Литература Николай Шиваров, Библейска археология, Синодално издателство, София: 1992 г

- Соломон пълни хазната от различни източници:

- Плащане на трибути от подчинените народи

- Търговията е била монопол на царя и от там са идвали големи суми директно в хазната.

- Данъци от пътуващите търговци - 3 Цар. 10:15

- Задълженията на областите за изхранването на двореца.

- По времето на Соломон Финикийците имат една много силно развита флота по Средиземно море, която стимулира търговията и обменна.

- Същевременно Соломон държи монопола на търговията с Арабия.

- По този начин Израел се превръща в една държава, през която минават важни и стратегически търговски пътища.

- Тир доставя на Соломон от Ливан кедри и друг дървен материал за строежите. Те се пренасят от Ливан до Средиземно море, от там се придвижват по море до филистимски пристанища, от където материалите поемат към Израел

- Насреща Соломон плаща в зърно и зехтин.
- Заедно с Тир Соломон предприема търговия и с Офир, една местност на източно-африканското крайбрежие.

- От залива Акаба построената по фионикийски модел търговската флотата е отпътувала и са и трябвали около 18 месеца за да се завърне отново със стоката (слонова кост, злато, сребро, дървен материал, маймуни)

- 3 Цар. 10:28,29

- Египтяните са произвеждали колесниците а Сирийците и народите от Мала Азия са отглеждали конете.

- Соломон е контролирал търговските пътища и така той е купувал и препродавал от едните на другите и е определял цените на стоката.

- Чрез монопола върху търговията Соломон разполага с много средства, които от своя страна той дава за различните нужди на управлението си.

- Така се изгражда една прослойка на богати граждани, които влагат своите пари в закупуване на земи и с времето същите се превръщат в големи земевладелци.

- Развитието води до там, че селяните и скотовъдците постепенно се превръщат в зависими работници на земевладелците.

- В градовете се образува и една прослойка на бездомни и безимотни хора, която все повече нараства.

- Неприятното в това развитие е, че по-голямата част от забогатяващите в Ерусалим не са били евреи а хора от ханаански произход.

- Така се изгражда едно положение на богатство в Ерусалим и на бедност в страната.

- Това развитие започва по времето на Соломон и достига своя връх векове по-късно, във време когато страната е раздирана от социални неправди -времето на малките пророци.

а. Дворец

- Строежа на соломоновия дворец продължава 13 години. Комплексът е построен северно от давидовия град. На неговото построяване са работили финикийци.

- В комплекса е имало два двора. В предния двор е имало три постройки, които са имали обществен характер. В задния двор са били постройките, в които е живял царят.

- Храмът е бил в близост до двореца.

- Съставен от три части: двор, светая и света светих

- Обща дължина 35 м., ширина 10 м. и височина 15 м.

- Светая светих представлява един куб с размер на страната 10 м. и лежи на 2,5 м. над светая и двора, така че са нужни изкачването на стъпала към него.

- Според докладите в Книгата на царете светая и светая светих са били обградени от двете страни с три етажни постройки, в които е имало малки помещения.

- 3 Цар. 11:7,8

- Соломон подържа духовен и културен обмен с околните народи.

- Мъдростта на Соломон е известна.

- Царят изгражда един държавен апарат, в който работят много служители. Те се нуждаят от обучение. За да не се използват чужденци Соломон създава едно училище в Ерусалим.

- Там служителите са били обучавани да пишат на папирус и на дървени дъски.

- Учене на чужди езици: египетски и други семитски езици.

- Изглежда обучението е започвало на 10-12 год. възраст и е продължавало 8-10 години.
- 3 Цар. 4:29-34 - Описание на голямата соломонова мъдрост. Тя може да бъде описана в две насоки:

а. Растения и животни

- Соломон изработва трудове свързани с природата. Този тип научна дейност е познат от Египет и Вавилон и представлява систематизирано знание.

- Ономастикон на Аменопе съставен в 1100 г. - Един енциклопедичен труд, в който има 610 понятия подредени под определени критерии.

- Рамазеум Омнастикум е подобен труд, по-малък, но и с около 500 г. по-стар.

- Нещо подобно явно е съставил и Соломон

б. Етични и общо житейски сентенции и правила на поведение

- Под формата на сентенции, песни и стихове Соломон е изразил общо валидни истини, много от които с религиозен характер.

- Притчи, Елисиаст
3.6 Особеност и кризи на соломоновото царство

- Между Соломон и народа живеят в два различни свята. Причини за отдалечаването:

а. Реформите, които Соломон прави в сферата на културата, политиката, търговията и дипломацията остават далечни за народа.

- Постепенно и бавно само богатата класа се доближа до царя.

- Така за народа личността на царя, двореца му и цялото му управление стават все по-чужди.

б. Държавата загуби характера си на царство обединено под една народна войска както това е при Давид

- Войската не е свиквана и народът не може да добие усещането, че участва в управлението на страната.

- Соломон се превръща в един абсолютен владетел както са били и всички останали ориенталски царе.

- Тази ситуация намира отдушник във бунтовете на Адад, Резон и на ефремеца Еровоам от Серида. Последния бяга в Египет и след смъртта на Соломон става цар над Северното царство.

- 3 Цар. 11:14-40

- Соломон построява храма и по този начин централизира поклонението в Ерусалим.

- Главен свещеник става единствения син на Садок.
- Същевременно Соломон строи храмове и капища на божествата на своите жени и на народите, които фигурират в царството му.

- Той поставя основата на едно развитие в религиозната сфера. Народът е раздвоен между различните религиозни предложения.

- С времето Яхве се превръща в един бог между многото.

- Тази тенденция води и по-късно до гибелта на двете царства.

Източници:

- библейски: 3 Цар. 2 - 4 Цар. 25

- Други: египетски, вавилонски и асирийски надписи, археология

1.1 Наследство след смъртта на Соломон

- Царството на Давид и Соломон представлява върха в историята на Израел.

- Зад блестящата фасада откриваме големи проблеми:

- политически, социални и религиозни напрежения

- Те доведоха след смъртта на Соломон до разделяне на държавата.

а. политически. Не равнопоставеност на отделните части на царството

- Юда и Израел са свързани само чрез ролята на царя.

- Юда и Израел се развиват от времето на завладяването на земята отделно. Между тях има една ханаанска бариера.

- отдалеченост на царя в столицата

- Давид все още има контакт с народа, Соломон не живее в света на скотовъдците и земеделците. Той живее в международната култура на времето.

в. - социално разслоение между богати столичани и бедни селяни. - Недоволство от страна на народа за високите данъци

г. религиозни проблеми

- Създаване на предпоставки за развитието на един по-късен синкретизъм.
1.2 Ровоам и разделянето на царството

- След смъртта на Соломон на престола се възкачва неговия син Ровоам, син от една амонска принцеса.

- Юда го приема без проблеми за цар, но Израел е резервиран.

- Особеното мнение на Израел към Ровоам може да бъде разглеждано в началото като реакция срещу наследствената монархия.

- Но развитието надскача с времето тази единствена причина.

- Явно представителите на племената са искали да имат влияние върху наследяването на трона.

- Така е било при коронясването на Саул за цар.

- Подобно и при Давид, който е бил приет за цар и от севера.

- Но при Соломон народът е нямал и най-малкия глас.

- Ровоам явно няма намерение да свиква събрание на народните представители.

- Тогава те идват при него с желанието да бъде избран царя от тях и да бъде сключен завет с него.
- Ровоам отива в Сихем, където е събран народа.

- По време на преговорите е изложена и втората причина за недоволството на народа - 3 Цар. 12:4

- Ровоам взима под въздействието на своите млади съветници едно политически необмислено решение - 3 Цар. 12:14

- Резултатът е повдигане на бунт против царя и отделянето на Израел от Юда.

- В Израел търсят цар. Явно монархията за около 100 години бе намерила почва навсякъде в Палестина.

- Еровоам, който се е бунтувал при Соломон и бяга в Египет сега се завръща и оглавява Израел.

- Той превръща Сихем в столица на новата държава и укрепява града.

- Голямото царство бе разделено. Разликите между Юда и Израел се задълбочават още повече.

- Двете държави се превръщат във врагове
- Противопоставянето на държавите намира отражение и в тяхната литература.

- В Ерусалим се опитват да представят отделянето на Израел от давидовите потомци като едно отделяне и от обещанията на Яхве към Давид. Макар че съществува надежда за покаяние на северните племена и тяхното връщане обратно.

- Обратно в Израел се смята, че за всичко е отговорна династията на Давид.

- 3 Цар. 11:29-;12:16

- Счита се, че причината за злото е в отделянето на Юда от вярата на бащите. Те се позовават на обещанията, които Бог даде на Йосиф и Яков.
2. Поглед върху периода

- Съществуват някои проблеми с хронологията на царете, описани в 3, 4 Царе.

