Маркетингов план
Изтегляне 321.2 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, senzoren-analiz, анкета и изводи с таблица ПОСЛЕДНА, Английските колонии в северна америка
| 2.2 Анализ на микросредата 2.2.1 Анализ на отрасъла и пазара Анализ на отрасъла и пазара Съвременният туризъм е динамично развиващ се отрасъл, приоритетен за националното стопанство, с големи перспективи за развитие, обусловени от наличието на благоприятни ресурси. Основна цел на комплекса е тяхното рационално и екологосъобразно използване в района на гр. Банско. Очаква се туризмът да се превърне в една от най-големите индустрии в света и по външно-търговски постъпления ще си оспорва първото място с информационния бизнес. Дълбоката икономическа криза в страната се отрази негативно върху развитието на туризма. Необходимо бе да се преодоляват отстъплението от завоюваните пазарни позиции, влошаването на качеството на туристическия продукт, отсъствието на национална туристическа реклама. Въпреки неблагоприятното влияние на конюнктурата през последните години в туризма се създадоха условия и предпоставки за постигане на растеж, като се утвърди тенденция към финансово – икономическа стабилизация, спиране процесите на декапитализация, увеличаване на реалните приходи и заетостта. Това показва, че разглежданият отрасъл се адаптира бързо към изискванията на пазарната икономика и може да бъде печеливш дори в условията на стопанска криза. • Страната е с дългогодишни традиции в развитието на туризма. • Богатият туристически потенциал, основаващ се на красива и разнообразна природа, природни феномени, отлични климатични условия, минерални извори, хилядолетно културно-историческо наследство, автентични занаяти и обичаи, развита туристическа инфраструктура, вкусна храна, гостоприемство и географска близост до основните емитиращи пазари, са предпоставка за създаването на атрактивни туристически продукти, привличащи вниманието на различни целеви групи. • Благодарение на природното и историческо разнообразие в рамките на едно сравнително ограничено пространство, България има значителен потенциал за развитие на туризма. Такъв потенциал са не само черноморското крайбрежие и планините, които заемат повече от 1/3 от територията на страната, но също и деветте обекта включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО – седем културни и два природни, повече от 600 минерални извора, хиляди местни традиционни и културни атракции, повече от 5% от територията на страната е със статут на защитена територия (вкл. 3 национални и 11 природни парка) 40 000 исторически паметника, 36 културни резервата, 160 манастира, повече от 330 музея и галерии, богати традиции в провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и качествени вина и др. В страната има 102 официално признати балнеоложки, калолечебни и климатични планински курорта, както и 33 морски курорта; • Сред конкурентните предимства са и местоположението на страната, в относителна близост до големите пазари на Европа; • Конкурентните цени (разумното съотношение качество-цена); 22 • Новоизградените и модернизирани през последните години настанителна база и други туристически обекти; • Сравнително ниска все още степен на развитие на привлекателните за туризъм райони (по отношение на изградена туристическа база и техническо оборудване), особено в планините; • Положителното и гостоприемно отношение на местното население и местната власт към туризма и туристите; • Сравнително дълги традиции в развитието на международен туризъм (от края на 50-те години на 20- ти век). Типът клиентела, според целта на посещението, се квалифицира като туристи, осъществяващи целогодишно туризъм и туристи – зимен и летен ваканционен туризъм, които според начина на организиране на престоя си се делят на организирани и неорганизирани, а според начина на пристигане – индивидуални и групови. Реални нощувки 01.06.2008-31.08.2008г Неорганизирани туристи Организирани туристи Българи 547 763 Чужденци 834 30 368 Познаването на пазарния сегмент по признак “националност” има важно значение за проследяване различните структурни промени в развитието. Представянето на различните сегменти чрез относителния им дял от общия брой е показателно за много аспекти от дейността на хотела. През 2007 г. България предлага за международен, вътрешен и социален туризъм общо 610 хил. легла в различни средства за подслон и места за настаняване. Почти 100% от съществуващата до 1995 г. база е реновирана и обновена. Хотелите от средна и висока категория от три, четири и пет звезди са вече 75% от общата леглова база. Страната ни разполага с 920 семейни хотела и къщи за гости с 30 000 легла, с 20 къмпинга, 110 квартирни бюра с 50 хиляди легла, от които 85% са по Черноморието, 70 крайпътни обекта, 25 големи казина, 3 аквапарка, 30 ловни стопанства. Само през периода 2005-2006 год. са открити повече от 60 хотела по Черноморието с 25 хил. легла, а в планинските курорти – 30 хотела с общо 10 хил. легла, които напълно отговарят на европейските стандарти и технологии. През последните десет години хотелската инфраструктура отбелязва едни от най-високите темпове на растеж в Европа, вкл. и спрямо преките конкуренти на България – Гърция, Турция, Хърватска, Румъния. Хотелският капацитет в главните приемащи страни на Европа нараства ежегодно с 3-4%, докато в България през последните 6 години средногодишният темп на растеж е 12% или 3 пъти по-висок. По-бързото нарастване на легловия капацитет спрямо растежа на туристите и направените от тях нощувки доведе до общо намаляване на заетостта, включително и от чужденци. Утвърди се доминиращата роля на екстензивния подход, при който растежът на оборота и на валутните приходи плътно следва нарастването на хотелската база. В България туризмът се е развил в резултат на търсенето на пазара и на активността на частния сектор, при малко участие на държавата, освен по отношение на типично лицензионните дейности и цялостното популяризиране на България на много международни туристически изложби и панаири. Дейностите по регулиране и по маркетинг на туристическия продукт са извършвани поединично без съгласувани усилия за обединяването им в цялостен план. 23 През последните години на туристическия пазар се наблюдава забележително разрастване и обновяване на базата, като в същото време международните туроператори се възползват от изявата на туристическото обслужване в България, по- специално от съвременната база и изпращат голям брой туристи. Това е в резултат на съвместните действия на български и чуждестранни инвеститори и благодарение на усилията в сектора на туризма. Настоящото положение е такова, че през последните години Държавната Агенция по Туризъм и частния сектор са се движели по успоредни, а не по сближаващи се пътища, в резултат на което България не е съумяла да извлече достатъчно голям потенциал от многото посетители, да спечели за себе си „статут на желана туристическа дестинация”. Предложението на българския туризъм може да включва голямо разнообразие от дейности, голяма част от които не се използват достатъчно: 1. Дейности на сушата: Ски, Лов, Алпинизъм, колоездене, пещерно дело, наблюдаване на птици, пешеходен туризъм, конен спорт 2. Дейности, свързани с водата: Плуване, сърфинг, риболов, подводна археология, каране на салове, кану-каяк, скокове във вода 3. Природни и антропогенни разнородни дейности: Балнеология, СПА курорти, Национални паркове, Извори с минерални води, водни паркове, паркове за приключения, зоологически градини, музеи, археологически обекти, черкви, манастири и др. 4. Дейности във въздуха: Параглайдинг • Силно конкурентни цени • Топло отношение на българите • Красива и чиста околна среда • Силно културно-историческо наследство • Признание на културното наследство в чужбина • Географска близост до основните целеви пазари на известни туристически продукти • Мек и приятен климат и температури • Изключително многообразие на туристически ресурси • Скоро построени или реновирани туристически места за настаняване • Национална кухня и вино • Активно участие на частния сектор в туризма • Отчитане и възприемане от необходимостта от обновяване • В настоящия момент правителството обявява развитието на туризма за свой приоритет • Липса на точно познаване извън страната, няма идентифицирана марка • Липса на национална стратегия за развитието на туризма • Ограничена информация за българското културно-историческо наследство • Чести изменения на законовата рамка • Недостатъчно познаване на националното ниво на международното търсене на пазара • Недостатъчно развитие на информационните технологии – интернет и маркетинг • Относително пренебрегване на вътрешния пазар 24 • Недостатъчно опитен и обучен персонал • Лоша вътрешна инфраструктура за развитие на туризма • Туристически услуги с качество по-ниско от желаното • Ниска ефективност на рекламните и промоционалните кампании • Недостатъчно планиране на използването на територията в туристическите региони (прекомерно застрояване, строителство през туристическия сезон и др.) Сегашното състояние на българския туризъм може да се определи повече като преходно, отколкото като стабилно. И то не само поради факта, че в последните няколко години ръстът на приходите и броя на туристите, които посещават нашата страна, непрекъснато се увеличават, а точката на насищане не е известна дори и на специалистите. Според чуждестранните ни партньори основна причина за това България да стане модна дестинация в Гърция, Скандинавските страни, Великобритания и Централна Европа са повишаването на качеството и поддържането на оптимални нива на съотношението цена – качество. България се стреми да придобие облика на добре развита европейска туристическа страна, като все повече се доближаваме до критериите на европейския клиент на туристически услуги. Туризмът на практика стана първия напълно частен пазарен сектор на икономиката, който заслужи определението: “Водещ отрасъл в износа на страната”. Изтегляне 321.2 Kb. Сподели с приятели:
|