ГЛАВА ВТОРАУВЕРЕНОСТТА В СЕБЕ СИ СЕ СЪЗДАВА С ПОДГОТОВКА

произнасяли не студенти от колежите, а зрели хора — бизнесмени и специалисти. В резултат от натрупания опит, авторът твърдо се е убедил в следното: НАСТОЯТЕЛНО Е НЕОБХОДИМО
ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА СЕ ПОДГОТВИШ ЗА ИЗКАЗВАНЕТО СИ; ораторът трябва да има ясна и определена представа за това, което ще говори. Това би трябвало да бъде нещо такова, което му е направило силно впечатление и за което той не може да премълчи. Нима независимо от волята ви не ви влече към такъв оратор, за когото чувствате, че УМЪТ И СЪРЦЕТО МУ СА ПОГЪЛНАТИ ОТ
ДЕЙСТВИТЕЛНО ВАЖНА ИДЕЯ И ТОЙ СТРАСТНО СЕ СТРЕМИ ДА ВЪЗДЕЙСТВА НА
ВАШИТЕ УМ И СЪРЦЕ? В това се състои половината от тайната на ораторското изкуство.
Когато ораторът се намира в подобно умствено и емоционално състояние, той открива важно обстоятелство — неговата реч като че ли сама се лее. Тя не му изглежда като бреме и не представлява никаква трудност за него. Добре подготвената реч — това са девет десети от произнесената реч.
Както се отбелязваше в първата глава, за повечето от хората такава тренировка е необходима преди всичко за да придобият увереност в себе си, смелост и самообладание. Много хора извършват съдбовна грешка като не намират време да подготвят речта си. Как може да разчиташ на това, че ще успееш да преодолееш страха и нервността, ако отиваш на бой с навлажнен барут и халосни" патрони или съвсем без оръжие. При тези обстоятелства не ни се налага да се учудваме защо такива оратори не се чувстват непринудено пред аудитория. „Мисля, — заявил Линкълн, когато бил още в Белия дом, —
че никога няма да бъда дотолкова стар, че да говоря без смущение, ако няма какво да кажа".
Ако искате да изработите увереност в себе си, то защо не правите това, което е необходимо, за да го постигнете? Съвършената любов, е казал апостол Йоан, прогонва страха. Същото върши и съвършената подготовка. Вебстер казваше, че той е еднакво неспособен да застане пред слушателите нито лошо подготвен, нито полуоблечен.
Защо не се готвим за изказванията си по-старателно? Защо? Някои хора нямат ясна представа за това, какво представлява подготовката и как разумно да се проведе; други се позовават на недостиг от време. Затова ще посветим тази глава на подробното разглеждане на тези въпроси.
ПРАВИЛНАТА ПОДГОТОВКА
Какво представлява подготовката? Четене на книги? Това е един вид подготовка, но не най- добрият. Четенето може да помогне. Но ако човек се опита да извлече от книгите множество от
„консервирани" мисли и незабавно да ги представи за свои собствени, то в неговите изказвания няма да достига нещо. Слушателите могат и да не разберат какво точно не достига, но независимо от това те ще се отнасят хладно към оратора.
Ще приведа пример. Преди време авторът на тази книга провеждаше занятия по ораторско изкуство с група висши длъжностни лица от градските банки на Ню Йорк. Разбира се, на членовете на тази група, доста заети хора, често им е било трудно да се подготвят както трябва или да проведат подготовка, така както са считали за необходимо. Цял живот те са мислели по своему, изработвали са собствени убеждения, разглеждали са всички явления от своя гледна точка, натрупали са собствен опит. По този начин те, в същност, в продължение на четиридесет години са събирали материал за изказване. На някои от тях им е било трудно да осъзнаят това. Те не са умеели да видят гората зад дърветата.
Тази група се е занимавала в петъците от пет до седем часа вечерта. Веднъж един господин — да го наречем мистър Джек-сън, — свързан с банка, намираща се в предградията на Ню Йорк, установил,
че вече е пет и половина, а няма тема за изказване. Той излязъл от кантората си, купил си от павилиона списание „Форбс мегазин" и в метрото, по пътя към Федералната банка за резерви, където се провеждали занятията, прочел статия, озаглавена „Имате на разположение само десет години за да преуспеете". Той я прочел не защото особено го е заинтересувала, а защото трябвало да запълни с нещо оставащото до изказването време.
След час той станал и се опитал убедително и интересно да говори на темата, засегната от автора на статията. Какъв бил резултатът, неизбежният резултат? Той не бил осмислил, не бил усвоил това, за което се опитал да говори. Думите „опитал се да говори" съвършено точно отразяват същността на нещата. Той само се опитал. Той нямал мисъл, търсеща изхода. Маниерът му на държание, тонът му ясно свидетелствували за това. Как е могъл да разчита да произведе на слушателите по-голямо впечатление, отколкото статията е произвела на самия него? Той през цялото време се позовавал на статията, говорил че авторът е писал това и онова. В това изказване имало много думи на „Форбс мегазин", но нищожно малко — на мистър Джексън.
Ето защо авторът на тази книга му каза примерно следното: — Мистър Джексън, нас не ни интересува неизвестната личност, написала тази статия. Нея я няма тук. Ние не можем да я видим.
8

Интересувате ни вие и вашите мисли. Разкажете ни за това, какво мислите лично вие, а не за това,
какво е казал някой друг. Внесете повече мисли на мистър Джексън. Защо да не се изкажете на същата тема следващата седмица? ПРОЧЕТЕТЕ СТАТИЯТА ОЩЕ ВЕДНЪЖ И СЕ ПОПИТАЙТЕ,
СЪГЛАСЕН ЛИ СТЕ С АВТОРА НА СТАТИЯТА ИЛИ НЕ? АКО СТЕ СЪГЛАСЕН, ОБМИСЛЕТЕ
НЕГОВИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ И ГИ ИЛЮСТРИРАЙТЕ СЪС СОБСТВЕНИ НАБЛЮДЕНИЯ. АКО НЕ
СТЕ СЪГЛАСЕН С НЕГО, ТО ГО ЗАЯВЕТЕ И НИ ОБЯСНЕТЕ ЗАЩО. НЕКА ТАЗИ СТАТИЯ БЪДЕ
САМО ОТПРАВЕН ПУНКТ, ОТ КОЙТО ДА СТАРТИРА ВАШАТА СОБСТВЕНА РЕЧ.
Мистър Джексън приел това предложение, препрочел статията и дошъл до извода, че съвсем не е съгласен с автора на статията. За новото си изказване той се готвил не във вагона на метрото. То постепенно назрявало в съзнанието му. Изказването било рожба на собствения му мозък, растяло и се оформяло точно като негово собствено дете. Подобно на дъщерите му, новата рожба растяла през деня и през нощта, когато той най-малко съзнавал това. Ту му възниквала нова мисъл, когато четял някаква статия във вестник, ту неочаквано изплувал подходящ пример по време на беседа с приятел. Всичко това се разширявало, задълбочавало, уплътнявало в процеса на обмислянето на темата през свободните минути на седмицата.
Когато мистър Джексън се изказал на тази тема на следващото занятие, той могъл да представи нещо свое — рудата, добита в собствените мини, монетата, изсечена в неговия монетен двор. И той говорил особено добре понеже не бил съгласен с автора на статията. Няма по-добър стимулатор от лекото разминаване в мненията.
Какъв поразителен контраст между тези две речи на един и същ човек, произнесени на една и съща тема в рамките на една седмица! Каква колосална разлика може да даде правилната подготовка!
Ще приведа друг пример за това как трябва и как не трябва да се подготвяме. Един господин,
когото е наречем мистър Флйн изучавал ораторско изкуство във Вашингтон. Веднъж той посветил речта си на възхваляването на нашата столица. Той набързо прелистил рекламна брошурка, издадена от един вестник и взаимствал от нея факти. И тези факти прозвучали съответно — сухо, несвързано,
ясно се чувствало, че материалът не е обработен. ОРАТОРЪТ НЕ БИЛ ОБМИСЛИЛ ПО ПОДХОДЯЩ
НАЧИН СВОЯТА ТЕМА, ТЯ НЕ ПРЕДИЗВИКАЛА В НЕГО ВЪОДУШЕВЛЕНИЕ. ТОЙ НЕ БИЛ
ПОЧУВСТВАЛ ТОВА, ЗА КОЕТО ГОВОРИЛ ДОТОЛКОВА ДЪЛБОКО, ЧЕ ДА СИ СТРУВА ДА СЕ
ИЗРАЗЯТ ТЕЗИ ЧУВСТВА. ЦЯЛАТА МУ РЕЧ БИЛА ПЛОСКА, БЕЗВКУСНА И НИКОМУ
НЕНУЖНА.
