П: Хайде някой да прочете и последният епизод от приказката! (Следва подборно четене на четвърти епизод.)
Минали години. Дърварят много пъти ходил в гората, но никъде не срещнал посестримата си. Веднъж, както се въртял под дърветата, изведнъж отнякъде изскочила мечката. Познали се двамата и се заприказвали. От дума на дума стигнали до удара със секирата.
Побратиме – рекла мечката, – я виж какво е останало от раната, дето ми я нанесе.
Дърварят поразровил козината на врата й, но не намерил дори белег.
Видиш ли, побратиме, раната заздравя и аз я забравих, но лошата дума, която ми каза тогава, няма да забравя, докато съм жива.
И като поклатила тъжно глава, мечката си тръгнала. П: Какво се случило след раздялата им?
У: Не се срещнали дълго време.
П: А защо според вас?
У: Защото мечката е била обидена.
П: Дърварят ходил ли е в гората през това време?
У: Да, но никъде не е срещнал посестримата си.
П: Кога отново се срещнали?
У: След много години.
П: Къде се срещнали? На същото място ли?
У: В гората, както се въртял под дърветата и мечката изведнъж изскочила отнякъде.
П: Познали ли се? И какво направили след като се видяли?
У: Да, те се поздравили и се заприказвали.
П: Защо според вас мечката е поздравила човека въпреки думите, които й е рекъл?
У: Защото били приятели.
П: Какво поискал мечката от дърваря?
У: Да провери какво е останало от раната, дето й е нанесъл.
П: И намерил ли е нещо той?
У: Не, не е намерил дори белег от раната.
П: А от кое имала белег мечката?
У: От обидата на дърваря.
П: И какво рекла мечката тогава на човека?
У: ,,Видиш ли, побратиме, раната заздравя и аз я забравих, но лошата дума, която ми каза тогава, няма да забравя, докато съм жива.“ П: Мечката простила ли е на дърваря?
У: Да.
П: Какво не одобрявате в поведението на мечката?
У: Че е накарала дърваря да я удари.
П: А защо според вас тя го е накарала да я удари?
У: За да разбере, че раната ще зарасне, но лошите думи, които й е казал ще ги помни.
П: След думите на мечката, разбрал ли е човекът какво е направил?
У: Да.
П: Как приключва приказката?
У: Мечката си тръгнала като поклатила тъжно глава.
П: Как мислите? Какво заглавие е подходящо за този последен епизод?
У: ,,Раната на мечката“.
П: А не е ли по добре да го обобщим със самата среща между мечката и дърваря. Например: ,,Неочакваната среща“ – как ви звучи?
У: Да, звучи по-добре.
П: Запишете си тогава и последният – четвърти епизод от приказката в тетрадките си, който ще го озаглавим: ,,Неочакваната среща“. (Преподавателят също го записва на дъската.) П: Къде в текста откривате поуката от приказката?
У: В последния епизод.
П: А каква е тя според вас?
У: ,,Лоша дума не се забравя!“
П: Какъв урок е дала мечката на дърваря?
У: Че човек трябва да внимава какво говори.
П: Как разбирате пословицата ,,Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя“? Защо според вас е важно да внимаваме какво говорим?
У: Защото така можем да обидим или нараним някого.
П: Ако обичаме някого, то ние не бихме искали да го нараним. Затова не винаги е хубаво да казваме какво мислим, за да съхраним отношенията си с този човек. Ако дадено нещо не ни харесва в постъпките му, то трябва без да го обидим, най-тактично да му го кажем.
Вторичен синтез (четене по роли)
П: След като разгледахме и прочетохме приказката, нека да я прочетем отново по роли. Един от вас ще бъде автора, втори ще бъде мечката, а трети – дърварят.
Обобщение
П: Днес се запознахме с българската народна приказка ,,Мечката и лошата дума“. Видяхме как нашите думи могат да обидят другите хора, без да го осъзнаваме и дори как да простиш. Лошите думи оставят отпечатък в сърцата ни. Ето защо ние трябва да внимаваме какво говорим и не винаги е хубаво да изричаме всяка мисъл, която ни дойде в главата. Винаги е добре да помислим втори път, преди да изречем това, което искаме да кажем.
Поставяне на домашна работа
П: Ученици, вкъщи се научете да четете текста гладко и изразително. За домашна работа преразкажете писмено във вашите тетрадки последният четвърти епизод от приказката.
Използвани материали:
Песен за ,,Вълшебните думи” => https://youtu.be/v9uAlI5EYng