„Манстирите в Света гора/Атон „Зограф" и „Хилендар"
Изтегляне 0.72 Mb.
|
| Манастир „Хилендар“
Хилендарският манастир е сръбски православен манастир в Атон,Гърция.В днешно време Хилендарският манастир е най-голямото светилище на православните сърби,но е тачен и от българите редом със Зографския манастир,защото през половината от своето съществуванее бил български.Той стои на четвърто място в йерархията на светогорските манастири.Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В дългата си история Хилендарският манастир е преживял периоди на възход и упадък. Една от най-големите,най-запазените,най-добре уредените славянски православни обители не само на територията на Света Гора,но и в целия свят.Днес Хилендарският манастир няма игумен,защото монасите вярват,че самата Света Богородица ръководи духовните манастирски дела. Стари сведения споменават за манастира още през Х в.,като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус,когото считат за негов основател и първи ктитор.Два века след това манастирът е обновен като сръбска обител от Ростислав (Рачко),сина на великия жупан Стефан Неман (1159-1195 г.).Той идва в Света гора и през 1191 приема монашеството под името Сава.По-късно тук дошъл и неговият баща,който също се замонашил - под името Симеон.Двамата построяват седем параклиса,а с помощта на император Алекси III Ангел,техен роднина,който им издал хрисовул,основават на мястото на запустелия стар манастир "Хилендар" сръбска обител под същото име. Наред със Зографския манастир и "Хилендар" е тясно свързан с нашата история.Когато Сърбия пада под турско робство през XIV и XV век,притокът на сръбски монаси намалял за сметка на българските,и то най-вече от Македония.От XVII до XIX в. манастирът е бил изцяло български.За това свидетелства и големият руски пътешественик из християнските старини Василий Барский,който пише,че през 1745 година манастирското братство било само от българи.Манастирските архиви пазят множество свидетелства. за пребиваване на бележити личности от нашата история като Иларион Макариополски,св.Софроний Врачански,Матей Миткалото и др. В "Хилендар" е живял като проигумен и авторът на "История славянобългарска" св. Паисий Хилендарски.По същото време игумен бил неговият брат Лаврентий.Тесни са били връзките на обителта с градове като Пловдив,Копривщица,Карлово,Ловеч и други. Из целите Балкани,които били тогава под турска власт,в Австрия,Дубровник,Венеция и из Руската империя,през XVIII в. обикаляли хилендарски монаси-таксидиоти да събират помощи,за да опазят съществуването на своя манастир.Неговият архив е пълен с калугерски призиви за спомоществования.Покрай материалните средства от далечни земи са донасяни и скъпоценни книги,описания и спомени от пътувания по непознати светове,което помагало да се следят и познават всички промени и събития от тогавашната европейска история. Хилендар станал отново сръбски чак през 1902 година.Въпреки отсъствието на каквито и да било български претенции към Хилендар във всички издания,посветени на 800-годишния юбилей на манастира през 1998 година,неговият български период беше определено подценяван или премълчаван. През 1976 г. в съседния на Хилендар Зографски манастир изгоряло почти цялото старо, южно крило,което и до днес не е окончателно възстановено.Пожар избухнал в нощта на 3 срещу 4 март 2004 г. и в централната сграда на Хилендар,при което изгоряла половината от манастирския комплекс - две трети от манастирските крила и един от манастирските параклиси с ценни стенописи от ХVII и ХVIII век.Двадесет и петимата сръбски монаси,които днес обитават манастира,съумели с героични усилия да да ограничат стихията и да запазят музея-съкровищница,библиотеката и католикона. Броени дни след пожара сръбското правителство незабавно отпусна една внушителна сума от 14 милиона евро за възстановяването на "Хилендар".Западното крило на "Хилендар" е горяло през 1711 г. и успели да го възстановят чак 75 години по-късно. През това време всичките стенописи в параклисите били безвъзвратно повредени. ИЗТОЧНИЦИ: Костадин Костадинов.Пътеводител на старите български земи.Фондация „Въздигане“ www.pravoslavieto.com/ Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|