- Докладите за отделните царе са представени чрез един определен шаблон.

- Пример: 3 Цар. 14:21-31

- Тази схема съществува при почти всички юдови и израилеви царе, някъде тя е непълна.

- Три основни части в този шаблон: данни за времето на царуване, оценка на царуването и указание за употребените книги (3 Цар. 14:29)

- Всеки израелски цар е датиран и чрез хронологията на в този момент царуващия юдейски цар и обратно.

- 3 Цар. 15:1,2;9,10;25

- Проблемът е, че тези синхронни данни не съвпадат винаги с абсолютните данни за продължителността на царуването на съответния цар.

- Разликата е в отчитането на първата и последната година от царуването на царя.

- В единия случай годината на смъртта на стария и на възкачването на новия цар

се е брояла два пъти. Един път за стария и един път за новия цар.

- В другия случай новия цар не е броял годината на възкачване на престола към годините на своето управление.

- Ние днес не знаем по коя система са броили летописците в Юда и Израел.

- Явно са използвали различни системи.
- Сигурни дати:

- 853 - Битката при Каркар (там участва и Ахав)

- 841 - Ииуя от Израел плаща трибут

- 806 - Иоас от Израел плаща трибут

- 740 - Манаим от Израел плаща трибут

- 732 - Смъртта на Факея от Израел

- 722 - Падане на Самария - край на Израел

- 586 - Падане на Ерусалим - край на Юда

3.1 Ровоам-Еровоам

а. Разделението води до постоянни борби между двете държави, които продължават близо 100 години.

- Ровоам вижда в Еровоам един бунтовник, който трябва да бъде подчинен. От своя страна Еровоам защитава територията си.

- В началото Юда има превес. Увеличаване на територията.

- повече средства останали от Соломон

- по-добра армия

- по-добра държавна организация

- Шешонк е извършил още по времето на Соломон един военен поход в Палестина и сега след неговата смърт се надява отново да разпростре египетското влияние над района.

- В храма в Харнак Шешонк е оставил надпис, от който се разбира, че той е плячкосал редица градове в Израел (Мегидо, Таанах …). Там не фигурира Ерусалим.

- От Ерусалим той взима само съкровища и продължава на север.

- Но явно Египет няма силите да подържа един постоянен контрол над Палестина, така че след ограбването на Ерусалим фараонът се завръща обратно в Египет.
б. В религиозно отношение Еровоам изгражда две стари светилища в Дан и Ветил. Там той поставя две златни телета като символи на Яхве и провъзгласява тези светилища за държавни. Десятъците се дават на тези места.

- В Ерусалим продължава да се задълбочава синкретизма. В храма дори е поставен символът на една ханаанска богиня.

- Моавците нямат тази сила и остават васали на Северното царство.

- Амонците също стават независими.

- На запад един след друг и филистимските градове постигат своята свобода.

- Но те вече нямат предишната сила и влияние.
- Така Израел и Юда се превръщат в две независими териториални държави.

- Юда воюва и премества границата на север. Голяма част от района на Вениамин преминава към нейната територия. Така е осигурен един защитен вал.

- Авия отново подхваща борбата с Израел и има малки териториални успехи.

- При еровоамовия син Надав се проявява недоволството на народа от династията на Еровоам I.

- При обсадата на филистимския град Гевитон Надав е убит от Вааса от Исахар и с него и цялото му семейство намира смъртта си.
3.4 Аса - Вааса

- Убиецът Вааса се възкачва на пртестола в Израел и премества столицата в Терса.

- Сирия владее Васан и Хавран в Трансйордания.

- Сирия много често нарушава границата на Израел и навлиза дълбоко в територията му.

- Отделните нашествия не могат да бъдат датирани с точност. Изключение прави едно от тях, което е по времето на царуването на Аса и Вааса.

- Но след това Аса дава голяма част от дворцовите и храмовите съкровища на Венадад и сключва договор с него.

- Венадад нахлува в източна Галилея и я завладява.

- Аса използва заетостта на Израел и си извоюва обратно завладяните територии във Вениамин.

- 3 Цар. 15:9-15 - Аса защитава вярата в Яхве против идолопоклонството в Ерусалим.

- Тук се заражда една тенденция, която по-късно се превръща в линия на поведение в Юда. Юда става пазител на вярата в истинския Бог.

- Ерусалим става по-добър защитник на вярата в Яхве отколкото Израел.

- Както и Израел по времето на Соломон така и Юда провежда една административна реформа. Страната е разделена на 12 области.

- Центрове: Беер-шева, Адулам, Лахиш, Кегила, Девир, Хеврон, Маон, Бет-сур, Витлеем, Ерусалим, Ерихон, Екрон
3.6 Ила и Зимрий

- Както и с Еровоам така сега и с Вааса народът не е доволен от управлението му.

- Синът на Вааса Ила царува само две години и бива убит по време на една пиянска оргия в двореца си.

- Той е убит от един офицер на име Зимрий, който става цар.

- Но зад него стои само една част от войската.

- Останалата се намира на поход. Амрий я предвожда и след като научава за смъртта на царя Амрий се връща и обгражда и превзема престолния град Терса.

- След седем дневно управление Зимрий подпалва двореца и изгаря в него.

- За цар е провъзгласен Амрий.

- Династията на Амрий се характеризира с две неща:

а. Явното превъзходство на Израел над Юда.

б. Нарастващата сила на арамейското царство на Дамаск.

- Поради заплахата от арамейците Израел не стига до пълно разгръщане, което би му позволило да установи отново една единна държава.

- Освен арамейците една голяма пречка е и религиозното напрежение в царството, което е засилено от династията на Амрий.

- Заедно със клонящата към синкретизъм религия се появява и култа към Ваал, който от политически съображения е лансиран от царския двор.

- В началото Амрий има съперник - Тивния.

- След близо 4 годишни борби Тивния умира и Амрий се затвърждава на престола.
- В чужбина се е гледало на Амрий като на създател на една нова държава.

- И в по-късни асирийски надписи Израел е споменат като "bit humri" - "земята на Амрий".

- Една бележка свързана с цар Меша от Моав (около 840 г.): "Амрий присвои цялата земя на Мадеба и (Израел) живееше там по време на неговото управление и по времето на управлението на синовете му - 40 години."

- Това значи, че Амрий още по времето на бащата на Меша е завзел половината от земите му. Останалата част от Моав се е превърнала във васал на Израел.

- Така за Израел се откриват нови търговски възможности.

- От друга страна така Амрий има съюзник в борбата с арамейците на север.

- Въпреки това Амрий трябва да отстъпи пред тях. Той губи района около Рамот в Галаад (Трансйордания).

- Амрий допуска арамейците да имат търговски представителства и в столицата му.
- Амрий премества столицата.

- Той купува един хълм, на който построява столицата си.

- Самария се намира в центъра на държавата, на 8 км. северозападно от Сихем и е свързана с важни пътища.

- Тази стъпка на Амрий наподобява много избора на Давид да направи Ерусалим своя столица.

- Самария е закупена от Амрий лично и никое племе няма претенции към нея.

4.2 Ахав - Йосафат

- Още при Амрий бе постигнато помирение с Юда, но за Ахав се докладва ясно, че е сключил мир с Йосафат.

- Израел е по-силната страна и поема водачеството. Така че мирът се състои в отстъпване от страна на Юда. Юда признава Израел за по-силната държава и

участва в нейната войска.

- Йосафат жени сина си за израелската принцеса Аталия.

- В това време в Месопотамия започва да се развива Ново асирийското царство.

- Ашурбанипал (883-859) отправя своя поглед към Северна Сирия с цел да получи излаз на морето.

- 870 г. той получава вече трибут от финикийските морски градове.

- Така Асирия контролира вече важните търговските пътища между Ефрат и морето.

- Салманасар III (858-824) продължава политиката на Ашурбанипал и отправя погледа си към Сирия.

- Сирия сама е твърде слаба и затова организира един съюз срещу Асирия, в който участват 11 малки държави, м/у които и Израел,

- През 853 г. Салманасар III предприема един поход на запад. При Каркар в северна Сирия се стига до сражение.

- Салманасар печели битката, но тя няма трайни последици за района.

- В един надпис от самия Салманасар се описва успеха му и се споменава и името на Ахав от Израел, който е бил с 10 000 войника в сражението.

- Но наред с това управлението се развива като една абсолютна монархия.

- Езавел въвежда поклонението на Ваал.

- Ахав следва линията на Соломон и се опитва да се покланя на всички божества на народите в държавата му. Той стига до там, че изгражда един ваалов храм в Самария и го провъзгласява за официално светилище не само за двореца, но и за целия народ.

- Появява се опозиция, на чийто връх застава пророк Илия.

- Религиозната борба между Илия и Езавел.

- Две партии: ваалови пророци и пророци на Яхве.

- Разделението се появява и в царския двор. Домоуправителя Авдия крие пророците на Яхве в пещери и ги запазва от избиване - 3 Цар. 18:3

- Илия поставя началото на борбата срещу ханаанската религия.

- Илия е предтечата на големите пророци от 8 век.
4.3 Охозия

- Охозия има едно кратко царуване от 2 години, след което умира от последиците от едно падане от горния етаж на двореца си - 4 Цар. 1 гл.

- През време на неговото царуване моавците с цар Меша се освобождават от Израел. За това докладва един надпис на цар Меша.

- И Юда се отделя малко от Израел и пробва самостоятелно да възобнови старите търговски пътища на Соломон в залива Акаба, но без успех. Още първият им кораб се разбива в пристанището Езион гевер на отплаване.

- След Охозия в Израел се възцарява брат му Йорам. При него положението се влошава.

- Борби по границата с моавците, но без сериозен успех

- Салманасар III. постоянно притеснява района с военни походи.

- На Израел както и на околните народи се налага да се борят против тази нова заплаха.

- От друга страна тези походи отслабват натиска на арамейците.

- Явно Юда е участвала в борбата със Салманасар и така важния град Ливна на запад се освобождава и се присъединява към филистимския район.

- Едом също се отделя - 4 Цар. 8:20-22
- Започва едно народно недоверие в Юда към израелката Оталия, жената на Йотам, която е с финикийска кръв. Тя въвежда култа към Ваал.
- След Йорам царува сина му Охозия, но той самия не получава държавата в добро състояние.
- Така след доброто начало на династията на Амрий в края Юда и Израел са отново в тежко състояние.
5. Династията на Ииуй

- Династията на Ииуй се характеризира с следните две неща:

- Израел и Юда изживяват най-дълбокото унижение чрез арамейците.

- От средата на 8 век Асирия упражнява много голям натиск върху Сирия и така Израел има възможност да преживее едно време на нов разцвет. Този разцвет е използван от ханаанското мислене, което се налага в Израел.

- През 841 г. в Израел царува Йорам а в Юда Охозия. Йорам подхваща отново борбата за Рамот Галаадски, в началото с успех.

- През това време в Дамаск става преврат и на трона се възкачва Азаил.

- Последния тръгва срещу израилтяните. В битките Йорам е ранен, остава Ииуй на чело на войската и се отегля в Израеелската долина да се лекува.

- По време на неговото отсъствие става преврат във войската.
- Един пророк натоварен от Елисей помазва Ииуй за цар. От тук става ясно, че зад преврата не стоят само политически, но и религиозни причини.

- Времето е назряло за промяна.

- Династията на Амрий се е отдалечила от народа.

- Цари голямо недоволство всред хората.

- Това важи не само за народа, но и за видни личности в столицата.

- В преврата участват хора от пророческите и консервативните кръгове на обществото. Те търсят промяна в религиозната сфера. Докато Ииуй преследва преди всичко властта и нейното заграбване.

- Пише две писма до двореца и до столицата, в които предлага да бъде избран като цар, но при условие, че бъдат избити роднините на царя.

- Това става и Ииуй става цар в Самария.

- Целият път към трона е осеян с много кръв и насилие.

- 4 Цар. 10:18-28 - Ииуй избива вааловите пророци и разрушава храма им.

- По времето на Ииуй нямаме данни за появата на голям пророк.

- Явно в страната се е установила вярата в Яхве.

- Азаил превзема без проблеми Рамот.

- В същата 841 г. Салманасар III. отново провежда поход, но този път Дамаск е сам в борбата и губи битката.

- По повод на тази битка Салманасар пише в един надпис, че е получил трибут от финикийските градове и от "Ииуй от дома на Омри".

- На обелиска е показан Салманасар III. и пред него е коленичил Ииуй, зад него е стражата а зад са израелтяните носещи дарове.

- Надпис: "Ja-u-a mar humri" - Ииуй, от дома на Омри.
- Салманасар не успява и този път окончателно да покори Сирия.

- След като той се оттегля Азаил завладява цялата израелска Трансйордания, така че Израел е свит до една трета от територията си и управлението на Ииуй

завършва безславно.
5.2 Преврат в Юда - Годолия и Иоас

- След смъртта на Охозия в Ерусалим майката на царя Годолия узурпира властта и царува 6 години в Ерусалим.

- Тя избива почти всички наследници на царската къща.

- Оживява само малкия Иоас, който е скрит от Йосавеета сестрата на Охозия.

- Не е ясно защо Годолия действа по този начин.
- През 836 г. след 6 години неочаквано Иоас е провъзгласен за цар.

- Зад него застава царската гвардия, както и народа.

- Годолия е убита в двореца.

- Възкачването на престола е свързано с един двоен завет:

- между Яхве и царя

- между Яхве и народа.

- Към тях е обявен и завет между царя и народа.
- Така се стига до една религиозна реформа и в Ерусалим. Вааловите пророци са избити и храмът им е разрушен.

- С това обаче не престава процеса на навлизане на ханаански елементи в еврейската вяра.

- Сега те навлизат по тихия начин. Проблемът се прехвърля вътре във вярата в Яхве. Започва процесът на асимилиране на елементи от ханаанската вяра.
- Иоас е все още малък за да царува и затова се организира един регентски съвет под опеката на свещеника Иодай.
5.3 Иохаз от Израел - Иоас от Юда

- Това е времето на големите притеснения от страна на арамейците.

- Азаил не притесняван от асирийците продължава своята експанзия в средна и южна Палестина.

- След като е завзел Трансйордания той навлиза успешно и в западно йорданската област. В резултат на това Иоахас има право да запази само една малка армия и се превръща де факто в един градоначалник живеещ в пълна з зависимост от Дамаск.

- След това Азаил се обръща даже и към Юда. За да го спре Иоас му изпраща дарове от съкровищата на храма и купува по този начин свободата на държавата.

- Така той запазва територията на Юда, но предизвиква недоволството на народа в резултат на което е убит.

- Царят се опитва да определя свещениците.

- Той използва данъка за храма за да извършва ремонт в него.

- При свещениците са отивали средствата от жертвите.

- Сирия отново е притеснена от Асирия и така тя намаля натиска си над Палестина.

- Иоас освобождава западно йорданската област от арамейците.
- В това време в Юда на трона е Амасия син на Иоас. Той избива убийците на баща си и води успешни битки с едомците на юг и освобождава търговския път към залия Акаба.

- Тези успехи му дават възможност да се отдели от Израел и да се провъзгласи за свободен.

- След като не отива на преговорите с Иоас се стига до война.

- Войската на Юда е победена, Ерусалим е пленен и една част от стените му разрушени, царят заловен.

- Амасия е освободен срещу предаването на всички съкровища.

- Това е най-дълбокото унижение, което Юда е преживяла от Израел.

- Амасия е убит при един заговор през 768 г.

а. Под Еровоам II Израел преживява един нов подем, както никога до този момент.

- Причина за това са борбите между Асирия и Дамаск.

- През 733 г. Ашурдан III от Асирия нанася тежък удар на Дамаск.

- Като последица от това Еровоам успява да освободи Трансйордания.

- Изглежда, че той успява да възстанови границите както при Давид.

- Еровоам успява да възтанови старите граници и към Амон и Моав.
- Към всички тези успехи се прибавя и разширяването на търговията, което води до големи благосъстояния.

- Историците говорят за лукс и висок стандарт особено в Самария.

- Разбира се това е само един външен успех.

- Асирия няма да се задоволи само с Дамаск.

- Тяхната вест на съд е отправена към богатите: "Краят дойде, плодът от Ииуевото дело в Изреел е узрял за жетва."

- Амос 4, 6 глави; Осия 7
б. По това време в Юда цар е Азария

- След убийството над баща си Азария царува сам от 768 г.

- При него държавата постига високи икономически успехи.

- Причина за това е, че Еровоам за р-ка от баща си не се опитва да подчини Юда.

- Ерусалим е наново укрепен. Търговския път на юг е подсигурен и от там се извършва много успешна транзитна търговия за Самария, Тир и Сидон.

- Войската е преструктурирана.

- За това време на благоденствие докладват малко по-късно Исая и Михей.
- Към края на царуването си Азария се разболява от проказа и неговия син Иотам поема вместо него управлението на страната.
6. Захария

- Дългото и успешно царуване на Еровоам е последвано от половингодишното управление на сина му Захария.

- По неизвестни причини той е убит в Ивлеам от Салум.

- Така приключва династията на Ииуй.

1. Поглед върху периода

1.1 Новата обстановка в древния изток

- Скоро след падането на династията на Ииуй в Израел започва едно ново раздвижване в Асирия.

- Ашурнирари V. (754-745) царува мирно и Асирия не предявява претенции към другите народи. По време на неговите предшественици Асирия губи позиции. Армения се освобождава. В Асирия има вътрешни вълнения.

- Това положение бързо се променя след като Тиглатпаласар III (744-727) се възкачва на трона. Той е един от най-големите асирийски завоеватели.

- С него започва една поредица от успешни войни, които при неговите наследници издигат Асирия до незапомнени успехи - Световна империя.
- Тиглатпаласар подчинява последователно Урарту (Армения) на север, Арпак и Хаамат на запад, с което Асирия има вече огромно влияние в Сирия.

- За Израел се задава едно много по тежко време от досегашното.

- Асирия желае да се превърне в световно царство, към което да принадлежи и Египет.

- За целта трябва Палестина да бъде подчинена.

а. Асирийската държава е изградена като една военна държава основана върху войска от местни овчари, селяни и от населението на завладяните земи.

- Една войска с отлична организация и добро обучение.

- Редица технически подобрения им дават предимство пред съседите им.

- Асирийците създават пехотни подразделения въоръжени с лъкове, копия и щитове. Войниците са носели железни брони на гърдите си.

Войниците са се движили в затворени трупи.

- Мястото на бавните и тежки военни колесници се заема от тежко въоръжена кавалерия, която има за цел да пробие противниковия обръч и да преследва бягащите.

- До този момент добре укрепените градове са били трудно превземани. Необходими са били дълги обсади или използването на хитрост.

- Асирийците изработват машини за атакуване на крепости, с които са успявали да ги разрушат.

- Ис. 5:26-29

- Другите народи (Египет) не са прибягвали до такива брутални мерки.

- Асирийците са избивали цялото население на завзетите градове и села и са измъчвали по много жесток начин пленниците.

- Те са деряли хората живи, режели са им ушите, носовете, избождали са им очите. Затова не е чудно, че когато се е чуело името Асирия народите са изпадали в панически ужас. Много от тях са се предавали предварително.

- Това е била една военно политическа стъпка, която е пречупвала окончателно съпротивата на покорените народи и ги е смесвала с населението на царството.

- Юда и Израел са били пряко засегнати от асирийската експанзия.

- Най-зле е Северното царство. След падането на династията на Ииуй започват безконечни революции в Самария.

- Образува се едно антиасирийско настроение.

- Резултатът е пълното подчинение на Асирия.

- В началото външните територии са превърнати в асирийски провинции

след което идва и краят на държавата.
- Царете на Юда са действали по мъдро. Те своевременно ставата васали на Асирия и плащат данъци.

- Това води до ограничаване на независимостта им, което е толкова голямо, че Езекия на два пъти се опитва да отхвърли владичеството им.

- Първият път е успешен, но при втория цялата юдейска земя е анексирана

- След това земята е върната, но от този момент на татък Асирия е с твърдо присъствие в Юда.

2.1 Салум, Манаим, Факия

- В Северното царство започва една поредица от убийства, бунтове и преврати.

- Салум убиецът на Захария царува само един месец и е убит от Манаим.

- С това започва вътрешния и външен разпад на царството.

- По това време живее Осия и от неговата книга може да се добие добра представа за състоянието на държавата.

- Около 30 години продължава бавното умиране на държавата.
- На Манаим му е трудно да се докаже в страната, там цари едно състояние наподобяващо гражданска война.

Към края на управлението му на запад се появява Тиглатпаласар. В началото Сирия и Финикия му плащат трибут, в 742 г. и Маним се присъединява към тях.

- В един надпис самият Тиглатпаласар споменава Манаим всред тези, които му плащат трибут.
- След Манаим на трона се възкачва неговия син Факия, който след две годишно царуване е убит от своя адютант Факей.
2.2 Факей и първото асирийско нападение над Израел

- Факей променя политиката на предшественика си.

- Двамата предишни владетели са водели една мирна политика спрямо Асирия, но с цената на много финансови жертви. В крайна сметка без успех.

- Явно това е дразнело някои кръгове в обществото и сега Факей се обръща към Дамаск, като има за гръб явно и Египет.

- Расин от Дамаск се опитва с помоща на Факей да организира държавите около себе си за една обща борба против Асирия.

- С този ход тепърва започват страданията на региона.

- Дамаски и Израел обявяват война на Юда с цел да я принудят.

- Заради името на двете държави тази война е позната като сирийско- ефремската война.

- При царуването на Ахаз положението става застрашително за Юда, защото

съюзниците навлизат от север.

- Ахаз предприема един ход с много тежки последици. Исая го предупреждава да не прави това (Ис. 7:1-9,10-17), но без успех.

- Той се обявява за васал на Асирия, изпраща един голям трибут и моли за помощ.

- Това е добре дошло за Асирия и тя идва навреме.

- Още през 734 г. Тиглатпаласар предприема един поход във Финикия и Палестина.

- Първо превръща северна Сирия в провинция, след това побеждава Израел и превръща района около Кармил в провинция и след това се насочва към крайбрежието, където сломява Газа, която е била центъра на бунта и я прави васал.

- От тук става ясно защо Израел и Дамаск се страхуват от едно асирийско обкръжяване. Те са всъщност следващите държави стоящи върху асирийския списък за завладяване.

- Също така става ясно защо е било важно участието на Юда в този съюз. С обявяването си за васал Юда затваря асирийския обръч около Дамаски и Израел.

- Разбираема е и бързата реакция на Тиглатпаласар, който вижда южната част от държавата си заплашена.

- Първо превзема Дамаск, убива Расин и депортира населението му. Държавата е разделена на много малки провинции.

- Така Асирия граничи вече на север с Израел.

- Ахаз отива в Дамаск за да се представи на Тиглатпаласар и последния го вписва в списъка на своите васали.

- През 733 г. Тиглатпаласар се отправя към Израел. Той анектира северните и източни части, така че на Израел остават само земите на Ефрем.

- Израел е превърнат във васал на Асирия.

- Не е чудно, че в Самария отново има преврат. Този път от страна на среди добре настроени към асирийците.

- Осия убива Факей и бива признат от Тиглатпаласар за васал.

- Тиглатпаласар описва това в своите анали.

- През това време в царския двор се борят две партии за властта.

- едните са за съюз с Асирия

- другите търсят Египет за помощ

- Причина за борбите по между им е предложението от фараона да помогне на

Израел.

- Това има тежки последици. Салманасар излиза с една войска срещу Самария, с която в продължение на три години обсажда стратегически добре разположения град.

- Накрая през 722 г. Самария е завладяна. Салманасар е завоевателя.

- Малко след превземането на Самария той умира и новият владетел Саргон II приписва успеха на себе си.

- Запазени са надписи и от двамата царе описващи победата над Самария.
- Горната класа от населението е депортирано на север от Месопотамия. Според асирийски данни става въпрос за 27 280 мъже - 4 Цар. 17:6

- Страната е превърната в асирийска провинция и наречена на името на столицата и Самария.

- Управлява се от асирийски градоначалник. От тогава името Самария се превръща и в име на местността около Ефремската хълмиста земя.

- На мястото на депортираните в Месопотамия изрилтяни е прехвърлена една друга висша класа от подчинените на север народи. По-късно към тях се присъединяват и хора от Месопотамия - 4 Цар. 17:23,24

- Така Самария трябва да стане една провинция без етнически образ и да бъде директно подчинена на Ниневия.
- През 722 г. се стига до един съюз между Дамаск, населението на Самария и някои други градове, които с подкрепата на Египет и Газа се разбунтуват срещу Асирия.

- Бунтът е потушен по най-жестокия начин. Даже и Египет трябва да паща трибут на Асирия.

- Но това не е така. Смесеното населени, голяма част от което е работещата, бедна група от останалите израилтяни продължава да се покланя на Яхве.

- Разбира се в страната е имало поклонение и на божествата на преселените народи, както и на асирийците.

- За отбелязване е, че чак в 586 г. хора от Сихем, Сило и Самария отиват в разрушения храм в Ерусалим за да жертват на един оцелял олтар на Яхве.

- Еремия 41 глава
- Този интерес на местното население подтиква Асирия да възстанови светилището в Ветил. Те връщат даже един депортиран свещеник обратно и го поставят във Ветил

- Чак при реформата на Йосиа, когато Асирия запада, тази дейност е прекратена.

- Някои остатъци от народа съществуват дълго време след това.

- По-късните надежди на Еремия и Езекил за възстановяването на Израел и обединяването му с Юда говорят за това.
3. Времето на Ахас и Езекия и запазването на Юда(736-687)

3.1 Положение и перспективи

- Ахаз застава на страната на Асирия и така запазва Юда.

- Тази негова стъпка е свързана с жертви както финансови така и жертви в религиозната сфера.

- Ахаз е принуден да въведе култове към асирийски божества. Това е знак за принадлежност към империята.

- Все пак Ахаз поставя един олтар на чужд бог в храма, но той е само за царска употреба.

- Самият той няма намерение да премахва вярата в Яхве.
- Въпреки че политиката на Ахаз носи резултати със себе си, падането на Северното царство не остава без последици и за Ерусалим.

- Ако преди между Асирия Юда има държави, които играят ролята на буферни зони, то сега Асирия и Юда имат общ граница.

- Ефремската хълмиста земя е асирийска провинция и само няколко километра северно от Ерусалим има асирийски градоначалници.

- Исая и Михей ясно виждат тази опасност - Ис. 8:5-8; Мих. 1:2-9

а. Заедно с малкото свободни държави в Палестина, с Египет и с помоща на някои бунтовни елементи във Вавилон да се спре нахлуването на Асирия и да се отърси положението на васал.

б. Да се приеме зависимостта от Асирия. Това е много тежко, но дава възможност да се преодолее времето на силата на Асирия.

- Така е мислили и Ахаз и Исая го подкрепя макар не по политически а по религиозни причини: Така той представя Божията волята.

- Една от първите дейности на Езекия след възцаряването му е строителната.

- Езекия укрепя крепостните съоръжения на Ерусалим. Изгражда кули по тях.

- Езекия изкопава един подземен канал, "Силоамския водопровод", който свързва града с извора Гион и така осигурява вода на жителите и при една евентуална обсада. Водата е влизала в един водоем в рамките на града зад крепостните стени - 4 Цар. 20:20

- Каналът е бил прокопан в скалата от две работни групи, които са работили от двете страни към средата. На мястото на срещата им е намерен следния надпис:

"Пробивът. Това беше развитието на пробива: Още докато имаше (?) лакти разстояние по между ни се чуха кирките, всеки към другия. И още като оставаха 3 лакти разстояние се чуваха гласовете един на друг, тъй като се викахме един на друг, защото имаше процеп в скалата от ляво на дясно. И в деня на пробива се срещнаха копачите, кирка срещу кирка. Тогава потече водата от извора към водоема 1200 лакътя разстояние; 100 лакти беше висока скалата над копачите."

- Още Ахаз е получил Вениамин или една част от него като награда за верност.

- Ерихон е също юдейски.

- Езекия прибира и населението на Израел, което не желае да живее под асирийско господство.

- Той премахва една статуя на змия (4 Цар. 18:4) от Ерусалим, ашерите и другите ханаански култови обекти.

- Поклонението на Яхве е отново възстановено и то без синкретични елементи.

- Също и извън Ерусалим Езекия извършва едно религиозно прочистване.

- Националното самосъзнание нараства а с него расте и антиасирийското настроение.

- Постепенно Езекия започва да клони към премахване на асирийското бреме.

- Религиозно-културната реформа е практически обявяването на тази стъпка.

- През 720 г. Саргон превзема град Газа. Но малко след неговото оттегляне в Палестина започват нови вълнения.

- Те се концентрират в Асдод, чийто цар подготвя един съюзен заговор.

- Зад него стои Египет и към него се присъединяват Едом, Моав и Юда.

- Всички те отказват плащането на трибут на Асирия.

- За жалост надеждата на съюзниците за помощ от Египет остава напразна.

- Египетския цар е свален от един етиопянин и с това и помощта е забравена.

- Още при идването на войската на Саргон през 712/711 г. ситуацията е безнадеждна.

- Асдод и Гат са превзети и причислени към асирийските првинции.

- Юда се разминава със съдбата на двата града само защото Езекия бързо се подчинява и плаща трибута си. Ерусалим остава васал през цялото време на царуване на Саргон.

- След смъртта на Саргон в 705 г. започват безпокойства в Асирия.

- Във Вавилон Меродах-Баладан успява за половин година да се възцари.

- В началото новия цар Санахериб (704-681) е зает с Вавилон.

- Това положение се използва от западните държави-васали за организирането на нова коалиция.

- Водачи са Сидон и Аскалон, Езекия участва също, като на заден план отново е Египет.

- Сидон е подчинен и превърнат в асирийска провинция.

- Резултатът от това е отдръпването на много от съюзниците: Арвад, Библос, Асдод, Амон, Моав и Едом.

- Юда и Аскалон остават твърди.

- Санахериб навлиза в района на Аскалон а от Египет идва една войска на помощ.

- При Алтаку се стига до битка, при която явно Санахериб побеждава, защото египтяните се оттеглят и асирийците завладяват цялата крайбрежна ивица.

- Цялата земя е завладяна с изключение на Ерусалим, който е обграден.

- Положението се усложнява, защото има дезертирали войници от Ерусалим.

- Езекия решава да се подчини и изпраща пратеници с всички възможни богатства, които може да събере. Но това не е достатъчно на Санахериб.

- Санахериб прибира трубута, но оставя войските около Ерусалим.

- Така изведнъж се стига до едно неочаквано спасени, за чиито причини и историците нямат точен отговор.

- Ис. 37:36,37
- Оттеглянето на асирийците е от голямо значение за Ерусалим:

- Езекия остава цар.

- Значението на храма се увеличава.

- Периодът до вавилонския плен е от жизнено важно значение за оцеляването на вярата и на народа.

- Старите мечти на филистимците за владение над Палестина сега намират с асирийска помощ отчасти своето изпълнение.

4.1 Манасия

- След неуспехите на Езекия на Манасия не му остава нищо друго освен да се примири с положението.

- Асирия се засилва през този период. Наследникът на Санахериб Асархадон (681-669) издига Асирия до неините най-големи успехи.

- Той навлиза на два пъти в Египет и изтласква фараона чак до Тива.

- Завладява Тир. Има успехи и в Арабия.

- Успехът не закъснява: Манасия получава обратно загубените през 701 г. земи.

- Я това време Египет отново надига глава и се отърсва от асирийското робство.

- Това вероятно е накарало и Манасия към края на управлението си да промени политиката си. Може би и за това той да е бил за известно време пленник на асирийците - 2 Лет. 33:10-

- Вярата в Яхве е почти задушена.

- Той се опитва да потуши недоволството с проливането на много кръв - 4 Цар. 21:16

- Манасия е продавал подчинени на египтяните и е получавал срещу тях коне. Става въпрос предимно за забягнали жители на Северното царство, които са търсили прибежище в Юдея.

- В Египет те са извършвали защитни дейности по границите. Такъв е и случая с колонията на Елефантина, която е пазила южната граница на Египет от Етиопия.

- И там се забелязва влиянието на чуждите религии върху вярата на колонистите. Създава се един синкретизъм.

- Амон царува само две години и е убит при един бунт в двореца.

- 4 Цар. 21:23,24 - двоен преврат: - министрите убиват царя

- am ha arez убиват заговорниците

- От тук става явноч че в Ерусалим имаме две борещи се групи.

- am ha arez поставят Иосия за цар. Иосия провежда една национална политика и остава верен на давидовата династия.

- Това води до заключението че министрите са желаели да премахнат потомците на Давид и да поставят един приятел на Асирия на трона.
- Ахаз и Езекия успяват да запазят Юдея, докато Манасия и Амон я водят до една пълна политическа и религиозна зависимост от Асирия.
VII. Юдея по времето на залеза на Асирия и издигането на Вавилон

1. Преглед на периода

- Две характеристики на този период от историята на Юдея:

а. Бавното, но сигурно разпадане на Асирийското царство.

- Юдея се освобождава от положението на васал и успява да завладее даже и някои територии около себе си, които са били притежание на Асирия.

б. На практика властта на Асирия е заменена първо за кратко време от Египет и след това от набиращото сили ново вавилонско царство.

- Юдея се бори за своята независимост, но без успех.

- Следват депортации първо на царе и велможи а след това и на народа.

2.1 Времето до разпадането на асирийското царство

- Още по времето на Ашурбанипал (668-626) започва залеза на Асирия:

- Вътрешни борби и възстания: Египет се освобождава, Вавилон постояннно се бунтува и така отслабва силата на Асирия.

- Натиск от вън: Основана е държавата Мидия, индогермански племена нахлуват от север, борби със скитите.

- Усещайки разтърсването на Асирия много от малките държави вземата инициативата и започват да се борят за своята независимост.

- По това време действа вече и Еремия. Той обаче усеща, че с разклащането на Асирия идват тежки временна и за Юдея. Еремия говори за една нова сила идваща от север, която ще извърши съд над Юда.

- Спасението от този съд е моменталното покаяние и обръщане на народа към живия Бог.

- Авакум и Наум, които вероятно са работили в храма в Ерусалим, са повлияни от близкото падане на асирийското царство.

- Проповядването на Наум се определя от религиозно-национални мотиви. Той пророкува за падането на Ниневия като едно сигурно събитие. Наум е от средите, които подържат реформата на Йосия.

- При Авакум не е важен националния мотив. Той се измъчва от етичната несправедливост извършена от Асирия и свързания с нея въпрос за Божията справедливост и необходимото наказание. И той е на едно мнение с Наум, че краят на Асирия е близо. Той дори пророкува, че краят и ще дойде чрез Вавилон.

- Йосия провежда една религиозна реформа в Ерусалим. Нейното разглеждане е възможно само на фона на новообразуваната политическа картина в района.

- След смъртта на Ашурбанипал Асирия се разпада и започва една борба за поделянето на нейните територии между Мидия, Вавилон и Египет.

- Набополасар (626-605) основава нововавилонското царство.

- Египет завладява филистимските земи по крайбрежието и така отново възстановява старите претенции върху Сирия и Палестина.

- След намалянето на натиска от страна на Асирия малките държави в Палестина остават без господар. Новата заплаха е Египет.

- Така двете преобладаващи до този момент партии, проегипетската и проасирийската, са изтласкани от политическата сцена в Ерусалим.

- Изведнъж се появяват религиозни и политически сили, които желаят независимостта на Юдея.

- Към тази независимост принадлежи и очистването на култовия сектор от чужди религиозни елементи и практики.
- Младият цар Йосия е спечелен за тази кауза. През 622 г. той се освобождава от Асирия: от асирийското владичество и от асирийската религия, тъй като тези две неща вървят заедно и са немислими едно без друго.

- Реформата е била извършена постепенно. Тя изповядва вярата на цялата държава в Яхве.

- Върховата точка в реформата е откриването на книгата на закона - 4 Цар. 22-23

- Следва прочистване на храма в Ерусалим, унищожаване на асирийските култови обекти и предмети в столицата и страната.

- Йосия провежда пасха след дълго време на забрава.
2.3 Успехи и край на Йосия

- Реформата води със себе си следните политически последици:

- Разширение на страната на север и завземане на части от бившето Северно царство, на запад до Екрон.
- През 609 г. западащата Асирия прави един пореден опит да запази властта си като влиза в съюз с Египет.

- Египет не желае на север да се обособи нова световна сила и така се опитва да помогне на Асирия в борбата и срещу Вавилон и Мидия.

- Така през 609 г. фараонът Нехао тръгва на поход срещу Вавилон и Мидия.

- Египтяните правят лагер при Мегидо, където в желанието си да запази ново извоюваната си свобода, срещу тях излиза Йосия.

- Йосия е смъртоносно ранен, а войската му прегазена.
- Йосия е оплакван тържествено в Юдея. Сякаш народа чувства, че с това започва една тъжна страница от историята му.
3. Времето до падането на Юдея

3.1 Иохаз

- За цар в Ерусалим е провъзгласен Иоахим, малкият син на Йосия.

- След три месеца царуване египтяните го свалят от власт и го изпращат на заточение в Египет, където той умира.

- Фараонът поставя като цар над юдеите Иоаким, по-големия син на Йосия, който има проегипетски настроения.

- Той плаща трибут на египтяните и така запазва териториите на баща си.
- Иоаким провежда една брутална политика.

- Въвежда отново поклонението на чужди божества.

- Народа се разделя на два лагера:

а. Едните разглеждат смъртта на Йосия в битката при Мегидо като явен знак за неправилно проведената реформа. Те се кланят на божества.

б. Другата група се хваща за храма, като все още съществуващ и с него тя свързва все още съществуващата Божието закрила.

- Ако народа се събере около храма и изпълнява съвестно религиозните си задължения, Бог ще промени неговата съдба.

- Така Еремия си навлича гнева на свещениците, бива преследван и малтретиран и му е забранен достъпът до храмовия комплекс.

- Вавилонците изстласкват египтяните чак до тяхната страна.

- Иоаким е принуден да приеме положението на васал спрямо Вавилон.

- След три години той отхвърля това положение.

- Навуходоносор идва с една войска през 598 г. към Ерусалим.

- Иоаким умира малко преди катастрофата.

- 18 г. син на Иоаким, Иоахин, се противопоставя на Ноуходоносор, но без успех.

- Последния превзема през 597 г. Ерусалим и изпраща царя заедно с майка му, много придворни и велможи във Вавилон.

- Това е първата депортация, която има за цел да премахне от Ерусалим антивавилонските среди.

- Освен него се споменава и за пет други еврейски принцове във Вавилон.

- Явно по това време те вече са имали един по свободен режим.
3.4 Седекия

- Новуходоносор поставя за цар в Ерусалим един друг син на Йосия. Това е 21 годишния Седекия.

- Той не притежава способностите необходими за ръководене на държавата в едно толкова трудно време.

- Той се двоуми между Еремия и представителите на партията търсеща свободата на държавата.

- Седекия се оставя да бъде повлиян от последните и така води страната към една пълна разруха.

- Хората стоящи зад него вярват, че е дошло времето, когато Бог ще накаже вавилонците за деянията им.

- В групата на свободомислещите има две течения:

- Едните очакват намеса от Бога.

- Другите се позовават на силата на Египет.

- Никой не желае да чуе гласът на Еремия, които призовава към приемане на товара и на Божия съд чрез Вавилон.

а. Египет под Псаметих II. навлиза в южна Палестина и така желае да организира едно въстание.

- Той провокира създаването на съюз между палестинските държави.

- Седекия, посъветван от Еремия, не участва в този съюз и даже изпраща

делегация до Вавилон за да заяви тази своя позиция.

- Еремия пише писмо до юдеите живеещи във Вавилон и ги умолява да ф се устроят там за един по-дълъг престои. Той ги съветва да не се готвят за въстание - Ерем. 27 гл.

б. На египетския трон през 589 се възкачва Априес (Хофра). Той се опитва да откъсне цялата западна част от Вавилон.

- Навлиза в Палестина и след него тръгват малките държави от района.

- Седекия също се присъединява към фараона.

- Още същщата година Навуходоносор тръгва срещу Египет и неговите съюзници.

- Една трупа се отправя към Тир, а друга под предводителството на Небусарадан обгражда Ерусалим. Той завладява цялата останала земя.

- Ерусалим е обсаден от януари 589 до август 587, с едно прекъсване.

- През 589 египтяните идват на помощ и за кратко време обсадата е вдигната.

- В това някои пророци виждат намесата на Бога.

- Още по-тежко е разочарованието, когато вавилонците отново се връщат след като са разгромили египетската войска.

- Градът заедно с двореца и храма са превзети, разграбени, и опожарени.

- Останалата част от висшето съсловие е депортирано във Вавилон.

- Оставена е бедната селска маса.

- За управител над останалите в Юдея е поставен в Масфа Годолия.

- Той успява да въведе мирни отношения в страната.

- Но след кратко време е убит по времето на едно тържество.

- Така много от управниците решават да бягат в Египет.

- Еремия ги съветва да останат, но никой не чува съветите му.

- Еремия и Варух са отведени също в Египет, където им се губят следите.

- За това основно допринася вярата в Яхве, която се превръща в елементът, който свързва нацията въпреки разстоянията.

- От този момент започва историята на юдейската диаспора.
5. Времето на робството

5.1 Положението в Палестина

- След депортацията във Вавилон и изселването в Египет населението в Юдея значително намалява.

- Земята се обезлюдява. Селищата са опустошени и разрушени от вавилонците. Изграждането им става много бавно.

- Чужди народи, предимно амонци и едомци, започват да се заселват в Юдея и да се възползват от липсата на юдейско упрвление.
- В религиозно отношение в страната се практикуват различни култове.

- Но вярата в Яхве не изчезва.

- Ерем. 41:4,5 показва, че в Ерусалим се е извършвало поклонение на Яхве.

- Явно е имало олтар.

- Навуходоносор премества голяма част от висшите среди от Юдея във Вавилон. Там той ги заселва в земи, които все още не са разработени и ги държи под строг контрол.

- По времето на различните вавилонски царе евреите имат различна степен на свобода.

- При наследника на Новуходоносор Амел Мардук Йоахин получава голяма свобода, а на юдеите е позволено да пътуват свободно из страната.

- На тях Еремия изпраща писмото от Ерусалим, в което ги съветва как да действат в новата обстановка - Ерем. 29 гл.

- Старейшините търсят Езекил за да получат от него съвети за тяхната участ, както и за поклонението на Яхве - Езек. 14:1-11; 20:1-32
- Депортираните са имали права и задължения, както и местното население.

- Някои от тях успяват да развият добра търговия и да натрупат богатства.

- По времето на персите една част от народа остава във Вавилон и не се връща обратно в Юдея.
- Липсата на храм прави религиозното поклонение във Вавилон много трудно.

- Така с течение на времето се появяват религиозните училища и синагогите, като място на среща и религиозно поклонение.

- В тях работят религиозни учители, които получават по-голямо значение и от свещениците.

- Съботата добива по-голямо уважение, защото в нея се извършват богослуженията в синагогите.

- Набляга се и на обрязването като отличителен белег за принадлежност.

- Появяват се и религиозни церемонии, с които се подчертава различната от вавилонците религиозност.

- Така заточението във Вавилон води до едно привързване към вярата в Яхве.

- Тази вяра притежава сила. Започва едно присъединяване на хора от други народи към еврейската вяра и религия.

- Във Вавилон започва едно много силно наблягане на закона.
- От това време започва и залязването на старозаветните пророци.

- Във това време възникват и двете основни насоки в юдаизма, които ще определят развитието на религията и за напред:

- Законичество

- Апокалиптика

1. Юдея при персите

1.1 Падането на Вавилон

- След смъртта на Навуходоносор следват във Вавилон няколко царе, които управляват кратко време.

- Последният владетел е Набонид, който води държавата по много несигурен начин. Той царува от 555- 539.

- Набонид си навлича омразата на свещениците на Мардук, защото издига харанския бог на луната Сир за главен Бог във Вавилон.

- Така той си спечелва като врагове влиятелните столични свещениците.

- Те спомагат за победата на персите над Набонид.

- Във външната политика Набонид води успешни войни в Арабия.

- 10 години той живее в един Тема, един град-оазсис в южните пустини на Арабия.

- Затова той оставя управлението във Вавилон на своя син Валтасар.
- През това време Персите набират сили. В началото Набонид е в съюз с тях.

- Но след като те подчиняват последователно целия север: Мидия, Лидия и на страните на изток от Персия.

- Така остава югът. А това е като първа стъпка Вавилон.

- Кир тръгва срещу Вавилон като знае, че ако Вавилон падне пред него се откриват териториите на Арабия и на сирийско-палестинския район, а от там и даже Египет.

- През 539 г. Кир изпраща своя военноначалник, който побеждава Набонид и след това без никаква съпротива влиза във Вавилон и го подчинява.

- Това е краят на кратката история на ново вавилонското царство.
- След като Кир става световен владетел, той започва да преустройва царството си.

- За р-ка от асирийците и вавилонците, които владеят подчинените народи чрез принципа на силата и насилието Кир дава свобода на подчинените народи да се върната по местата си и да изповядват свободно своята религия.

- Той изхожда от идеята: Колкото по-свободни са подчинените народи, толкова и по-щастливи ще са и няма да търсят начини за освобождаване от чуждото владичество.

- Царствата на асирийците и вавилонците са били един военен съюз от подчинени народи с един жесток господар.

- За първи път при персите този съюз от подчинени народи се превръща в една организирана държава.
1.2 Връщане на депортираните

- Следвайки своята политика персите позволяват на депортираните юдеи да се завърнат в земите си.

- Книгите Неемия и Ездра описват този процес.

- Още по времето на Кир започва преселването.

- През 537 г. около 42 000 души поемат пътя към родината си.

- Много юдеи остават във Вавилон. Голяма част от тях са се устроили добре и нямат финансови и материални проблеми.

- От това време съществува и огромната диаспора в Месопотамия, която в по-късни векове изиграва голяма роля запазването на юдаизма.
- Основната цел на завръщането е възстановяването на храма. Кир е дал своето разрешение и самият той подкрепя този строеж.

- Но по негово време а и във времето на наследника му Камбис (529-522) не се стига до построяването на храма в Ерусалим.

- Какви са причините за това.
- След като се завръщат в земите си депортираните се опитват да се заселят на местата, от където са били техните предтечи. Но една част от тези земи не е вече юдейска. А и в земите останали притежания на тази провинция са се заселили хора от други националности.

- Започва една дълга и трудна борба за настаняването в земята.

- Има много процеси и проблеми в този период.

От друга страна в Ерусалим има свещеници, които не желаят да делят работата си и прехраната си с новодошлите свещеници от Вавилон. Последните смятат местните за нечисти, защото са се смесили с другите религии.

- Отделно в страната има групи, които са останали верни на вярата в Яхве. Те симпатизират на новодошлите.

- Така се зараждат и религиозни конфликти.

- В 520 г. след близо 20 г. борба ново завърналите се успяват да се наложат в страната. Така отново се налага идеята за строежа на храма.

- Зад тази идея стоят юдеите израснали във Вавилон.
- В това време Юдея получава един нов градоначалник. Това е Зоровавел, един внук на Йоахин.

- Под негово ръководство храмът е построен и през 515 г. на един празник официално осветен.

- Строежът не минава без трудности.

- Той е спрян по настояване на местното население, но след това, след като се проверява в персийския архив наличието на едикт от времето на Кир за строежа, работата продължава.

- Пророците Захария и Агей подпомагат строежа.

1.4 Езра, Неемия и стабилизирането на Еруслаим

- Работата на Неемия и Ездра се различава по своя характер.

- Неемия работи повече в социално-политическата сфера.

- През 444 г. Неемия пристига в Ерусалим и се захваща с укрепването на града.

- Градът е като един разграден двор, без крепостни стени. Всеки може да влиза и да върши, каквото си пожелае.

- След като оглежда през нощта катастрофалното състояние на стената, Неемия я разделя на 42 отделни части, върху които работи цялото население.

- След 52 дни стената е построена.

- Строежа преминава под постоянните заплахи на околните народи.

- След това Неемия създава условия и хората, които са избягали от Ерусалим отново се връщат там.

- Той разпорежда десятъците отново да се събират в храма и така осигурява финансова стабилност за свещениците.
- Въпреки подобрените социални отношения, в Ерусалим все още липсва една култуво-религиозна реформа.

- Неемия е лайк в тази сфера. Това дело е извършено от Ездра.

- През 457 г. Артаксеркс II дава на Ездра правото да отиде в Ерусалим и да подреди религиозния живот в Юдея.

- Ездра произхожда от свещенически род.

- С него тръгват от Вавилон още 6 000 души, между които и свещеници и левити.

- Така в Юдея пристигат нови и свежи сили, които спомагат за налагането на истинската вяра.

а. Първо той прочита донесената от Вавилон Тора на народа. Под силното впечатление на думите народът се задължава да служи на Яхве и да съблюдава закона.

- След падението на народа преди вавилонския плен сега успехът се търси да бъде постигнат чрез строго спазване на Петокнижието.

б. След това Ездра започва да прилага разпоредбите в Петокнижието, касаещи смесените семейства.

- Той разтрогва тези бракове. Така се създава едно голямо напрежение между Ерусалим и Самария.

- В Ерусалим се гледа на жителите на Самария като на нечисти и на тяхното поклонение на Яхве като на езическо.

- Това положение поражда бунтове и недоволство в страната.

- Вероятно по тази причина Ездра е върнат обратно във Вавилон.

2.1 Александър Велики и неговите наследници

- След като си осигурява властта в Гърция, Александър се отправя срещу Персия и в няколко поредни битки печели пълната победа. Той се превръща в владетел на целия цивилизован свят.

- Александър успява да даде един важен тласък в развитието на една единна

световна култура.

- Той запазва особеностите на покорените народи и им дава възможност да

запазят културата и религията си.

Започва едно постепенно претопяване на различните култури в една световна. Нещо, което при римляните е вече постигнато.

- След ранната смърт на Александър започват безконечни борби за подялба на царството му.

- Резултатът от тях е важен за историята на Израел.

- През 272 г. има три царства наследили Александър:

- Селевките: Вавилон, Сирия и Мала азия

- Птоломеите: Египет и Палестина

- Антигоните: Европа

- В периода 301-198 г. Палестина е била място на борба между птоломеите и селевките.

- В крайна сметка тя остава под властта на птоломеите.
- Ерусалим и Юдея признават чуждото господство, защото птоломеите са били толерантни в религиозната сфера.

- Ерусалим-Юдея има автономно положение в Палестина.

- За осигуряването на данъците са били отговорни първосвещениците и

висшето съсловие.

- Това тяхно положение е спомогнало за натрупване на недоволство спрямо тях.
- В Юдея се оформят с времето две групи:

- Едните се придържат строго към религиозните задължения и се стремят да

няма никакво смесване с птоломеите.

- Другите подържат контакт с управляващите и виждат в праведността на

първата група една пречка по пътя към интеграция с елинската цивилизация.
- Така се стига и до едно политическо разделение: с птоломеите или с селевките.
2.3 Самария

- В това време Самария се отделя религиозно и политически от Ерусалим.

- В Самария на върха Горазим е построен един храм.

- Самаряните си имат свое петокнижие.

- Така те се отделят окончателно от юдеите.
2.4 Царуването на селевките в Юдея

- През 198 г. Антиох III. завладява Палестина.

- Тази промяна води със себе си и облекчения в Ерусалим.

- Средства за премахване на щетите от войната.

- Средства за изграждане на храмовия комплекс.

- Жителите на Ерусалим са освободени за 3 г. от данъци.

- Депортирани и заробени юдеи за пуснати на свобода.
- Картината се променя от момента, в който елинистично настроените кръгове около Тобиас успяват да се наложат и да поставят свои първосвещеник в Ерусалим.

- Последният спомага за превръщането на Ерусалим в един елинистичен град

(полис) носещ името Антиохия.
- Това развитие достига връхната си точка при царуването на Антиох IV, Епифан.

- В Юдея властва само една малка част с елинистична настройка.

- Голямата част от народа се възмущава от създалото се положение.

- През 169 г. Антиох минава през Ерусалим на връщане от един поход в Египет

и взима част от храмовата хазна.

- След неговото заминаване традиционно ориентираните юдеи взимат

оръжието и свалят от власт управляващите.

- Така се оформя една трета група в Ерусалим – една група, която не е

нито на страната на птоломеите нито на страната на селевките.
- През следващите две години Антиох потушава по брутален начин бунта.

Той превръща храма в Ерусалим в храм на Ваал Шамем (от Шамаш – слънце), едно божество равно поставено на Зевс.

- Смъртно наказание грози всички, които пазят съботата, които спазват

празниците и постят, които се обрязват и притежават свитъци от Тора.

- В цялата страна са издигнати олтари на езически божества и евреите са

принуждавани да принасят на тях.

- Екскурс: Данаил 8:14
- Така по времето на Антиох IV. Епифан се стига до една заплаха за вярата в Яхве, каквато никога преди това е нямало.

- Но събитията след това показват, че с тези мерки Антиох постига тъкмо обратното.

3.1 Борба за запазване чистотата на религията

- Действията на Антиох предизвикват след кратко време ново въоръжено въстание.

- Знак за това дава свещеникът Мататиас от рода на хазмонеите.

- Той се опитва да принуди хората около себе си да жертват.

- Около него се събира една малка група от тъй наречените “Шасидим” -

“праведни”, хора водени от една фанатична ревност за пазене на закона.

- Те се превръщат в гръбнака на съпротивата, която има за цел в началото да

постигне религиозна свобода.

- След смъртта на Мататиас синът му Юда Макавейски, наречен “Чукът”,

застава начело на бунта.

- На негово име е наречено и времето на макавейските борби.

- През 164 г. той превзема храма и възстановява култа към Яхве.
3.2 Борбата за политическа свобода

- След тази победа Шасидимите се оттеглят от борбата, за тях целта е постигната.

- Но Юда продължава да се бори за политическото освобождаване на Юдея.

- Следват променливи битки.

- В крайна сметка през 142 г. последния син на Мататиас, Симон, е признат от

сирийците за първосвещеник и самостоятелен владетел.

- Той освобождава Ерусалим от сирийско присъствие.

- Така през 140 г. е постигната независимостта на Юдея.

- Следват близо 100 години политическа самостоятелност в Юдея.

- Към края владетелите показват големи своеволия и печелят като противници

групата на фарисеите.

- По времето на Александър Яней (103 – 77) се стига до едно възстание.

- Александър го потушава и потапя в кръв.

- Той самият води един разгулен живот.
- През 63 г. се стига до една борба за престола, в която се намесват и свещениците.

- Те искат да се възстанови политическата власт на свещениците и за целта

канят римляните за помощ, като са готови да им предадат политическата власт над Юдея.

- Така Помпей влиза в Ерусалим и с него започва времето на римската зависимост.

4.1 Отношение към духа на времето

- По времето на персийското и елинското владичество в юдаизма навлизат чужди елементи, с които народът трябва да се бори.

- Религията е заплашена от свързване и претапяне в световната религия.

- Времето на селевкидите в Ерусалим е едно време, в което възкръсват сили в Юдея, които във времето на Макавеите успяват да помогнат на юдеите да противодействат на духа на времето.

- Формира се едно много силно изразено религиозно-национално самосъзнание.

- Този тип праведност води началото си от времето на Ездра и е продължен и задълбочен от Шасидимите по времето на Макавеите. От тази група по-късно произлиза и сектата на фарисеите.

- За тази група храмът и ритуалите в него са важни.

- Но Тората става все по-важна за живота на една определена група.

- Постепенно синагогите изместват като значение храма.

- В тях се чете от закона и писанията и така те се превръщат в център на религиозния живот.

- Богослуженията в синагогите са били провеждани в събота (преди обяд и след обяд), понеделник и четвъртък.

- Богослуженията съдържат следните елементи:

- Молитва и изповед

- Четене на текст (от тора и от писанията)

- Проповед – обяснения на прочетения текст и изясняването му с библейски примери.
- Така постепенно започва нарастването на допълнителните заповеди и предписания.

- Говори се за 613 заповеди, които с течения на времето са увеличени.

- Девизът е: “Да направим една ограда около закона.”

- Законът е сравняван с една леха, в която са посадени цветя и която не трябва да бъде пристъпвана.

- За целта около тази леха се изгражда едно ограждение.

- Ако случайно някой прекрачи ограждението, той все още не е стъпил в лехата

- Така около закона се изгражда една цяла система от постановления и разпореди, които имат за цел да го запазят от нарушаване.

- “По-добре да ни е по-трудно, но да не грешим.”

- Развитието води до законичеството на фарисеите по времето на Исус.
- Съществуват различни тълкувания на закона. Двете основни групи са:

- Садукеите – те са по-консервативни и приемат само Петокнижието за боговдъхновено и отхвърлят останалите писания.

- Това ги прави същевременно и по-свободни в живота, защото има много въпроси, на които Петокнижието не дава отговор.

- Фарисеите са по-модерни. Те намаляват остротата на закона чрез различни тълкувания от по-късните писания.

- Те приемат и устната традиция.

- Но по-този начин те обръщат повече внимание на закона отколкото садукеите.

- Фарисеите са по-строги в живота и поведението.
4.3 Апокалиптиката

- Апокалиптиката произлиза от есхатологичните очаквания на народа, породили се след преживяните политически и религиозни катастрофи след вавилонския плен.

- Но идеите за това скорошно очакване на края се разбиват в липсата на изпълнение.

- Така с времето народа се отдръпва от това схващане.

- Една малка група го подържа и го изменя като едно учение за разкриване на тайните на края.

- Апокалиптиката търси отговор на въпросите свързани с посоката на развитие на историята и нейния край.

- Тя търси да определи времето и събитията на края, но и същевременно да определи моментното разположение на тълкувателя спрямо идващия край.

- В дуалистичен подход се противопоставят сегашна история и бъдещата божия намеса – Данаил 2 гл.

- много по-ясно се подчертава ролята на врага на Бога (дявола)

- Към апокалиптиката принадлежи книгата на Данаил, IV. Ездра, сирийския и гръцкия Барух, етиопската и славянската книга на Енох, Възнесението на Моисей, Сибилския Оракул...

- Групата от Кумран произлиза от една група апокалиптично настроени юдеи, които въз основа на текстове от Езекил пресмятат и определят идването на Месия да стане 390 години след падането на Ерусалим от вавилонците.

- Според тях в началото на 2 в. трябва да стане една голяма промяна в Израел.

- След като това време отминава, водачите на групата нямат никаква идея, как да продължат напред.

- Тогава се появява в техните среди една личност, която е наречена “Учителят на справедливостта”. Този човек успява да превърне надеждите на групата в една строго изградена религиозно-морална система.

- Групата, която до скоро се е обявявала против всякакъв ред, сега живее в една много строга дисциплина надхвърляща даже тази на фарисеите.

- При нея съществува една много силно изградена йерархия.

- Дисциплината се запазва с въвеждането на наказания.

- Отнемане на храната, отлъчване за определено време от групата чрез изпращане в пустинята …

- Мъжете живеят за известно време в целибат, като водачите на групата нямат право и цял живот да се женят.
- Групата се изнася в пустините райони около Мъртво море и изгражда една колония там. Тя притежава имоти.

- Те живеят в пустинята, защото подражават на 40 г. живот на народа в пустинята след изхода от Египет.