М о т и в и към присъда по нохд №307/2011 год по описа на С. районен съд

С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в РС-С. с обвинение срещу подсъдимия Ц. Т. В. от гр.И. , роден на … год. в гр.П. ,българин ,български гражданин ,живущ в гр.И. , неженен ,неосъждан,със средно образование,работещ ,с ЕГН: **********,за извършено престъпление по чл.197,т.1,вр.чл.194,ал.1 от НК за това ,че на 19.12.2010 год. около 04.00 часа , в к.к. „Б.”,община С. , от ресторанта на хотел „Б. Х.” е отнел чужди движими вещи- мобилен телефон марка „Нокия”, модел Х97-1, ИМЕЙ … на стойност 630 лева , кожен калъф на стойност 12.00 лева , мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Е 1210М”, ИМЕЙ .. на стойност 49 от владението на Д. Т. К. от гр.В.,без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои ,като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати.

В съдебно заседание представителят на С. районна прокуратура поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение ,което намира за доказано по несъмнен и категоричен начин – както от гласните доказателства събрани чрез разпит на очевидците на случилото се ,така и от писмените доказателства по делото.Предлага се съдът ,след като признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението,за което му е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт в съда да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на три месеца ,което при условията на чл.66,ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Ц. Т. В. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия В. изразява становище,че от събрания по делото доказателствен материал не се установява от обективна и субективна страна подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл.197,т.1,вр.чл.194,ал.1 от НК.Счита ,че подсъдимият В. е осъществил състава на престъплението по чл.207,ал.1 от НК-намиране на изгубена вещ.Моли съда да признае за виновен подсъдимия В. в извършване на престъпление по чл.207,ал.1 от НК да го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн.чл78а от НК.

Съдът ,като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Фирма „А.П.”-С. организирала за служителите си коледен банкет в хотел „Б. Х.”,находящ се в к.к.”Б.”, община С. .Фирмата имала регионален клон в гр.Б. За коледното тържество служители на фирмата пристигнали в хотел „Б. Х.” на 17.12.2010 год., един от тях бил и управителя на регионалния клон в гр.Б. –свидетелят Д.Т. К.Коледното парти се провело на 18.12.2010 год. и било вечерно.Около 20.00 часа на същата дата свидетелят К. слязъл в ресторанта на хотела. Забавлявал се, ходел при колеги от другите маси, разговаряли. Преди да си тръгне от ресторанта към 03.30 часа свидетелят Д. К. седял на една маса заедно с колегите си Т. И., И. Ч. и И. М..Към 03.30ч-04.00 часа четиримата решили да се прибират по стаите си и последни напуснали ресторанта, като на свидетеля К. му направило впечатление ,че в залата нямало други гости на хотела и клиенти, а само обслужващият персонал.Д. К. се прибрал в стаята си ,бръкнал в джобовете на сакото си за да извади телефоните си и да настрои алармата за събуждане за сутринта и установил,че липсвали.Свидетелят веднага слязъл в ресторанта на хотела и потърсил телефоните си- марка „Нокия и марка „Самсунг”,но не ги намерил.В ресторанта заварил бармана – свидетеля Н. Г. и двамата сервитьори –свидетеля С. Д. и подсъдимия Ц. В..Свидетелят К. се представил ,казал ,че е гост на хотела и попитал присъстващите дали са взимали или намирали мобилни телефони,като им обяснил какво представляват двата телефона и че идва да си търси.Свидетелят им заявил ,че е оставил телефоните си на масата ,на която е седял преди да си тръгне.Към този момент масите били отсервирани.Въпросната маса ,на която свидетелят К. забравил мобилните си телефони била обслужвана от подсъдимия Ц. В., който след като К. и колегите му си тръгнали от ресторанта около 04.00 ч. на 19.12.2010 год. отсервирал и заредил за закуска масата за следващия ден.След отрицателен отговор от тримата, К. поискал да разговаря с управителя на хотела – Д. З..Видно от показанията на свидетелката около 04.00 часа на 19.12.2010 год. клиент от фирмата ,която организирала коледното мероприятие в хотел „Б. Х.”-свидетелят К. й се обадил на мобилния телефон и й обяснил ,че е забравил в ресторанта на хотела два мобилни телефона ,като имал съмнения ,че някои от персонала ,които били на работа тази вечер ги е взел.Обяснил й ,че след като установил, че телефоните му ги няма ,веднага слязъл от стаята си в ресторанта ,но не ги открил.Свидетелката към 05.00 часа отишла в ресторанта ,но нямало никой, телефоните не били намерени.Свидетелката З. незабавно е уведомила органите на РУП-С. за случилото се и извършила проверка кои служители от ресторанта са останали последни – това били свидетелите Н. С.,С. Д. и подсъдимият Ц. В..

