Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
декември НА НАШИЯ СПАСИТЕЛ - НАЙ-ГОЛЯМА ПОЧЕСТ
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 20 декември
НА НАШИЯ СПАСИТЕЛ - НАЙ-ГОЛЯМА ПОЧЕСТ „И ако Го попита някой: Какви са тия рани между мишците ти?, ще отговори: Това са раните, които Ми нанесоха в дома на приятелите Ми“ (Зах. 13:6). „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха“ (Откр. 21:1). Огънят, поглъщащ безбожните, очиства земята. Всяка следа от проклятието е заличена (...) Само един спомен остава - нашият Изкупител ще носи вечно белезите на Своето разпятие. Наранената Му глава, ребрата, ръцете и нозете Му пазят единствените белези от жестокото дело на греха. Пророкът, гледайки Христос в Неговата слава, казва: „Лъчи се издаваха от страната Му; и там бе скривалището на силата Му“ (Авак. 3:4). В прободеното тяло, откъдето изтече кървавата струя, примирила човека с Бога, се намира славата на Спасителя, там е „скривалището на силата Му“ (...) А белезите на Христовото смирение са Неговата най-висша почит; през вечните векове раните от Голгота ще бъдат израз на прославата за Него и на Неговата мощ (Великата борба, стр. 674). Христовият кръст ще бъде науката и песента на изкупените през цялата вечност. В прославения Христос ще виждат разпнатия Христос. Никога няма да се забрави, че Този, Чиято мощ сътвори и поддържа неизброимите светове в обширните космически пространства, възлюбеният на Бога, Величието на небето, Този, Комуто херувими и серафими се покланят с радост, смири Себе Си и се унижи, за да въздигне и възвиси падналия човек. Че Той понесе вината и позора на греха, както и мъката от това - Отец да скрие лицето Си от Него. Докато окаяността на един загубен свят съкруши сърцето Му и смаза живота Му на Голготския кръст, Творецът на всички векове, върховният Съдия на човешката участ, лишил се от славата Си и унижил се толкова много от любов към човека, винаги ще възбужда удивлението и възхищението на вселената. Когато изкупените от всички народи погледнат Изкупителя си и видят вечната слава на Отец да блести на лицето Му; когато погледнат към Неговия престол, пребъдващ от вечност към вечност, и знаят, че царството Му няма да има край, ще избухнат във възторжена песен: „Достойно, достойно е Агнето, Което е било заклано и ни е изкупило за Бога със собствената Си скъпоценна кръв!“ (Великата борба, стр. 651, 652). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|