Магистърска програма Управление на човешките ресурси Курсова работа на тема: Етнически стереотипи и социални дистанции в България Изготвил: Проверил: проф. С. Карабельова специалност
Изтегляне 34.18 Kb.
|
Свързани:
BDS 6550
| Приложна част
Според авторите на цитираното изследване на „Отворено общество” резултатите показват, че в българското общество съществуват значими расови и религиозни предразсъдъци към етническите малцинства в страната. По отношение на нагласите за сключванена брак с представители на другите етнически групи, живеещи в България (най-близката от социалните дистанции), се открояват няколко клъстера (положителни отговори в %). Най-малка социална дистанция (най-високо ниво на приемане) се наблюдава по отношениена гражданите на Европейския съюз (42,7%), англичаните (34,4%) иимигрантите от някои източноправославни славянски държави:руснаци (36,9%), македонци (26,0%), сърби (25,7%) и бесарабски българи (28,7%). Втори клъстер образуват т.нар. традиционни малцинства в страната – арменци (24,2%), гърци (24,1%), българи мохамедани (22,6%), турци (21,7%), румънци (21,3%) и евреи (20,0%),както и украинците (21,7%). На дъното на социалния престиж с многоблизки показатели са новите имигрантски малцинства – афрограждани от САЩ, Европейски съюз, Латинска Америка и Африка (10,3%–11,1%), кюрди (10,7%), араби (11,4%), албанци (11, %5) и виетнамци(11,5%). Японците (16,7%), китайците (12,5%) и ромите (16,7%) се намират в един междинен клъстер между традиционните етнически групи и отхвърляните нови малцинства. С малки изключения тези нива на приемане се запазват и при останалите социални дистанции (Пампоров, 28–44)Когато от национално представителната извадка се взематпредвид само отговорите на лицата, самоопределили се като българи, се наблюдават няколко тенденции, различаващи се от предходното подреждане. Ромите и китайците попадат в групата на най-нехаресваните, когато трябва да бъдат приети за гости, съседи,съкварталци или жители на същото населено място. По същите показатели българите мохамедани се издигат в престижната група на най-харесвани малцинства. Японците се издигат и получават одобрение от ранга на традиционните малцинства в страната,успоредно с румънците и турците, които демонстрират устойчиви нива на подобно приемане. Китичният прочит на представените данни позволяватняколко констатации: На първо място, въпросът, измерващ най-близката социална дистанция, „Бихте ли сключили брак с...?”, трябва да бъде преформулиран или да бъде потърсен друг индикатор, защото използваната формулировка не измерва директно и единствено етническа социална дистанция. Изследваните лица, които вече имат сключен брак или са в пенсионна възраст, е възможно да отговарят отрицателно (не бих сключил брак с...) не поради съществуването на негативен стереотип към малцинството, а поради нежеланието имда сключват изобщо повече брак. Аналогично при най-младите (18–30 г.) съществува широко разпространена тенденция за съвместно съжителство или връзка без брак, като нежеланието им да се сключва брак е възможно да отразява тази тенденция, а не етнически предразсъдък. На второ място, данните говорят за дълбоки религиозни предразсъдаци. Доказателство за това е фактът, че българите мохамедани, мюсюлмани по религиозна принадлежност, са сред най-харесваните мацинства. На трето място, изхождайки и от предишните бележки, трябва да се оспори твърдението, че расовите и етническите предразсъдъци на българите са толкова значими, големи или дълбоки,както ни биват представяни: при социалната дистанция ”съвместно съжителство в България” различните малцинствени етнически групи получават много близко високо одобрение – разликата между първите и последните в тази класация е едва 10–15%.Според резултатите от изследването полът и възрастта не оказват статистически значимо влияние при поддържането на пространствени социални дистанции. Въпреки това по отношение на всички етнически малцинства се наблюдава сходна тенденция, при която лицата на възраст 31–45 г. са най-толерантни, лицата на възраст 46–60 г. имат нагласи, близки до средните за страната, а най-младите(18–30 г.) и най-възрастните (над 60 г.) поддържат най-големи социални дистанции към етническите малцинства. Като най-толерантен към етническите малцинства се откроява Южният Централен район на България (Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково и Кърджали).Същевременно най-големи социални дистанции по отношение на малцинствата са измерени в Северния Централен (Велико Търново,Габрово, Русе, Търговище и Разград) и в Североизточния район (Силистра, Добрич, Варна, Шумен). Типът на селището играе изключително важна роля при по-интимните дистанции (каквото е съгласието за брак) и не оказва почти никакво влияние при по-отдалечените категории (каквато е съгласието малцинствата да живеят в Бълга-рия). Социалните дистанции към етническите малцинства в столицата и големите градове са по-малки, отколкото в селата и малките градове. Нивото на образование на изследваните лица е в обратно-пропорционална зависимост със социалните дистанции по отношение на брака. Колкото по-високо е нивото на образование, толкова по-малко са предразсъдъците по отношение на сключването на брак с представител на етническо малцинство, живеещо в България. Тази тенденция се запазва и при останалите пространствени категории –гостуване, съседство и т.н., като лицата с висше образование показват значително по-висока склонност да приемат етнически другите в своя социален свят. Изключение прави съгласието етническите малцинства да живеят в България, по отношение на което не се наблюдава зависимост на нагласата от степента на образование. В нагласите на лицата със средно и основно и по-ниско образованиекато цяло не се наблюдават съществени разлики. С малки изключения трудовите и образователните социални дистанции се припокриват с пространствените (Пампоров, 44–46). Според авторите на изследването, нагласите на българитео чертават един съществен проблем – социалното изключване на децата от етническите малцинства. Според резултатите 11,5% от българите са готови да сключат брак с роми, а 10,7% са готови дработят във фирма, където ромите са висш управленски състав,докато едва 4,1% биха се съгласили децата им да учат в т.нар. сегрегирано училище, където ромските деца са 2/3 от учениците. Тази тенденция касае всички малцинствени групи в България, но само ромите и турците имат демографския потенциал да съставят подобни паралелки и випуски. Оттук изследователите правят извода, че съ-ществуващите значителни предразсъдъци към образованието в етнически смесени паралелки може да доведе до фактическа сегрегация и дискриминация на ромските и турските деца (Пампоров,с. 60). Тази констатация е уместно да бъде оспорена, поради факта,че е нормално българските родители да не желаят децата им да учат в училище, в което децата им ще бъдат етническо малцинство,независимо от етническите им предразсъдъци, както и поради факта,че неодобрението за съвместно получаване на образование не нaдхвърля драстично социалната дистанция за описаните малцинства. Изтегляне 34.18 Kb. Сподели с приятели:
|