Според обясненията на подсъдимия, на масата ,която последна е отсервирал и на която е седял Д. К. и колегите му преди да си тръгнат е имало само салфетки е бутилки.Твърди ,че докато изтръсквал покривките от отсервираните маси изпаднали двата телефона –марка „Нокия” и „Самсунг”, които взел.Телефоните били изключени.Това направил ,тъй като го боло страх да не бъде обвинен в кражба и за това не ги върнал.Взел процесните вещи и се прибрал в общежитието на хотел „Р.”,в к.к.”Б.”, където бил отседнал.

Около 18.30 часа на 19.12.2010 год.служител на РУП-С. - свидетелят А. А. провел разговор в стаята на общежитието на хотел „Р.”,във връзка с извършената кражба на инкриминираните вещи.При разговора А. се легитимирал като служител на МВР и запитал подсъдимия дали знае нещо въпросните мобилни телефони или пък дали не се намират в него.Подсъдимият отговорил ,че действително е бил на работа на 18/19.12.2010 год. в ресторанта на хотел „Б. Х.”, на не е виждал мобилни телефони с марка „Нокия” и марка „Самсунг” и че не ги е взимал след приключване на вечерта.

След известно време подсъдимият Ц. В. сложил в мобилен апарат марка „Самсунг” ,модел „Е 1210М”, ИМЕЙ ….. сим карта на „М-тел” с № ,която ползвал и която била регистрирана на името на баща му Т. Ц. В., активирал я и започнал да ползва телефона.

На 21.02.2011 год. подсъдимият Ц. В. отишъл в РУП-С. и предал с протокол за доброволно предаване следните движими вещи:1 бр.мобилен телефон марка „Нокия”, модел Х97-1, ИМЕЙ …., ведно с кожен калъф и батерия без сим карта и мобилен апарат марка „Самсунг”,модел „Е 1210М”,ИМЕЙ ….., ведно с батерия без сим карта , с който вещите били приобщени като веществени доказателства по досъдебното производство.

В хода на досъдебното производство са били изискани справки от мобилни оператори – от справка от мобилен оператор „М-тел” / л.63-64 / от досъдебното производство се установява ,че от мобилен апарат „Самсунг” модел „Е 1210М”,ИМЕЙ ….. са проведени повиквания за периода от 25.01.2011 год. до 31.01.2011 год. с карта „М-тел Прима” № ….. регистрирана на името на Т. Ц. В. –баща на подсъдимия.

Видно от заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза общата стойност на инкриминираните вещи е 691.00, както следва: 1 бр.мобилен телефон марка „Нокия”, модел Х97-1, ИМЕЙ …. на стойност 49.00 лева, кожен калъф на стойност 12.00 лева ,1 бр. мобилен телефон марка „Нокия”, модел Х97-1, ИМЕЙ …… на стойност 630 лева.

С постановление на РП-С. № 1994/15.03.2011 год., веществените доказателства по настоящото дело са върнати на правоимащия Д.К.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Д. Т. К. ,дадени в хода на съдебното следствие и показанията на досъдебното производство ,прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр.чл.281,т.1 от НПК показанията на свидетеля Н. С. Г. ,дадени на съдебното производство, показанията на свидетеля С.П.Д. дадени на съдебното производство и показанията на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281,ал.4, вр.чл.281,т.1,от НПК, показанията на свидетеля А. А. А. ,дадени на съдебното следствие, показанията на свидетеля Д. З.,дадени на съдебното производство ,от обясненията на подсъдимия Ц. Т. В. ,дадени пред съда;от заключението по съдебно-счетоводната експертиза ;от прочетените и приети писмени доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Д. Т. К., Н. С. Г., С. П. Д., Д. Л. З. и А. А. А., като логични и вътрешно непротиворечиви, последователни и същевременно те са устойчиви във времето относно значимите за решаване на делото факти и са в корелация помежду си.Съдът не откри заинтересованост у свидетелите. В тези показания не са налице никакви съществени противоречия, същите са достоверни,като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото.Досежно конкретно възприетите от тези свидетели факти, които са от значение за изясняването на всички елементи от фактическия състав на повдигнатото обвинение,съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на всеки един от посочените свидетели, като не констатира такова съществено противоречие и между показанията на отделните свидетели, посочени по-горе.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Ц. В. в частта им ,в която сочи ,че на описаните в обвинителния акт дата ,час и място се е провеждал коледен банкет на фирма „А.П.” ЕООД.На същата дата е бил на работа като сервитьор в ресторанта на хотел „Б. Х.”,обслужвал е масата ,на която свидетелят К. е седял към края на вечерта ,преди да си тръгне заедно с колеги от фирмата и която подсъдимият е отсервирал след като са си тръгнали.Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им относно твърдението му ,че заедно със свидетеля С. Д. са отсервирали масата ,на която е седял свидетеля К. с колегите му ,след като са си тръгнали.Относно това обстоятелство съдът не констатира противоречие между показанията на свидетеля Д., дадени на съдебното следствие и прочитане на показанията му на досъдебното производство.И на двете фази на наказателното производство свидетелят е заявил ,че въпросната маса е отсервирана от Ц. В..

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им за твърдените от него факти относно намирането на инкриминираните вещи от него- два броя мобилни телефони.В тези части обясненията са единствено резултат от последователно реализирана защитна позиция .Тези негови твърдения не се подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Ц. Т. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл.197,т.1,вр.чл.194,ал.1 от НК, като на 19.12.2010 год. около 04.00 часа,в к.к. „Б.”,община С. ,от ресторанта на хотел „Б. Х.” е отнел чужди движими вещи- мобилен телефон марка „Нокия”, модел Х97-1, ИМЕЙ ….. на стойност 630 лева , кожен калъф на стойност 12.00 лева , мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Е 1210М”, ИМЕЙ ….. на стойност 49 от владението на Д. Т. К. от гр.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои ,като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати.

Още в Постановление на Пленума № 6/71 г. /изм. с ППВС /87 г./, раздел ІІ, т. 1 Върховният съд е дал задължителни за съдилищата указания относно "загубена" или "забравена" вещ и правилната квалификация на деянието, с което деецът я отнема с намерение да я присвои.Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че подсъдимият В. на инкриминираните дата ,време и място /в ресторанта на хотел „Б. Х.”/е намерил забравени вещи – два броя мобилни телефони -марка „Нокия” и марка „Самсунг”и кожен калъф, които е взел и занесъл в общежитието на хотел „Р.”,в к.к.”Б.”,където е живеел ,както и че е отрекъл намирането им пред свидетеля К. ,който се е върнал да ги потърси същата вечер ,след като в хотелската стая е констатирал липсата им.Подсъдимият е отрекъл намирането на процесните вещи и пред свидетеля А. –служител на РУП-С. , същият ден вечерта,когато е бил посетен от него в стаята на общежитието на хотел „Р.”,във връзка с извършената кражба на инкриминираните вещи.При този класически случай на отнемане на забравена в "обществено заведение" вещ, вещта "не следва да се счита за загубена", съответно установяването на фактическа власт не следва да се счита за такава върху "намерена" вещ, тъй като собственикът й, забравяйки я в общественото заведение, не е прекъснал владението си върху нея ,не е лишен от възможността да упражни фактическа власт върху вещта и във всеки следващ момент може да се върне и да я потърси, тъй като се счита за оставена на обществено доверие, докато бъде приета от съответното длъжностно лице, ако има такова,отговарящо за забравени вещи, на съхранение.Отнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена, е кражба.

Безспорно се установи по делото от събраните и обсъдени доказателства ,че свидетелят Д. К. вечерта на коледното парти е носел в себе си два мобилни телефона –предмет на престъплението –марка „Нокия” и „Самсунг”.Свидетелят е сядал на различни маси и разговарял с колегите си.Установи ,че към края на вечерта К. е отишъл при колегите си Т. И.,И. Ч. и И.М. и е седнал на тяхната маса, като е носел със себе си двата телефона.Установи се ,че около 03.30 ч.-04.00 ч. четиримата последни са напуснали ресторанта и са се прибрали в хотелските стаи. В хотелската стая К. е установил ,че инкриминираните вещи липсват и веднага е слязъл в ресторанта да ги търси,като е обяснил на присътващите от персонала ,че е оставил телефоните си на масата ,на която е седял преди да си тръгне и индивидуализирал вещите.Безспорно се установи от гласните доказателства ,че последната отсервирана маса в ресторанта е била тази,на която са седели К. и колегите му .Масата е отсревирана от подсъдимия, което налага изводът ,че В. е намерил вещите ,предмет на престъплението върху масата , а не както той твърди ,че е намерил вещите ,докато е изтръсквал покривките на отсервираните маси.Тези негови твърдения не подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства.

Кражбата се счита за завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение.В случая от обективна страна по безспорен и категоричен начин се установи ,че подсъдимият Ц. В. е отнел инкриминираните вещи от владението на Д. К., като с действията си същият е прекратил фактическата власт върху посочените вещи ,която до момент на отнемането се е упражнявала от свидетеля К. и е установил своя такава върху тях, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати на свидетеля К.

От субективна страна кражбата може да бъде извършена само при пряк умисъл. Необходимо е да бъде установено, че деецът е съзнавал всички елементи от обективния състав на това престъпление и че е действал с намерение противозаконно да присвои вещта.Подсъдимият Ц. В. е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието ,предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е имал познание за обективните свойства на своето деяние.Съдът обосновава извод, че у подсъдимия Ц. В. съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.

При определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимия Ц. Т. В. наказание съдът отчете смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимия и личностната му характеристика,същият е с добри характеристични данни ,активно процесуално поведение – явява се в съдебно заседание и дава обяснения.Съдът не отчете отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства и определи наказанието на Ц. В. съобразно разпоредбата на чл.54 от НК при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и на основание чл.197,т.1,вр.чл.194,ал.1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.Съдът ,като намери ,че с оглед постигане на целите на така наложеното наказание –личностната и генералната превенция не се налага ефективното му изтърпяване – подсъдимият за пръв път е извършил престъпление от общ характер ,на основание чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизането на присъдата в законна сила.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.