МЕТОДИ И ТЕХНИКИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

1. 
   Документален метод:
   

2. 
   Статистически методи: за оценка на статистическата значимост на наблюдаваните количествени разлики в отговорите на различните групи анкетирани са използвани:
   

• 
  Непараметрични анализи
  
• 
  тест за независимост на Pearson за субективните категориини данни от анкетите - изследвания коефициент χ² за силата на линейната връзка между две променливи
  
• 
  Метод на Mann-Whitney - за установяване на различия при независими извадки
  

• 
  Еднофазен дисперсионен анализ (ANOVA) - за сравнение на средно аритметични при повече от две групи
  

1. 
   ГЛАВА ТРЕТА
   

1. 
   Мнение на пациентите относно ролята на комуникациите и професионалното общуване в акушерската практика
   

Резултатите от анализа на образователната степен на пациентите (фиг.2) показват, че пациентите с висше образование са значителен брой (51,2%), следвани от пациентите със средно (42%). С основно образование сформират 6,8% от извадката. Трябва да се има в предвид, че по-високата степен на образование на жените - ползватели на неонатологичните грижи е предпоставка, от една страна, за по-големи изисквания от пациентката при професионалното общуване с неонатологичната сестра, а от друга страна - предполага по-ефективна комуникация между тях.

Сестринската практика изисква създаването на добри условия за комуникация, както и доверие между неонатологичната сестра и жената – бременна или пациентка с гинекологични проблеми, които могат да бъдат постигнати, когато е показано уважително отношение и представяне. Изграждането на взаимна връзка и общуване трябва да започва със запознаване, базирано на професионалното поведение на акушерката. Получените данни относно първото впечатление, запознаване и представяне на акушерката, показват един важен аспект в неонатологично-сестринските грижи, който не се отразява благоприятно на професионалното общуване с пациентките, когато липсва. Положителен отговор на въпроса „Представи ли Ви се неонатологичната сестра, която се грижеше за Вас по време на престоя Ви в болничното заведение?“ са посочили по-малко от половината анкетирани жени – 44,8%. Прави впечатление, че отрицателен отговор са посочили не малка част от тях – 36,8%. Пациентки, на които акушерката се е представила, но след като са я попитали, са 18,4% (фиг.3).

Относно удовлетвореността на пациентките от уменията на неонатологичните сестри да осъществяват комуникация с тях (фиг.5), значителна част от анкетираните лица – 79,2% посочват, че са удовлетворени. Отрицателно са отговорили само 6% от анкетираните, а отговор „отчасти“ са посочили 14,8%. Доколко тези отговори са напълно обективни, също е въпрос на анализи и обсъждане, тъй като често пациентките отговарят на тези въпроси положително, а след това дават примери, в които изразяват определено недоволство, несъгласие или определена степен на неудовлетвореност от общуването си с акушерката. Наличието на отговори, които показват неудовлетвореността на пациентките, изисква да се търсят причините за това и да се поставят ясни и точни критерии, когато се говори за професионални комуникационни умения. Бременните жени са особено чувствителни по отношение на общуването и комуникацията с тях, поради което е важно акушерките да могат да отговорят на техните очаквания.

Независимо, че значителна част от пациентките посочват, че са удовлетворени от уменията на неонатологичните сестри за общуване, прави впечатление, че когато се изисква от тях да направят оценка на осъществените професионални контакти, тя е е значително по-критична (фиг.6). На въпроса „Как бихте оценили комуникативните уменията на неонаологичните сестри, които са Ви обслужвали?“„много добра“ оценка поставили едва половината от анкетираните – 54%; „задоволителна“ оценка са посочили около 1/3 от анкетираните, а „незадоволителна“ оценка – 14,4%. Тези резултати показват, че според пациентките, неонатологичните сестри не показват особено добри умения свързани с общуването. В сферата на здравните грижи общуването се подценява от самите професионалисти и не се приема като значима част от тяхната професионална дейност. За пациентите, обаче, провеждането на тези разговори, получаването на информация, както и изслушването са също толкова важни, колкото и провеждането на лечение, изследвания и медицински процедури. Формирането на професионални умения за общуване в акушерството все още не се явява приоритетна цел. Това е една от причините, обуславящи снижаване качеството на акушеро-сестринските грижи и авторитета на сестринската професия.

Анализът на резултатите от изследването установява, че основните проблеми на комуникацията в медицинската практика на мед.сестри, според жените-респонденти се дължат на липсата на желание за тяхното осъществяване (фиг.7). Този отговор е посочен от повече от половината анкетирани пациенти – 54%. Близо 1/3 от тях посочват като отговор липсата на умения за общуване. Според 14% от анкетираните, проблемите произтичат от дефицита на комуникативна компетентност на медицинските специалисти, докато 4,8% считат, че тези проблеми са свързани с комуникативните умения на пациентите. Тези резултати насочват към един съществен проблем, който съществува в практиката на здравните грижи – липсата на време и желание да се общува с пациентите. Обикновено се счита, че голямата заетост и натовареност на специалистите е причина да не се акцентира върху комуникацията като част от цялостния процес на грижите.

Данните от въпрос № 5 от анкетата (фиг. 8) показват, че според 62,4% от анкетираните пациенти, липсата на време и на персонал са причина за дефицит в професионалната комуникация. Отговор „отчасти“ са посочили около 1/3 от анкетираните, а отрицателен отговор – 9,6%.

В изследването е проучено мнението на пациентките за подобряване на професионалното общуване в акушеро-неонатологичната практика. В препоръките, които те дават за осъществяване на успешна комуникация в акушеро-неонатологичната практика (фиг.10), първо място заема „изслушването на пациента“ - 46%. Данните и от други проучвания, дискутирани в теоретичната част на разработката, определят дефицита на това комуникативно умение като съществен проблем на медицинските грижи у нас. За съжаление в България патерналисткият модел (висок контрол на медицинския специалист и нисък на пациента) е всеобщ, с малки изключения. Наблюдава се демонстрация от страна на оказващия здравни грижи на висок социален и образователен статус чрез вербално и невербално поведение, поемане на решения и рискове, несподелени с пациента, но отнасящи се, разбира се, до неговото здраве, неуведомяване за съществуването на алтернативни възможности за лечение, налагане на схема на поведение при лечението, липса на каквото и да било обяснение или обсъждане на диагнозата и лечението. Приема се, че пациента трябва само да слуша, но никой не си поставя за цел да му предостави възможност да говори и да бъде изслушан. Съблюдаването на принципа за комуникация, поставяща в центъра пациента, е явно пренебрегвана част в медицинската практика и в частност – неонатологичната сестра.

Според мнението на 78% от анкетираните жени-ползватели на неонатологично-сестриските грижи, комуникативните умения трябва да са един от основните показатели при назначаване на неонтологичните сести на дадено работно място. Отрицателен отговор, както и отговор „не мога да преценя“ са посочили една незначителна част от респондентите (фиг.11). Получателите на акушеро-неонатологичнна помощ се нуждаят от пълноценни професионални грижи и внимание към техните потребности, страхове и страдания. Това именно Балинт нарича „лекарството лекар” – сигурността, че си при тези, които ще положат пълноценни грижи и имат компетентност да ти помогнат. Резултатите от отговорите показват, че в повечето случаи жените имат доверие на неонатологичната сестра в нейната професионална компетентност, но и изискват от нея осъществяване на ефективно професионално общуване, основано на личната грижа към човека, изразена в отношение на внимание, съчувствие, емоционална топлота, зачитане и подкрепа.

От анализа ясно личи, че пациентите в по-голямата си част, се доверяват на неонатологичните сестри, които са поели отговорността за грижите към тях и бебето им. Но има и не малка част – 26,4%, според които такива взаимоотношения на доверие не се създават (фиг.13). Причините трябва да се търсят действително в комуникацията между акушерка/неонатологична сестра и пациент. По време на раждане е крайно необходимо родилката да има пълно доверие на неонатологичната сестра и да може да сподели с нея всичко, което я вълнува. Неонатологичната практика е особено специфична област на медицината, при която се създават условия за споделяне на конфиденциална информация и за изграждане на доверие, основаващо се на професионалните умения на неонатологичната сестра. Важно условие е неонатологичната сестра да умее да общува професионално и да предразположи жената към изграждането на взаимно доверие.

Според значителна част от анкетираните пациентки – 68,4%, елементите на невербалната комуникация имат съществено значение. В общуването между акушерките/неонатологичните сестри и жените, освен вербалната реч, значителен дял заема несловесната (невербална) комуникация. Жестовете, мимиките, погледите, интонацията на гласа са основен компонент за изграждане на взаимно доверие и атмосфера на спокойствие. Прави впечатление, обаче, че за повече от 1/5 от жените-респонденти, невербалната комуникация няма значение (фиг.14). Може би това се дължи, от една страна, на социалния и образователен статус на част от отговорилите. а от друга, на разбирането на тази малка част от анкетираните, че сериозните проблеми, пред които е изправена една бременна жена или родилка изискват преди всичко прояви на професионалните практически умения на акушерката/неонатологичната сестра.

2. 
   
   
   Изтегляне 0.66 Mb.
   
   Сподели с приятели: