Мараба, Брато!



Дата14.01.2018
Размер38.35 Kb.
Мараба, Брато!

Голямо черпене имаш от мен. Задето ме светна да се мууна в оня сайт – сещаш се - дето си правят профили, канят си приятели, пишат си разни работи, блогове, снимки, пращат си картинки, коментарчета и си търсят да забършат нещо...


Стана бе! Страшно съм доволен, брат ми, направо пърхам.

Обаче, чакай да ти разкажа подред.


Първо си направих профилчето. Барнах го както ти ме научи.
Копнах си едно моренце за тапет.
Аватар си сложих снимка на Джордж Клуни! Нали съм тръгнал на лов. Няма да сложа себе си я!
Име - писах се “Тигров Лъв”. Че кво? Да се пиша Пройчо Кунчев – както съм по паспорт ли?
Години – писах ги, само че пропуснах годините на прехода, щото и без това не ги харесвам
Очи писах – сини. Нали знаеш, че едното ми око е стъклено, то и без това синее малко.
Коса - прескочих я, щото съм забравил вече каква беше на цвят.
Телосложение - писах – атлетично. Е, сега няма как да напиша, че изглеждам сякаш си окачил риза на дръжката на мотика, а пък ушите ми имат размери на средна лопата за сняг.
Ръст - писах 180. Ами горе-долу толкова съм, като си вдигна ръцете. Нищо дето единият ми крак е малко по-къс... Аз обикновено стоя на другия...
Професия - писах “Главен касиер”. Ами така де - нали мъкна касите със зеленчука в Булгарплод...
Образование - писах – висше. Щото баба ми все ми повтаряше – “Искам да те видя да учиш вишу...” Горката, спомина се още докато бях в ПУЦ-а, без да види.
Доход – Лесна работа, взех 10 лв на заем от комшията, турих им две нули отзад и готово!
Цигари и алкохол - ги премълчах. Че то мастиката да не е пиене?...
Облекло - само маркови дрехи (секънд хенд нали беше марка?)
Храна – най обичам кебапчета с лютеница и пача с много чесън...
Секс – направо всичко, във всички разновидности и форми.
За мен – писах, че съм ентелегентен, отворко, забавен и кодошлия.
Абе стана едно профилче – ммм! За чудо! Благодаря ти, братче! Ще черпя!

И като почнах – ровна тук, ровна там, само мацки разглеждам.


И все – “Здрасти, как си?” или “Здрасти, много ми харесва профилчето ти” – все такива.

Обаче, Брато, по едно време попадам на една мацка – страхотия! Убиец!


Само на 35 години. На снимките – нещо средно между Анджелина Джоли, Холи Бери и Джулия Робъртс взети заедно. И се казва “Дива страст”!!! Направо да си разлееш мастиката...
Образование - висше, професия – мениджър в здравеопазването...
Направо се сдървих! И пикирах директно – “Здрасти, много си ми интересна...”
Пратих коментарчета - цветенца, после сърчица... знаеш как става...

И тя взе, че клъвна! Изпуших ти казвам! Бързам да кова, докато е още топло –


“С кво се занимаваш?... Кви музики харесваш?... Аре дай си скайпа... Аре и телефончето...” Натискам като МАЗ самосвал.
А пък тя поема, брато, потегля на всичко! Пописахме си така малко, и изведнъж – няма да повярваш – пише ми: “Искаш ли да пием кафе някъде...” Откачих! Изпаднах във възторг като сперматозоид в пробит презерватив. Щастлив, щастлив, няма накъде повече.

Уговорихме деня и часа, уговорихме ресторантчето. Отивам и чакам. Настръхнал като ударен от ток. Даже от два тока.


И... тя пристигна! Братко, казвам ти, това е жена – мечта.
По-страхотно нещо не съм виждал. Чакай, да карам наред:
Като влезе – и ресторантът се напълни! Някак успя да седне срещу мен.
Фиксира ме и вика “Айде здрасти, ето те най-после...”
Отговарям: “Най-после...” А не мога да откъсна очи от нея...
И вярно на 35 години, само дето без да иска разменила местата на цифрите.
Косата ù – най-финото, редичко и нежно нещо, което съм виждал. И сияе във всички цветове на дъгата.
Очите ù – универсални! С едното ме гледа като дулото на калашник, а с другото следи накъде се движи сервитьорът. Улавя го навсякъде и без да си обръща главата!
А устните, Брато, невероятни! Тънки като бръснач. Не посмях да я целуна, да не се порежа...
Ама чакай, Братле, да видиш по-нататък.
Леле пазвата ù – като ТИР паркинг. Ех, да мога да се паркирам тааам...
И какви ръце има – деликатни и категорични. Ако пухне един шамар на Майк Тайсън – праща го директно на пластична хирургия...
Олеле пък отзад – задника ù трябва да го гледат поне двама мъже. Един не може да го види целия.
А как говори само! С глас може да ти нареже профили за алуминиева дограма. Пък като се засмее – цепи дърва за зимата! Страхотна жена, Брато!

Бъбрихме си за всякакви работи. Даже за секс. Само дето аз съм забравил, пък тя не помни...


Обаче много ентелегентна. Чела е “Дамата с камелиите”. Вярно само първата глава донякъде, ама редовно си купува вестници – Шок и Папарак...
И вярно мениджър! Каза, че ръководи някакви кофи и стирки из коридорите на болницата. Не разбрах точно, ама няма значение...
О, много обича природата. Ама вече не ходи по планините. Щото се качила веднъж на връх Перелик и той сега е с 4 метра по-нисък. А бе, където стъпи, се помни!
И колко още качества имааа! Не е за разправяне.
Жена – и артисва... Даже много артисва...
По-нататък ще ти разправям още.

Сега само ще ти кажа – много съм щастлив, Брато! Такава страхотна изненада не очаквах от нета. Ставало бе! Страхотно!


Сега ще си попишем малко и другата седмица пак ще се срещнем. Само трябва да избера по-голям ресторант, че иначе няма място. Пък какво ще се случи нататък – направо не ми се мисли.

Поздрави, Брато, дето ме светна за този сайт.


Голямо черпене имаш от мене – две малки гроздови и шопска!
Айде чао, че скайпо ми свети и мацката ме търси.
Пиши като ти остане време брато .

На татко


Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Не зная дали съм добра дъщеря.


Но помня как босичка тичах във парка -

усмихнато гледаше мойта игра.

Мечтаеше с мен - макар да бях малка

ти беше до мен и в смеха, и в плача.


И помня, когато през сълзи премигвах

как нежно поглеждаше в мойте очи.

Във твойта прегръдка утеха намирах,

заспивах щастлива - без страх, без сълзи.


Ти дал си ми много - не искаше нищо,

мечтаеше само да стана Човек.

И знам, че понякога плакал си скришно

за моите болки - и търсел си лек.


Научи ме всички до мен да обичам,

научи ме силна да бъда - дори

когато душата на болка обричам

да не показвам на никого моите сълзи.


Не зная дали добра дъщеря съм,

не зная дали се превърнах в Човек,

но знам, че съм още дете във душата

и искам във парка да тичам със теб.


Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Обичам те, татко, дори и когато мълча...


автор Пепа Николова
Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница