Позицията на жертвата: „Ами нямах избор”
10/12/2003
И ден не минава без да чуя „Ами нямах избор”. Разликата между тази позиция на жертвата и позицията на тези, които поемат отговорност е, че отговорните поемат отговорност за събитието, в което участват.
Жена, която не поема отговорност, казва на приятелката си: „Сложих си ваксина против грип. Нямах избор – докторът ми каза, че на моята възраст трябва да си правя тези ваксини”.
Жена, която поема отговорност, казва на приятелката си: „Сложих си ваксина против грип. Докторът ми каза, че на моята възраст трябва да си правя тези ваксини и аз, като помислих, реших да си сложа, защото не ми се искаше да се разболявам”.
И в двата случая става дума за контрол на тялото, но при вторият се поема отговорност за постъпката.
Когато се конфронтира с медицинска „опасност”, тялото незабавно изпълнява препоръките на лекаря. Те обаче са препоръки, не заповед. Това е един от номерата на Играта. Целта е да пресявате тези препоръки и да следвате своя инкарнационне път. Ключът е да помните, че решението кога да свършите настоящата си инкарнация, е взето отдавна. ТОГАВА е трябвало да правите тези избори. Това, че не си спомняте вземането на това решение, е част от Играта – Висшият ви Аз обаче знае това. Даже ако всички останали си правят ваксини против грип, вашият път може да е по-различен. Влизайте вътре в себе си, за да откриете СВОИТЕ отговори.
Използвах като пример нещо свързано със здравето, но вие разбирате, че става дума за всякакви ситуации. Винаги, когато се използва тази фраза „Нямах избор”, аз зная, че сте имали избор. Може да сте избрали да направите или да не правите нещо. Може да изберете и да не си плащате данъците, но ще трябва да се справите с последиците от това. Можете да изберете дали да излъжете или да кажете истината, но последиците са за ваша сметка. „Ама как, та той беше насочил пистолет към главата ми – нямах избор.” Не, имали сте – просто сте взели съответното най-добро при дадените обстоятелства решение. Фразата „нямах избор” е заемане позицията на жертвата и търсене на незаслужено съчувствие или извинение.
Наложително е да свикнете да си задавате въпроса „Защо” и да разбирате източника и природата на това „защо” на Играта.
Сподели с приятели: |
