В качеството си на гост присъствувах на прощален обяд във връзка с отпътуването от Ню Йорк на един човек със свободна професия. Един
след друг ставаха ораторите, превъзнасяха своя отпътуващ гост и му желаеха успех на новото поприще от неговата дейност. Имаше около дузина слова, но само едно от тях завърши по незабравим начин. Това беше именно словото, което завърши със стихове.
Говорещият се обърна към отпътуващия и с чувство възкликна: „Е, а
сега довиждане, желая ти успех,
желая ти всичко това, което бих могъл да пожелая на самия себе си!
Сподели с приятели: