Литература Николай Шиваров, Библейска археология, Синодално издателство, София: 1992 г

а. Със съседските ханаански групи.

- между племената живеят все още ханаанци и с тях има постоянни

проблеми.

б. Филистимците са новия противник.

- Те са икономически много силни и притискат не само евреите, но и

останалите ханаанци в района.

- Кои са филистимците?

През 13 в. от Балкана (по всяка вероятност) идват тъй наречените морски народи. По пътя си те унищожават царството на хетите на Крит. Египтяните ги спират и част от тях се заселват в района на Палестина. Тази част са филистимците.

Те се заселват в крайбрежните райони на запад от еврейските земи.

- Те не са семити
- Периода на съдиите е 407 г.
2. Съдии

- Еврейското понятието за съдия е "shоfetim" идващо от корена "shft", който значи управлявам, съдя.

Съдиите са хора, които са имали авторитет в районите, в които са живеели. Тяхната дейност не е била само свързана с правното съдене, но и с управление и водачество.
- Съществуват два вида съдии:

Големите съдии са били харизматични водачи на народа във време на война. Те са били директно призовавани от Бога или избирани от старейшините.

Малките съдии са били влиятелни личности ръководещи народа около себе си в мирно време.
- Като се изключат Варак, който е второстепенен образ до Дебора и узурпаторът Авимелех (Съдии 9 гл.) получаваме 12 основни съдии:

- Готониил от Юда - 3:7-11, Аод от Вениамин 3:12-30, Самегар - 3:31, Дебора от ефраимската хълмиста земя - 4,5 гл., Гидеон от Манасия 6-8 гл., Тола от ефраимската хълмиста земя - 10:1,2, Яир от Галаад - 10:3-5, Ефтай от Галаад - 10:6-12:7, Ивцан от Витлеем - 12:8-10, Елон от Завулон - 12:11,12, Авдон - 12:13-15, Самсон от Дан - 13-16.

- Прави впечатление, че с изключение на Ефтай и вероятно Авдон, всички останали съдии произхождат от западно-йорданската област и са се борели против заплахи идващи от крайбрежието както и от източно-йорданската страна, където моавците, амонците и мадиамците засилват натиска.
- Събитията в книгата "Съдии" не са подредени хронологично и не може да се изгради едно точно време за отделните съдии. Съществува възможност за представяне на нещата по географски принцип:

а. Вътрешно палестински конфликти на север

- Дебора и Варак (Съдии 4,5 гл.) около 1150 г.

Племената Исахар, Завулон и Нефталим попадат под ханаанска зависимост.

Ханаанския предводител претърпява загуба в битката при долината Мегидо.

Песента на Девора е едно ново отдаване на народа на Яхве.

Ефтай (Съдии 10:6-12:7)

Амонците са се стремили да завладеят земите на евреите между реките Явок и Арнон, но претърпяват разгром от Ефтай.

Евреите навлизат даже дълбоко в амонската земя, но без траен успех.

Аод от Вениамин избавя народа от подисничеството на моавците, които са държали по негово време територии до град Ерихон включително. (Съд. 3:12-30)

Гидеон от Манасе (Съд. 6-8) разгромява мадиамците

племето Юда е било за дълъг период от време географски отделено от северните племена. По късно при Давид това се променя, но последиците от самостоятелния живот на Юда не могат да бъдат изличени.

г. В западната част по крайбрежието филистимците се чувстват като господари

на цялата земя и се опитват, както преди това са правели египтяните, да наложат своята зависимост на цяла Палестина.

Филистимците завладяват голяма част от племето Симеон, другата част явно се е претопила и е преминала към племето Юда.

Предполага се, че филистимците поробват Дан и част от Юда. Явно под "евреите" от 1 Цар. 14:21 се има впредвид точно тази група.

За битките между филистимците и Дан разказват историите за Самсон.
3. Религиозни течения по времето на съдиите

- Все още няма единна държава. Отделни племена с отделно управление.

- От тук възникват и проблеми в религиозната сфера.

- Ис. Нав. 22:10-34 - Рувим, Гад и половината от манасиевото племе си издигат собствено място на поклонение.

- Този случай показва как географската разделеност и политическата самостоятелност на племената води и до една религиозна самостоятелност.

- Книгата съдии описва точно този процес на постоянна борба за запазване на истинската вяра в Яхве като един Бог на избавлението от робството.

- Евреите идват от пустинята с вярата си в Яхве. В Палестина те се сблъскват с поклонението на околните народи на Ваал.

- Вярата в Яхве е особена по рода си:

- освобождение от Египет

- срещата на Синай

- водачеството и запазването през пустинята

1. Саул

- библейски: 1 Цар. 1-31; 2 Цар.

- други: археология - тел ел-фул - Гавая

- ед-джиб - Гаваон

1.1 Причини за появата на монархията

- Времето на Саул е полагането на основите за една силна еврейска държава.

а. Външнополитически

- Слаба египетска държава. Това позволява на Палестина да се развива самостоятелно, но от друга страна дава възможност на някои държави да подтискат евреите.

- След управлението на Рамзес III (1195 - 1164) Египет няма сили да упражнява натиск и контрол върху предния Ориент.

- Асирийците са силни по времето на Тиглатпилезар I (1113 - 1074) и владеят Месопотамия и северна Сирия, но неговите наследници са твърде слаби и губят позиции.

- Това позволява на филистимците да се обединят и да се съюзят в един пет- племенен съюз. Тяхната мощ нараства.

- Филистимците се възприемат като наследници на египтяните в района на Палестина и правят всичко възможно да владеят тези земи.

- Те имат интерес не толкова от планинските райони, колкото от плодородните райони на ефремската хълмиста земя.

- На пътя им застават племената на Израел, които се възприемат като господари на тези земи.

- Започват безконечни борби.

- Филистимците печелят началните сражения като разрушават и светилището в Сило и отмъкват ковчега.

- Много сериозен удар за евреите.

- Постепенно филистимците навлизат дълбоко в земите на евреите и ги контролират.

- Те контролират производството на желязо - 1 Цар. 13:19-22

- По този начин те са блокирали както военното така и икономическото развитие на евреите.

- В този период желязото е заменяло бронза.

- Към това идват и желанията на амаличаните да навлязат от юг.

- Така Израел притиснат от изток и от запад.

- Под този натиск възниква желанието за едно централизирано ръководство.

- Обединение под една монархия на всички 12 племена.
б. Примера на околните народи

- Поведението на околните народи е бил пример за евреите. Едомците, моавците и аморейците в източно-йорданската земя вече са образували свои държави, които се управляват от царе.

- Филистимците също имат свои водачи, които управляват тиранично народа, но и успяват да обединят народа в един съюз.

- Финикийците са обединили своите градове държави.

Саул произхожда от Вениамин, близо до Ерусалим, син на един селянин.

Неговата дейност наподобява много силно работата на един съдия. Саул е харизматичен водач.

Саул не успява от веднъж да стане цар над всичките племена. Това е

един постепенен процес на консолидация на новообразуваната държава.

Времето на Саул е едно време на преход от разпокъсаността на племената до

организирането им в една държава при Давид.

Саул не бе цар над една определена територия, но над една етническа група.

Неговата основна роля е във външната политика. Той се бори за независимостта на страната.

Саул няма стратегия за вътрешната политика и за развитие на икономиката и структурата на страната.

- 1 Цар. 9:1-10:16 - Помазване за цар чрез Самуил

- 1 Цар. 10:17-27 - Определен за цар

- 1 Цар. 11 - Провъзгласяване на Саул за цар в Галгал

- Ерусалим е все още притежание на ханаанците.

- Саул не е поддържал придворни.

- Саул изгражда едно укрепление - тел ел-фул - Гавая

- 1922 г. и 1932 г. са извършени разкопки от американски археолози.
1.3 Външна политика

- Саул работи за освобождаването на изралтяните от чужда зависимост:

- Първа победа над амонците в Явис Галаадски. Тази победа е и причината за коронясването му като цар. С тази победа Саул възвръща източно-йорданската земя отново на Израел.

- Нападението на Йонатан срещу филистимската стража при Михмаш

е явно знакът за въставането на израилтяните срещу филистимците.

- 1 Цар. 13

- Успехите срещу филистимците са частични. През цялото си управление Саул се бори против тях - 1 Цар. 14:52

- Филистимците са били тежко въоръжени и са превъзхождали войската на Саул. Единствения шанс на Саул, който той добре използва, е водене на боеве в планинските части на страната, където филистимците са твърде тромави. Саул разчита на изненадата.

- Филистимците са били по това време икономически, културно и военно в по-добро положение от евреите.

- Явно Саул е нямал постоянна трупа, но е събирал народа при съответни поводи.

- Не се знае със сигурност колко дълго Саул е управлявал. Предполага се, че управлението му е било около 20 години.

- 1030 - 1010 г. пр. Хр.

След като близо 20 години Саул успява да запази страната от филистимците, в края те го примамват в долината Изреел, където неговата по-малка и зле обучена войска е обречена на провал.

Филистимците навлизат в долината Изреел и така отрязват контакта между племената.

Саул излиза на война и претърпява тежка загуба. Там той бива и убит.

- В края на живота на Саул положението е същото както и в началото на царуването му. Филистимците държат отново западно-йорданската област.

- Изглежда сякаш царуването му е било напразно.

- Но Саул прави първата стъпка в организиране на новата държава.
- Причини за провала му:

а. Превъзходството на филистимците

б. След победата над амаличаните Саул се опитва да извлече политически дивиденти и така си спечелва Самуил и Давид за противници.

в. На Саул му липсва таланта за цар. Липса на дипломатичност и търпение. Воден от настроения.

Източници:

- библейски: 2 Цар. 2-24; 3 Цар. 1-2
- Време на царуване: 1010-970
2.1 Произход и житейски път по времето на царуването на Саул

- Давид произхожда от Витлеем Юдейски. Той е най-малкият от осем сина на баща си.

- Постъпва като наемен войник в охраната на Саул и става негов оръженосец.

- По-късно е издигнат като водач на войската.

- Успехи във военните действия

- Оженва се за Михала, дъщерята на Саул.

- Стига се до раздяла между двамата.

- Давид организира своя военна трупа.

- 1 Цар. 22:2 - 400 души

- 1 Цар. 23:13 - 600 души
- В началото Давид пребивава в западно-юдейската хълмиста земя. Там той защитава населението от филистимците. 1 Цар. 23 гл.

- По-късно Давид се устройва по южните склонове на Юдейската планина и там пази населението от атаките на номадски племена, предимно от амаличаните. 1 Цар. 24-26

- Разказа с Навал (1Цар. 25) показва, че Давид е защитавал народа срещу заплащане предимно в натура. Който не е желаел да плаща е бил принуждаван.
- Този период от живота на Давид му помага да създаде добри връзки в района на Юдея и околността и, които по-късно са от решаващо значение за провъзгласяването му като цар над Юдея.

- Женитбата му с Авигея може да бъде разглеждана и от тази перспектива.

- След смъртта на Саул ситуацията се променя и Давид се отправя със своята трупа към Хеврон в южна Юдея, където е провъзгласен за цар над Юдея. От този момент води съществуването си държавата Юдея.

- Явно те не са гледали с добро провъзгласяването на Давид за цар над Юдея, но

са се надявали че той ще бъде техен васал.

- Но Давид тръгва по свои собствени пътища. Веднъж притежаващ власт той желае да царува над целия Израел.

- В това време сауловия военно началник Авенир прави невръстния син на Саул Исвостей цар над Израел в Маханайм.

- По-късно Авенир преминава на страната на Давид.

- Следват множество интриги и предателства Авенир е убит, както и Исвостей.

- Останалите племена признават Давид за техен цар. Така се появява и обединената държавата Израел.

- Давид е коронясан в Хеврон за цар.

- Въпреки това Юда и Израел не са обединени политически. Те си остават две независими държави под единното ръководство на Давид.

- Това положение се оказва фатално за бъдещото развитие на държавата.
2.3 Затвърждаване и укрепване на властта

- Следващия етап от възхода на Давид е превземането на Ерусалим.

- Евуският град-държава Ерусалим се намира точно между двете царства и пречи за тяхното реално обединяване.

- По всяко време Ерусалим може да блокира основния път между юга и севера.

- Ерусалим е считан за непревземаем. Добре укрепен на хълм.

- Жителите са се подигравали на Давид: "Тук ти няма да влезеш, даже слепите и куците ще те спрат."

- Давид превзема Ерусалим и го превръща в своя столица.

- Давид разглежда Ерусалим като собствен град.

- Един тактически много добър ход.
- Давид си построява с помощта на финикийски майстори дворец и укрепява града.

- Премества ковчега на завета в Ерусалим и така превръща града не само в политически, но и в религиозен център.

- Действията на Давид до този момент имат за цел да укрепят новообразуваното царство.

- Сега Давид поглежда и отвъд своята територия.

- Започва етапа на подчиняване на цяла Палестина и някои гранични райони под негова власт.

- За кратко време възниква едно голямо царство, което се нарежда до великите сили на ориента по това време.
- Етапи в давидовата експанзия:

а. Победа над филистимците

- Филистимците се считат за господари на Палестина. Давид е длъжен да ги покори ако не желае да остане техен васал.

- Започва се една война за владеенето на Палестина.

- Изглежда филистимците първи поемат инициативата.

- След обявяването на Давид за цар над целия район те предприемат военни действия и изпращат войските си в Рефаимската долина, югозападно от Ерусалим. Те успяват да завладеят земята чак до Витлеем.

- На Давид се налага да живее известно време в крепостта Адулам в планините.

- Изглежда тази първа битка е била преди завладяването на Ерусалим от Давид, защото Ерусалим би бил една по-добра крепост.

- Докато събере цялата си войска Давид държи Филистимците с партизанска борба.

- Следва неочаквано нападение на техния лагер и разгром над цялата филистимска войска. От тогава силата на филистимците е сразена.

- След тази победа Давид минава в офанзива и навлиза в тяхна територия докато ги срази окончателно.

- Това е края на голямата филистимска държава. По-късно малките филистимски градове-държави стават васали на Давид.

- Така центъра на Палестина се прехвърля от западното крайбрежие на изток в планинските райони на вътрешността.

- След като е завладян западът на дневен ред е района източно от река Йордан.

- За да бъде сигурна държавата трябва да няма противници от изток. Давид си поставя целта на разшири границите и до пустинята.

- Там живеят едомците, моавците и амонците.

- Те губят войната и биват завладени от Давид.

- Под неговото управление отделните държави продължават да съществуват, повечето от тях като васали, който Давид обединява и управлява.

- Давид атакува северната част на Трансйордания и районите на Сирия.

- Арамейците са били организирани в един съюз на автономни градове.

- Най-важен от тях е Дамаск. В Дамаск се заражда една прослойка търсеща владение над градовете в целия район на Северна Сирия.

- Тук явно се заражда и конфликта на Дамаск с Ерусалим.

- Следва поход на цялата арамейска мощ под водачеството на Ададезер.

- Давид постига победа и стига до Дамаск.

- Той реорганизира страната и поставя военни гарнизони.

- По това време изглежда Давид подчинява и Васан.
- Така сложното царство на Давид се простира от египетската граница на юг до Ефрат на север.

- През всички времена и до днес това развитие е останало цел мечта за евреите - От Египет до Ефрат.

- Давид организира едно голямо царство.

- То не е единно а един конгломерат от зависимости и условности.

- Давид обединява под своя власт много и различни територии и народностни групи: евреи, филистимци, ханаанци

а. Напрежението между евреи и ханаанци бе прехвърлено вътре в държавата.

б. Напрежение между Юдея и другите племена на север.

- Това се превръща в едно политическо разделение по времето на Давид и води след смъртта на Соломон до реално разделяне Израел на две самостоятелни държави.

- Така Давид създава не само голямата държава, но и предпоставките за бъдещото разделение.
- Давид създава една наемна войска, в която са служили предимно чужденици: филистимци, критяни и др.
- Давид и построява дворец, в който живее.

- Освен първата му жена Михала са споменати още 7 други, както и 15 наложнички.

- Давид има много деца, което води до големи проблеми след тяхното израстване.
2.6 Кризи

- Разностранността на държавата е една предпоставка за трудно управление. Към това идват и трудностите породени от децата на Давид.

