Личен живот името му е Мустафа
Изтегляне 32.43 Kb.
|
Свързани:
Carl Sagan - Kontakt-13711[1]
- Навигация на страницата:
- Ататюрк (баща на нацията
- Мустафа Кемал е син на помаци от Неврокопско
|
ЛИЧЕН ЖИВОТ Името му е Мустафа, което означава избран. Заради отличните си оценки по математика Мустафа е назован от съучениците си Кемал – зрял, съвършен. Хората го наричат още Ататюрк (баща на нацията), защото извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава. Баща му, митничар в Солун, се надява синът му да стане виден политик и с цената на всякакви жертви го праща в офицерското училище. Хората го наричат още Ататюрк (баща на нацията), защото извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава. Родителите на Ататюрк са били преселници в Солун от село Себища в Голо бърдо, населено с българо-мохамедани(помаци). В Солун били известни като себищалиите. Така бил наричан и синът им Мустафа! Жители от Голо бърдо и сега свидетелстват, че родът на Кемал тръгва от тяхното селище Себища. Според „Енциклопедията“ на братя Данчови и други източници Мустафа Кемал е син на помаци от Неврокопско! В началото на двадесети век семейството емигрира в Солун, търсейки прехрана. Бащата става работник, а майката отива да слугува на местен турски богаташ – Кемал. По-късно бащата умира, а майката се жени за Кемал, който осиновява малкия Мустафа и го праща във военно училище! От там започва и неговата военна кариера! Синеокият младеж знаел перфектно български език и това натежало да изберат точно него за военно аташе в България през 1914! През периода, докато е в нашата страна, той започнал често да посещава дома на генерал Стилиян Ковачев, бивш командващ 4-та българска армия в Балканската война. Кемал се влюбва в дъщеря му Димитрина! Тя отвърнала на чувствата му и пожелали да се оженят! Но генерал Ковачев заявил: „Аз не давам дъщеря си на турчин.“ Разбира се генералът не е знаел, че Мустафа Кемал не е турчин, а във вените му тече стопроцентова българска кръв и че като дете е приел ислямската вяра и е станал турски офицер! Мустафа Кемал Ататюрк е турски военен деец и политик, писател, основател на Република Турция и неин пръв председател на Парламента (1920 – 1923), министър-председател (1920 – 1921) и президент (1923 – 1938). Фелдмаршал. По време на Първата световна война става известен като изключително способен офицер и след поражението на Османската империя оглавява Турското национално движение в последвалата Война за независимост, удържайки победа над Антантата. През следващите 2 десетилетия Мустафа Кемал Ататюрк е основна фигура в политическия живот на новосъздадената Република Турция. През своя 15-годишен мандат като президент, продължил от 1923 г. до смъртта му през 1938 година, той провежда радикални реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната сфера, превръщайки остатъците от бившата Османска империя в светска национална държава. Принципите на реформите на Ататюрк, на базата на които е създадена модерна Турция, са известни като кемализъм. Мустафа Кемал може да бъде наречен един от политиците на ХХ век. Онова, което той е направил в Турция в първата половина на века, няма аналог в световната история. Първоначално Мустафа, той получава името Кемал във военното училище. Учителят му по математика е толкова впечатлен от неговите качества, че го нарича Съвършения (Kemal). Мустафа Кемал получава отлично военно образование и участва и служи в кавалерията срещу италианците в Либия през 1911 г., срещу България в Балканските войни, командир е на дивизия в Галиполи през Първата световна война, а по-късно се сражава и в Кавказ, Сирия и Смирна. Изключителен военен стратег, Мустафа Кемал е мотивирал до краен предел хората си, като им е заповядвал не да нападат, а да умрат в боя. Големите му бойни успехи го правят един от най-успешните генерали в историята на страната. Но не това го прави един от политиците на ХХ век. В началото на века Турция е част от остарялата Османска империя. Мустафа Кемал има революционни възгледи за страната си. Известен като добър военен, той се превръща в популярен общественик и политик, който заразява хората с реформаторските си идеи. В своя реч през 1920 г. той обещава на нацията промени и правителство от европейски тип. А през 1923 г. променя историята на страната, като обявява Турция за република. За Мустафа Кемал независимостта на Турция включва три неща - реформи в икономиката, гражданското общество и културата. Той настоява за свободен и независим съд, закони и институции. Премахва изкривената представа за халифата и откровено заявява, че ислямската религия трябва да престане да бъде политически инструмент. Полага основите на демокрацията чрез избори, правителство, президент. Мустафа Кемал е инициатор в създаването на две модерни партии в Турция. Освен това прави редица индустриални промени като банката Sumerbank и създава съвсем нова икономическа структура на страната, която е в основата на днешна Турция. Културната революция е била изключително важна за Мустафа Кемал. Още преди да стане политик, през 1915 г. пише в дневника си, че социалната промяна в Турция може да дойде първо чрез образователни промени и права за жените. Счита се, че зад неговите напредничави идеи стои не някой друг, а съпругата му, която е имала западно образование и е говорила няколко езика. Следвайки нея и собствените си мисли, Мустафа Кемал въвежда образование и за възрастни и прави културен скок, заменя арабската азбука с приспособена към особеностите на турския език латиница. Освен това дава граждански права на жените, и то много преди няколко други европейски държави. Изключителен лидер, Мустафа Кемал разбира силата на вярата и предразсъдъците на религията и затова превежда Корана на новия турски език. След това самият той го чете публично през 1933 г. Премахва задължителното носене на фес и инициира създаването на много музеи и театри. Развива архитектурата и модерната турска опера и балет. За 15-годишния си мандат той превръща Турция в модерна европейска държава от нов тип. Затова не случайно приема и името Ататюрк - баща на всички турци. Личният живот на Мустафа Кемал Ататюрк е обвит в тайни. Има един брак, който завършва с развод - нещо нечувано по това време в Турция. По-късно осиновява момиченце - Афет Сабиха. Личният му пример за нея е толкова силен, че тя става първата жена военен пилот в света. Ето как на една крачка от нас историята се е случвала чрез един истински coolplayer. БИО
Докато майката иска да прати малкия Мустафа в училище за изучаване на корана, което се ръководи от духовник, бащата се налага и синът започва да посещава светското училище на Шемси ефенди. Майка му се премества на село при брат си, в Лазасан, близо до Солун. Това се отразява добре на здравето му, но не подпомага интелектуалното му развитие. След 2 години селски живот той се врища в училището на Шемси ефенди, но скоро напуска заради сбиване със съученици. Изглежда, че Мустафа със своя холеричен темперамент се нуждае от желязна военна дисциплина, за да не излезе от правия път в живота и професията на офицер, към която поема предлага най-добра възможност за развитие на неговата властна и волева личност. А също и за развиване на неговите положителни качества заложени в характера му: качества на водач, поглед за същественото, способност за чувство на отговорност, а после и поемане на отговорността. И така през 1893г., той постъпва в военно училище. През 1895г., Мустафа Кемал завършва военното училище в Солун и след това е записан в така нареченото Висше военно училище, което се намира в Манастър (дн. Битоля). Той проввява интерес към математиката, докато наистина, от една страна, твърдят, че се е занимавал с литература, което не би отговаряло на стандарта на едно висше военно училище. Още по онова време се събужда интереса на Мустафа Кемал към политиката и историята. През 1902г., той завършва пехотинския курс на Военното училище и разкрива достатъчно интелектуалните си способности. Неговите началници решават, че е достоен да продължи образованието си и го подтикват да постъпи в Генералщабната академия, намираща се в Истанбул. С възкачването на Абдюлхамид II на престола и разпускането на парламента, се установява смазващ полицейски режим. Той провокира недоволството на интелектуалците и то постепенно започва да се покачва в революционна страст. Либерално – националдемократично настроените противници на падишаха от около 1860г, наричат себе си „младоосманци”. Мустафа Кемал намира достъп до опозиционните им идеи благодарение на приятеля си Фетхи в Манастър. Той веднага се въодушевява от новото средство, което му се разкрива – политиката. Неговата интелигентност не може да игнорира политическата атмосфера в тогавашна, все още османска Македония. Началниците на Кемал забелязват тези опозиционни дейности на кадета, но тайно им симпатизират и не правят доноси за тях. Те наблюдават спокойно дейността на революционния клуб във Военната академия, който се е нарекъл „Ватан”, позволяват циркулирането на неговите тайни публикации, сотават младия Мустафа Кемал да публикува в тяхстрастни патриотични статии. На 11 Януари 1905г., той завършва Военното училище с чин капитан. През октомври 1906г., той основава в Дамаск една ядка на име „Ватан”, понеже и там офицерите мразели режима на Абдюлхамид. Той добил голямо влияние сред другарите си, които умеел да увлича и командва, напълно независимо от военната структура на командване. По негова инициатива опозиционерски офицерски комитети възникват и в Йерусалим, Яфа и по-късно в Солун. „Младотурците” в Солун обаче се събират основно, около Талят бей, който е главен секретар на тамошната телеграфопощенска служба и около полковник Джемал бей, и двамата по-късно водещи членове на младотурското правителство. Организациите на Мустафа Кемал и Талят бей се сливат. На 21 Юли 1908г., младотурците заплашват Абдюлхамид с поход към Истанбул и понеже пред лицето на масовото вълнение султанът е безсилен, на 23 юли 1908г., той отстъпва: конституцията отново се превежда в действие, определени са парламентарни избори. Революцията е победила, но Мустафа Кемал не е бил сред решаващите водачи, понеже не се погажда с Талят, Джемал и Енвер. През април 1909г., се стига до бунтове сред войсковите отделения в столицата. Сега идеята за поход към Истанбул става сериозна. „Армията на освобождението” тръгва от Солун, а началник на генералщаба е Мустафа Кемал. На 24 април 1909г., столицата е окупирана, старият султан вече не може да спаси престола си и е пратен в изгнание в Солун. Неговият приемник Мехмед V Решад зависи от благоволението на младотурците, които сега излизат от сянката на правителството и заемат важни служби със свои доверени хора. Кемал е в хармония с европейското мислене на епохата. Той е политик, който иска да реорганизира държавата и да изпълни народа си с нов кураж за живота. Привърженик е на позивистичната философия на Огюст Конт. На 1 ноември 1922г., Кемал се чувства достатъчно силен за да нанесе смъртния удар на султана. В националното събрание се поставя дебат върху важното предложение, че Османската импери я е загинала, и че е възникнала нова турска държава, в която според конституцията нацията притежава правото на власт в нея. Излага се още, че султана трябва да се отдели от халифата. На 17 ноември 1922г., Мехмед VI напуска Истанбул; още на следващия ден Анкара го обявява за детрониран и избира за халиф братовчед му Абдюлмеджид. По този повод Кемал дава още веднъж да се разбере, че халифът не бива да притежава никаква власт. Тъй като едноличната власт, която той все повече упражнява въпреки непобедената опозиция в страната, не обслужва стремежа му за лична власт, а е посветена на прокарването на програмата му за модернизация, за нейните здрави основи му е нужна партия. Кемал напуска Анкара и обикаля страната, за да вербува за своята партия. През април 1923г., тя публикува изборен манифест, в който освен постигнатите реформи и основния закон за народен суверинитет, упражняван в представителна демикрация, са обявени още реформи. През юни 1923г., се провеждат новите избори и не всичките 286 депутати от новия парламент са от кемаловата партия. За Кемал изводите са, че не е могъл да прокара своята идеология на единството. Той е принуден да състави коалиционен кабинет. Но като депутат на Анкара той е избран за президент на държавата. В конституцията сякаш като въведение Анкара е определена за нова столица на турската държава. Онези които смятат халифа за глава на даржавата с чувстват оскърбени от това. Тъй като дебатите за съставянето на ново правителство не спират, Кемал тайно подготвя заедно с Исмет и други свои съмишленици измененние на конституцията и след това оставя парламента да го моли да изкаже мнението си за настоящата объркана ситуация. Рауф паша и другите водещи представители на опозицията по това време отсъстват от Анкара и той използва този удобен случай. Събирайки около себе си като нов екип министри, неколцина от последователите си, той излиза с тях пред Националното събрание. Там той държи реч, в която казва, че е необходимо изменение на конституцията. Чрез това изменение, Турция трябвало да стане република ръководена от президент, който е единствен притежател на изпълнителната власт и сам си избира министрите, които са отговорни само пред него. Това е държавен преврат. На 29 октомври 1923г., парламентаристите с болшинство приемат изменението на конституцията. Кемал Ататюрк става автократичен президент на републиката по легален път, негов премиер е Исмет. Началото на Кемалистката революция започва с реформи в научно – културното и образователното дело. На 3 март 1924г., е приет закона „Тевхид - Итедрисат Кануну” – като в него е приложено, че вместо фес трябва да се поставя на главата мека шапка или каскет. На 28 август 1925г., Мустафа Кемал произнася знаменитата си реч „За шапката и фереджето”. В нея той говори за това, че човешката красота трябва да се показва. За да накара турците да махнат фесовете, познавайки антигръцките им настроения, той се провиква, че фесът е гръцка шапка. Това кара мнозина да зъхвърлят фесовете си. На 4 октомври 1926г., Т.Б.М.М. отвърждава нов Граждански законник, който с малки изключения заимства от шведския. Новия законник „Тюрк Медении Хукуку”, дава равни права на жените с мъжете – при бракосъчетания, разводи, в професиите и др. Няколко години по-късно статута на жената се издига още повече. От 3 април 1930г., турската жена придобива правото да взема участие в общиснките избори, а от 5 декември 1934г., за пръв път в национално събрание влизат 17 жени – депутати. На 30 ноември закона „Тевхид – Итедрисат” влиза отново в действие. Затварят се всички теккета, мюдрета и медресета, а религиозните дисциплини в училищата се премахнати. Всички те са несъвместими в едно модерно развитие и при светския характер на турската държава от нов тип. Най – значителното постижение в областа на културното дело е приминаването на новата латинска азбука. Проучванията за обновяването на турския език започват още през 1926г., когато е назначена специална комисия по въпроса. През 1928г., комисията потвърждава мнението, че най – подходяща е латинската азбука. След въвеждането и на 1 ноември 1928г., Мустафа Кемал посвещава много време за реформата в областта на азбуката, която в последствие прераства в езикова. Почти по същото време се въвежда и европейския календар, новото християнско и часово време, които са основани на слънчевия цикъл. От 1931г., започва да се употребява нова метрична система, вместо стария аршин се използва дължината, метърът замества ензадето, а килото – оката. По този начин се улесняват икономиката, вътрешната и външната търговия. През 1933г., започва да функционира и първият модерен университет. Една година се приема закона за фамилните имена. По предложение, Т.Б.М.Н., отчитайки големите заслуги на Мустафа Кемал към отечеството, той е прекръстен Ататюрк – баща на турците. Тогава влиза нов наказателен кодекс. Не в цялото общество реформите се приемат добре, на 13 февруари 1925г., е организиран куртски бунт в Източен Анадол, който се ръководи от протежето на англичаните Шейх Саир. Бунтът избухва в Пирани и за кратко време обхваща районите на Ерзурум и Диарбакър. Бунтовниците искат връщането на шерията и въстановяването на халифата, както и въвеждането на религиозно обучение в училищата и вдигане забраната за фереджетата. Към края на май редовната републиканска армия смазва бунтовниците. Свикания Революционен трибунал наказва главните организатори – 9 души увисват на бесилката пред голямата джамия Диярбакър. Недоволни от републиканците са и старите привърженици на „Итихатве Тераки”, сред които се оформила опозиция, която готви атентат срещу Мустафа Кемал. По план след атентата заговорниците трябвало да избягат на гръцкия остров Хиос. За дата на атентата е определена 16 юни 1926г., когато Мустафа Кемал е трябвало да посети Измир. Но ден преди атентата водача на моторницата изпитва угризения и издава всички. Издадени са 11 смъртни присъди. На 10 ноември 1938г., Мустафа Кемал Ататюрк умира в Истанбул от цироза. ЛЮБОВЕН ЖИВОТ Кемал Ататюрк, е живял у нас година и половина и в младата българска държава се е учил на парламентаризъм. Тук среща и любовта на живота си. През периода, докато е в нашата страна, той започнал често да посещава дома на генерал Стилиян Ковачев, бивш командващ 4-та българска армия в Балканската война. Кемал се влюбва в дъщеря му Димитрина! Тя отвърнала на чувствата му и пожелали да се оженят! Но генерал Ковачев не позволил този брак Обичта на Ататюрк към Димитрина е коментирана от всички днешни турски историци. Блузата, с която българката танцува с него на паметния бал, близките ѝ предават в музея на Ататюрк в Анкара. Първият турски президент умира на 10 ноември 1938 година от чернодробна цироза на 57 години. Днес стаята му в истанбулския дворец Долмабахче е запазена в автентичния си вид. Дори часовникът е заковал стрелките си на часа на неговата смърт – 9,05 часа. Близките му разказват, че сред вещите му намерили само една снимка – на неговата любима, с която на земята остават завинаги разделени. Димитрина Ковачева умира от рак на стомаха на 80 години, сутринта на 9 август 1966 година, миг преди да издъхне, отваря очи и казва: „Сънувах Кемал.“ Може би любимият я прибира при себе си. В мъглив ноемврийски ден през 1913 година Мустафа Кемал пристига в България като военен аташе. Той е на 32 години – висок, красив и общителен. Преди това е бил във Франция и е приел европейския маниер на живот. Френски списания го определят като един от най-чаровните и елегантни мъже в световната дипломация. Веднъж в казиното младият турски дипломат се запознава с чудно хубава девойка – Димитрина Ковачева, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната. 21-годишната Мити, както ѝ казват галено, току-що се е върнала от Швейцария, където учи литература и музика. Там отхвърля предложението за брак на богат аристократ, когото не обича. Мити се откроява сред останалите момичета с миловидното си лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи. На новогодишен бал в двореца той се появява в униформата на еничарин, изписана от музей в Истанбул специално за случая. Това е началото на красива и романтична любов. Двамата много обичат да се разхождат в Борисовата градина. Тя обожава пързалянето с кънки, а той я чака след пързалката на езерото „Ариана“. Любимото им място е Боянският водопад. Все по-уверен, че Мити е любовта на живота му, Мустафа Кемал дълго време премисля пречките за евентуален брак между тях. Той е по-възрастен с 11 години и освен това има много политически противници сред младотурците в Истанбул, които биха вгорчили съвместния им живот. Мустафа Кемал отива при бащата на Димитрина да пият кафе и най-чистосърдечно го моли да му даде ръката на дъщеря си. Докато жените в кухнята приготвят сладкишите, двамата военни си говорят. Оказва се, че само преди година, по време на Балканската война, те са били противници от двете страни на фронта. Генералът изважда картата и двамата стигат до извода колко безсмислена е войната. Колко далеч от истинските човешки отношения е това хората да се бият и да решават въпросите чрез сражения. Тази мисъл на Ататюрк по-нататък минава като червена нишка през целия му живот. Генерал Ковачев има още едно момиче и момче, но както сам казва не може да се раздели с любимото си дете. Бащата смята, че Мити няма да понесе условностите на друга религия. И Мустафа Кемал си тръгва огорчен, но продължава да се вижда тайно с нея. Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 година Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 година Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул. После тайно идва и повторно иска ръката на любимата си. Генерал Ковачев пак отказва и прибързано я сгодява за инженер от Русе. Тя припада и връща пръстена, но се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал. По-късно се омъжва за заможния адвокат Деян Деянов, станал по-късно депутат. От него има три деца – Анна, Олга и Тодор. Мити преживява много житейски драми. След 9 септември 1944 година съпругът ѝ получава смъртна присъда. В последния момент името му е изтрито от списъците. Двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е конфискувано. Макар че Димитрина никога не говори пред мъжа и децата си за своето минало, в душата й е останала искрата любов към Мустафа Кемал. Тя следи събитията в Турция, изрязва съобщения за него и ги пази в тетрадка. Впоследствие Ататюрк минава оттук няколко пъти вече като ръководител на турската държава, но никога не се среща с нея. Само веднъж изпраща романа „Чучулигата“ на турския класик Решат Нури в оригинал с молба да го издаде в България. Димитрина наема преводач и вестник „Зора“ помества романа с продължение в изпълнение на неговото желание. Според близки на Ататюрк той също не я забравя до края на живота си. Дори и по време на най-голямата си слава се интересува дискретно от съдбата ѝ. Първият турски президент, който въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите, заменя старите религиозни фамилии с модерни имена и дава права на жените. Отказът на ген. Ковачев да даде дъщеря си за жена на Ататюрк повлиява силно върху отношението на турския реформатор към религията и инспирира забраната на фереджетата в Турция, както и на акта, с който Ататюрк обявява джамията Св. София за музей и нарежда проучване на православните фрески в храма, замазани с глина при превземането на Константинопол. Мустафа Кемал има все пак един брак, който е сключил с млада и образована туркиня Латифа през 1923 година. Тя е дъщеря на богат търговец и е следвала право в Париж. Освен родния си език говори свободно немски, английски и гръцки. Съдейки по фотографиите, Латифа била невисока жена, с волева брадичка, късо подстригани тъмни коси и изразителни кафяви очи. По думите на историците Кемал е покорен от нейната недостъпност. Латифа не искала да бъде просто една от многобройните му любовници. „Освободителят на турците“ прави предложение на девойката и тя се съгласила да се омъжи за него. Предполага се, че разногласията между съпрузите са били предизвикани от пристрастието на Ататюрк към алкохола и от безцеремонността на неговите братя по оръжие. Обкръжението на турския президент е причина за предизвикателното поведение на тази независима жена, която считала себе си за равна със своя съпруг. Съществуват няколко версии за разрива на семейството, случил се две години след сватбата. Според едната Ататюрк сам изгонил съпругата си от Анкара и до смъртта му през 1938 година Латифа се надявала, че той ще промени решението си. Според другата версия инициатор на раздялата станала самата съпруга, която не могла да издържи постоянното чувство за вина, което Кемал изпитвал след самоубийството на своя бивша любовница. Изтегляне 32.43 Kb. Сподели с приятели:
|