Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
февруари ВРЕМЕ ЗА ПРЕТЕГЛЯНЕ
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 3 февруари
ВРЕМЕ ЗА ПРЕТЕГЛЯНЕ „Защото Господ е Бог на знания, и от Него се претеглят делата“ (1 Царе 2:3). Видях ангел с везни в ръцете си да претегля мислите и желанията на Божия народ, особено на младите. На едното блюдо бяха мислите и желанията, клонещи към небето, а на другото - мислите и желанията, насочени към земята. В това блюдо бяха сложени всички развлекателни четива, мисли за облекло и външност, суета, гордост и др. О, какъв тържествен момент! Божиите ангели, стоящи с везни в ръце, претеглящи помислите на изповядващите се за Негови деца; онези, които казват, че са мъртви за света и живи за Бога. Блюдото, пълно със земни мисли, суета и гордост, бързо се наклони под силата на тежестта. И когато издигна нагоре това с мислите и желанията към небето, о, каква светлина бе тогава! Мога да кажа това, което видях, но никога не бих могла да предам тържествеността и чувствата, запечатали се в ума ми, когато видях ангела с везните, който претегляше мислите и желанията на Божия народ, да казва: „Може ли такъв човек да влезе в небето? Не, никога! Кажи им, че надеждата, която имат, е напразна, и ако не се покаят за всичко казано и сторено, за да получат спасение, ще трябва да загинат“ (...) Видях, че много от тях преценяват себе си спрямо другите и сравняват живота си с живота на останалите. Това не е правилно. Никой друг, освен Христос, не е даден за пример. Той е истинският ни Образец и всеки трябва да се стреми с всички сили да работи, като Му подражава (...) Видях, че някои имат жалка представа какво е себеотрицание или саможертва, или какво означава да се страда за истината. Но никой, който не се жертва, няма да влезе в небето. Духът на себеотрицание и жертвоготовност би трябвало да се цени. Някои не бяха жертвали себе си, собствените си тела на Божия олтар. Те имат припрян, импулсивен характер, задоволяват апетита си и собствения си интерес, без да ценят Божието дело. Тези, които са съгласни да направят някаква жертва за вечния живот, ще го имат, защото това си струва страданията - разпъването на егото, жертвата на всеки идол. Твърде по-голямата и с вечна стойност слава поглъща всичко и засенчва всяко земно удоволствие (Свидетелства към църквата. Т. 1, стр. 124-126). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|