•
Какви промоционални активности организират конкурентите и как ще се постигне диференциация спрямо тях?
•
Каква ще бъде рекламната стратегия и по кои рекламни канали? С каква честота ще бъдат излъчвани рекламните съобщения?
Комуникацията представлява форма на опосредствана взаимовръзка между различни социални елементи (групи) чрез разменяне на информация. Според Оксфордския английски речник е „
съобщаване, предаване или размяна на идеи, познания и др. било то устно, писмено или със звуци”. В един маркетингов процес комуникационната политика решава належащите на дневен ред въпроси на организацията:
•
Кой ще каже информацията?
•
Какво точно ще каже?
•
По какъв канал ще го каже?
•
На кого ще го каже?
•
Какъв ще бъде ефектът от казаното?
Независимо дали комуникационната политика ще бъде
информираща или манипулираща, факт е, че тя влияе благоприятно върхо развитието на фирмата. Стремежът към минимизиране на разходите е свързан и с полагането на услия към нарастване на приходите (бърза и устойчива печалба) и зависи от покупката на продукта от определена таргет група. Целта на комуникационната политика е да реализира трайно позициониране
(самодиференциране) на продукта и на организацията в съзнанието на всички заинтересованани страни (купувачи). Комуникационният (промоционален) микс се разглежда в различни аспекти според алтернативните варианти по вид на информация, по канали на разпространение, по посока на влияние (пряка и косвена), по
отношение резултат – разход. Според направените изследвания от Американския маркетингов научен институт основните фактори, влияещи върху структурното определяне на комуникационната политика са стокови, пазарни, потребителски, бюджетни и маркетингови. Следващите таблици са свързани с характеристиката на
формите на въздействие, предимствата и недостатъците на елементите от маркетинговия микс, насочеността и целите, дългосрочното и краткосрочното влияние в комуникационната политика.
Сподели с приятели: