Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
август ЗНАКЪТ, РАЗГРАНИЧАВАЩ БОЖИЯ НАРОД
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
- Навигация на страницата:
- 25 август БЕЗСМЪРТИЕТО И СЛАВАТА НА СЪБОТАТА
| 24 август
ЗНАКЪТ, РАЗГРАНИЧАВАЩ БОЖИЯ НАРОД „Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам“ (Йезек. 20:12). Както съботата бе знак, който отличаваше израилтяните, когато излизаха от Египет, за да влязат в земния Ханаан, така сега тя е знакът, отличаващ Божиите избрани, когато излизат от света, за да влязат в небесната почивка. Съблюдаването на съботата е средството, поставено от Бога, за съхраняване на познанието за Него и разграничаване на верните Му послушни от нарушителите на Неговия закон. Тя (съботата) принадлежи на Христос. Понеже Той направи всяко нещо, създаде и съботата. Чрез Него беше отделена като възпоменание за делото на сътворението. Тя сочи към Него като Създател - така е за всеки, който я освещава. Съботата заявява, че Онзи, Който е създал всичко на небето и на земята и чрез Когото всичко се сплотява, е глава на църквата и чрез Неговата сила ние ставаме примирени с Бога. Понеже, като говори за Израил, Той казва: „Дадох им съботите Си, да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз, Господ, съм, Който ги освещавам“ - и така ги направи светии. Тогава съботата е знак на Христовата сила, действаща, за да ни освети. Като знак на освещаващата Му сила, съботата е дадена на всички, които чрез Христос стават част от Божия Израил. За всички, които приемат съботата като знак за Христовата творческа и изкупителна сила, тя ще бъде наслада. Като виждат Христос в нея, те ще се наслаждават в Него. Съботата им сочи делата на сътворението като доказателство за могъщата Му сила да изкупва. Като подбужда в съзнанието изгубения едемски мир, тя говори за мир, възобновен от Спасителя. И всичко в природата повтаря: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). Съботата е златната верижка, която свързва Бог с Неговия народ (Вярата, чрез която живея, стр. 33). 25 август БЕЗСМЪРТИЕТО И СЛАВАТА НА СЪБОТАТА „Тогава ще се наслаждаваш в Господа: И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня в наследството на баща ти Якова; защото устата Господни изговориха това“ (Исая 58:14). Видях, че твърде малко разбираме и осъзнаваме важността на съботата спрямо това, което вече трябваше да разбираме и да знаем за нейната значимост и слава. Видях, че все още не познаваме какво означава да яздиш по високите места на земята и да бъдеш хранен с наследството на Яков. Но когато освежаването и късният дъжд дойдат от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила, ще познаем какво означава да се храниш с Якововото наследство и да яздиш по високите места на земята. Тогава ще видим съботата в по-голяма значимост и слава. Но няма да я съзрем във всичката ѝ слава и стойност, докато при гласа на Бога с нас не бъде направен заветът на мир, докато бисерните порти на новия Йерусалим не се разтворят и не отстъпят встрани със своите блестящи дръжки, и докато радостният весел глас на прекрасния Исус не се чуе да звучи по-богат от всяка музика, достигала някога до човешкото ухо, като им повелява да влязат. Видях, че имаме съвършен достъп до града, понеже бяхме пазили Божиите заповеди. И небето, чудесното небе е нашият дом (Писмо 3, 1851). Видях Десетте заповеди, изписани върху каменните плочи с Божия пръст. На едната бяха четирите, а на другата - шестте. Четирите на първата плоча светеха по-ярко от другите шест. Но четвъртата, съботната заповед, ги надминаваше по блясък; понеже съботата бе отделена да бъде пазена в чест на Божието свято име. Святата събота изглеждаше славна - бе обкръжена отвсякъде със славно сияние. Видях, че съботната заповед не бе прикована на кръста. Ако беше така, и другите трябваше да бъдат приковани; и тогава щяхме да сме свободни да ги нарушаваме всичките заедно с четвъртата. Видях, че святата събота е и ще бъде разделителната стена между истинския Божи Израил и невярващите; и че съботата е великият изпит за обединяване на сърцата на Божиите скъпи, очакващи Го светии (Ранни писания, стр. 32, 33). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|