Лекция №2 Международен наказателен съд структура, компетентност

Изтегляне 24.22 Kb. Дата 01.02.2024 Размер 24.22 Kb. #120184 Тип Лекция

Лекция № 2 Международен наказателен съд – структура , компетентност. Това е началото на институционализирането на международното правосъдие. Съдът е ЮЛ; постоянно действащ орган за разлика от трибунала, който е съд ad hoc. Седалището му е в Хага, Холандия. Урежда отношенията си с ООН, както и отношенията си с приемащата съда държава със споразумение, което се подписва от председателя на МС. Структура : Съдът се състои от Председателство, и по –точно - председател, първи и втори заместник. Изброените ръководят съда. Както те, така и съдиите се избират от Събранието на страните по Статута. Съдиите са общо 18, но за конкретни случаи и по предложение на председателя, Събранието на страните по Статута може да избере допълнителни съдии, когато обемът на работа налага това. Съдиите в МС са с мандат 9 години и нямат право на повторно избиране. Ако някои не може да изпълни целия си мандат, новоизбраният ще има мандат, равен на остатъка от мандата на освободения. Всички страни по Статута могат да предложат кандидат за съдия и не е задължително предложният да е гражданин на държавата – предложителка. Но е недопустимо, една държава да предложи повече от един кандидат. Кандидатът трябва да отговаря на следните най – общи изисквания – юрист с висока квалификация в наказателното право и процес; с продължителен стаж в тази област; да отговаря на условията по вътрешното законодателство за заемане на най – висши длъжности, т.е. съдии, прокурори и др. ; да няма друго занятие след като бъде избран; да владее добре някой от езиците на МС. Освен Председателство, съдът има още следните структури : има предварително отделение, съдо – и апелативно производство. Очертава се стадий на нашето досъдебно производство – предварителното отделение разглежда предварителни въпроси, свързани със задържане на виновни лица и т.н. Изискванията за безпристрастност са валидни и тук. Всеки е длъжен да си направи отвод, когато ще се окаже пристрастен или такава причина бъде изтъкната от заинтересовани от изхода на делото. Прокурор / Служба на прокурора е друга структура. Тя е към съда, но е независима от него. Прокурорът също се избира от Събранието на страните по Статута. Той има заместници, които също се избират от Събранието по негово предложение. Техните длъжности са също мандатни ( 9г.) и условияа, на които трябва да отговарят кандидатите са идентични на горните. И прокурорите , и съдиите полагат клетва, че ще осъществяват правомощията си безпристрастно, съвестно. Ползват се с привилегии и имунитети. На трето място има Секретариат и персонал. Компетентност : Тя е резултат на политически компромис между държавите – създателки на този съдебен орган. Компромисът е първо относно материалната компетентност и второ относно суверенитета на страните по Статута. Вторият компромис се наблюдава в Преамбюла, в чл. 1 и в други текстове на Статута. Това е вторична, допълнителна компетентност. Гаранция, че международните престъпления няма да останат ненаказани, ако страната откаже да ги разследва. По отношение на страните по Статута съдът действа по териториалния принцип. Предметната му компетентност, т.е. деянията, с които се занимава : Това са най – тежките престъпления против човечеството. В чл. 5 има и конкретно посочване на престъпленията – геноцид, престъпления против човечеството, военни престъпления, агресия. Тези престъпления можем да открием и в НК. По отношение на геноцида няма почти никаква разлика в изписването му в НК и Статута. Това е изтребление на група хора по различни причини ( раса и т.н. ). При т.нар. военни престъпления има военен конфликт, иницииран по национални причини или сблъсък между две държави. Подгрупи деяния – убийства; причиняване на телесни повреди ( физически или психически ) по отношение на корабокрушенци, санитарен персонал и др; ако са извършени срещу военнослужещи от друга армия; лишаване от право на явяване пред съд; разрушаване на културни ценности и т.н. Има драстично разминаване между инкриминирането по НК и това, което предвижда Статута във връзка с военните престъпления. Статутът е много по детайлен за правилата при водене на война. Възниква въпросът, ако едно лице извърши действие, което е престъпление по Статута, но не и по НК, какво ще стане. По идентичен начин стои въпросът за престъпленията против човечеството, където малка част от Статута ще срещнем в НК ( може да има изнасилване , но няма принудително забременяване, принудителна стерилизация, насилствена проституция и т.н. ) . Към тези престъпления се отнася и апартейда. Лекция № 3 Обща процедура по разглеждане на делата : Процесът пред МНС може да започне първо по инициатива на страна от Статута. Тя може да реши да отнесе дадена ситуация като смята, че МНС е компетентен да разгледа съответното дело. На второ място може да започне по инициатива на Съвета за сигурност, пак приемайки ,че делото е в юрисдикцията на съда. Третата възможност е прокурорът да възбуди разследване, приемайки, че делото е в юрисдикцията на съда. Страните го правят, когато не могат да предприемат действия по разследване, а прокурорът може да започне разследване по своя инициатива, която ще дойде от информация, получена от определена страна, НПО, както и въз основа на други източници – пострадали, очевидци и т.н. Въпросът дали са налице достатъчно предпоставки се решава от Съда по предварителното производство. Той може да реши или да откаже възбуждане на разследване. Отказът на състава не значи, че прокурорът при нови данни не може да направи ново искане. Съдът би отказал, когато държавата, на чиято територия е извършено престъплението, започне разследване; когато липсва надеждна информация, че компетентната държава не желае да разследва случая и да накаже виновния. Юрисдикцията на съда и допустимостта на делото могат да се оспорят от обвиняемия; държавата, която има юрисдикция спрямо делото, ако изтъкне аргумента, че разследва или разглежда делото; от държава, от която се изисква да признае юрисдикцията на съда. По този въпрос бележки могат да прдставят прокурорът и изброените субекти. Правни положения при процедура в МНС : = действа принципът, че МНС не може да гледа дело срещу обвиняем, ако вече се е произнесъл по виновността на същото лице. = ако лицто е било осъдено от МНС за същото действеи, същото лице не може да бъде съдено от друга държава. = съдът не може да го осъди, ако е бил осъден от държава за същото престъпление. = МНС може да осъди лицето за същото престъпление, ако в друга държава производството не е водено безпристрастно, независимо или е водено така, че лицето да бъде предпазено от наказателна отговорност. Приложимо право : Това са първо правилата и принципите от международното право, на които стъпва МНС при решаване на делата. Второ – принципи от националните законодателства при условие, че не противоречат на нормите и принципите на Статута. Трето – тълкувания на правни норми и принципи, изпълнени при решаването на други дела ( да има елемент на прецедентност ). Принципи за дейността на МНС : = едно лице може да се осъди само ако деянието е в или от компетентността на съда. Ако не е, дори да има престъпление, съдът не е компетентен. = обвиняемите за тези международни престъпления, които предизвикват безспокойство в международната общност, могат да бъдат осъдени само в съответствие със Статута. = за да бъде осъдено лицето, деянието трябва да е извършено, когато Статутът е бил влязъл в сила и държавата е станала страна по него. = наказателната отговорност и тук е лична ( подчинено лице не носи отговорност, освен ако заповедта не е била за очевидно престъпление ). Всички хипотези на опит, съучастие, подбудителство, помагачество, макар и не точно както в НК регламентрани, са залегнали и в Статута. = равенството на гражданите от гледна точка на наказателния закон ( за невъзможност за позоваване на длъжностно качество се говори в Статута) . = Имунитетът, свързан с длъжностно положение не е пречка да се потърси отговорност от лицето. = По отношение на военните началници Статутът предвижда множество разпоредби, с които регламентира хипотези, при които те са наказателно отговорни – когато е ръководел съответната военна част, извършила престъплението; дори да не я е ръководил, е достатъчно да е знаел, че подчинените му са приели подобни действия, защото е бил длъжен да упражнява власт и контрол над тази част. = Юрисдикцията е само върху наказателно отговорни лица по нашия НПК, т.е. 18г. = Статутът предвижда основания за изключване на вината, респективно наказателната отговорност и това са душевна болест, нетрезво състояние ( освен ако не се е самопоставил в него ); при изпълнение на заповед ( с посоченото вече изключение ); грешка – фактическа и юридическа ( само когато елиминира субективния елемент на деянието ). Правомощия на прокурора : Когато трябва да започне разследването, въпросът е дали компетентността ще бъде на МНС. На второ място дали ще бъде допустимо ( т.е. да не го разглежда друга държава и е в компетентността на съда; държавата, която го разглежда да симулира наказателно преследване ). Третият въпрос е дали с оглед тежестта на престъплението и интереса на пострадалия, разследването ще бъде в интерес на правосъдието. Възможно е прокурорът да стигне до извод, че не са налице предпоставки за наказателно преследване. Тогава уведомява Съда по предварителното производство. И в двете хипотези – и да има , и да липсват предпоставки – всяка една държава може да оспори пред Съда по предварителното производство решението на прокурора. Самият съд служебно може да провери решението да не се предприемат действия. Прокурорът също може служебно да преразгледа решението си особено ако получи допълнителна информация от държава, НПО, пострадали и т.н.. Прокурорът може да предприеме всички действия , за да установи истината, да събере всички факти и доказателства, релевантни да разбере дали действието е извършено, дали е от компетентността на съда, да прецени смекчаващите и отегчаващи обствоятелства. Може да провежда разследване в седалището на съда, а и на територията на държавата, в която е осъществено престъпното деяние. Има право да разпитва пострадали; лицата, които са разследвани. Да иска съдействие от тази или друга държава, която има важна за разследването информация. Взема мерки за защита на застрашени. Длъжен е да пази конфиденциалност на информацията. Права на участващите в процеса лица : Не може да се принуждават да дават показания ; да се признават за виновни. Върху тях не може да се упражнява принуда, заплаха, още по – малко да бъдат унижавани, изтезавани и т.н. . Имат право да запазят мълчание. Не може да бъдат подлагани на принудителен арест. Лицето има право на достъп до събраните материали безплатно чрез преводач. Има право да ползва правна помощ ( назначава му се при нужда ). Има право да бъде разпитван в присъствието на защитника му. Предвижда се възможност за бързи действия за запазването на доказателствени материали, застрашени от унищожаване, изгубване и т.н. Нарича се в Статута „уникална възможност за разследване” . При тази хипотеза прокурорът е длъжен да уведоми съда, а той да предприеме необходимите мерки за запазването / събирането им. Мерките могат да бъдат включително разпореждане за протоколиране на материалите; да се назначи вещо лице. Могат да се предприемат и ако съдът служебно го е преценил, а не само с искане на прокурора. Съставът на съда за предварително произвоство издава постановления и разпореждания за целите на разследването. Взема мерки за защита на личната сфера на участващите в процеса лица. Разрешава на прокурора да предприеме действия по разследване на територията на страната, където са извършени престъпленията, ако е страна по Статута. Издава постановления за арестуване на лице, за което има информация, че е извършило престпъление от компетентността на съда. Тези доказателства трябва да са представени от прокурора. Постановлението се издава и за осигуряване присъствието на подсъдимия в съдебното заседание или да се предотврати укриването му; да се осигури, че няма да попречи на разкриването на обективната истина. За това постановление прокурорът прави искане със съответните реквизити. След като постановлението се издаде то се изпраща на съответната държава, на територията на която е извършено престъплението. В тази държава ( „ задържаща” ) лицето трябва да бъде изправено пред националния съд, пред който да се установи дали това е лицето, за което е издадено постановление; дали е арестуван в надлежна процедура; дали правата му са спазени. В зависимост от тези въпроси лицето бива задържано и трябва да се предаде на МНС. Има възможност временно да бъде освободено до фактическото му предаване. Тази молба се решава от задържащата държава, която преценява дали са достатъчно основателни мотивите на лицето; дали има опасност да се укрие и т.н. За тази молба задържащата страна трябва да уведоми съда. Той може да отправя препоръки към задържащата държава. Лекция № 4 : Пълномощия на състава на МНС по предварителното производство Този състав е единствено компетентен да взима решение по искане на прокурора за разследване , включително за възбуждане на такова. Възбуждането на разследване по Статута е равнозначно на въбуждане на наказателно преследване по НПК, макар и по принцип да не са идентични. Има хипотеза , в която прокурорът провежда действия по събиране на доказателства, но това прави и страна по Статута, която оспорва действията на прокурора ( както основателността им, така и юрисдикцията на съда изобщо). Компетентен да се произнесе основателна ли е жалбата е пак този състав. Статутът предвижда хипотеза на „уникалност” , подобна на „ условия на неотложност”, при която трябва да се предприемат неотложни действия за събиранe на доказателства, за събирането на които в бъдеще съществува риск. Това става пак с разрешение на Състава. По подобие на НПК и тук Съставът е компетентен да се произнася по жалби за оспорване допустимостта на делото и юрисдикцията на съда от обвиняем; от лице, спрямо което е издадено постановлние за задържане; от лице, спрямо което е издадена призовка за явяване; или от страна по Статута. По тези въпроси Съставът по предварителното производство трябва да се произнесе с единодушие по принцип или най –малкото с мнозинство. По други въпроси се решава еднолично от съдия от Състава по предварително производство. Други въпроси са : ако се задържи / арестува едно лице, този състав се произнася и по молбите за освобождаване на лицето ( от прокурора или от лицето става сезирането ). Съставът сам служебно следи за това изменени ли са основанията и следва ли да продължи задържането на обвиняемото лицe. Това в българския процес го няма. Този съдебен състав при задържано лице, включително при доброволното му явяване, провежда специално заседание по или във връзка с потвърждаване обвиненията, с които прокурорът ще участва в съдебното производство. Призовават се прокурорът, обвиняемият и защитникът му. Отсъствието на обвиняемия не е пречка за провеждане, но преди самото заседание на обвиняемия трябва да се осигури възможност да се запознае с обвинението и доказателствата. По време на заседанието прокурорът е длъжен да подкрепи всяко едно от обвиненията си със съответно доказателство. Обвиняемият има право да ги оспори и да представи доказателства в оспорване на самото обвинение. Заседанието приключва с решение на Състава дали потвърждава обвиненията и ако да – предава ли го на съдопроизводствения състав. Ако откаже да потвърди, поради липса на доказателства, може да покани прокурорът да продължи да събира; може да отложи заседанието за представяне на допълнителни доказателства. Ако се потвърди обвинението, Съставът с решение на Председателството на МНС конституира съдопроизводствения състав, който започва насетне да решава въпроси, възникнали във връзка с процеса. Съдебно производство : Протича в седалището на съда, ако не се налага друго. По принцип обвиняемият присъства в съдебното производство и е длъжен да има поведение, с което да не пречи на работата на съда ( може да бъде отстранен от залата и със съобщителна техника да следи развитието на процеса ) . Свидетелите полагат клетва. Съдопроизводственият състав е длъжен да осигури условия, с които да гарантира спазване правата на обвиняемия, на жертвите на престъплението. При опасност за свидетелите да вземе защитни мерки. Ако обвиняемият не е имал защитник, да му осигури. И тук, както в НПК при започване на заседанието съставът прочита обвинителния акт. Трябва да се убеди, че обвиняемият разбира обвинението. Дава възможност на обвиняемия да се признае за виновен – ако той го направи, съставът е длъжен да прецени това съответства ли на останалите доказателства. Да се увери, че самопризнанието е направено доброволно. Съставът дава възможност на обвиняемия и да отхвърли обвинението. Подобно на НПК, тук също действа презумпцията за невиновност. Тежестта на доказване е върху прокурора. За да осъди обвиняемия, трябва да се убеди в неговата несъмнена виновност. Обвиняемият има право да знае в какво го обвиняват, въз основа на какви доказателства; да кореспондира поверително със своя защитник; да има достатъчно време да си организира защитата; да бъде осъден / оправдан без неоправдано забавяне. Обвинямият може да разпитва свидетелите; да разполага с квалифициран безплатен превод; да не бъде принуждаван да дава обяснения или да се признава за виновен. Има право да прави изявления в своя защита. Не носи доказателствена тежест. Всяка заинтересована страна може да предлага доказателства. И тук показанията на свидетел се дават лично. Могат да бъдат дадени лично, но посредством техника, т.е. на запис. В България последното не е позволено. Съставът се произнася по всяко доказателство относно неговата релевантност (относим ли е факта към предмета на доказване ). МНС не събира ноторно известните факти, а може да се позове на тях директно. Статутът предвижда и санкции по отношение на самите доказателствени материали. Например във връзка с лъжесвидетелстването ( лишаване от свобода до 5г. или глоба ). И тук решението се взима единствено въз основа на доказателства, събрани в хода на процеса. Съставът не може да излиза извън обвинението или извън измененото обвинение. Разискванията са тайни. Решението се взема с единодушие, ако не – с мнозинство. Резюме от решението, което е писмено, се произнася в открито съдебно заседание. Наказанията : И тук, за да вземе решение относно наказанието, съставът трябва да вземе предвид обществената опасност на деянието и дееца; доказателствата, които са събрани в хода на процеса. Може да се произнесе и в отсъствието на обвиняемия. Лишаване от свобода до 30г и доживотен затвор са основните наказания, а глобата и конфискацията са допълнителни. Предвидени са разпоредби за множество престъпления. Съставът определя наказание за всяко едно от тях и после едно наказание. Решението на съдопроизводствения състав подлежи на обжалване и протест. Тук има само жалба. Основанията за обжалване са три – процесуална, фактическа или юридическа грешка. Прокурорът може да обжалва и в интерес на осъдения. Статутът предвижда обаче основание за жалба от осъдения и когато е налице каквото и да било нарушение на справедливостта. Ако осъденият е задържан и обжалва, той не трябва задължително да бъде освободен. Този въпрос се решава от съдопроизводствения състав. Апелативен състав : Той действа при жалба. Има всички права, които има съдопроизводствения плюс други – да отмени акта на съдопроизводствения състав като измени присъдата или измени самото наказание; да разпореди провеждане на ново съдебно производство пред различен съдопроизводствен състав. Изтегляне 24.22 Kb. Сподели с приятели: