Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 2 февруари
ВИСОК СТАНДАРТ „И бъдете святи на Мене; защото Аз, Йехова, съм свят, и ви отделих от племената, за да бъдете Мои“ (Лев. 20:26). Видях и мнозина, които не осъзнаваха какви трябва да бъдат, за да застанат пред лицето на Господа без наличието на Първосвещеник в светилището през времето на скръбта. Тези, които приемат печата на живия Бог, трябва да отразяват напълно Христовия характер, за да са защитени във времето на скръбта. Видях, че мнозина пренебрегваха така необходимата подготовка; не използваха времето за „освещаване“ и не получиха „късния дъжд“, който да ги подготви, за да издържат в Господния ден, за да живеят и в Неговото присъствие. О, колко много хора видях във времето на скръбта без подслон! Те бяха пренебрегнали необходимата подготовка, затова не можеха да приемат освещението, което трябва да имат всички, да бъдат годни да живеят в присъствието на светия Бог. Тези, които (...) пропадат и не успеят да очистят душите си чрез послушание на цялата истина (...) времето на язвите ще ги завари неподготвени и тогава ще осъзнаят нуждата от изглаждане на характера си, за да бъдат изсечени и оформени като гладки камъни за сграда. Но в този момент те няма да имат Посредник, който да пледира за тях пред Отец. Една стряскащо сериозна декларация е дадена, за да маркира това време: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят“. Видях, че никой не може да участва в „почивката“, докато не извоюва победа над всеки грях, над гордостта, себелюбието, любовта към света и над всяка грешна дума и действие. Само тогава ще се приближаваме все повече и повече към Бога, като усърдно търсим да постигнем тази подготовка, която ще ни направи да издържим в битката в Господния ден. Нека всички помнят, че Бог е свят, и че само святи същества ще могат да живеят в присъствието Му (Ранни писания, стр. 71). Днес трябва да внимаваме да не съгрешаваме с думи и дела (…) Днес трябва да търсим Бога и да бъдем твърдо решени да не се спираме доволни без Неговото присъствие. Трябва да бдим, да работим и да се молим, като че ли това е последният ни ден. Колко усърден и искрен би бил тогава нашият живот. Колко отблизо щяхме да следваме Христос във всичките си думи и дела (Свидетелства към църквата. Т. 5, стр. 200). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|