Любомир Стефанов Толумбаджиев 2 курс Изпълнителско изкуство, специалност цигулка при амтии град Пловдив
Изтегляне 16.72 Kb.
|
|
Любомир Стефанов Толумбаджиев – 2 курс Изпълнителско изкуство, специалност цигулка при АМТИИ – град Пловдив Рихард Вагнер – „Летящият холандец“ Рихард Вагнер е роден на 22.05.1813 год. В Лайпциг. На 20 години той започва работа като хормайстор във Вюрцбург, а по-късно работи като диригент в оперните театри на Магдебург, Кьонисберг и Рига.В оперите си „Летящият холандец“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“ Вагнер изяснява естетическите позиции на своята реформа – вместо традиционните арии и ансамбли той пише големи музикални сцени, изградени с лайтмотивна техника.Вагнер взема участие в революционните събития в Дрезден през 1849 г. След разгрома им той емигрира в Швейцария. През 1861 г. Вагнер е амнистиран и се завръща в Германия. В гр. Байройт построяват специален театър за неговите опери и го откриват през 1876 г. с тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, писана 25 години.Това слага началото на ежегодните Вагнерови тържества, които продължават и до днес.С повечето си произведения композиторът въвежда нови техники на хармонията, изпълнението и интерпретацията на различните елементи на операта. На него принадлежи концепцията за музикална драма като съвършено единство на музика, поезия и танц, обединени в драматургията на сценичното изпълнение. Литературният източник, даващ сюжети за Вагнеровите опери бил старинният немски епос. Старинните легенди за кораба-призрак и моряка- скитник са широко разпространени в крайморските страни още от времето на географските открития.Затънал в дългове, Вагнер се качва на 19.07. 1839г. заедно със съпругата си Мина на стария кораб-платноход „Тетис“ на път за Лондон. Преживяното на кораба го накарало да погледне на легендата за моряка-скитник по съвсем друг начин, а не като Хайне-в шеговито-ироничен аспект. В Париж Вагнер написва либрето за едноактна опера по сюжета на „Летящия холандец“, за което взема съгласието на Хайне. Директорът на Гранд опера възлага написването на операта на друг композитор, което кара Вагнер да напише ново либрето за опера в три действия. Премиерата на оп. „Летящият холандец“ е на 2.01.1843 г. под диригентството на Вагнер преминава без голям успех. „Летящият холандец“ е едно от връхните постижения на немската романтична опера. В нея са съчетани битово-реалистични и фантастични сцени, при редуването на които се разкрива дълбокия душевен свят на героите и тяхната драма. Макар че на народно-масовите сцени е отделено голямо място, в центъра на драмата са двата главни музикални образа-на Холандеца и Сента. Останалите действащи лица – Даланд, Ерик, Мери и Кормчията играят второстепенна роля.Музикалният образ на Холандеца е истинско художествено достижение в оперното творчество. Душевните му преживявания са разкрити с огромна сила и дълбочина. Приказността на този герой не се корени само в свръхестествените му сили, а и в безкрайността на неговите страдания. Тези чувства са разкрити най-добре в изключителния по завладяващата си сила монолог от I действие, както и в голямата сцена с хора в III действие. Образът му се допълва в дуета му със Сента и особено в нейната балада.Сента отговаря на идеала на Вагнер за любящата и вярна жена.Тя е романтична, мечтателна и възвишена натура. Нейните чувства са разкрити както в баладата от II действие, така и в двата и дуета с Ерик и Холандеца от същото действие. Характеристиката и се допълва в голямата сцена от финала на операта. Макар и второстепенни, останалите герои са обрисувани музикално с техните отличителни черти. Ерик е чистосърдечен и искрено влюбен момък. Признанието му пред Сента е наситено с много нежност и топлота, а разказът на странния му сън-с вълнение. Даланд е човек, който не може да си даде честна сметка за делата си, когато е обхванат от страстта си към парите.Оркестърът играе най-важна роля в „Летящият холандец“. На него е отредено психологическото въздействие в операта.Макар и малко на брой, лайтмотивите имат особено важно значение. Основният мотив е на Холандеца-лаконичен, подобен на вик, но с огромна изразителна сила. Мотивът на Сента е поетичен и нежен като любовен зов, но същевременно е и мотив на изкуплението. Важна роля в музикално-сценичното изграждане на операта играе и лайтмотивът на скитничеството. Важно място в музиката на „Летящият холандец“ имат песента на Кормчията от началото на I действие, веселата песен на предачките, при която в оркестъра звучи непрекъснатото бръмчене на вретената, както и песента на моряците. Лични размисли и впечатления Реших да пиша по темата, тъй като живота на Вагнер, неговите преживявания, довели го до тази опера, вдъхновението му и сюжета на операта Летящият холандец силно ме впечатлиха. Вагнер, мечтаейки за сродна душа, каквато по свои думи не е откривал в съпругата си Мина, олицетворява в образа на Сента. Той пише:„…това беше копнежа на моя Летящ холандец, по една жена не като съпругата ,която ще чака странстващия Одисей с десетилетия, а по-скоро една избавителка, която ще изкупи греховете на любимия“. Увертюрата е много красива, включваща основни теми и със силно усещане за музикална семантика на изразните средства. Сякаш разказва операта накратко. Първо действие започва с въведение на оркестъра, в което се чуват умалени четиризвучия, тритонуси и повтарящи се мелодични и ритмични модели в щрайха. Съчетани с монотонността на медни, те пресъздават бурната стихия, преди хора на моряците да запее. На моменти динамиката в оркестъра с повтарящи се крешендо и декрешендо пасажи напомнят за люлеещите вълни. С появата на кораба с червените платна чуваме мотива на Холандеца с характерното кварто-квинтово съотношение, което ми предава усещане за съдба, надежда, орис и мащабност. В ариите преобладава речитативното начало. На доста моменти в първо действие забелязвам умалено звучене ,придаващо очакваност и напрежение. Алчността на Далант, готов да размени дъщеря си за богатство си проличава както чрез музиката, така и чрез играта и изражението на артиста. След като прочетох текста на операта разбрах, че освен любов към дъщеря си Далант има и голяма слабост към парите и е готов да бракосъчетае дъщеря си за най-богатия кандидат. Във второ действие, когато Сента запява на момичетата и разказва за Холандеца, нейната тема и тази на Холандеца (тук удвоена в тимпаните) ярко контрастират. Нейната песен звучи някак молитвено. Втора сцена на второ действие е изпълнена с драматизъм и отчаяние. Ерик знае ,че Далант не би се поколебал да даде дъщеря си на богат човек, а манията на Сента по бледия мъж от портрета в съчетание с неговия сън го хвърлят в отчаяние. Появява се Холандеца. Между действията и сцените няма прекъсване и се усеща цялостност в произведението. В трета сцена на второ действие, когато, съзерцавайки Сента, Холандеца първоначално запява без акомпанимент, а по-късно се включват цигулки в тремоло носи интимност на думите му. Дуета между него и Сента разкрива чувствата, притесненията, надеждите и изкуплението на двамата главни герои. Направи ми впечатление как докато Холандеца пее, в един момент прозвучава част от баладата на Сента, изсвирена от оркестъра, сякаш носеща надежда, че проклятието ще бъде свалено.Второ действие завършва позитивно, но тук започва изпитанието за героите.След любовните призиви на Ерик към Сента в трето действие, Холандеца пее следното: „Немога да разчитам на теб!Немога да разчитам на Бога!Всичката вяра е изгубена!“ Екипажа който го приканва да се върне в морето изобразява Сатаната, а Сента изобразява Бога.За мен Сента олицетворява не само любимата, а и вярата в човека и в Бога. В произведението намирам застъпени темите на верността, саможертвата, милосърдието и емпатията, любовта и отчаянието, алчността и изкуплението. Източници: Любомир Сагаев- Книга за операта; school.misterj.eu- Даскалът по музика ; Изтегляне 16.72 Kb. Сподели с приятели:
|