Роля на икт за формиране на когнитивни процеси при деца с лека умствена изостаналост

1.Въведение

2. Дефиниция на понятието умствена изостаналост

2.1. Медицинско обяснение на явлението.

2.2. Класификация на децата с УИ.

2.3. Лека степен на умствена изостаналост

3. Необходимост от въвеждане на ИКТ при обучението на деца с УИ

3.1. Интегриране в общото училище на деца с УИ - съвременно състояние, интеграционни модели, перспективи. Роля на ресурсния учител.

3.2. Как може да се използва софтуерната среда “ToolKid” при формиране на определени когнитивни процеси при дете с УИ - личен опит, използвани програми.

3.2.1 Игра „Силуети” от програмна група образователни игри

3.2.2. Игра „Броене” от програмна група образователни игри

3.2.3. Игра „Лица” от програмна група Работа с графика

3.2.4. Игра „ Ребуси” от програмна група Работа с текст

3.2.5. Програма Картини от програмна група Работа с графика

4. Библиография

1. Въведение

Все повече се налага тенденцията за интегриране на ученици със специфични образователни потребности в масовото училище. Този тежък и продължителен процес изисква въвеждането на нови методи и форми на обучение на тези деца. Все по-често виждаме в масовото училище деца с двигателни, зрителни, слухови и умствени увреждания. Най-притеснителния момент е, че във всяко училище са налице необходимите условия за такъв тип обучение, а също и, че ресурсните учители недостигат, нямат достатъчен брой часове с отделното дете. Това налага въвеждането на индивидуална форма на обучение на такива деца от учители в масовото училище, или учители „неспециалисти”.

Все по-трудно става обучението на децата с умствена изостаналост в училище по наличните учебници и помагала. Учителите създават собствени работни листа и разработки, като и конструират задачи, а дори и учебно съдържание, отговарящо на потребностите н ученика. Доколко са те целесъобразни, зависи единствено и изцяло от уменията на учителите.

Тук на помощ идва образователния софтуер, който предоставя много възможности за ученика с умствена изостаналост да бъде обучаван, използвайки съвременните технологии. Те са един неоценим инструмент не само за онагледяване, но и средство за учене.

В настоящата разработка ще бъдат разгледани възможностите на образователния софтуер при формиране на различните когнитивни процеси по-специално при деца с лека умствена изостаналост. Ще бъде обърнато внимание на развитието на четивната им техника, концентрация на вниманието, математически операции, възприятие и памет и въображение.

2. Дефиниция на понятието умствена изостаналост

2.1. Медицинско обяснение на явлението.

С понятието умствената изостаналост се обозначава и идентифицира дефицит в интелектуалното и в социалното поведение. Дефинирането на умствената изостаналост е дебатирано, ревизирано и обсъждано от всички възможни позиции. Спрямо динамично променящите се социални и академични становища и мнения дискусиите продължават.

В теорията и практиката се отбелязва разнообразие от понятия и обозначавания. Използват се понятия като умствена изостаналост, слабоумие, интелектуална недостатъчност, интелектуален дефицит, интелектуално затруднение, интелектуално нарушение, психическо недоразвитие, психическа непълноценност, психическа незрялост, интелектуално разстройство, умствено засягане, субнормално развитие, умствено нарушение и т.н.

В англо-езичната литература се експлицират понятия като mental retardation, mental deficiency, mental handicap, mental subnormality - D.Goldberg, S.Benjamin, F.Creed , 1992, P.Deiner, 1993, A.Widerstrom, B.Mowder, S.Sandall, 1991.

“Умствената изостаналост е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушения на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентността, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения.”¹

Умствената изостаналост е комплексен концепт, който е трудно да се определи и измери. Отбелязват се случаи на интелектуално ниво под условната норма, но с високо ниво на социално функциониране, с много приспособяемо поведение поради което диагнозата умствена изостаналост може и да не се постави. В този смисъл концептът за умствена изостаналост може да интерферира освен чрез интелектуалното ниво на развитие и с пътя на индивидуално реализиране в социалните контакти и адаптивността на поведението.

Умствената изостаналост се класифицира в няколко групи: граничен интелект, лека степен на умствена изостаналост, умерена степен на умствена изостаналост и тежка степен на умствена изостаналост. В настоящата разработка по широко ще не наблегне на леката степен на изоставане, тъй като предлаганите решения са предвидени за деца с лека степен на интелектуална недостатъчност.

• 
  Лека степен на умствена изостаналост (50-70 IQ). По-голяма част от тези деца са обучаеми.
  
• 
  Умерена степен на умствена изостаналост (35-50 IQ). Могат да изградят професионални трудови навици.
  
• 
  Тежка степен на умствена изостаналост (20-35 IQ). Нуждаят се от системен и внимателен надзор. По-ниски показатели на успеваемост. Силно изразени двигателни нарушения.
  
• 
  Дълбока степен на умствена изостаналост(под 20% IQ) - крайно ограничени възможности за обучение, несамостоятелни.
  

В периода 0 – 5 години е налице минимално изоставане в сензорно – моторната сфера и често то е незабележимо до по-горна възраст. По-късно прохождат, обикновено след 15 месец. Проговарят по-късно. На възраст пет години речта им е като на тригодишни деца. Въпреки, че повечето лица усвояват речта за всекидневна употреба, нейното овладяване е по-бавно.

В периода 6 – 18 години е възможно обучение до определена степен. Могат да овладеят социални умения под ръководство. Образователният процес е по-бавен отколкото при другите деца. Могат да провеждат разговори. Развиват се социални и комуникативни умения. Постигат пълна независимост в самообслужването.Овладяват умения, необходими за бита. Фокусът на корекционна работа с тях е насочен към базисните академични знания и умения. Могат да извършват практически дейности, неизискващи умствени умения. До известна степен живеят в зависимост. Възможни са емоционална и социална незрялост, които затрудняват социо-културалната адаптация.

3. Необходимост от въвеждане на ИКТ при обучението на деца с УИ

ИКТ като средство за преподаване, учене и педагогическа комуникация при учениците в масовото училище показва високи резултати. Налице е многоброен образователен софтуер, който дава възможности за решаване на проблемни ситуации, за онагледяване, за превръщане на пасивния слушател в активен участник в процеса на обучение.

При децата с умствена изостаналост нещата не седят по – различно. Интегрирането на технологиите в образователно – възпитателния процес при децата със СОП спомага за по – лесното и бързото формиране на представи, възприятия, повишава нивото на концентрация на вниманието. Също така интегрирането на ИКТ помага за онагледяване на процеса на четене, писане, обучението по природна и обществена среда.

Децата с умствена изостаналост задържат повече време вниманието си върху компютъра, отколкото върху всеки друг дидактичен материал.

При използване и интегриране на ИКТ не е необходима бърза смяна на дейностите, която се налага в противен случай. Образователния софтуер сам по себе си дава възможност за смяна на дейностите. Учениците се учат на принципа проба – грешка и не усещат нервно напрежение, такова каквото усещат когато учителя я направи устно и активизира вниманието на ученика върху нея.

При правилно конструктивистко използване на технологиите и тяхното интегриране в учения процес, на децата с УИ се дава възможност и за формиране на творческо мислене, решаване на нестандартни задачи, които в противен случай, не биха били решими от тези деца. Използването на игровия подход в образователния софтуер води до създаване на траен интерес у децата, които както всички други деца обичат да играят и да спазват правилата на играта.

При доста деца с УИ е налице негативно отношение към ученето и учебния процес като цяло. При наличието на компютърна техника и нейното целенасочено използване в часа, детето с УИ неусетно овладява знания и умения по учебните предмети. Самото дете не приема компютъра като сериозно средство за учене директно, но самия софтуер индиректно, подсъзнателно го кара да научи, да разбере, за да продължи да „играе”

Играейки, децата с УИ получават базисни знания, които много по-лесно пренасят в житейски ситуации, защото са били симулирани от самите тях преди това в процеса на учене. При децата с УИ ИКТ ги превръща в активни играчи в игрите, в активно учещи ученици, към които е насочен целия учебен процес.

През 2002 г. в България стана факт интегрираното обучение на деца със специални образователни потребности /СОП/, с приемането на Наредба 6 от 17.08.2002 г. за обучението на деца със СОП и/или с хронични заболявания, a сe затвърди с поправката от 11.2003 г. на ППЗНП. Направи се и важна промяна в диагностичната комисия: тя се преименува на екип за комплексно педагогическо оценяване /ЕКПО/, а в задължителния му състав престана да фигурира лекар. Това означава, че ЕКПО и специалистите в него нямат вече само формално присъствие. Въпреки че всички деца, които се представят пред него, имат медицински протоколи, той има право да препоръча, въпреки лекарската препоръка, по-подходящата форма на обучение от психолого – педагогическа гледна точка. В настоящия момент препоръката на лекарите за формата на обучение /която те са задължени да дават/ е важна, разбира се, но ЕКПО има право да не се съобрази с нея, освен ако не става въпрос за заболяване, при което някои форми на обучение могат да утежнят състоянието. За съжаление, много от лекарите не са добре запознати със съществуващите възможности за обучение на децата със СОП, и много често продължават да препоръчват обучение в специално училище или пък индивидуална форма на обучение.

След въвеждане на интегрираното обучение започнаха работа и ресурсни учители, назначени към най-близките специални училища /поради липсата на ресурсни центрове/. Общественото мнение все още е разделено по въпроса, дали интегрираното обучение е добрър вариант или не. Приемаме, че не може да се даде еднозначен отговор. Той зависи от самото дете, от родителите му и възможностите в родното му място, от субективното отношение на учителите и обществеността.

Обещаните ресурсни центрове за подпомагане на интеграцията на децата със СОП се появиха най-после през октомври 2006 г. Прохождането им е мъчително, като организационните и чисто битови проблеми засега ги съпътстват постоянно.

Със създаването на ресурните центрове се засегна и въпросът за ролята на ресурния учител и за различните интеграционни модели на работа на интегрираното обучение и на учителите.

Ролята на ресурния учител е да подпомага обучението – както преподаването, така и ученето на учениците със СОП. Ресурсния учител по своята същност е специален педагог, използващ специалните си методи, при работа с децата. Именно тук идва все още нершимия проблем – този учител трябва индивидуално в кабинета си или в интгериращия клас да провежда своята работа.

Тук са налице различни интеграционни модели. Според уврежданията и затрудненията на децата, учителите и ЕКПО към училището преценява какъв да бъде модела на обучение на съответното дете. За целта се изготвя индивидуална образователна програма, която се следва и от преподаващите на класа учители и от ресурсния учител.

Обучението от ресурсния учител може да се провежда съвместно с класа, и в този смисъл, ролята на учителя и на ресурсния учител се различават. Тук ресурсният учител се явява «помощник» на детето по време на учебния час.

Другият по- широко разпространен модел на интегрирано обучение е този, при който детето се обучава индивидуално в специално създадена подкрепяща среда от ресурсен учител или назначен от училището специален педагог. Такъв е и нашия случай. Налице е специален педагог, назначен към училището, осэществяващ обучението на детето. Също така има и ресурсен учител от Ресурсен център, който отделно в специален кабинет провежда допълнително часове с детето, подподмагайки работата на индивидуалния педагог. Ученикът работи по специално създадена за него учебно разписание на часовете, като има часове с русерсен учител, индивидуален педагог, психолог, логопед и разбира се интгериращи часове с учениците от интегриращия клас – по предмети от КОО «Изкуства» и «Спорт». Този модел на интеграция дава възможност педагозите да използват диференцирано специални методи ипохвати за придобиване на основни когнитивни умения, базове знания за справяне в битови ситуации. Именно тук идва и възможността ИКТ да бъде внедрено пряко в ученето, преподаването и педагогическата комуникация при работа с такива деца. За работещия преподавател е по-възможно да конструира по такъв начин процеса, че детето да може едновременно с преподаването да се осъществява и процеса на учене и усвояване на училищни знания и умения.

Прилагайки този модел на интегрирано обучение, учителите преподаващи на детето работят екипно и имат възможност за ежечасно обсъждане на процеса, за внедряване на ИКТ като средство зая учене, преподаване, мотивиращ фактор в обучението.

Прилагайки разгледания втори модел на интегрирано обучение, учителите преподаващи на детето работят екипно и имат възможност за ежечасно обсъждане на процеса, за внедряване на ИКТ като средство зая учене, преподаване, мотивиращ фактор в обучението.

За работа са деца със умствена изостаналост на българския пазар все още няма специално създаден образователен софтуер, който да се прилага в процеса на обучение, с изключение на Ремелка, която подпомага обучението по математика, и то в частично.

Поради тази причина се използват други програми, създадени като базови за обучение по информационни технологии или за интегриране в процеса на обучение.

При работа с деца с лека умствена изостаналост най-подходящ софтуер е ToolKid , Къща на игрите и Улица на игрите.

Най-често използваният софтуер ToolKid е апробиран като основен инструмент за преподаване на информационни технологии в началното училище. Освен тази възможност, този софтуер дава възможности и за интегриране на ИКТ в учебно – възпитателния процес на учениците

ToolKid като част от система за обучение по ИКТ в начален етап дава много добри възможности за интегриране в учебния процес при деца с ЛИН. Абсолютно всички програмни части могат да бъдат използвани за формиране на различните когнитивни процеси, за усвояване на училищни знания, както и за затвърждаване и упражнения. Освен това, използвайки този софтуер се формират и определени умения за работа с компютър, което се явява една от основните цели на интегрирането на информационни- комуникационни технологии в образованието.

ToolKid се разделя на няколко големи групи програми: образователни игри, програми за компютърна графика, програми за звук, програми за анимация и видео, програми за тект, програми за комбиниране и алгоритми.

В зависимост от типа учебна дейност, която трбява да се извършва ученикът сам избира групата програми, с която ще работи.

3.2.1. Игра „Силуети” от програмна група Образователни игри

Фиг. 1. Работен екран на играта „Силуети”

Целта на тази игра е по дадени сенки в два цвята – сиво и жълто да се открият съвпадения. Откривайки съвпадение, детето установява че под тези сенки се крие някакъв предмет . При откриване на съвпадение се използва възгласът „Ихаа!” при всяко познаване с различен глас, тон и интонация. Именно този възглас мотивира детето да работи по-усърдно и внимателно.

Тази игра е подходяща при формиране на памет, която както е известно при деца с УИ е нарушена и точно тази игра има точно такава коригираща функция – да засили паметта. Също така тя е подходяща и за работа върху концентрация на вниманието. За да може да познае сенките и да ги настави до получаване на образ, детето трябва да бъде концентрирано. „Силуети” предоставя само по себе си като мотивационен фактор тази възможност.

3.2.2. Игра „Броене” от програмна група образователни игри

Тази игра дава възможност на децата да извършват релации с числата до 10, като първо трябва да познаят колко картинки има от едната и колко от другата страна на редицата, след това да ги сравнят. При посочване на верен отговор се чува възгласи от рода на „Браво”, „Точно така” и т.н. При посочване на грешен отговор се чува възгласи от рода на „Пробвай пак”, „О не обърка, опитай пак” и др. Именно тези възгласи доставят удоволствие на децата. Реализираната от компютъра обратна връзка цели не да натрапи грешките, а да мотивира децата да направят втори опит. При обучението на деца с ЛИН точно тази игра е подходяща при изучаване на релациите с числата до 10. Тя спомага за формиране на правилно математическо мислене, както и за последователност при извършване на определени действия.

При формиране на началните представи на децата със СОП е доста удачно да се използва играта „Лица”. Тя дава възможност по един нестандартен и интересен начин децата да се запознаят с буквите и цифрите и да ги запомнят и възпроизведат по-лесно. На ученикът се дава възможност да избере буква, цифра или предмет която да „украси” по интересен за него начин. Може да и постави нос, уста, очи, а също така и да я оцвети с подбран от него цвят. Точно това е стимулът детето да запомни по-лесно начертанието на цифрата или буквата. В същото време се дава възможност на ученика да я запамети, да и даде име. Именно усвояването на това умение е част от учебната програма по ИКТ в начален етап на основната образователна степен.

Всички игри от програмната група Работа с текст спомагат за формиране на уменията за четене и писане при децата с умствена изостаналост .Отделните игри са насочени или към формиране на умения за писане на компютъра или за четене, или пък за четене и възпроизвеждане на прочетеното – било то писмено или устно. Тук учителя може да прояви повече творчество и да сътвори безброй учебни задачи, свързани с усвояване на знания и умения върху учебния материал.

За илюстриране на казаното е подходяща играта „Ребуси”, която може да се използва за назоваване първо на нарисуваното, корекция на неправилен говор и написване от клавиатурата на съответната дума правилно. При изписване на думата погрешно програмата сигнализира. Дава се възможност за поправка на грешката. При изписване на целия ребус се дава възможност да бъде генериран отделен ребус.

Фиг. 4. Работен екран на игра „Ребуси”

3.2.5. Програма Картини от програмна група Работа с графика може да бъде използвана изключително рационално за копиране и групиране на различен брой обекти и образи, особено геометрични и т.н., действия, чрез които ще могат да овладеят базисни компютърни знания и умения.



Фиг.5 и фиг. 6. Работен екран „Картини”

Това може да стане още в първите теми за събиране и изваждане, след запознаване с дадено число, където акцентът е върху представянето на дадена съвкупност от обекти (с количествена характеристика, равна на числото с което са се запознали) чрез различни варианти на групи, които я съставят. Например, ако квадратчетата са 5, да ги представят в групи от 1 и 4, 2 и 3. /графична програма „Картини”/. Следващата стъпка е разместване местата на групите, съставящи общото количество 5. Това самостоятелно и нагледно боравене с обекти е предпоставка в следващите часове учениците бързо и лесно да придобият знания и умения за представяне на дадено число като сбор от две събираеми.

А връзката между операциите събиране и изваждане се интерпретира съвсем непосредствено и видимо - те имат възможност да работят непринудено върху проверката на изваждането чрез представяне на готови обекти, или рисуване, дорисуване /добавяне на такива, или премахването им /изтриване/. Отпечатването на образ, или фигура толкова брой пъти, колкото е указано, ги улеснява в извършването на самото действие.

По съвсем естествен и непринуден начин се затвърдяват умения за сравняване на съвкупности, като се съдейства за осмисляне на отношенията „...с повече...” и „...с по-малко...”, което от своя страна има пропедевтична стойност за работата по-нататък с текстови задачи.

Чрез програмите на ToolKid, много ползотворно биха могли да се използват предвидените в учебника по математика разработки на обобщителни теми. Чрез тях може да се осъществи обобщаване на усвоените знания и умения, където след изучаване на всяко от числата примерно 5, 7, 8 и 10, основните дейности на учениците са свързани с количественото и редно значение на числото, сравняването на числата, редицата от изучените числа, случаите на събиране и изваждане, числото като сбор на други две числа, работа с някои геометрични понятия и фигури, или въведени вече величини и мерни единици.

Използването на тази програма в часовете по математика спомага за: натрупване на количествени представи за обектите, развитие на пространственото виждане, изграждане на елементи на абстрактно мислене, изграждане на умения за работа с геометрични форми и фигури /рисуване и дорисуване/, овладяване на аритметични действия /събиране и изваждане /, чрез самостоятелно рисуване на обекти, развиване на мотивация за учене.

Изброените примери за формиране на различни когнитивни процеси не са единствените в средата Tool Kid, но тези са основните, които могат да бъдат използвани често, чрез създаване на различни задачи.

Както всяка дейност, така и работата с този продукт има своите недостатъци. При редовно използване на компютър, децата с умствена изостаналост се концентрират и работят усърдно по поставените задачи в средата. Но в момента в който се наложи смяна на дейностите и се прекрати работата с компютърната система, ученикът се демотивира да работи и категорично отказва да изпълнява поставени задачи в тетрадки, учебник или помагало. По тази причина използването на образователен софтуер при децата със СОП изобщо трябва да бъде доста прецизно премерено и умело педагогически приложен в учебната работа.

Разгледаните примери са апробирани и продължават да се използват в работата ни с 10-годишен ученик, с лека степен на умствено изоставане в 107 основно училище и дават определено положителен резултат в усвояването на училищни знания и умения, както и пренасянето им в бита и ежедневието. Чрез работата си с компютър ученикът драстично подобри четивната си техника. Познава букви и цифри без проблеми. Извършва релации и действия с числата до 10.

Все още има драстични затруднения с усвояване на основните операции с числата – събиране и изваждане до 20. Ето за този проблем все още на съм намерил решение, как използвайки компютъра да се подобрят уменията на ученика в тази област. В процес на търсене и обмисляне на варианти съм за следващата учебна година.

1. 
   Вълкова, З., Интегрирано обучение – наръчник, С.2008
   
2. 
   Иванов, Ив., Илиева, В. Помагало по информационни технологии - І част, Нова звезда, 2004г.
   
3. 
   Малчева, Т. Технологиите в обучението на деца със специални образователни потребности, София, 2009
   
4. 
   Пейчева, Р. Информационни технологии и образование. София. 1999
   
5. 
   Цанев, Н и Л. Витанов. Информационните технологии в началните класове, Начално образование, кн. 5, 2007