Американците нападнаха държава с марионетно правителство – Ирак се управлява от съвета на Ирак, но американците могат да наложат „вето” на техни решения. Значи американците казват на тяхното правителство какво да прави и какво – не. На времето Германия са били поне искрени в намеренията си, докато сега Америка носи маската на „свободата”. Пълни глупости! Единствената свобода у нас е „свободата” да преследват когото и да е или която и да е страна, които не целуват задника на Вашингтон.
Говори се за почти ежедневни нападения над окупиралите Ирак войници. Американската пропагандна машина иска да вярваме, че това са някакви недоволни от бившето иракско правителство. Не са. Тези нападения са както онези в Афганистан – на бунтовници. Посланието е ясно: „чужди окупатори – махайте се”. Това са иракски борци за свобода.
Да разгледаме следния пример: САЩ са окупирани. Окупаторите си поставят тук тяхно марионетно правителство, което да им служи. Чия страна ще подкрепите? Едва ли ще ви хареса някакви чужденци да дойдат тук и да ви казват какво да правите.
В стила на последователните е да искаш от хората да бъдат като теб и да се съобразяват. В стила на едновременните би било да ги оставиш свободни да си живеят живота въпреки, че той може да е твърде различен от твоя. Нужни са множество и разнообразни преживявания – а не съобразяване и еднаквост. Искането „бъди като нас” е влияние, оказвано тук от извънземни и от ДВЕТЕ полярности. Така се отричат разнообразието, множеството преживявания и НАШИТЕ преживявания в Играта.
Според диктата на Играта, Америка налага всичко насила: Бъди като нас. Прави като нас. Тя подготвя предвиденото завръщане на извънземните от Орион, за да наложат насила пътя на едновременно инкарниращите се в света.
Сега в Ирак има партизанско движение срещу нашествениците – нищо чудно – очаквах го. Така е в Афганистан. Краят на Играта е и последователните се опитват да сложат ръце на едновременните. Предстои пречистване, но идването му не е достатъчно бързо за мен!