РЕЧТА, С КОЯТО НЕ СТЕ СПОЛУЧИЛИ
Две седмици след случая, за който говорихме, се случило събитие, което засегнало дълбоко мистър Флин — откраднали му колата от обществен гараж. Той се втурнал към полицията, предложил възнаграждение, но всичко било напразно. Полицията признала, че тя, в същност, не е в състояние да се бори с престъпността, а между другото, седмица преди кражбата, един полицай, с тебешир в ръка,
пресякъл улицата и глобил мистър Флин за това, че колата му престояла на паркинга петнадесет минути повече от позволеното. Тези „тебеширени полицаи", които са така пренатоварени, че не могат да ловят престъпниците, си навлекли гнева на мистър Флин. Той бил извън кожата си. Сега имал тема за изказване — не тема, взаимствана от брошурки, а тема, взета от собствения му живот. Това било нещо, касаещо живия човек, нещо, засегнало чувствата и убежденията му. В речта, възхваляваща
Вашингтон, той едва свързвал фразите една с друга, а тук, едва станал и отворил устата си, и обвинителната реч срещу полицията рукнала и забълбукала като разтопена лава по време на изригването на Везувий. Такава реч почти винаги стреля без засечка, тя не може да не е сполучлива. В
основата й стоеше жизненият опит и тя беше добре обмислена.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИСТИНСКАТА ПОДГОТОВКА
Дали подготовката за изказване представлява подбор на гладки фрази, записани на хартия или научени наизуст? Не. Представлява ли подготовката подбор на няколко случайни мисли, които,
всъщност, много малко ви касаят? Съвсем не. ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ПОДГОТОВКА СЕ СЪСТОИ В
ПОДБОРА НА ВАШИ МИСЛИ, ВАШИ ИДЕИ, ВАШИ УБЕЖДЕНИЯ, ВАШИ ПОДБУДИ. Те възникват у вас ежедневно, когато бодърствате, те проникват дори във вашите сънища. Цялото ваше съществувание е изпълнено с чувства и преживявания. Всичко това лежи в дълбочината на вашето подсъзнание в такова количество, в каквото са камъчетата на морския бряг. ДА СЕ ГОТВИТЕ —
ТОВА ЗНАЧИ ДА МИСЛИТЕ, ДА ИЗНОСВАТЕ МИСЛИТЕ СИ, ДА ГИ ПОМНИТЕ, ДА
ПОДБИРАТЕ ОТ ТЯХ ТЕЗИ, КОИТО ОСОБЕНО ВИ ПРИВЛИЧАТ, ДА ГИ ОТШЛИФО-ВАТЕ, ДА
ГИ РАЗПОЛАГАТЕ В ОПРЕДЕЛЕН ПОРЯДЪК, ДА СЪЗДАВАТЕ СВОЕГО РОДА МОЗАЙКА. Може би такава програма ви изглежда твърде трудна? Не, това не е трудно. Трябва само да се съсредоточите
9

и да мислите целеустремено.
Как е готвил Дуайт Л. Мури своите изказвания, които са влезли в историята на религиозната мисъл?
„Това не е тайна, — отговорил той на зададения му въпрос. - Когато в мен възникне някаква тема, аз я пиша на голям плик.
Имам много такива пликове. Ако при четенето открия нещо ценно, отнасящо се до коя и да е от набелязаните от мен теми за изказване, аз си слагам бележка с цитати в съответния плик и я оставям да лежи там. Аз винаги имам бележник със себе си, и ако в нечия проповед чуя нещо, което може да осветли даден въпрос, правя си записки, които след това слагам в плик. Всичко това може да пролежи година или -даже повече. Когато трябва да подготвя нова проповед, изваждам всичко, което се е натрупало. В съчетание с резултатите от моите собствени наблюдения това ми дава доста материал.
Освен това, аз винаги работя над моите проповеди — нещо изключвам, нещо добавям. В резултат на това те никога не остаряват".
