Щастливи въпреки средата маловажна външна причина, на която да се прехвърли вината за липсата на достатъчно позитивизъм. Приемаме, че обстоятелствата и животът не са благосклонни и се изживяваме в ролята на жертва.
Какво
става в редките случаи, когато човек събере достатъчно смелост да си признае, че не се чувства разбран, че не е на мястото си или че е неудовлетворен. Сам по себе си процесът отнема много сили и енергия, въпреки че на практика е свързан с пълна пасивност.
Емоционалното приемане и подреждането на вътрешния свят са изтощителни и отнемат психически ресурси. Разбира се, не може да има промяна, ако няма ясно определена цел или желание. След като е извървян пътят до определянето им, отново остават двата класически възможни варианта – пасивна позиция и очакване съдбата да промени ситуацията в по-желана посока или поемане на нещата в свои ръце.
Осъзнаването на собствената
роля и отговорност за това, което ни се случва в живота, е следващ етап и изпълнява функцията на необходимото съединително звено между определяне на желаната посока за развитие и готовността за предприемане на действия.
За да може да се получи положителна промяна, остава най- важният етап – действието. Имаме си определено желание, което се е превърнало в цел, защото сме осъзнали и приели, че можем да си помогнем сами то да стане реалност. Убедени сме какво искаме и наистина знаем, че ще се почувстваме по-добре. Винаги ли обаче действаме? В много
случаи бариерите и проблемите, които стават причина за бездействие, са различните вътрешни страхове – страхът от провал, страхът от несигурност, страхът от поемане на отговорност – защото, ако положим усилия и сбъркаме, ще ни се наложи да си го признаем, съвсем неосъзнаваният страх – не заслужаваме това, което
123
Бягства от щастието ... или искаме и
не сме достатъчно стойностни, за да бъдем наистина щастливи.
Всички тези страхове до голяма степен са неосъзнати. Единствено страхът от провал смътно се прокрадва като по-изчистен и по-познат.
Колкото и неприемливо да звучат на пръв поглед, и останалите страхове са силно разпространени, особено в случаите при проблеми със самооценката, когато хората живеят с неточна представа за самите себе си. Те декларират явно и са искрено убедени, че се стремят да бъдат добре и че го заслужават. Вътре в себе си обаче нямат капацитета и вярата за това. Досега те са живели с мисълта, че не са като другите, че не се справят и няма
как да получат висока оценка, да бъдат приети и потупани по рамото. Склонни са да се откажат поради страха от успех и поради факта, че не са уверени в себе си.
Неизвестността и свързаният с нея страх са най-масови.
Неизвестното винаги плаши. Струва ли си да се развали едно неудовлетворително положение, ако няма гаранции, че ще бъде заменено с по-добро? Да влагаме ли усилия, ако има вероятност те да не се увенчаят с успех? Няма ли да се разочароваме още повече, ако и сега,
и после се окаже, че не сме достатъчно удовлетворени и щастливи?
Няма възможност страховете да бъдат заличени или приспани, а не е и нужно. Не е необходимо и да насилваме нещата. Ако в даден момент сме осъзнали какво искаме, но изпитваме силен страх или нямаме достатъчно сили, можем да отложим изпълнението, за да не се пренапрягаме и стресираме допълнително.
Ако не направим нищо, можем да сме сигурни, че неудовлетвореността ще продължава да се трупа. И
да прерасне в гняв, който в един момент се насочва към самите нас и може да има разрушителни последствия.
124