Магистърска програма Управление на човешките ресурси Курсова работа на тема: Етнически стереотипи и социални дистанции в България Изготвил: Проверил: проф. С. Карабельова специалност
Изтегляне 34.18 Kb.
|
Свързани:
BDS 6550
| 1.Теоретична част
База за анализа е изследването на етническите стереотипи, реализирано от изследователски екип на Институт „Отворено общество” – София, в периода 26 май – 15 юни 2008 г. Резултатите от него се основават на регионално стратифицирана национално представителна извадка. Теренното изследванее проведено под формата на анкетиране „лице в лице” в дома на респондентите. В извадката са обхванати 1144 лица над 18 години,разпределени в 232 гнезда. Стохастичната грешка на изследването е ±2,9%. Като изследователски методи са използвани адаптираната „скала на Богардус” и модифициран вариант на „теста на Кац и Брейли”. Скалата на Богардус представлява кумулативна скала, измерваща пространствените социални дистанции между индивидите и групите. Тестът на Кац и Брейли измерва съдържанието на стереотипите за етническите малцинства. Във варианта, използван в изследването, се използва отговорът на отворения асоциативен въпрос: „Подобно на детската игра „Асоциация”, при която, когато ви кажат „лимон”, казвате „кисел”, моля, посочете по три характеристики,които най-добре описват следните етнически групи и националности.”( Пампоров, 25–26). Коректното разчитане на получените резултати от изследването и направата на адекватни изводи и препоръки, базирани на тях,изисква още тук да се дефинират основните недостатъци на теоретичните подходи, разкриващи същността на личностните диспозиции,нагласи и стереотипи, както и на използваните методи за измерването им (Добрев, 180–188). Освен недостатъците на методологиятана изследването, описана от авторите му (Пампоров, 18–27), трябва да посочим следните критични бележки: На първо място, авторитена изследването изхождат от допускането, че съществуването нанегативни стереотипи е нещо отрицателно и те трябва да бъдат елиминирани. Съществуването на предразсъдъци, били те положителни или отрицателни, е част от нормалното съществуване и функциониране на човешката личност. Опитите обществото да формира учленовете си точно определен набор от „приемливи нагласи” водидо социално инженерство и тоталитарен тип общностти, което е най-малкото неприемливо. Съществуването на негативен предразсъдъксамо по себе си не е малоценност или недостатък: човек е устроен така, че да вижда лошото извън себе си (Айви, 1999, с. 15). Промяна се налага единствено, ако стереотипът пречи на нормалното функциониране на индивида или обществото, като промяната трябва да е по посока на рационализирането на предразсъдака, а не по посока напълното му премахване. На второ място, стереотипите притежават трикомпонентна структура, включваща когнитивен, афективен и пове-денчески компонент (Джонев, 1996, с. 213). Използваните методи в изследването на „Отворено общество” измерват само когнитивния и афективния компонент. Оттук следва, че съществуването на негативни стереотипи по отношение на етническите малцинства не означава, че те ще провокират автоматично реално дискриминационно поведение или практики. На трето място, данните от изследването на етническите стереотипи търпят общите методологични критики срещу диспозиционните теории изобщо. Първият силен аргумент тук е, че различните социални ситуации детерминират различно поведение, а не съществуването на социални стереотипи (Mischel, 1968).Приемайки допускането, че поведението има повече ситуационна специфичност, отколкото постоянство, можем да предположим, че човек с негативни предразсъдъци към ромите ще е склонен накооперативно, алтруистично и приемащо поведение спрямо тях в зависимост от ситуацията на осъществяване на интеракцията, а не под въздействието на стереотипите си. Втората критика е свързана стова, че стереотипите не са нещо повече от етикети за различни типове поведение, което ни се струва, че съвпада с тях. С други думи казано, предразсъдъците са наши фантазни представи, а не са устойчиви особености на поведението. Третият аргумент е свързан с допускането, че на поведението влияе личността на човека, а несъществуващите отделни стереотипи (Kenrick, Stringfield, 1980).Същността на този аргумент е, че съществуващите предразсъдъци с голяма вероятност могат да предсказват поведението само натези хора, при които те имат водещо място в мотивацията. От двама души, които едновременно не одобряват турското етническо малцинство, дискриминационно поведение е по-вероятно да се очаква само при този, при който този стереотип е водещ при избора на поведение. Изтегляне 34.18 Kb. Сподели с приятели:
|