МЪДРИЯТ СЪВЕТ НА ДЕКАНА НА ЙЕЛСКОТО УЧИЛИЩЕ БРАУН
Когато Йелското богословско училище отбелязвало своята сто-Годишнина, деканът на училището доктор Чарлз Рейнолдс Браун изнесъл цикъл лекции за изкуството да проповядваш. Тези лекции били публикувани от нюйоркското издателство „Макмилън" под формата на книга със същото заглавие. Доктор Браун в продължение на една трета от века се е подготвял всяка седмица за проповеди, а също така е обучавал и другите как да подготвят и как да изнасят проповеди. Ето защо той е бил в състояние да даде някои мъдри съвети на тази тема, съвети, които представляват ценност,
независимо от това, дали ораторът е свещенослужител, готов да говори за 91 псалм или е фабрикант на обувки, готов да произнесе реч за професионалните съюзи. Затова ще си позволя да цитирам тук думите на професор Браун:
„Старателно обмисляйте цитата от Библията, който сте избрали, и темата на вашата проповед.
Износете ги в ума си докато не съзреят, докато не станат пластични. Ще извлечете от тях доста интересни мисли, ако дадете възможност на съдържащите се в тях кълнове да израстат и да се развият...
НАЙ-ДОБРЕ Е АКО ТОЗИ ПРОЦЕС ПРОТИЧА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДЪЛЪГ ПЕРИОД ОТ
ВРЕМЕ, не го отлагайте за съботната сутрин, когато вече завършвате подготовката за неделната си проповед. Ако свещеникът е в състояние да държи в ума си една истина в продължение на месец, шест месеца или даже година, той ще се убеди, че от нея непрекъснато израстват нови мисли и дават обилна реколта. Той може да размишлява върху нея когато върви по улицата, когато пътува във влака или когато очите му са твърде уморени за четене.
Той, безусловно, може да обмисля нещата и през нощта. Разбира се, по-добре е ако свещеникът,
като правило, не си ляга с мислите за своята църква или за своята проповед, — църковната катедра е много добра за проповед, но на нея не е удобно да се спи. И все пак понякога ми се е случвало да ставам посред нощ от леглото, за да запиша мисълта, която ми е дошла на ум, опасявайки се да не я забравя до сутринта...
Когато събирате материал за определена проповед, записвайте всичко, което ви идва на ум във връзка с избрания цитат и тема. Запишете както сте разбрали текста от Библията в момента, в който за първи път сте го избрали. Записвайте всички асоциации, всички мисли, които които след това са възникнали...
Записвайте всички ваши мисли кратко, с няколко думи, само за да ги фиксирате, и нека вашият ум през цялото време търси нови мисли, като че ли никога повече няма да ви се удаде в живота да видите нито една книга. Това е начинът да развиете своето мислене. По този начин вие ще постигнете свежа, оригинална, творческа умствена дейност...
ЗАПИСВАЙТЕ ВСИЧКИ МИСЛИ, КОИТО СЕ ПОРАЖДАТ ВЪВ ВАС САМОСТОЯТЕЛНО,
БЕЗ СТРАНИЧНА ПОМОЩ. ТЕ СА ПО-СКЪПОЦЕННИ ЗА ВАШЕТО УМСТВЕНО РАЗВИТИЕ
ОТКОЛКОТО РУБИНИТЕ, ЕЛМАЗИТЕ И ЧИСТОТО ЗЛАТО. Желателно е да ги записвате върху късчета хартия, върху обратната страна на писма, върху късчета от плик, върху амбалажна хартия —
върху всичко което ви попадне под ръка. Това във всички случаи е по-добре отколкото да се използуват красиви, чист дълги листа от хартия за писане. Тук работата не е само в икономията — ще ви бъде по-лесно да съберете и сортирате тези късчета хартия, когато започнете да подреждате вашия материал.
ПОСТОЯННО ЗАПИСВАЙТЕ ВСИЧКИ МИСЛИ, КОИТО ВИ ИДВАТ НА УМ И ПРЕЗ
ЦЯЛОТО ВРЕМЕ СТАРАТЕЛНО ГИ ОБМИСЛЯЙТЕ. НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ УСКОРЯВА
10

ТОЗИ ПРОЦЕС. ТОВА Е ЕДНО ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ УМСТВЕНИ УСИЛИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА
ИЗВЪРШИТЕ. БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЕГО ВАШЕТО СЪЗНАНИЕ СЕ ПРЕВРЪЩА В ИСТИНСКА
ТВОРЧЕСКА СИЛА...
Ще се убедите, че проповедите, изнасянето на които ви доставя най-голямо удоволствие и които носят най-голяма полза на паството ви — това са проповедите, в които най-дълбоко разкривате себе си. Те са кост от вашата кост и плът от вашата плът, рожба на вашия умствен труд, породени са от вашата творческа енергия.
