Лекция , часа, курс, онуп същност на методите на обучение
Характеристика на някои от методите на обучение, които най-често се използват в началните класове
Изтегляне 24.34 Kb.
|
1 2
Тема 7 НУП| 2. Характеристика на някои от методите на обучение, които най-често се използват в началните класове.
Първа група: Словесни методи Изложението на учебния материал от началния учител, както и самостоятелното възприемане на печатното слово от учениците осигурява бързо навлизане в учебното съдържание, тъй като информацията е специално подбрана, декодирана, съобразена с целите и задачите на обучението и възможностите за възприемане на учениците. Към групата на словесните методи могат да бъдат определени следните: разказ, обяснение, беседа, лекция (много рядко се използва при малките ученици). Разказ Той е монологично изложение от учителя на определено учебно съдържание. По същество това е представяне на информация, която е включена в съдържанието на разглежданата тема в учебника или непосредствено е възприета от учителя. В началното училище разказът има продължителност 5-10 минути, а при по-големите ученици може да бъде 30-40 минути. Устното изложение може да се използва във всички етапи на урока: преди изучаване на новия учебен материал за подготовка и мотивация, за възприемане на съдържанието на фактическия материал, в процеса на работа над материала, за обобщаване, систематизация. В началното училище обикновено се използват следните разновидности на разказа: художествен, научно-популярен, повествование, описание. Смята се, че “повествованието е такъв вид изложение, в което свързано се разказва за конкретни факти, събития, процеси или действия, които протичат и се разгръщат във времето”. Приема се, чето има свой сюжет, фабула, а понякога има форма само на кратко съобщение. Описанието е последователно разкриване на признаци и свойства на изучаваните обекти и явления, като целта е учениците да придобият по-цялостна представа за тях. Художественият разказ е изложение, което се характеризира със своята образност, емоционалност и съдейства за по-добро усвояване от учениците на определеното учебно съдържание. Научно-популярният разказ включва елементи и на повествование и на описание. Преобладават фактите, научните термини, представят се основните зависимости и др., т. е включва се научна аргументация, за разкриване същността на това, което се изучава. Основни изисквания към изложението на учителя при обучението: Първо: изисквания към съдържанието на изложението: • предлаганото учебно съдържание да е кратко, достъпно, достоверно, актуално; да има логическа последователност в представения материал; информацията да бъде съобразена с познавателните възможности на учениците. • езиковите средства, чрез които се съобщава информацията да са съобразени с речниковия запас и равнище на мислене на учениците; Второ: изисквания, които имат значение за процеса на изложението: • изложението да бъде достъпно, убедително, въздействащо; • разказът да се прилага съвместно с други методи, за да има по-голяма ефективност при усвояването на информацията. Целесъобразно е да се използват проблемни въпроси, проблемни задачи, да се създават проблемни ситуации; • учениците трябва да имат определена подготовка за възприемане – знания, умения за слушане, нагласа за осмисляне на текста и др.; Трето: изисквания към техниката на изложението: • култура на речта на учителя – добър изказ, правилност, изразителност, образност, яркост и др.; • да се използва подходящ темп, дикция, интонация, да се правят емоционални паузи, да се използват невербални средства за засилване на въздействието върху възприемащите и др.; • да се осъществява непрекъснат контакт с учениците, внимателно да се следят техните реакции в процеса на възприемане. Обяснение Определя се като последователно, разясняване на определени въпроси: правила, понятия, закони, закономерности. При обяснението акцентът се поставя на теоретичните доказателства. Чрез него се прониква по-дълбоко в същността на явленията и процесите, разбират се причинно-следствените връзки и зависимости. Най-характерното е, че при обяснението става осмисляне на понятията, законите, закономерностите т. е. става обобщаване. Чрез обяснението се представя предимно познание, което има по-висока степен на абстрактност. Предимствата на разказа и обяснението са следните: икономични са по време, позволяват система и последователност при изложение на предвиденото учебно съдържание; оказват влияние върху чувствата, емоциите; информацията може да се подбира в съответствие с познавателния опит и възможностите на учениците за възприемане. Като недостатъци на разказа и обяснението могат да се посочат следните: при тях информацията се възприема предимно чрез слуховия анализатор, има сравнително слаба активност на учениците, ефективността на разказа зависи твърде много от възможностите на учителя, т.е. от неговите комуникативни умения; при взаимодействието преобладават предимно еднопосочните връзки и това дава отражение на възможностите за получаване на непрекъсната обратна информация. Освен това се приема, че са малки възможностите на учителя да контролира процеса на възприемане от учениците. Описанието се включва обикновено в другите видове устно изложение (при разказ, обяснение, лекция). Описанието представлява изразително, образно разкриване на признаци, свойства на предметите и явленията. При него се съобщава предимно фактически материал. Използва се за съобщаване на такива признаци, качества или характеристики, които могат да се възприемат със сетивните органи. Учениците обикновено имат някакви представи, свързани със съобщаваните качества и особености и чрез обяснението се достига до по-голяма пълнота и задълбоченост. Беседа Беседата като метод на обучение намира най-голямо място при обучението в началните класове. Тя е диалогична форма на комуникация, която включва представяне на информацията от учителя, възприемане и усвояване на учебното съдържание от учениците в процеса на целенасоченото общуване и при контрол върху протичащите дейности. При беседата има непрекъсната обратна връзка, чрез която учителят може да се ориентира в работата на учениците и по този начин да ръководи учебно-възпитателната дейност. Чрез беседата се формира активност, самостоятелност и самокритичност у учениците. В практиката се използват следните видове беседи: • уводна – използва се по всички учебни предмети с цел да се подготвят учениците за възприемане на новото учебно съдържание. Чрез нея се актуализират усвоените знания, активизира се личния опит на учениците; • обобщаваща (затвърдяваща) – прилага се в уроците за затвърдяване на учебния материал от дадена тема, дял, раздел, в началото или в края на учебната година;. • за нови знания – чрез нея се навлиза в същността на разглежданите проблеми, чрез актуализиране на опорните знания на учениците и привеждането им в нови логически връзки и зависимости. Изисквания, от които зависи успешното провеждане на беседата в училище: • добра предварителна подготовка на учителя и учениците по въпросите, която се разглеждат; • по отношение на въпросите, които се поставят от учителя – прецизна формулировка, точност, яснота на изказа, спазване на определена последователност, осигуряване на системност в цялостната постановка на въпросите и др.; • по отношение отговорите на учениците – изискване за целенасоченост на отговора по посока на зададения въпрос, пълнота на отговора, правилна формулировка, добър изказ и др.; • за организацията и провеждането на беседата – удачен избор на място, където се провежда; времетраене, което е необходимо за поставяне на въпросите, за обмисляне и изказване на отговорите; темп на работа, съответстващ на възможностите на учениците, а и на учителя; необходимост от осигуряване на непрекъснатост на комуникативните дейности; изискване за проблемно разглеждане на определени въпроси от темата и др.; • особено важен е въпросът за ръководството от страна на учителя в различните етапи на беседата – в уводната част, в основната част, при обобщаването на информацията, в заключителната част; • необходимо е добре да се обмисли връзката между словестното изложение и използването на различните нагледни средства - художествени, технически, предметни и др. Лекцията Използва се рядко в началната училищна степен. Тя е последователно и системно изложение по определена тема. Чрез нея се представят факти, понятия, закони, теории. При нея се изисква наличие на определени по-абстрактни познания, определено ниво на мисленето на учениците. Втора група: Нагледни методи на обучение Тези методи на обучение имат голяма роля в началните класове поради характера на познавателната дейност на учениците. Към тази група се отнасят: наблюдение, демонстрация, художествени и технически илюстрации и др. Наблюдение Наблюдението е метод, чрез който се осъществява целенасочено, активно възприемане на процеси и явления с цел тяхното по-задълбочено изучаване. Наблюдението е начало на познавателната активност при малките ученици, тъй като то се осъществява на непосредствено ниво. Ефективността нараства ако е съпроводено от обяснение на учителя. Поради това въпросът за ръководната роля на учителя при наблюдението е особено важен. При разкриване на съотношението между процеса на възприемане от учениците и словото на учителя могат да се анализират няколко типа обучаващи ситуации: • източник на знание са нагледните средства, а учителят чрез указания ръководи наблюденията; • учениците наблюдават нагледните средства външно, а зависимостите, връзките се съобщават от учителя; • знанията за особеностите на обекта се дават от учителя. Нагледните средства служат за илюстрация на словесните обяснения; • учениците непосредствено възприемат обектите, но не винаги могат да съпоставят с по-рано усвоените знания. Словото на учителя е посредник при систематизиране и обобщаване на знанията. Изисквания при организирането на наблюдението в началните класове (М. Андреев, Ал. Маджаров, П. Петров и др.): • да се осигури възможност на всички ученици да възприемат нагледните средства; • нагледните средства да съдържат основното, което се изучава, подробностите да не отклоняват вниманието; • учителят умело да ръководи наблюдението във всички етапи на неговото провеждане; • учителят предварително да обмисли обясненията, които ще използва при наблюдението; • при демонстрация на нагледните средства да се отчитат особеностите на вниманието на учениците (провеждането му да бъде в съответствие с пространствено-времевите изисквания). За успешната работа при наблюдението е целесъобразно да се спазват следните етапи: първо - разпознаване на изучаваните явления и процеси сред другите, тези, които вече са известни на учениците; второ - преминаване към изясняване на основните, съществените признаци, разкриване на причинно-следствените връзки и отношения, трето - дефиниране на новото понятие и привеждането му към усвоена по-рано система, четвърто - формулиране на изводи по отношение на поставените задачи и ефективността на работата на учениците. Моделиране Моделът е аналог на оригинала (схема, структура, знакова система на определена част от природната или социална среда). Моделирането е процес при който чрез изучаването на модела се съди за оригинала. Моделите се използват при обучението по всички учебни предмети. Те могат да бъдат материални, словесни описания, графични, символни и др. Моделирането е сложен процес, който изисква целенасочена подготовка както на учителя, така и на учениците. В учебниците за началните класове се срещат различни видове модели – звукови модели на думи, модели на срички, изречения, има включени разнообразни модели, които подпомагат изучаването на алгебричен и геометричен материал, използват се модели на природни обекти и явления в часовете по роден край, природознание и др. Лабораторна работа Това е метод, който има по-малка приложимост при учебно-възпитателния процес в началните класове. Използва се предимно в обучението по роден край, околен свят, човекът и природата, при теми, изискващи провеждане на лабораторна работа. При лабораторната работа по поставена от учителя задача, учениците извършват опити и наблюдения с помощта на съответните уреди, прибори и стигат до необходимите обобщения и изводи. Трета група: Практически методи на обучение Практическите методи на обучение съдействат за усвояване на знания, за формиране на общи и конкретни умения и навици у учениците. Към тази група се отнасят: упражненията, опитите, обществено-полезен труд и др. Упражнение Това е най-често използваният метод при обучението в началните класове. С помощта на разнообразни упражнения, учениците усвояват техниките на четене, писане и смятане, на изобразителна, трудова, физическа и други дейности. Упражненията са съзнателни, повтарящи се действия, насочени към изпълнение на поставените задачи. В училищната практика се използват следните видове упражнения: • упражнения по образец – извършват се учебни действия като се следва образец даден от учителя или представен с различни символи в учебната документация (учебник, тетрадки, помагала и др.); • коментирани упражнения - прилагат се по всички учебни предмети. Чрез тях се изгражда единство между словесното обяснение, практическото изпълнение и резултатите от конкретните дейности. Така например при обучението по български език при използването на различни видове диктовки, учителят и учениците предварително коментират правилния начин на изписване на определени думи или си припомнят правилата, които трябва да се приложат при изпълнение на задачите. При обучението по математика се прави подробен анализ на последователността от действията и способите, които трябва да се използват при решаване на задачите от даден тип. • вариативни - изискват приложение на учебната информация при по-различни или нови условия. Особено важно е учениците да направят анализ на новите условия и да използват допълнителна информация, за да решат поставените задачи. (Например по математика може да се решават задачи по усвоения алгоритъм, но с друга последователност на действията, да се използват допълнителни данни в условието на задачата, да се търсят други зависимости при отработване на системата от задачи и др. При обучението по български език се използват задачи, при които се избира вариант на отговор от предложени различни възможности и др.); • творчески – те дават възможност учениците да прилагат знанията при нови, нестандартни условия. Тези упражнения осигуряват най-голяма активност, съзнателност и самостоятелност на учениците, което съдейства за развитие на творческите им способности. (Например по математика да съставят текстови задачи по дадени конкретни измерения - предметни, графични, обемни, символни и др. По български език - да конструират изречение, текст по зададени опорни думи, илюстрации, символни изображения, схеми, различни стимули и др.) Изисквания при провеждане на упражненията в началните класове: • най-важното изискване е да има целенасоченост при упражненията, тоест учениците да знаят какво, как, защо, с каква цел се провеждат, какво трябва да се постигне, за да се изпълнят поставените задачи; • провежданите упражнения трябва да бъдат свързани с това, което се изучава, за да може да се отработи необходимото от изучавания учебен материал; • продължителността на упражненията трябва да бъде съобразена с възможностите на учениците и най-вече с тяхната работоспособност; • при организацията да се спазват основните дидактически изисквания - да се прилагат принципите за съзнателност, активност, достъпност, системност, последователност, индивидуален подход и др.; • особено важно е упражненията да бъдат достъпни, с постепенен преход към увеличаване на познавателната трудност, съобразно подготовката и възможностите на учениците; • упражненията да се провеждат редовно и в система, за да има успех в работата; • необходимо е упражненията да бъдат разнообразни по вид, форма, съдържание, начин на изпълнение. Опити За тяхното осъществяване се изискват специално обзаведени помещения - лаборатории, апаратура, каквито задължително има в учебните заведения, където се обучават по-големите ученици. В началните класове опити се провеждат по-рядко и по принцип те са по-елементарни. Използват се главно при обучението по учебните предмети роден край, околен свят, човекът и природата, домашен бит и техника и др. (с по-голямо значение в трети и особено в четвърти клас). Четвърта група: Методи за стимулиране на мотивацията на учениците за дейност Игри Играта е активно, творческо отражение на действителността. Тя е начин за усвояване на знания, за затвърдяване на наученото, за усъвършенстване на уменията и навиците. Игрите се използват по всички учебни предмети. За да бъдат ефективни те трябва да пораждат интереса на учениците, да предизвикват положителни емоции, да подпомагат усвояването на предвиденото учебно съдържание. В началното училище се използват следните видове игри: дидактични игри, сюжетно-ролеви игри, подвижни игри и др. Преобладават дидактичните игри, които се използват за усвояване на определено учебно съдържание. Драматизация Използва се много често при обучението в началните класове. Това е метод, при който се организира и стимулира познавателната дейност на учениците чрез драматизиране на текст, четене по роли (особено в обучението по четене и литература), включване на комуникативни задачи и ситуации, съобразно изучаваното учебно съдържание. Драматизацията съдейства за по-задълбочено усвояване на съдържанието на произведението, за възпитаване на емоционална съпричастност към героите, за формирането на нравствено-естетическите отношения на учениците към литературните произведения, към герои и събития. Игри – шеги Възможно е да се прилагат при обучението по всички учебни предмети. Те активизират учениците и стимулират интереса им към учебното съдържание. Правят обучението занимателно, желано, непринудено чрез въздействие предимно върху емоционалната сфера на учениците. Пета група: Методи за управление на дейността на учениците. Към тази група се отнасят следните методи - самостоятелна работа на учениците, работа с учебника, изпълнение на трудови задачи. Самостоятелна работа на учениците Тя е насочена към самостоятелна познавателна работа на всеки ученик, както по време на урока, така и в къщи. Имат се предвид и самостоятелните дейности, които се провеждат от учениците в други обществени институции и природни обекти. Въпросът за самостоятелната работа на учениците от началните класове е обект на самостоятелно разглеждане в отделна тема, тъй като има съществено значение в учебно-възпитателния процес на началното училище. Работа с учебника и книгата Учебникът е книга, която съдържа дидактико-методически преработени и редуцирани научни знания, систематизирани по дялове и теми в съответствие с учебните програми. Освен това е извършено структуриране по логико-дидактически завършени части, които представляват учебното съдържание за всеки урок. Учебникът е предназначен както за учителя, така и за ученика. Учебниците в началното училище съдържат словесен текст, образци на решени задачи, различни видове материал за затвърдяване, за формиране на умения и навици, съдържат и илюстративен материал. Словесните материали биват: заглавни, обяснителни текстове, алгоритми за решаване на различни видове задачи, текстове, предвидени като учебно съдържание. Включените илюстрации могат да бъдат: сюжетни картини, фотоси, рисунки, художествени картини и др. За всеки урок учителят трябва предварително да планира методите, които ще използва, да обмисли тяхното съчетание, да прецени доколко са оптимални при дадените условия за постигане на целите. В процеса на работа е необходима рационална организация на дейностите на учителя и учениците чрез удачно използване възможностите на избраните методи на обучение. Изтегляне 24.34 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2