Щастливи въпреки средата задължително, за да имаме усещане за посока, а не за безцелно лутане.
Става въпрос за оптимално запазване на баланса между днес и утре.
Какво се случва, ако се отдадем единствено на стремежа да предвиждаме и подреждаме? Ето няколко примерни сценария:
В сценария с връзката: започваме да предявяваме изисквания и очаквания към партньора, да му казваме какво трябва да направи и
кое решение е най-доброто, да го вкарваме в своята собствена схема на очаквани ползи и желания. Ситуацията, в която двама души са се оставили на силата на чувствата и споделят общи искания – да бъдат заедно, да пътуват, да откриват съвместно света – става много по- различна, когато единият от тях реши, че всичко вече е казано и направи детайлен списък с вещи,
които трябва да се купят, за да се материализират чувствата. Никой не може да избяга от делника. Важно е това да става постепенно, вплитайки елемент на забава и взаимност, за да не се опорочат нещата.
В сценария с работата: първоначалното усещане за ползотворност и удовлетвореност лесно може да се измести от фокусиране основно върху материалната страна на нещата. Удоволствието от самата работа, общуването с колеги, избледняват на фона на плановете за повишение с цел най-вече получаване на по-висока заплата.
В сценария с хобито: постепенно то става по-бледо като усещане, защото вече сме овладели съответните умения. Например, хобито ни е да управляваме делтапланер. След първите няколко полета тръпката отшумява и започваме да мислим за
по-екстремни маршрути, които да върнат и поддържат предизвикателството.
Не можем да останем статични и да тъпчем на едно място. Всяка сфера от живота ни се нуждае от развитие, за да не изпаднем в
11
Бягства от щастието ... или стагнация и рутина, а те правят живота скучен. Рационализираме и подчиняваме онова, което до вчера е било мечта и ни е изпълвало. Това обаче убива част от емоциите – красотата и насладата. Къде е спасението? Спасението е: планирането да остане под форма на поддържане на мечтата. Искаме утре да се чувстваме също толкова добре, колкото и днес, да избегнем клопката на опита да се застраховаме и да
предвидим какво да избягваме, да не търсим защита срещу възможен неуспех или разочарование. Искаме да мислим за следващите дни с надеждата те да ни носят вдъхновение и радост от направеното, а не да бъдат подчинени на план за действие, свързан с определена крайна материална цел.
Самите цели, за да бъдат истински изпълващи, освен да са материални, трябва да са свързани и с удовлетвореността, която ще ни донесат. Ако затворим очи и си представим постигнатото, да се опитваме да усетим реално как бихме се чувствали и дали наистина искаме това. Материалното и вътрешното са неразривно свързани.
Няма как да сме щастливи, ако нямаме рамка, която го определя – да пътуваме, да имаме желания дом. По същия начин, ако имаме финанси и предмети, те може да не са достатъчни, щом не ни носят вътрешен смисъл. Именно това е балансът, който ни поддържа пълноценно – да
изживяваме едновременно мига, мислейки как да го продължим, да не прекъсваме връзката между настояще и бъдеще, за да не изпаднем в някоя от крайностите – да се оставим по течението или да сме подвластни единствено на стремежа към постижения за сметка на лишаването от приятните емоции в момента.
12