Матта’я Гьоре Ноел Ойуну
Изтегляне 64.63 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Перде 1. Сахне Ханджънън къзъ
- 2. Сахне ( Бир сене ьондже ; йълдъзбилимджилер е ğ илип крала селам верир. Кахин кралън аркасънда дурур.) Йълдъзбилимджи 1+2
- Йълдъзбилимджи 2
- 3. Сахне К. Хиродес
- К.Хиродес
- Кахин
- 2. Перде 1. Сахне (Ахър хазърлансън: 4 кюрсю) Х. Къзъ
- Х. Къзъ
- Ханджъ
- Йусуф
- 3. Сахне (Ханджънън къзъ йине сюпюрге иле, бабасъ аркаларънда мешгул) Х. Къзъ
- Фикир/Орижинал
Матта’я Гьоре Ноел ОйунуКатълъмджълар: - Ханджънън Къзъ - Ханджъ - Йусуф
- Крал Хиродес - Йълдъзбилимджи - Кахин - Мерйем (фигюран) ------------------------------------------------------- 1. Перде 1. Сахне Ханджънън къзъ: (орталъğъ сюпюрмектедир) Офф... хер гюн, хер гюн темизлик; чоооок йорулдум.... (етрафъна бакарак) Ааа - Мерхаба сиз де ми бурадасънъз? Сизи бурада гьордюğюме чок севиндим. Ялнъз башъма темизлик япмактан о кадар чок съкълдъм ки! Хазър сиз де бурадайкен, гечен йъл бу заманлар башъмдан гечен илгинч бир олайъ сизе анлатмак истийорум. О заманлар Импаратор Сезар Августус’ун емирийле бир нюфюс сайъмъ япълъйорду. Херкес доğдуğу кент я да касабая гидип, кайът олуйорду. О гюнлерде Яхудийе кралъ Хиродес’ти. Не язък ки, биз ондан нефрет етмиштик. (сахнеден чъкар) 2. Сахне (Бир сене ьондже; йълдъзбилимджилер еğилип крала селам верир. Кахин кралън аркасънда дурур.) Йълдъзбилимджи 1+2: Селам! Крал Хиродес: Кимсиниз? Не истийорсунуз? Йълдъзбилимджи 1: Биз доğудан, Бабил дияръндан гелен йълдъзбилимджийиз. Доğуда чок парлак, мухтешем бир йълдъз гьордюк ве йълдъзъ такип едерек, бурая кадар гелдик. Йълдъзбилимджи 2: Бу йълдъздан анладък ки, Яхудилер’ин кралъ оларак йени доğан Месих бураларда олмалъ. Биз О’ну гьормейе, О’на тапънмая ве армаğанлар вермейе гелдик. К. Хиродес: Яхудилер’ин кралъ ми??? (сьойленийор) Адам не конушуйор бе. Беним сарайъмда бебек фалан йок. (самими бир шекилде) Яаааа..... ийи япмъшсънъз. Сиз шимди гидин шу крал олан Месих’и булун, булун ки бен де она тапънайъм, она деğерли армаğанлар сунайъм. Й. Б. 1: Изнинизле, биз йолумуза девам еделим. Затен йълдъзън гьостердиğи йере хенюз там улашмамъшъз. Чок мемнун олдук, сонра гьорюшмек юзере. (Хиродес еллерийле гитмесини ишарет едер, йълдъзбилимджилер хафифче еğилип чъкар.) 3. Сахне К. Хиродес: Кахин, кахин...(кахине бакарак пармаğъйла гел ишарети япар, кахин сессиздже гелип селамлар) Бу адамларън сьойледиğи Месих де ким? Нереде доğмуш? Нийе беним бунлардан хич хаберим йок? Сизе бошуна мъ мааш верийорум бен? Кахин: Ефендимиз ьофкеленмейин. Не Исраил’ин тарихинде не де шимди, сизин гиби хашметли, сизин гиби азаметли, сизин гиби гьоркемли бир крал олмамъштър. Крал Сюлейман биле сизин кадар...емм...сизин кадар.... К.Хиродес: Кес!! Бу дюня крал Сюлейман’а биле калмадъ. Шимди сьойле бакалъм: киммиш бу Месих?? Кахин: Шей, ефендим, яни... Кутсал Язълар’да, Месих’ле илгили пейгамберлер араджълъğъйла билдирилмиш бир чок кеханет вардър. К.Хиродес: Демек ьойле, ха ...