Магията на Сурва



Дата08.07.2017
Размер25.51 Kb.
Магията на Сурва

Есе
В тихата нощ се чува мъжка песен. Тя обхожда поля и горски пътеки, спуща се в долове и къщя и се понася надлъж и нашир:

”Сурва, сурва година,
весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул в леса,


златен грозд на лоза…”

С тези магически наричания за здраве и плодородие сурвакарите – момчета и млади мъже, орисват гостоприемните стопани за благополучие и берекет. Сурвакарската благословия не се пее, а се изрича.Тя изразява вярата в магията на словото, надеждата за здраве,благополучие и добруване.

В деня преди Сурва навсякъде цари оживление и весел глъч. Сурвакарите правят последни приготовления за предстоящия празник. Из въздуха се носи неповторим аромат на краваи и вити баници, които работливи стопанки са изпекли, за да ногостят с тях „добри гости коледари“. Малките деца, запленени от празничната магия, тичат около по–възрастните и наблюдават суетенето с грейнали от радост и почуда личица. Мъжете, забързани, носят дебели дънери за огнището, защото според обичаите се поставя дънер от дебело дърво да гори цяла нощ в огнището за плодородие, като той не трябва да изгасне. На мегдана най- нетърпеливите музиканти започват да свирят весели народни песни. Музиката се носи над къщи и дворове и добавя магически привкус на цялата сурвакарска картина.

Призори на утрешния ден всички момци обличат костюмите си от пера и кожи, окачат на кръста си тежки хлопатари и слагат страшните си маски. Предвождани от своя войвода - „болюкбашия“, те тръгват из селото и започват да играят кръшни хора и ритуални танци, чрез които прогонват злите духове и коварните болести от всеки дом. При вида на тези снажни мъже, танцуващи ритмично магически танц, и звъна на чановете - ту силен и страшен, ту нежен и звънлив, реалността отстъпва място на един приказен свят, изпълнен от добри и лоши сили, в който винаги побеждава доброто.

Българският обичай Сурва много прилича на езическия празник на древните келти, които също го отбелязвали, като палели огън, обличали костюми и маски от животински кожи и пера и извършвали ритуални танци, за да прогонят злите духове. Друг празник, който свързват със сурвакането, е американският Хелоуин, който обаче се празнува от католиците.

Магията на Сурва с медния звън на хиляди звънци, с многоликата си тълпа от весели и засмени лица, с аромата на смола и обредни хлябове докосва душата на всеки човек и оставя у него усещането за нещо по добро, за по-добри бъдни дни. Веднъж запален, пламъкът на този магически огън никога не угасва, затова малки и големи си пожелават „До година до амина“.

Най-красивото в магията на Сурва е самата традиция, която се предава от поколение на поколение и прави празника специален за всички в семейството. Това е празник на надеждата, на вярата в доброто. Празник, съхранил традициите и корените на една държава, възникнала като шепа земя на дунавския бряг, издигнала се до могъща сила, разпростряна между три морета и всяваща страх в душите на враговете по времето на Симеоновия Златен век, преминала през множество възходи и не малко падения, попаднала под ударите на бича и успяла да разкъса робските вериги на петвековно иго.

Магията на Сурва е жива и до днес, тя живее в сърцата на всички хора, докоснали се до този самобитен български обичай.

Савина Чавдарова Чакърова 11г.

5 „в” клас СОУРИЧЕ „Д-р Петър Берон”

гр. Перник, ул. „Отец Паисий” №10

e-mail: tsvetelina.chakarova@abv.bg

тел. 0898227878


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница