Литература за Кундалини се бях отказала от книги на тази тема. Противоречивите, забулени в мистицизъм и завоалирани

148
СПОНТАННОТО събуждане на кундалини и процесът на
индивидуацията в аналитична психология на К.Г. Юнг
Моят интерес към темата за Кундалини и по-точно, феномена наречен „спонтанно
събуждане на Кундалини“, през който е преминал и авторът на тази книга, Гопи Кришна, дойде от практиката ми като психотерапевт. Има една група телесни симптоми, за които лекарите не откриват причини на телесно ниво и затова насочват пациентите си към колега- психиатър с предположението, че става въпрос за „паник-атака“. Става думи за симптоми, които откарват човека до „бърза помощ“, защото той получава някои от тези неща: задушаване и хипервентилация, силно и учестено сърцебиене, болки в гърдите и дискомфорт, треперене, чувство за пробождане, чувство за нереалност и откъснатост от обкръжението, потене, гадене, проблеми в стомаха, чувство на замаяност, световъртеж, слабост, изтръпване или мравучкане в тялото, горещи и студени вълни. Когато за първи път човек преживее подобно нещо, основното чувство е на панически страх от загуба на контрол, смърт или
полудяване.
Психиатричното лечение на паник-атаките е чрез лекарства, но тъй като антидепресантите са симптоматично лечение, те имат временен ефект – само по време на техния прием. Когато бъдат преустановени, симптомите се завръщат. Също така се случва с времето техният ефект да намалее и дори да стане обратен, подхранвайки това, заради което в началото са били вземани. Има и случаи, когато те не действат изобщо. По-горното е в резултат от моите наблюдения и споделеното от мои клиенти, които преди психотерапията или едновременно с нея са вземали, или продължили да вземат, антидепресанти. Именно паник-атаките с техните необясними причини са поводът,
който за първи път ме отведе към проучване на темата за енергията Кундалини.
В усилието си да разбера по-добре природата на подобен вид страдание открих нещо, за което по-късно разбрах, че и други автори са писали, а именно че симптомите на паник-
атаката се припокриват със симптомите на т.нар. „кундалини-синдром“, който се дължи на спонтанно събуждане на тази духовна енергия в човешкото тяло. Моето проучване и анализ на връзката между тези двете доведе до написването на статията за "
Паник-атаките от духовна перспектива ", която в деня, в който беше публикувана в сайта ми, надмина 1000 харесвания във фейсбук за един ден, потвърждавайки актуалността на този проблем.
Тази статия обаче беше само началото, защото преживяванията на „странните телесни
преживявания“, продължаваха да се случват с клиентите ми и след като бяха успели да се освободят от паниката, т.е. вече не се страхуваха от това, което им се случваше. Те продължаваха да споделят за цял спектър от разнородни телесни, и не само телесни, усещания, които си отиваха също така внезапно, както и идваха. Нещо се случваше –някаква вълна от енергия нахлуваше през тялото им и най-доброто, което можеха да направят, за да не влошават положението, беше да се отпуснат с доверие в процеса, позволявайки й да свърши това, заради което е дошла – освобождаване и разчистване на блокажите по системата от енергийни канали и чакри в човешкото тяло. По-късно това беше съпътствано и от усилието им да разберат и психологическия смисъл на подобно преживяване, водени от разбирането, че на всяка чакра съответства различно ниво на съзнание – „демон
. С други думи, те подпомагаха

149 пречистващите процеси на тази енергия като работеха върху промените в мисленето си, т.е. съзнанието си.
Става ясно, че подобен процес, при който започват да изплуват на повърхността съдържания от по-дълбоките и скрити пластове на психиката, изисква доста висока степен на смелост и вътрешна ангажираност от страна на човека, защото приоритетите в живота му драматично се променят. От постоянната среща със сили, върху които няма контрол и които в своята същност са среща със смъртта (макар това да не се вижда винаги толкова ясно), той започва да променя радикално своя начин на мислене и възприемане на нещата от живота. Неговото съзнание се насочва навътре към себе си и вътрешните причини за собствените реакции, а основната му грижа става търсенето на това, което не умира, или на езика на алхимията -
„философският камък“. Този, извършващ се в дълбините на човешката психика процес на радикална трансформация, в която старото Аз умира и се ражда новото Аз, на езика на юнгианската аналитична психология се нарича „индивидуация“.
Така по-късно стигнах до извода, че по същия начин както диагнозата „паник-атака“ има много общо с понятието „кундалини-синдром“, така и понятието за „индивидиуация“ в юнгианската аналитична психология по някакъв начин е сродно като съдържание с процесите, които се описват във феномена на т.нар. „спонтанно събуждане на Кундалини“.
Вече бях чела доста по двете теми, защото те даваха отговори на въпросите ми за терапевтична работа с „трансперсоналното ниво“ на човешката психика, но едва след книгата на Гопи Кришна „Кундалини – еволюционната енергия в човека“ успях да видя по- отчетливо връзката помежду им - споделеното от нейния автор беше много отблизо коментирано от Джеймс Хилман именно през призмата на юнгианската аналитична психология и понятието за индивидуацията.
На страниците на тази интересна книга читателят вижда как Изтокът и Западът се срещат по един много необичаен повод и начин. На всеки две-три глави, написани от Гопи Кришна, следват коментари от Джеймс Хилман, което за мен като психотерапевт в един момент започна да заприличва много на диалога, който се случва в кабинета на терапевта. Това наистина е много необичаен и уникален диалог, но въпреки това по нищо не се различава от ролята, която терапевтът играе в подобна ситуация – да споделя опит, да дава информация, да придружава клиента по пътя на раждането на новото му Аз, осигурявайки подкрепяща среда и разбиране и знаейки, че неговата роля не е нищо повече от акушер на „бебето“, което е на път да се роди.
Както читателите на тази книга вече са прочели или предстои да прочетат, въпреки че понятието за Кундалини идва от Индия, Гопи Кришна не успява да намери в собствената си страна адекватен обяснителен модел за собствените си преживявания, които, макар и еднозначно да сочат за пробуждане на Кундалини
, не се случват по познатия за тази културна традиция начин. Някои от духовните учители, към които той се обръща за помощ, още повече влошават положението му като му казват, че е обсебен от демони. Налага се той сам да търси решенията - и ги намира. По пътя на пробата и грешката, с помощта на вътрешните напътствия и с подкрепата на своето семейство, след повече от четвърт век той успява да завърши най-трудната част от вътрешната си трансформация. Адекватният обяснителен модел идва по-късно - от Запад и по-конкретно, чрез теорията на юнгианската анализа.
Именно тази психология „дава подходящите думи“, които да придадат смисъл и разбиране на този изпълнен със страдание вътрешен процес. Най-важната сред тях е понятието за

150
„индивидуацията“ и затова по-долу ще обобщя за читателите на тази книга най-основното за него.
Индивидуацията е понятие, което е свързано с психичното здраве, но е по-широко от него, защото отразява осъществяването на пълния потенциал на човека. То описва естествените процеси на съзряване и развитие на човека, които във втората половина на живота започват да подготвят съзнанието му за неговия край – смъртта. В своята същност тя е процес на радикална вътрешна трансформация, водещ до драматични промени в съзнанието на човека.
Най-съществената разлика е, че човек оттегля проекциите си от външния свят (нещо, което на езика на алхимичната символика се нарича „пречистване на духа от примесите на

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: