята. И ка­то про­дъл­жа­ва­ха да Го питат, из­п­ра­ви се и ре­че им: Който от Вас е без грях, не­ка пръв хвър­ли ка­мък Върху нея.

И пак се на­ве­де и пи­ше­ше на Земята.

А те ка­то чу­ха това, тръг­на­ха си един по­дир дру­г, ­во­де­ни от сво­ята съ- вест, ка­то поч­на­ха от по­-с­тари­те и след­ва­ха до последните; и Исус ста­на сам, и же­на­та сто­яща посред.

Когато се из­п­ра­ви и не Видя ни­ко­го освежената, ре­че й: Жено, къ­де са тво­ите обвинители? Никой ли не те осъди" (8, 1-10)

"И тя отговори: Никой, Господи." (8, 11)

Тя е пре­дос­та­ве­на на ней­на­та соб­с­т­ве­на Карма. Сега важ­но­то е не да се мис­ли за наказание, за ко­ето ще има гри­жа Кармата, а за усъвършенст- вуване:

„А Исус рече: И Аз не те осъждам; иди си и не гре­ши повече." (8. 11)

Сега ние виж­да­ме как иде­ята за Кармата е свър­за­на с на­й-­дъл­бо­ка­та идея за Христос и с Неговото зна­чение за Земята: Ако сте раз­б­ра­ли Мо- ята същност, вие сте раз­б­ра­ли съ­що и Онзи, чи­ято същ­ност Аз из­ра­зявам, и че "Аз-съм" но­си изкуплението.

Самостоятелност и вът­реш­на твърдост, в то­ва се свеж­да импулсът, кой­то Христос да­де на хората.

Днес хо­ра­та да­леч не са стиг­на­ли равнището, ко­ето ще им поз­во­ли да об­х­ва­нат истинското, вът­реш­но­то християнство. Обаче, ко­га­то се на­учат да разбират, как­во се крие в пи­са­ние ка­то Йоановото Евангелие, те пос­те­пен­но ще за­поч­нат да при­емат вло­же­ни­те в не­го импулси. И тогава, в ед­но да­леч­но бъдеще, хрис­тиянски­ят иде­ал ще бъ­де постигнат.

Така ние виждаме, как през сле­дат­лан­т­с­ка­та епоха, в Земята нах­лу­ва пър­ви­ят им­пулс за раз­ви­ти­ето на по­-вис­шия човек.

Утре ще се за­поз­на­ем с ево­лю­ци­ята на чо­ве­ка във връз­ка с Христовия Принцип имен­но в сле­дат­лан­т­с­ка­та епоха, и с ог­лед на то­ва ще по­со­чим как­во ще пред­с­тав­ля­ва Христос в бъдеще.