анлат,анлат. Кахин: Шей... Ефендим... (Кутсал Язъларъ окумая башлар: Мика 5,2) Мика пейгамбер 700 сене ьондже деди ки: “Ей сен, Яхуда’даки Бейтлехем, Яхуда ьондерлери арасънда хич де ен ьонемсизи деğилсин! Чюнкю халкън Исраил’и гюдеджек ьондер сенден чъкаджак.” К. Хиродес: Шимди сен бана Бейтлехем’ден бир ьондер чъкаджаğънъ мъ сьойлюйорсун. Бен не япаджаğъм шимди?? Гитти,гитти. Гюзелим краллък гитти. О лезиз йемеклер, карълар, къзлар хепси гитти ...ах ах .... Кахин: Ефендим бютюн бунларъ кайбетменизе хич герек йок. Гюзел бир чьозюм юретириз, бираз заман танъ бизе... К. Хиродес: Дур, дур!! Аклъма харика бир фикир гелди. Бейтлехем’де доğан бютюн еркек чоджукларъ ьолдюрелим. Бьойледже Месих денилен о чоджуğу да ьолдюрмюш олуруз. (Кендини беğенмиш бир шекилде гюлюмсемектедир) Кахин: Бакън бен буну хич дюшюнмемиштим. Чок зекисиниз ефендим. К. Хиродес: Табии, крал олмак колай мъ? Шимди емир верелим аскерлере. Дедиğим хемен йерине гелсин. Бен де гидип бир шейлер атъштърайъм, бьойле конулар инсанън иштахънъ ачъйор, джанъм... (кахине биркач алтън веререк) Хади, сен де гидип долаш. (Сахнеден чъкар кахин де гидип ону излер.) 2. Перде 1. Сахне (Ахър хазърлансън: 4 кюрсю) Х. Къзъ: Иште бьойле... крал Хиродес, Бейтлехем’де доğан бютюн еркек чоджукларъ ьолдюртме караръ вермиштъ. О съраларда инсанлар нюфус сайъмъ ичин Бейтлехем’е акън едийорлардъ. Бютюн ханлар долуп ташмъштъ. Бабамън ишлери де чок ийи гидийорду. Деркен бир акшам бизим ханън капъсъ ъсрарла чалънмая башладъ. (Йусуф ве Мерйем сахнейе гирерлер) Йусуф: Мерйем, сен бурада бираз динлен. Шурада бир хан вар гидип бир бакайъм, белки бош бир йер булуруз. (Хана доğру илерлер, ханън капъсънъ чалар. Сабърсъзджа беклемектедир.) Х. Къзъ: Баба, бен бакаръм....(капъйъ доğру илерлер) Буйурун, не истийорсунуз?? Йусуф: Каръм хамиле, доğурмак юзере. Аджаба бош бир оданъз йок му? (бу сърада ханджъ гелир) Ханджъ: Не вар къзъм, не истийор бу адам? Х. Къзъ: Каръсъ хамилеймиш, доğурмак юзереймиш. Бош бир ода истийорлар. Ханджъ: Кешке бош бир йеримиз олсайдъ. Ама бютюн хан тъка баса долу. Х. Къзъ: Баба бизим ахър вар я, орасъ бош. Истерлерсе орайъ веребилирсин. Ханджъ: (гьозлери парлар, еллери овуштурарак) Евет, бизим бир ахър вар, еğер истерсиниз анджак орайъ веребилирим, йюзде йирми де индирим япаръз. Йусуф: (чаресиз) Евет табии, бен каръмъ алъп гелийорум. (Каръсънъ алър гелир. Ханджъ, ханджънън къзъ, Йусуф ве Мерйем берабер илерлемейе башларлар) Ханджъ: Иштееее ахъръмз. Краллара лайък бир йер. (ахър гьостерир) Буйурун, буйурун чекинмейин. Йусуф: (Юзюлерек) Ха, бурасъ мъ? Ханджъ: (къзъна дьонерек) Ех, биз де ишимизе бакалъм. Х.Къзъ: Баба бен калъп онлара ярдъм етмек истийорум. Ханджъ: Тамам, (чъкарак) ама сакън парайъ алмадан гьондерме. (Херкес ашаğъ инийор; Мерйем перде аркасънда доğум япъйор.) 2. Сахне (Йълдъзбилимджилер еллеринде хедийелери сахнеде долашъйорлар.) Йълдъзбилимджи 2: Иште! Доğуда гьордюğюмюз йълдъз. Ону такип еделим. Месих кесинликле орада! О’нунла каршълашмайъ дьорт гьозле беклийоруз. Йени кралънън ьонюнде седжде етмек беним ичин бюйюк бир айръджалък оладжак. (бираз даха йюрюрлер) Й.Б. 1: Ха, иште йълдъз дурду! (етрафъна бакъйор) Бу махалледе сарай фълан кесинликле гьоремюйорум факат йълдъзън бизе бурасънъ гьостердиğинден хич шюпхем йок. Бир ичери гиделим! (Йълдъзбилимджилер капъя вуруйорлар; “Буйурун” дуйунджа гидип Иса’нън ьонюнде седжде едер, хедийелерини верирлер.) Бу упузун йолджулук хер шейе деğерди. Демек ки Яхудилер’ин Месих’и будур. Демек ки беним куртаръджъм да будур. Инан ки, хаят бойунджа бьойле инанълмаз бир севинч хиссетмемиштим. Юмитле долуп ташъйорум ве бунларъ херкесе, ХЕРКЕСЕ анлатмайъ дюшюнюйорум! Йусуф: Мерйем ве бен де чок севинч долуйуз. Й.Б. 2: Даха чок калмак истердик ама ярън йине йола чъкмамъз герекеджек. Крал Хиродес’е уğрайъп мемлекетимизе дьонеджеğиз. Йусуф: Анладъм. Риджа едерим, евимиз не кадар кьотю де олса бу гедже янъмъзда калън. (Хер дьордю де уйуйорлар; Й.Б.1/2 рюя гьордюклери ичин уйкуларънда дьонюйорлар. Сабахън кьорюнде анлатъйорлар:) Й.Б. 1: Мерйем, Йусуф! Рюямъзда чок нет бир месаж алдък. Танръ’нън та кендиси конушмуш олмалъ. Анладък ки Крал Хиродес’е гьорюнмемелийиз, сизинле нереде каршълаштъğъмъздан хабери олмамасъ лазъм. Биз гюн доğмадан бурадан чъксак ийи олур. Йусуф: Танръ сизинле олсун! (Ьопюшюйорлар, сонра да ел саллъйорлар) Хади Мерйем, биз уйуялъм. (Ятъйорлар, бу кере Йусуф уйкуда дьонюйор. Уяндъктан сонра:) Мерйем, Мерйем, рюяда бир мелек бана сесленди. Иса’йъ алъп Мъсър’а качмамъз герекийор. Чюнкю Хиродес Иса’йъ кесин ьолдюрме нийетинде. Хади, бир ан ьондже Мъсър йолуна чъкалъм! (Бебеğи ве ешяларънъ топлайъп аджелейле йола койулуйорлар.) 3. Сахне (Ханджънън къзъ йине сюпюрге иле, бабасъ аркаларънда мешгул) Х. Къзъ: Бен герчектен анладъм ки доğан о бебек нормал бир бебек деğилди. О’нун доğумуйла каранлъğън айдънландъğънъ хиссеттим. Беним хаятъма севинч ве юмит гирди. Ханджъ: (сахнейе гиререк) Неределер къзъм? Х. Къзъ: Баба, онлар гидели чок олду. Ханджъ: Яа.... умаръм онлардан пара алмамъшсън! Яни чоджуğу бир даха гьоремейеджек мийим? Х. Къзъ: Хайър Баба, ьойле сайълмаз. Иман гьозюйле бактъğън заман чоджуğун хер заман йюреğинде олдуğуну фарк едеджексин. Дюшюнсене... Месих’имиз гелди! О’ну северсек затен бизимле каладжактър, буну бен О’нун янъндайкен анладъм. (Сахнеден чъкарлар ве ойун битер.) --------------------------------------------------------- Фикир/Орижинал: Адана Протестан Килисеси Уярламасъ: Лиане Мистеле/ Мелек Байрам, Диярбакър Килисеси, 2004 Каталог: tiyatro tiyatro -> Муса'нън Хаятъ Сахне: Фъравун'ун емри tiyatro -> Иса'нън Доушу (махаледже) tiyatro -> Темиз бир тапънак tiyatro -> Иса'нън изинде tiyatro -> Херкимин калби tiyatro -> Ен Аптал Ким? tiyatro -> Естер'ин хизметчиси 1 Естер'ин хизметчиси 2 tiyatro -> Он Бакире Бензетмеси tiyatro -> 1. хизметчи: Бак, сен йени башладън сарайън хизметинде. Вар базъ меселелер, лазъм чок диккат едесин хизметчи tiyatro -> Ибрахим'ин Хаятъ Изтегляне 64.63 Kb. Сподели с приятели:
|