Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
ноември НА ВСЕКИМУ ЗАСЛУЖЕНОТО
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
- Навигация на страницата:
- Декември Последната присъда и новата земя 1 декември ПАНОРАМНА СЦЕНА НАД СВЕТИЯ ГРАД
| 30 ноември
НА ВСЕКИМУ ЗАСЛУЖЕНОТО „Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създаването на света“ (Мат. 25:34). Спасителят обрисува картината на последния съд, когато награда ще бъде дадена на стоящите от дясната Му страна и присъдата - на тези от лявата. Праведните са представени като учудени, притаили дъх пред щедрата награда. Това, че Христос е обитавал постоянно в сърцата им, че са били обновявани от Светия Дух, без дори напълно да са го осъзнавали, че са служили на Исус в лицето на своите събратя, ги прави достойни за наградата. Но не наградата и нейното очакване са ги мотивирали и вдъхновявали в служенето им, а любовта към Христос и техните ближни са били движещата сила, подбуждана от думите на Христос, че всяка постъпка на състрадание и любов към хората е дело, сторено на Него (...) Това не означава, че трябва да отстраним от съзнанието си мисълта за наградата. Трябва да се доверим на Исус, че както всекидневното изливане на Божията благодат е реалност, така и обещаната награда ще бъде реалност. Божият дар е вечен живот и Исус желае да съсредоточим вниманието си върху изпълнението на Неговата воля, което ще ни направи праведни, без да се отчита онова, което сме били (...) Онези, които приемат най-изобилния подарък, ще са тези, които съчетават в характера си качества като: енергичност и ентусиазъм, съчетани с нежно и внимателно състрадание към бедните, сираците, подтиснатите и онеправданите, като ежедневно извършват малки, често незабележими неща за околните. Те ще бъдат изненадани, че Бог е чул насърчителните им слова и е забелязал тяхната саможертва. По детски чистият и смирен дух на любовта, който е вдъхновявал тези дела, е най-скъпоценен в Господните очи (Ривю енд Хералд, 3 юли 1894). Декември Последната присъда и новата земя 1 декември ПАНОРАМНА СЦЕНА НАД СВЕТИЯ ГРАД „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло“ (2 Кор. 5:10). Над трона се откроява кръстът и като в калейдоскоп се редят сцените на Адамовото изкушение и падение и развитието на великия план на изкуплението. Скромното раждане на Спасителя; ранните Му години на смирение и послушание; кръщението Му в Йордан: постът и изкушенията в пустинята; публичното Му служене, което разкри на хората най-скъпите благословения на Небето; дните, изпълнени с дела на любов и милост; нощите, отдадени на молитва и бдение в усамотението на планините; злобните и завистливи заговори в отплата на Неговите благодеяния; ужасната и мистериозна агония в Гетсимания под смазващата тежест на греховете на целия свят; предателството, хвърлило Го в ръцете на жадната за кръв тълпа; страшните събития в онази нощ - смиреният Затворник, изоставен от най-любимите Си ученици и грубо влачен по йерусалимските улици, за да бъде съден в палатите на Анна, Каяфа, Пилат и от страхливия и жесток Ирод, да бъде подиграван, оскърбяван, измъчван и осъден на смърт - всичко това сега е представено живо и ясно. Пред очите на треперещото множество се разкриват последните сцени - търпеливият Страдалец, мъчително изкачващ Голгота, после увисващ на кръста, прицел на подигравките на високомерните фарисеи, неестествената тъмнина, разтърсването на земята, разпукващите се скали, отворените гробове, които бележат смъртта на Изкупителя. Ужасният спектакъл е автентичен. Сатана, демоните и служителите му не могат да се откъснат от панорамата на извършените злодеяния. Всеки участник си припомня своята роля (...) Напразно търсят да се скрият от Божественото величие на Неговото лице, което засенчва блясъка на слънцето, докато изкупените свалят короните си пред нозете Му и възкликват: „Той умря за мен!“ (Великата борба, стр. 666, 667). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|