Лис: „Мотивът за страданието на трудовия човек в поемата Градушка
Изтегляне 14.52 Kb.
|
|
Лис: „Мотивът за страданието на трудовия човек в поемата Градушка“ Природата е необятна материя за хората още от зората на човечеството. Те я възприемат като висше същество, описвайки нейните благодати и стихии като божества, както в древните гърци създават Зевс (бог на гръмотевиците), Посейдон (владетел на моретата и океаните), Хестия (пазителка на огнището, дома), Деметра (богиня на плодородието и жътвата). В поема „Градушка“ на Пейо Явор се разкрива страданието на работническата класа. Въпреки усилията им да оцелеят, съдбата им е извън техния контрол. Една единствена градушка може да ги обрече на година изпълненена с глад и мизерия. Селяните са изцяло зависими от милостта на природата и когато надеждите им за богата реколта и мека зима са разбити, отчаянието им става толкова силно, че те по-скоро биха умрели, отколкото да изтърпят още един кръг от глад и страдания. (цитат) Лиричната поема ефективно предава трудностите, пред които са изправени тези хора, чрез монолозите на селяните, в които отчаянието им е осезаемо. Те изразяват искрен копнеж за край на тригодишния глад и страдания, неспособни да понесат още една година, в която трудът им се губи, а оцеляването им през зимата виси на косъм. Това чувство е заключено в думите: „Да беше мор, да беше чума, че в гроба гърло не гладува, ни жадува!“ Всяко лято селяните таят надежда, че годината ще донесе плодородна реколта, без да ги сполети някакво бедствие. Те се молят на Бога да съберат реколтата си, преди злополучие да унищожи целия им труд по нивите. Искреното им желание за благоприятно време е изразено в стиховете: „Да жъде тъй неделя още,/ неделя пек и мирно време“. Съкрувено желаят да избегнат още една гладна зима и полагат всички усилия да я предотвратят: :“петлите първи не пропели,/дори и куче не залае,/ на крак е той“. Чрез диалога между стопанина и работника разбираме, че хората влагат всичките си сили в жътвата и вярват, че този път ще бъде ситуацията ще бъде различна, Бог ще се смили над тях и ще облагодетества пота и сълзите, които са вложили в посаждането на реколтата си. В следващите стихове обаче научаваме, че природата за пореден път ще отприщи своя гняв и безмислостивост, под формата на бездтвия, върху обеднелите селяни. Не чутите молби на селяните за милост ги накара да се запитат: "Какво са изорали и посяли?". Хората представят облаците като чудовищна сила, рисувайки ярка картина на отчаянието в селото. Те се примиряват с факта, че мощната градушка, придружена от ужасяваща буря, ще потъпче целия им труд и мечти: „О, боже!...Трясък/оглася планини полета-/земя трепери…Град! - парчета – яйде и орех…Спри…Недей…/Труд кървав, боже, пожалей!“ Последната строфа представя душевната болка и на млади, и на стари, които вече са приели тежестта на "вечното зло", което ги смазва физически и психически. Нивите им са опустошени и те ще прекарат още една година в загатка дали ще оцелеят през суровата зимата. Творбата на Пейо Яворов разкрива тежкия и неспокоен живот на работническата класа. Чрез монолозите на селяните разбираме тяхното обнадеждаващо очакване за благополучна и плодородна година. Въпреки това бедствията продължават да ги преследват, задълбочавайки отчаянието им, и те ще предпочитат смърта през още една година на безплодие, мизерия и глад. Изтегляне 14.52 Kb. Сподели с приятели:
|