Лекция „ информационни аспекти на сигурността" тема 1: „основни методи и технически средства за несанкционирано прехващане на информацията в корпоративните мрежи"
СРС, препращащи прехванатата аудиоинформация с помощта на радиосигнали
Изтегляне 0.69 Mb.
|
| 2. СРС, препращащи прехванатата аудиоинформация с помощта на радиосигнали.
Най-голямо приложение в промишления шпионаж намират СРС, които предават към центъра за контрол прехванатата аудиоинформация посредством радиосигнали. По тази причина те се наричат радиоприставки за подслушване (РПП). Интересът към тях е провокиран от големите им възможности за наблюдение на мобилни обекти, намиращи се на значително разстояние. РПП имат редица специфични особености, които съществено ги отличават от другите типове СРС. По тази причина за класификация на РПП се използват показните на фиг. 4 признаци. Според начина на формиране на сигналите РПП могат да бъдат 3 типа: активни, пасивни и поуактивни. Активните РПП са най-разпространени. Те съдържат в себе си звукочувствителен елемент (микрофон, вибродатчик, антена за прехващане на излъчването от кабелите и т.н.), процесор за натрупване и обработка на информацията, радиопредавател, излъчващ сигнали в диапазона от 100 MHz до 1000 MHz, устройство за управление (акустомат или блок за дистанционно управление), антена, представляваща най-често отрязък от изолиран проводник с дължина /4 ( е дължината на вълната на предавателя) и захранване. Полуактивните РПП имат много голям период на автономна работа – от порядъка на 4000 часа. Това се постига в резултат на едновременното използване на енергията както на собствения захранващ източник, така и на енергията на външни специални сондиращи импулси. Тъй като полуактивните РПП могат да работят само наличие на външни активиращи импулси, те често пъти се наричат аудиотранспондери (от английския термин audiotransponder – аудио отговарящо устройство). Принципът на действие на пасивните РПП (радиомикрофон) е разработен още през средата на 40-те години на миналия век. В литературата като пример за пасивен радиомикрофон се посочва, устройството работило няколко години в посолството на САЩ в Москва, скрито в гипсов герб на САЩ точно над работната маса в кабинета на посланика. Нейното откриване било много трудно и станало възможно не чрез технически средства, а едва след анализ на ЦРУ, което установило, че информация изтича точно от кабинета на посланика. Това устройство е показано през 1951 г. от трибуната на ООН от постоянния представител на САЩ Хенри К. Лодж. Гербът е бил подарен на посланика на САЩ в Москва А. Хариман през 1945 г. В момента пасивните РПП намират ограничено приложение, тъй като изискват много високи нива на излъчваната енергия от активиращия предавател, което е опасно за здравето на обслужващия персонал. От тази гледна точка полуактивните РПП са много по-удобни. Принципът на действие на полуактивните и пасивните РПП се илюстрира от фиг. 5. Според начина на защита на информацията РПП могат да бъдат 3 типа: без криптиране, с използване на сложни видове модулация и с шифриране на информацията. Най-простият вид РПП са тези без криптиране на информацията. Основният им недостатък е в това, че предаваната от тях информация може на свой ред да бъде прехваната от всеки, който притежава приемник, работещ на честотата на РПП. В РПП с използване на сложни видове модулация се излъчват широколентови шумоподобни сигнали, които могат да бъдат приети и обработени само от специални приемници и само ако е известен законът на разширяване на спектъра на сигналите. Този метод за защита на информацията ще бъде разгледан в повече подробности в глава втора на настоящия учебник. Висока скритост на работата притежават и РПП, в които информацията се шифрира преди да се излъчи по радиоканал към центъра за следене. Според далечината на действие РПП могат да бъдат 3 типа: с малка средна и голяма далечина на действие. РПП с малък радиус на действие са способни да предават на информация на разстояние до няколко десетки метра, поради което те следва да бъдат използвани по правило съвместно с междинен ретранслатор. РПП със среден радиус на действие предават информацията с добро качество на разстояние до няколко стотици метра, а РПП с голям радиус на действие - на разстояние над 1000 m. Приставки от този тип се използват от специалните служби много отдавна и дават добри резултати. Такъв пример от най-новата българска история е разкриването на генералския заговор от 1965 г. срещу Тодор Живков. В групата участват генералите Цвятко Анев, Любен Динов и Мичо Ерменов, полковник Иван Велчев – началник на кабинета на министъра на народната отбрана, политиците Иван Тодоров – Горуня (началник на Управление мелиорации в Министерския съвет) и Цоло Кръстев и журналистът и дипломат Борис Темков, и офицери от Генералния щаб на БНА. Както самият Тодор Живков споделя с автора на публикацията Владимир Бояджиев след залавянето и ликвидирането на участниците в заверата (19 юли 1965 г.): „Специалните служби му туриха микрофонче в кокардата на военната фуражка (на генерал Анев – б.а.). Така, че ние имахме записани всичките негови разговори. Ходът се оказа успешен, защото навън офицерите никога не свалят фуражките си, а повечето им срещи ставаха на открито – страх ги беше от подслушване в затворени помещения. Най-много в парка на свободата се срещаха ... Такива микрофончета имаше във фуражките на другите офицери от заговора.”1 По този начин благодарение на събраната информация групата е разкрита и обезвредена през април 1965 г. За приемане на излъчената от радиомикрофоните информация могат да се използват различни радиоприемници. В зависимост от техните технически характеристики, възможности и конструктивно изпълнение те могат да се групират в 4 групи: Изтегляне 0.69 Mb. Сподели с приятели:
|