Проповедите, съставени от чужди мисли, винаги ще ви изглеждат употребявани, претоплени.
Проповедите, които живеят и дишат, които ^е втурват в храма, възхвалявайки твореца, проповедите,
които проникват в сърцата на хората, като ги карат да литнат към висините подобно на орлите и да следват дълга си без да губят мъжество — ето това са истинските проповеди, родени от жизнената енергия на човека, който ги произнася".
КАК СЕ Е ГОТВИЛ ЛИНКЪЛН ЗА СВОИТЕ ИЗКАЗВАНИЯ
Как Линкълн е подготвял своите речи? За щастие, известни са ни някои факти. И когато прочетете тук за неговия метод, ще забележите, че деканът Браун в своите лекции е препоръчвал много от похватите, които Линкълн е ползвал три четвърти от века преди него. Една от най- знаменитите речи на Линкълн е тази, в която той е заявил с пророческо прозрение: „Известно е, че
„разделеният дом не може да устои". Мисля, че не може да устои и правителството на нашата страна,
състояща се наполовина от роби и наполовина от свободни хора". Тази реч е била обмислена, когато той се е занимавал с ежедневната си работа, обядвал е, разхождал се е по улицата, доил е кравата,
отивал е в месарницата или в бакалията с кошница в ръка, наметнал на рамо стар сив шал, а до него е вървял малкият му син, бърборел, -задавал въпроси, капризничил и дърпал дългите слаби пръсти на баща си, опитвайки се напразно да накара баща си да му отговори. Но Линкълн вървял напред,
потънал в мислите си, мислел за своята реч и явно съвсем бил забравил за момченцето.
От време на време, в процеса на това обмисляне и износване на мислите, той си правел записки,
нахвърлял отделни фрази ту тук, ту там, върху стари пликове, върху късчета хартиени пакети — върху всичко, което му попаднело на ръка. Той сгъвал всичко това и го носел докато не намирал време да седне, да разположи записките си в определен ред, да огледа всичко като цяло и да започне да се готви за изказване или публикация.
По време на дискусия през 1858 година сенаторът Дъглас произнасял навсякъде една и съща реч.
Линкълн през цялото време се готвел, обмислял и разсъждавал така, че съдейки по неговите думи, по- лесно му е било всеки ден да произнася нова реч, отколкото да повтаря стара. Темата непрекъснато се разширявала и задълбочавала в съзнанието му.
Малко преди да се премести в Белия дом той взел текстовете на конституцията и три речи и без да има каквото и да е друго, се затворил в тъмна прашна стаичка над лавката в Спрингфийлд, където никой не би могъл да му попречи, и написал своята реч по повод встъпването си в длъжност като президент.
А как е подготвил Линкълн гьотигсбергската си реч? За съжаление, по този повод се разпространяват лъжливи сведения. Но истинската история е изключително интересна. Ето я.
Когато комисията, занимаваща се с гьотигсбергското военно гробище решила да организира тържественото му освещаване, предложила на Едуард Еверест да произнесе реч. Той бил бостонски пастор, президент на Харвардския университет, губернатор на щата Масачузетс, сенатор на
Съединените щати, посланик в Англия, държавен секретар, той бил признат за най-талантливия оратор на Америка. Първоначално церемонията била насрочена за 23 октомври 1863 година. Мистър Еверет съвсем разумно заявил, че за такова кратко време не може да се подготви както трябва. Затова церемонията била отложена почти цял месец, до 19 ноември, за да му дадат време за подготовка.
Последните три дни Еверет провел в Гьотисберг, обходил бойното поле и освежил в паметта си всичко, което се е случило там. Този период на обмисляне и износване на речта бил най-добрата подготовка. Той ясно си представял боя.
Покани за церемонията били изпратени на всички членове на конгреса, на президента и на кабинета му. Болшинството отклонили поканата и членовете на комисията били изненадани, че
Линкълн се съгласил да пристигне. Трябвало ли е да го молят да се изкаже? Те нямали такива намерения. Били изказани възражения. Мотивите били, че той нямал време, а дори и да намерел време,
била ли е по силите му такава реч? Да, разбира се, той бил способен успешно да се изказва в дискусии за робството или да се обърне с приветствие към Съюза на Купър
3
, но никой още не го бил слушал да
3

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: