Лекции по Облигационно право Конов
Понятие за основание в областта на неоснователното обогатяване
Изтегляне 3.04 Mb.
|
| Понятие за основание в областта на неоснователното обогатяване. Съществен елемент на фактическия състав, както на кондикциите, така и на иска по чл.59, е липсата на основание.
Кога сме изправени пред липса на основание? 1) Кожухаров смята, че основанието в областта на неоснователното обогатяване е същото нещо, което е основанието в областта на договорите. Казано иначе, каузата, по смисъла на чл.26 ал.2 (дето ако я няма договора е нищожен) е равна на основанието при чл.55, а може би и по чл.59. 2) Според акад. Василев, основанието е различно от каузата и под основание в областта на неоснователното обогатяване разбираме съществуването на валидно правоотношение, което оправдава престацията, разместването на имуществените блага. 3) Според акад. Ч. Големинов, основанието в областта на неоснователното обогатяване е юридически факт – законов, договор и пр. Значи той приема, че основанието е равно на титулус, не на кауза, а на титулус (юридически факт, създаващ правоотношение). 4) Аз съм склонен да подкрепя теорията на акад. Василев. Тя е и най-общата от трите теории. Освен това, тя еднакво добре обяснява липсата на основание като елемент от фактическия състав, пораждащ както кондикциите, така и в областта на субсидиарния иск за неоснователно обогатяване. Съществъването на задължението като част от валидното правоотношение, ще обясни защо ние плащаме нещо и не можем да си го искаме обратно, а липсата на това задължение ще бъде липса на основание за плащането, за престацията и ще можем да кондицираме тази престация. В областта на иска по чл.59, наличието на валидно правоотношение ще обясни защо разместването, което се е получило е окончателно и няма нужда да бъде изравнявано за в бъдеще със субсидиарния иск за неоснователно обогатяване. Тезата на Кожухаров. Това е класическото обяснение на липсата на основание в областта на кондикциите. Тази теза излиза от теорията за договорния характер на изпълнението, от идеята, че всяко плащане представлява сделка, която се прави solvendi causa и когато не съществува задължение, което да бъде погасено чрез плащането – плащането няма как да е направено solvendi causa, защото няма какво да се изпълнява, няма задължение, плащането виси. Всяко плащане предполага задължение и за това всяко плащане се прави с оглед погасяването на това задължение (solvendi causa). Като няма задължение, плащането е направено без тъкмо тази solvendi causa и схванато като сделка е недействително, поради липса на основание. Тази идея ще се окаже безпредметна в областта на субсидиарния иск по чл.59. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|