Задължения на наемодателя

Задължения на наемодателя

1. 
   Да предаде наетата вещ. За да може вещта да се ползва от наемателя тя трябва да му бъде предадена, наемателя да стане държател на вещта.
   
   1. 
      Какво се предава - наетата вещ (не друга) заедно с всичките й принадлежности
      
   2. 
      Как се предава - в състоянието, което отговаря на ползването, за което вещта е наета – чл.230/1 - (за разлика от продажбата - при която вещта трябва да бъде предадена в състоянието, в което тя се е намирала в момента на сключването на договора или на преминаването на собствеността и риска). При наема задължението на наемодателя е по-тежко: вещта трябва да отговаря или на уговореното или на съответното ползване, за което се наема. Често се прави опис при предаването на вещта. При липса на опис се счита, че вещта е предадена в добро състояние по силата на презумпцията, установена в чл.233/ал.1/изр.4: До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Но тази презумпция е оборима и наемателят може да доказва противното.
      
   3. 
      Мястото на предаването - определя се по правилата на чл.68 ЗЗД:
      

4. 
   Време на предаването - важи общото положение, че най-напред се предава вещта, а после се плаща цената. Но това е едно общо положение, което може да бъде отменено от страните.
   
5. 
   Разноските по предаването - в тежест на наемодателя поначало с разноските по предаването. Кожухаров: наемът е в известен случай продажба на ползването от веща. Затова наемодателят ще трябва да понесе напр. Разноските по описа (чл.233/1), а наемателят – разноските по съставянето на договора (чл.186/1).
   
6. 
   Опис - съставяне на опис при предаването на вещта. И двете страни имат интерес от това. Той е доказателство за състоянието, в което е предадена и приета наетата вещ (виж 1.2.).
   
7. 
   Неизпълнение - наемодателят може да има и вина или на няма вина:
   
   1. 
      невиновна невъзможност:
      
      1. 
         пълно неизпълнение - не може да предаде на наетата вещ наемателя (наемодателят няма вина) - договорът се разваля по право.
         
      2. 
         частично неизпълнение - не е предадена на време или в надлежно състояние - отношенията между страните се уреждат по общите правила чл.89 ЗЗД:
         

2. 
   виновна невъзможност:
   
   1. 
      не предал наетата вещ на наемателя В този случай наемателят има следните възможности:
      

• 
  да иска реално изпълнение, заедно с обезщетение за вреди
  
• 
  да развали договора по реда на чл.87
  

1. 
   да не е предал веща в надлежно състояние, вещта да има недостатъци или вещта да няма качествата, които наемодателят е гарантирал на наемателя. В този случай наемателят има следните възможности:
   

• 
  да иска отстраняване на недостатъците и обезщетение за вреди на общо основание
  
• 
  да ги отстрани сам (чл.80/1 и чл.231/2).
  
• 
  да иска да бъде освободен от наемната цена до отстраняване на дедостатъците или да иска да бъде намалена цената съобразно годността на вещта.
  
• 
  да развали договора по реда на чл.87, като остава и възможността на претендира за вредите по чл.230/2.
  

1. 
   Неотговорност – за наемодателят не възниква отговорност ако:
   
   1. 
      недостатъците са били известни на наемателя по време на договарянето
      
   2. 
      наемателят е могъл да узнае за тях при обикновено внимание. Виж 1.2. Но и в този случай наемодателят отговаря, ако изрично е уверявал наемателя, че даден недостатъ не съществува.
      
2. 
   Нездравословни жилища – чл.230/3 ЗЗД. Наемодателят носи пълна отговорност, ако недостатъцине на веща могат да увредят наемателя или членовете на неговото домакинство. Според проф. Кожехаров целта на тази норма е да се даде на наемателя възможност да прекрати договора, когато пожелае и без страх от отговорност с едностранно изявление (въпреки че договорът, който е сключел е срочен), не да се санкционира наемодателя.
   
1. 
   
   
   Изтегляне 3.04 Mb.
   
   Сподели с приятели: