Лекция на тема: „ Психопатология при някои гениални личности Проведена на 18. 12. 2013г

Както здравия, така и душевно болният влагат в изкуството нещо то себе си. В художествените творби се отразяват както запазените, така и нарушените психични функции. Болният претворява по особен начин обективния свят, пречупен през призмата на неговата субективна действителност. Чрез неговото творчество ние можем да проследим и динамиката на психичното разстройство. Но независимо дали говорим за болест или здраве, гениалните личности са оставили своя отпечатък в света и са били движещата сила на човечеството. Те винаги са провокирали старта на една нова ера в изкуството, науката, литературата, политиката, киното или музиката.

Темата за „Гениялността и психопатологията“ са занимавали човечеството от векове и споровете, дискусиите и коментарите са започнали още от дълбока древност. Този въпрос и до днес не е разрешен, защото това, което вчера е било патология, днес може да се приеме за акцентираност, а утре за норма. Така както разликата между здраве и болест в психопатологията е много тясна, то по същия начин границата мужду гениалност и лудост е почти незабележима. В речника по психология гениалността е дефинирана като“най-високо равнище на изразеност на изключителни творчески постижения с историческо значение. Гениалността води до създаването на принципно нови стойности. Гениалната личност

притежава изключителна трудоспособност и творческа продуктивност. Критично осмисля всичко сътворено от човечеството в дадена област, възприема ввсичко създадено до момента и с изключителна интензивност надгражда и допринася за по-нататъшното му развитие.“

В Древна Гърция мнозина философи са моддържали идеята за родственост между гениалността и лудостта. Платон, например, смята, че лудостта не е зло, а е едно от най-висшите благословии, ако е дело на добри слухове. Той е използвал услугите на пророчици, които му предсказвали събития и са препоръчвали мерки срещу възможни опасности, но само като са изпадали в бълнувания, нещо като делир. Аристотел пък казва, че знаменитите поети, художници и държавници страдали често от меланхолия и лудост (Сократ, Платон, Емпедокъл,, Сенека и др.), т.к. Само само раздвижения дух създава необикновени творби. Томазо Кампанела – италиански философ – се надява на голям културен напредък ако към 2000 година броят на епилептиците се увеличи. Той приема, че епилепсията е белег за необикновеност на духа, което се е виждало и от делата на изключителни личности като Сократ, Мохамед, Цезар и др. Според него трябва да се търсят корените на учението за епилептичната природа на гениалността, която по-късно Лаброзо развива.

упадък в творческият му заряд. Кречмер го приема като типичен пример за кривата при манийно-депресивната психоза.

Мопасан и Мане са страдали от прогресивна парализа. В началото това е оказвало подтискащо влияние върху творчеството им, а в напредналите стадии – до унищожаване на дарбите им с настъпването на непоправим и прогресиращ упадък на личността, оглупяване, телесна изтощеност. Този стадий е унищожил и Бодлер, Ленау, Жул дьо Гонкур, Хуго Волф. Със старческо оглупяване са завършили живота си Коперник, Кант, Стендал, Фарадей и др. Неуравновесена психика – Менделсон, Чайковски. Психопатия – Шопенхауер. Чичо му и дядо му са имали душевно разстройство, а баща му е бил чудак и се е самоубил. Душевно разстройство са имали Доницети и Гогол. Описаните от Гогол герои “Куробочка“, „Плюшкин“ и др. са били психопатни личности, наблюдавани в обществото. Смята се, обаче, че само стихийният напор от психопатните заложби на такива автори, които ги карат да изживеят дейно и неспокойно развоя на собствения си талант, в съчетанието със среда, която подбужда развоя на наличните дарования до краен предел създават формулата на гениалността. Така посредством психопатните заложби на личността се зараждат необикновеното богатство на идеи и хрумвания, които са чужди на съвсем уравновесените хора. Всички останали даровити хора остават просто „талантливи“ или „обещаващи“ хора.

• 
  ПСИХОПАТОЛОГИЯ И ЛИТЕРАТУРА
  

разбира, той заявява: „Имам сифилис! Най-накрая! Истински сифилис!....Имам сифилис, следователно вече не ме е страх, че ще се заразя!“. Накрая стига до прогресивна парализа. Имал е и делир. Конфликтът между психиатри и критици е неразрешим. Първите откриват в творчеството му отклонения, които се оспорват с възмущение от критиците. Лудостта е занимавала дълбоко Мопасан. Неговите заглавия са красноречиви: „Луд“, „Един луд“, „Луд ли съм“, „Лудата“, „Писмо то един луд“, , най-емблематична е повестта „Орла“. Самият той казва:“Лудите винаги са ме привличали и винаги се връщам към тях, предизвикан, въпреки волята ми от баналната загатка. На лудостта“. Той се страхува най-много да не полудее и бил заклел една жена да му даде отрова, ако някой ден влезе в лудницата. Малко преди хоспитализирането му е казал пред своя доктор, че не би се колебал в избора си между лудостта и смъртта. Пред д-р Бурже е споделил: „Почти винаги, когато се прибирам у дома, виждам моя двойник. Отварям вратата и се виждам седнал на фотьойла. Съзнавам, че това е халюцинация в момента, в който я изпитвам. Не е ли любопитно? Ако нямаш здрав разум, направо да те хване страх!“. Двойникът е тема преминала през творческият му път. Мопасан е имал следните психопатологични симптоми:

1. 
   Дисморфофобия – мъчително преживяване на физическа непълноценност по отношение на лицето си. Не е позволявал да се появява портрета му. „Като се взирам по-дълго в собственото си изображение, отразено в някое огледало, понякога ми се струва, че губя представа за себе си. В такива мигове всичко в съзнанието ми се обърква и изглежда странно, като че виждам там глава, която не разпознавам. Чувствам, че ако това състояние продължи още миг, ще обезумея напълно.“
   
2. 
   Алиенофобия - страх от полудяване.
   
3. 
   Танато фобия – страх от смъртта. Мисълта за смъртта била непоносима, струва му се, че долавя нейния мирис в стаята и че тя е в огледалото и го дебне.
   

4. 
   Нозофобия – страх от болест.
   
5. 
   Мисофобия – страх от замърсяване.
   
6. 
   Сифилофобия – страх от сифилис.
   
7. 
   Халюцинации – казва, че разговаря с мъртвите Флобер и брат си, който се оплаквал, че му било тясно в гроба.
   
8. 
   Онейроидни харюцинации – в творбите му се долавятелементи на онейроидни (съноподобни) изживявания: „ Писателят е на работната си маса. Вратат се отваря. Той се обръща. Самият той влиза. Този Ги дьо Мопасан сяда пред Ги дьо Мопасан и хваща главата си с ръце. Ги гледза другия с ужас. Без да пусне главата си, двойникът започва да диктува. А мопасан пише. Когато вдига глава, двойникът е изчезнал.“
   
9. 
   Мегаломанни налудности; мисли за вина; персекуторни налудности; вкусови халюцинации; страх от отравяне; висцерални халюцинации ( неприятни усещания в различни телесни кухини, най-вече в корема); нелепи мисли; пауперистични мисли ( че са му откраднати парите, с които е трябвало да пътува до небето); нихилистични налудности ( директорът на дома е разрушил мозъкът му с уринаторна сонда); различни фобии; делирозен синдром;
   
10. 
    Проявявала се и следната психопатология: анорексия и булимия невроза; натрапливи мисли; фобии; делириозен епизод от високата температура, когато е бил в Гърция, преди да умре.