- Авесалом е третия син на Давид. Брат му Амнон изнасилва сестра му, след което слугите на Авесалом убиват Амнон.

- Двама кандидати: Соломон и Адония

- Около тях се обособяват и две партии:

- Адония: военно началника Йоав и свещеника Авиатър

- Соломон: свещеника Садок, пророк Натан и Ванаия

- Адония предприема инициативата като принася жертва, на която кани знатни служители.

- Натан подбужда Витсавее, майката на Соломон и тя уговаря Давид да предаде трона на Соломон.
3. Соломон

- Източници:

- библейски: 3 Цар. 3-11

- други: археология

- В началото на своето управление Соломон укрепва властта си като изключва противниците си:

а. Адония не спира след загубата си да търси начини за добиване на трона.

- Той се опитва да получи една от последните жени на Давид и по този начин да има претенции за трона. Соломон усеща проблема и убива Адония.

б. Изглежда, че плановете на Адония са включвали и повече хора. След неговата смърт, Йоав бяга в храма, където е убит.

в. Авиатър се отегля и живее в имота си в Анатот край Ерусалим.

а. Външна политика

- Соломон наследява една много сложна държава.

- Той не предприема нови военни действия, които биха били твърде много за народа.

- По време на неговото управление има мир.

- Той търси пътя на дипломацията и икономическите връзки за да постига целите си.

- Той увеличава наемната трупа и създава една нова бойна единица - бойните колесници.

- 4000 колесници с 12 000 войника

- Обикновено в една колесница са стояли по трима войника.

- Тази мощна група е била разпределена в различни военни гарнизони из страната.

- Освен тези гарнизони Соломон създава и укрепява военни укрепления по границите и по важните пътища:

- Хазор(над Генесаретското езеро), Мегидо, Гезер(между Ерусалим и Яфа), Бет-Орон(25 км. Североизточно от Ерусалим), Тамар (западно от най-южната точка на мъртво море)

- Така той създава една много добра защитна система.

- Дамаск се освобождава и подчинява под своя власт територии на север. Така се организира една арамейска държава, която след смъртта на Соломон ще се окаже труден съперник на Израел

- Едом се опитва да въстане, но опита остава безрезултатен. Соломон контролира пътищата към залива Акаба и така не позволява на Едом да постигне целта си.

- Соломон отстъпва около 20 км. крайбрежна ивица до Сидон на север на Тир, с който е в отлични търговски взаимоотношения.

- След като египтяните опожаряват град Гезер, Соломон не отвръща с военна сила а чрез много сложна дипломация успява да вземе дъщерята на Фараона за жена и като сватбен подарък получава град Гезер обратно 3 Цар. 9:16.

От времето на Соломон археолози за открили в Мегидо съкровище, което съдържа скъпоценни камъни, злато и изработки от слонова кост. Там е намерена и една плочка от слонова кост, за която се предполага, че е била част от облегалката на стол. На нея са представени цар и неговата жена, която му подава лотосовото цвете (нещо типично за египетските жени). На трона са изобразени два крилати лъва с човешки глави (сфинксове) и три гълъба, които кръжат над монарха. Гълъбите са символ на мира а името на Соломон значи „обичащ мира”. Библията докладва за подобен трон, който Соломон си е направил, както и за египетската жена, която е имал в 3 Царе 10:18,19; 11:1.

- Като отплата Соломон се задължава да пази египетските търговски кервани на територията на Палестина.

- 3 Цар. 5:15-18

- Двете страни търгуват много усилено. Соломон е задължен да плаща за услугите и това той прави с връщането на земята на Тир.
- Посещението на савската царица говори и за връзки с Южна Арабия.
- Соломон подържа дипломатичните си връзки като свързва бракове с различните държави:

- Египет, с хетите, Амон, Моав и Едом, Сидон

- 3 Цар. 11:1
б. Вътрешна политика

- Юда и Израел си остават отделни величини а Ерусалим е царско притежание.

- Соломон предприема едно административно разделяне на страната на области.

- Той създава 12 административни области. Всяка област си има управител и трябва да се грижи по един месец в годината за изхранването на двореца.