Лекции за взаимоотношенията между хората и ораторско изкуство, с които добива голяма популярност в цяла Америка

СВОИТЕ СКРИТИ СПОСОБНОСТИ, АКО ИМА ДОСТАТЪЧНО СИЛНО ЖЕЛАНИЕ.
Има ли и най-малкото основание за да не можете да мислите като стоите пред аудитория така добре, както мислите когато седите? Вие, разбира се, знаете, че няма такива основания. В същност,
като се обръщате към група хора, вие би трябвало да мислите по-добре. Присъствието на слушатели би трябвало да ви възбужда, да предизвиква у вас въодушевление. Много оратори ще ви кажат, че присъствието на аудиторията е стимул, предизвиква вдъхновение, кара мозъкът им да работи по-ясно,
по-интензивно. В такива моменти мисли, факти и идеи, които дори не са им минавали през ум, като че ли „изведнъж връхлитат върху тях", както казваше проповедникът Хенри Уърд Бичер и трябва само да ги уловиш и да ги изкажеш. Същото би трябвало да бъде и с вас. И по всяка вероятност, така ще бъде ако започнете настойчиво да тренирате.
Във всеки случай можете да бъдете абсолютно убедени, че работата и практиката ще ви избавят от страха пред аудиторията и ще ви донесат увереност в себе си и неизменна смелост.
Не си въобразявайте, че вашият случай е необикновено труден. Даже тези, които с времето ставаха най-красноречивите представители на своето поколение, в началото на своята кариера са страдали от безпричинен страх и смущение.
Закаленият в боевете ветеран, политическият деец Уилям Дженингз Брайян признаваше, че по време на първите му изказвания, са му треперели колената.
Когато Марк Твен за пръв път застанал зад катедра да изнесе лекция, той почувствал устата си като натъпкани с памук, а пулсът му бил такъв, като че ли е участвал в състезания за някоя купа.
Генерал Грант превзел Уиксбърг и довел до победа една от най-големите армии, създадени в света по това време, но когато се опитал да говори пред публика, то, по собствените му думи, той получил нещо подобно на динамическа атаксия.
Жан Жорес, най-изтъкнатият френски политически оратор на своето поколение, в течение на една година заседавал в палатата на депутатите, без да произнесе нито дума, докато накрая не събрал мъжество, за да произнесе своята първа реч.
„Когато за първи път се опитах да говоря пред аудитория, — признаваше Ллойд Джордж, — то,
уверявам ви, че се намирах в ужасно състояние. Това не е преувеличение, а чиста истина — глътнах си езика и първоначално не можах да произнеса нито дума."
Знаменитият английски държавен деец Джон Брайт, който по време на Гражданската война в
САЩ се изказваше в Англия в полза на юнионистите и за освобождението на робите, произнесъл своята първа реч пред група селяни, събрани в помещението на училището. Той така се вълнувал по пътя, така се боял да не се провали, че умолявал своя спътник да го аплодира, за да го ободри в случай,
че вълнението ми стане твърде забележимо.
Видният ирландски политически деец Чарлз Стюарт Парнел по времето на своите първи публични изказвания, по думите на брат му, от силно вълнение често свивал юмруци с такава сила, че ноктите му се впивали в дланите до кръв.
Дизраели признавал, че би му било по-леко да предвожда кавалерийска атака отколкото да се изкаже за първи път в палатата на общините. Първата му реч се провалила с трясък. Същото се случило и с Шеридън.
Тъй като много от знаменитите английски оратори са започвали несполучливо, в Парламента сега се приема за лошо предзнаменование, ако първата реч на млад човек премине с явен успех. И
така, не унивайте!
Проследявайки дейността на много оратори, и до известна степен способствайки за изграждането им като оратори, авторът на тези редове винаги се радва когато някой ученик в началото проявява известен трепет и нервно възбуждане.
Изказването пред публика винаги е отговорно нещо, дори когато става на делово съвещание,
където присъствуват двадесет мъже и жени; то е свързано с известно напрежение, известно разтърсване, известна възбуда. Ораторът трябва да бъде напрегнат като породист кон с натегнати юзди. Безсмъртният Цицерон още преди две хиляди е казал, че всяко истински добро публично изказване трябва да бъде вълнуващо.
Ораторите изпитват същите чувства и когато се изказват по радиото. Това състояние носи названието „страх от микрофона". Когато Чарли Чаплин се изказвал по радиото, неговите речи винаги били написани предварително. Още в 1912 година той пропътувал през цялата страна с един водевил,
наречен „Вечер в мюзик-хола". Преди това той работил в професионален тбатър в Англия. И
независимо от това, когато влязъл в помещението с мека обвивка на стените и видял магнетофона, той имал усещане в стомаха си като по време на плаване през Атлантика в бурни февруарски условия.
3

Знаменитият киноактьор и режисьор Джеймс Керкууд преживявал същото. Той е играл главни роли в театъра, но когато излязъл от радиостудиото след изпълнение пред невидима аудитория, той изтривал потта от челото си. „Премиерата на Бродуей е нищо в сравнение с това", — признал той.
Някои хора, колкото и често да им се налага да се изказват, винаги усещат смущение преди началото, но няколко секунди след като започнат да говорят, това чувство изчезва.
Даже Линкълн се е вълнувал в началото на своите публични изяви. „Първоначално той беше много неловък, — свидетелствува компаньона му по адвокатска практика Херндорн, — и изглеждаше,
че му е много трудно да се приспособи към обстановката. Известно време той се бори с явната си плахост и вълнение, което усилваше неговата неловкост. Често виждах това и съчувствах на мистър
Линкълн в такива минути. Когато започваше да говори, гласът му звучеше рязко, пронизително,
неприятно. Маниерите му на държание, осанката му, мрачното му жълто лице, слабо и покрито с бръчки, странните му пози, неуверените движения — като че ли всичко беше против него, но само за кратко време. След няколко минути отново възвръщаше самообладанието си, искреността,
топлината,^съсредоточеността си и започваше неговата реч".
Възможно е същите изживявания да се случат и на вас. За да може бързо и успешно да се осъществи вашият стремеж да станете добър оратор, необходимо е да съблюдавате четири правила.

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: