Лекция 19 §19. Случайни величини Определения и примери



страница3/4
Дата31.12.2017
Размер0.51 Mb.
#38369
ТипЛекция
1   2   3   4

Твърдение 19.5. Нека е разпределена нормално с параметри и . Тогава за очакването и дисперсията имаме и . ?

С други думи нормалното разпределение се определя напълно от своето математическо очакване и от своята дисперсия.

Математическото очакване има следните основни свойства, чиито доказателства ще проведем само за случая на дискретни величини.

1) Ако е константа, т.е. ако приема една единствена стойност с вероятност едно (и възможно някои други стойности с вероятност нула), то очевидно .

2) Ако е константа, то . Имаме

.



3) За всеки две величини и е изпълнено . Имаме

,

.

От тези три свойства непосредствено следва верността на



Теорема 19.3. Математическото очакване представлява линеен функционал. Ако , , ..., са някакви случайни величини, а , , , ..., са някакви константи, то за математическото очакване на линейна фунцкия е изпълнено

. ?

Да отбележим, че в горното твърдение не се предполага независимост на величините.



Теорема 19.4. Ако и са независими случайни величини, то математическото очакване на тяхното произведение е равно на произведението на двете математически очаквания, .

Доказателство. При независими дискретни величини имаме , следователно



. ?

За случайната величина могат да се разглеждат различни начални моменти , , и централни моменти , . Математическото очакване представлява начален момент от ред , а дисперсията представлява централен момент от ред . С помощта на централните моменти от трети и четвърти ред се определят други две важни числови характеристики,



,

която се нарича асиметрия и ексцес, който се определя по формулата

.

Ковариацията на двете случайни величини и се определя като

.

Ако и са дискретни, то



.

За непрекъснати величини и имаме

,

където е тяхната плътност. Очевидно .



Твърдение 19.6. Нека величините и са независими. Тогава .

Доказателство. По условие и са независими, следователно и също са независими. Сега от теорема 19.4 намираме

,

понеже


. ?

В общия случай от не следва, че и са независими.

Дисперсията може да се пресмята по следната формула

.

Наистина,

,

откъдето според основните свойства на очакването намираме

.

По аналогичен начин за ковариацията се доказва формулата

(19.19) ,

откъдето в частност се вижда, че ковариацията е симетрична и линейна по двата си аргумента, .

Дисперсията има следните основни свойства.



1) Ако е константа, то .

2) Ако е константа, то . Имаме

,

.

3) Ако е константа, то . Имаме

.



4) За всеки две величини и , . Имаме

,

,

,

което доказва свойството. В частност дисперсия на сума от две независими величини е равна на сумата от техните дисперсии.

Разсъждавайки по същия начин получаваме верността на

Теорема 19.5. Нека , , ..., са някакви случайни величини, а , , ..., са някакви константи. Тогава за дисперсията на линейната комбинация е изпълнено

(19.20)

Ако величините са две по две независими, то формулата (19.20) приема вида

. ?



Пример 19.16. При независими и имаме и .

В частност дисперсията на разликата на две независими случайни величини е равна на сумата от техните дисперсии.



5. Условно математическо очакване. Въведените по-горе числови характеристики на случайните величини могат да бъдат отнесени и към техните условни разпределения. Нека и са дискретни величини със съвестно разпределение , , (таблица 19.5). Тогава съгласно (19.7) при всяко фиксирана стойност , условното разпределение на се дава по формулата

, ,

която открива възможност за дефиниция на условното математическо очакване

(19.21) .

Аналогично за условното математическо очакване на при условие имаме

(19.22) .

Ако и са непрекъснати със съвместна функция на разпределение, то условното математическо очакване на при условие се определя по обичайния начин за непрекъснати величини посредством условната плътност от (19.13) намираме

(19.23) .

Аналогично за условното математическо очакване на при условие имаме

(19.24) .

Аналогично се определя и условната дисперсия. Условните числови характеристики имат същите основни свойства както безусловните.

Функционалната зависимост , се нарича уравнение на регресия на случайната величина върху случайната величина . Аналогично представлява уравнението на регресия на върху . Когато и са непрекъснати, уравнението на регресия задава типична функция на променливата . Ако обаче и са дискретни, то функцията е зададена само в стойностите на .

Типична задача в математиката при разглеждане на две величини е дефиниране на функционална връзка между тях. Когато тези величини са случайни, тази задача се решава посредством уравненията на регресия (19.21-24), които предлагат описаните своеобразни функционални връзки. Регресионните уравнения са абстракция от вероятностния модел и значително опростяват неговото разбиране без да могат да го заместят по същество. Уравнението на регресия дава възможност да правим прогнози за стойността на случайната величина въз основа поведението на случайната величина и разбира се преди всичко въз основа на тяхното взаимно разпределение.

Уравненията на регресия дават значима информация само при наличието на зависимост между разглежданите величини. Ако и са независими, то и от формулата (19.22) получаваме

,

което означава, че уравнението на регресия има тривиален вид



,

което съответства на интуитивните представи, понеже в този случай разпределението на не носи информация за разпределението на и обратно. В общия случай уравнението на регресия може да има твърде сложен вид.

Уравнението на линейна регресия на спрямо се определя от условието за оптималност

(19.25) .

Да положим и . Тогава , а

и .

Сега (19.25) приема вида

, ,

което преобразуваме въз основа свойствата на математическото очакване

,

,

(19.26) .

За да намерим минимума на (19.26) пресмятаме и приравняваме на нула частните производни на ,

, ,

откъдето намираме

и .

Следователно и уравнението на линейна регресия има вида

(19.27) .

Коефициентът на корелация между и се определя

, , .

По този начин (19.27) приема вида

,

което накратко се записва

(19.28) .

Аналогично, уравнението на линейна регресия на спрямо се записва

(19.29) .



Теорема 19.6 (Коши). За ковариацията е в сила неравенството

,

следователно за корелационния коефициент винаги е изпълнено .

Доказателство. При дискретни величини и имаме

.

От известното неравенство на Коши намираме

,

,

.

Сега за корелационния коефициент получаваме

. ?

Корелационният коефициент може да приеме екстремални стойности или единствено когато между и има линейна функционална зависимост.

Пример 19.17. Да илюстрираме определените по-горе понятия върху следния пример на две дискретни случайни величини и със следната таблица на взаимно разпределение




















0.1

0.1

0.2

0.4



0.2

0.1

0.3

0.6




0.3

0.2

0.5




Табл. 19.15.

За условните очаквания на имаме

,

.

Тук функцията на регресия е определена само в двете точки и , при което приема стойности и . Тази функция позволява да задаваме обективни прогнози за стойностите величината според стойностите на величината .

За безусловните математическите очаквания и дисперсиите имаме

,

, ,

,

, .

За ковариацията и коефициента на корелация имаме

,



.

В следващия раздел ще обсъдим пример с непрекъснато разпределени величини.



6. Многомерно нормално разпределение. Многомерните нормални разпределения имат водеща роля в цялата теория и представляват по същество основния апарат на приложната статистика. Да разгледаме отначало случая на две величини. Казва се, че случайните величини и имат двумерно нормално разпределение, когато тяхната съвместна плътност се дава по формулата

(19.30) ,

където , , , и са параметри, , , . Две възможни форми на повърхнината са дадени на следващите рисунки.

Рис. 19.8.


Рис. 19.9.






В първия случай корелационният коефициент е равен на нула, което означава фактически независимост на двете величини, а във втория е равен на 0.9, което е близо до неговата максимално възможна стойност и означава много силна правопропорционална зависимост.

С непосредствени макар и не много кратки пресмятания може да се покаже верността на следната



Теорема 19.7. Нека и имат съвместно нормално разпределение с параметри , , , и , плътността на което е определена от формулата (19.30). Тогава

1) Маргиналното разпределение на е нормално с параметри и , което означава

.



2) Маргиналното разпределение на е нормално с параметри и , което означава

.



3) Корелационният коефициент между и е равен на , т.е.

.



4) Условното разпределение на при условие има вида

,

а за условното математическо очакване на имаме

,

с условна дисперсия , което определя следното уравнение на регресия

.



Каталог: NVUMathLectures
NVUMathLectures -> §16. Задачи от пресмятане на вероятности Съдържание
NVUMathLectures -> Задачи от степенни редове Съдържание
NVUMathLectures -> Лекция 29 §29. Системи диференциални уравнения Нормални системи оду
NVUMathLectures -> Лекция 4 системи линейни уравнения Ранг на матрица. Теорема за базисния минор
NVUMathLectures -> Задачи от пресмятане на детерминанти Съдържание
NVUMathLectures -> Курсова работа по висша математика 1 за студенти задочно обучение
NVUMathLectures -> Лекция 1 комплексни числа и полиноми Определение и аритметични операции
NVUMathLectures -> Задача Намерете производните на следните функции а б в г д е ж


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница