Пробни опити в зоната на състезанието
1. Всеки атлет може да прави пробни опити в зоната на състезанието и преди началото на дисциплината. При Хвърлянията пробните опити трябва да се изпълняват в ред, определен чрез жребий, и винаги под контрол на съдиите.
2. След започване на състезанието на атлетите не се разрешава да използват за пробни опити:
(а) пътеката за засилване или площта за отскачане;
(b) прътове за Овчарски скок;
(с) уреди;
(d) кръгове или площадки в сектора с уреди или без тях.
Белези
3. (а) При всички Технически дисциплини, където се използва пътека за засилване, белезите се поставят покрай нея, с изключение на Скока на височина, където белезите могат да бъдат поставени в самия сектор за засилване. Състезателят може да използва един или два белега (предоставени и одобрени от Организационния комитет) за определяне на засилването и отскока. Ако не са му предоставени белези, той може да използва самозалепваща се лента, но не и тебешир или друг подобен материал, оставящ незаличими следи.
(b) При хвърляния, изпълнявани от кръг, състезателят може да използва само един белег. Този белег може да бъде поставен само на земята, в зоната непосредствено зад или около кръга. Белегът трябва да се поставя само за времето на отделния опит на състезателя и да не пречи на видимостта на съдиите. Не се разрешават лични белези, които да бъдат поставяни вътре или извън сектора за попадения.
Белези за постижение
4. Отличителен флаг или маркер могат да бъдат осигурени, за да се обозначи настоящият световен рекорд, и когато е уместно, настоящият континентален, национален или рекордът на състезанието.
Състезателен ред и опити
5. Участниците се състезават в последователност, определена чрез жребий. Неспазването на реда води до прилагането на Правила 125.5 и 145.2. Ако е имало квалификация, редът за участие във финала се определя чрез нов жребий (виж също Правило 180.6).
6. С изключение на Скока на височина и Овчарския скок, никой атлет не трябва да има повече от един опит, записан за всеки отделен кръг от опити в състезанието. При всички Технически дисциплини, с изключение на Скока на височина и Овчарския скок, когато състезателите са повече от осем, на всеки от тях се разрешава да направи по три опита, след което осемте атлети с най-добри постижения имат право на три допълнителни опита.
В случай, че за последното квалификационно място, двама или повече състезатели имат равни най-добри постижения, Правило 180.22 трябва да бъде приложено. Ако и по този начин бъде определено, че има равенство, обвързаните с него атлети, също имат право на три допълнителни опита.
Когато състезателите са осем или по-малко, на всеки се разрешава да направи по шест опита. Ако повече от един състезател не постигне успешен опит в първите три кръга от опити, те трябва да правят следващите си опити преди състезателите с успешни опити, в същия относителен ред, както при началния жребий.
И в двата случая:
(а) последните три кръга от опити, участниците изпълняват в ред обратен на класирането им след
първите три кръга от опити.
(b) когато състезателният ред се променя и има равенство за някое от местата, състезателите с равни резултати се състезават в същия относителен ред, както при началния жребий.
Забележка 1: За Вертикалните скокове се прилага Правило 181.2.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Ако по време на състезание на един или повече атлети бъде разрешено от Рефера да продължат участието си под протест в съответствие с Правило 146.5, то тези състезатели трябва да се състезават в следващите кръгове от опити, преди всички останали участници в състезанието. Ако участниците под протест са повече от един, то те ще се състезават в същия относителен ред, както при началния жребий.
Забележка 3: Допустимо е, когато в дадена дисциплина броят на атлетите е по-голям от осем, организацията осъществяваща контрол да определи в Наредбата за състезанието, че всички участници ще имат право на четири опита.
Записване на опити
7. Опитите се записват както следва:
(а) с изключение при Скок на височина и Овчарски скок, успешен опит се обозначава с измереното постижение. При Скок на височина и Овчарски скок, той се обозначава със символа "O";
(b) неуспешен опит се обозначава със символа "X";
(c) ако атлетът се откаже от опит ("пропусне"), той се обозначава със символа "-".
Завършване на опити
8. Съдията не трябва да вдига бял флаг, за да покаже, че опит е успешен, докато опитът не е завършен.
За край на успешен опит се считат следните случаи:
(а) при Вертикалните скокове, когато съдията определи, че няма нарушение на Правила 182.2, 183.2 или 183.4;
(b) при Хоризонталните скокове, когато атлетът напусне площта за приземяване в съответствие с Правило 185.2;
(с) при Хвърлянията, когато атлетът напусне кръга или пътеката за засилване в съответствие с Правило 187.17.
Квалификационно състезание (Предварителен кръг)
9. Предварителен кръг в Техническите дисциплини се провежда, когато броят на състезателите е твърде голям, за да позволи по един задоволителен начин състезанието да се проведе в един кръг (финал). Когато се организира предварителен кръг всички атлети трябва да участват в него, за да се класират през този кръг. Резултатите, постигнати в предварителния кръг, не се считат като част от финала.
10. Обикновено състезателите трябва да се разделят в две или повече групи, на случаен принцип, но когато е възможно така, че представителите на една държава или отбор да бъдат поставени в различни групи. Ако няма възможност състезанието в групите да протича едновременно и при еднакви условия, то всяка следваща група трябва да започва пробните опити веднага след завършване на предходната група.
11. В състезания, които протичат повече от 3 дни, се препоръчва да се осигури един почивен ден между квалификациите и финалите на дисциплините от Вертикалните скокове.
12. Условията за квалификациите, квалификационните нормативи и броят на атлетите на финала се определят от назначените Технически делегати. В случай, че не е назначен Технически делегат, тези условия трябва да се определят от Организационния комитет. За състезания, провеждани в съответствие с Правило 1.1(а), (b), (с) и (f), във финалното състезание трябва да участват не по-малко от 12 състезатели.
13. На квалификационни състезания, с изключение на Скок на височина и Овчарски скок, всеки състезател има право на три опита. Ако състезател покрие квалификационната норма, той не може да продължи да участва в квалификационното състезание.
14. В квалификационни състезания на Скок на височина и на Овчарски скок състезателите, неотпаднали за три последователни неуспешни опита, продължават състезанието в съответствие с Правило 181.2 до края на последния опит на височината, определена като квалификационна норма, освен ако броят на състезатели за финала не е вече достигнат, както е посочено в Правило 180.12.
15. Ако няма атлети покрили квалификационния норматив, или ако атлетите покрили този норматив са по-малко от необходимия брой, групата на финалистите трябва да бъде допълнена до необходимия брой, като се включат състезатели според техните постижения в квалификационното състезание. В случай, че в общото подреждане от състезанието, на последното място даващо право на участие във финала, има двама или повече състезатели с равни най-добри постижения, то Правило 180.22 или 181.8 (ако е необходимо), трябва да бъдат приложени. Ако и по този начин бъде определено, че е има равенство, обвързаните с него атлети трябва да бъдат класирани за финала.
16. Когато се провеждат квалификационни състезания на Скок височина или на Овчарски скок, в две групи едновременно, се препоръчва летвата да се повдига на еднаква височина едновременно и в двете групи. Препоръчва се също, съставът на двете групи да бъде приблизително равностоен.
Попречване
17. Ако по някаква причина на състезател е попречено при изпълнение на опит, Реферът има право да реши опитът да се изпълни отново.
Закъснение
18. Атлет, състезаващ се в Техническа дисциплина, който безпричинно закъснява за изпълнение на опит, може да бъде лишен от този опит, като опитът се регистрира за неуспешен. Реферът е длъжен да
реши дали закъснението е безпричинно, като вземе предвид всички обстоятелства.
Отговарящото длъжностно лице трябва да сигнализира на състезателя, че всичко за започване на опита е готово и разрешеното време за провеждането му започва да тече от този момент. Ако атлет, впоследствие, реши да не изпълнява опит, той се счита за неуспешен, след като времето разрешено за опита изтече.
При Овчарски скок времето започва да тече от момента, когато летвата е коригирана според желанието на атлета, заявено преди това. Не се дава допълнително време за по-нататъшни корекции.
Ако разрешеното време изтече, след като състезателят е започнал своя опит, то този опит не трябва да се счита за неуспешен.
Времената за изпълнение на опит обикновено не трябва да превишават:
Брой
на атлетите останали
в състезанието
|
Индивидуални дисциплини
|
Скок височина
|
Овчарски скок
|
Хоризонтални скокове и Хвърляния
|
Над 3-ма
|
1 min
|
1 min
|
1 min
|
2 или 3
|
1.5 min
|
2 min
|
1 min
|
1
|
3 min
|
5 min
|
-
|
Последователни опити
|
2 min
|
3 min
|
2 min
|
-
Брой
на атлетите останали
в състезанието
|
Многобои
|
Скок височина
|
Овчарски скок
|
Хоризонтални скокове и Хвърляния
|
Над 3-ма
|
1 min
|
1 min
|
1 min
|
2 или 3
|
1.5 min
|
2 min
|
1 min
|
1 или последователни опити
|
2 min
|
3 min
|
2 min
|
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Часовникът, който показва оставащото разрешено време за опит, трябва да се вижда от състезателя. Освен това, определено длъжностно лице трябва да вдигне и да държи така, жълт флаг или да сигнализира по друг начин, в продължение на оставащите 15 секунди от разрешеното време.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: При Скок на височина и Овчарски скок, промяна във времето за изпълнение на опит, с изключение когато се прилага времето за последователни опити, не трябва да се прави, докато летвата не се повдигне на нова височина.
ЗАБЕЛЕЖКА 3: За първия опит на всеки атлет, при започване в състезанието, времето разрешено за такъв опит ще бъде една минута.
ЗАБЕЛЕЖКА 4: Когато се определя броят на останалите в състезанието атлети, трябва да се включват и атлетите, които могат да участват в надскачане за първото място.
Напускане по време на състезание
19. По време на провеждане на състезание, атлетът може да напусне мястото, където се провежда съответната дисциплина с разрешението и при съпровождане от длъжностно лице.
Промяна на мястото или часа на състезанието
20. Техническият делегат или съответният Рефер имат право да променят мястото или часа на състезанието, ако по тяхно мнение условията налагат това. Такава промяна се прави след завършване на съответния кръг от опити.
ЗАБЕЛЕЖКА: Нито силата на вятъра, нито промяната на посоката му са достатъчно условие за промяна на мястото или часа на състезанието.
Резултати
21. На всеки състезател се приписва най-добрият резултат от всичките му опити, включително при Скок на височина и Овчарски скок, тези постигнати при разрешаване на равенство за първо място.
Равенства
22. С изключение на дисциплините Скок на височина и Овчарски скок, второто най-добро постижение на състезателите, имащи равни най-добри резултати, определя дали има равенство. Ако равенството все още остава, третият най-добър резултат решава въпроса и т.н. . Ако има равенство между атлетите и след прилагането на това Правило 180.22, трябва да се определи, че има равенство.
Освен при Вертикалните скокове, в случай на равенство, за което и да е място, включително и за първата позиция, равенството се запазва и всички атлети постигнали еднакви резултати, се класират на едно и също място.
ЗАБЕЛЕЖКА: За Вертикални скокове виж Правила 181.8, 181.9.
А. ВЕРТИКАЛНИ СКОКОВЕ
ПРАВИЛО 181
Общи положения - Вертикални скокове
1. Преди започване на състезанието Старшият съдия е длъжен да съобщи на участниците началната и следващите височини, на които ще се повдига летвата след завършване на всеки кръг от опити, докато остане само един атлет, спечелил състезанието или има равенство за първо място.
Опити
2. Състезателят може да започне опитите си на всяка височина, предварително обявена от Старшия съдия и по свое желание да скача на всяка следваща височина. Три последователни неуспешни опита,
независимо от височината, на която са направени, лишават състезателя от по-нататъшно участие, освен в случай на равенство за първо място.
Същността на това Правило е, че състезателят може да откаже втория или третия си опит на определена височина (след един или два неуспешни опита) и да продължи да скача на следваща височина.
Ако участник се откаже от опит на определена височина, то той не може да прави последващи опити на същата височина, с изключение на случаите при надскачане за първо място.
В случай, че при Скок на височина или Овчарски скок, атлет не присъства в сектора, когато всички останали състезатели в дисциплината са приключили състезанието, то след като изтече времето за изпълнение на следващия опит, Реферът трябва да определи, че този атлет е напуснал състезанието.
3. Когато всички други състезатели са отпаднали, единственият останал атлет може да продължи състезанието, докато загуби правото да се състезава по-нататък.
4. До момента, докато не остане само един състезател, който е спечелил състезанието:
(a) летвата не трябва да се повдига с по-малко от 2 cm при Скока на височина и 5 cm при Овчарския скок, след завършване на всеки кръг от опити;
(b) величината на повдигане на летвата не трябва да се увеличава.
Правило 181.4(а) и (b) не се прилага в случаите, когато атлетите, които все още се състезават, се договорят да повдигнат летвата директно на височината на световния рекорд.
След като даден атлет е спечелил състезанието, той може да променя величината, с която ще се повдига летвата, след консултация със съответния съдия или Рефер.
ЗАБЕЛЕЖКА: Това не се отнася за състезание по многобой.
В състезание по многобой, провеждано в съответствие с Правило 1.1(а), (b), (с) и (f), всяко повдигане на летвата трябва да бъде неизменно с 3 cm при Скока на височина и 10 cm при Овчарския скок.
Измервания
5. Всички измервания трябва да се извършват в цели сантиметри, перпендикулярно на земята и до най-ниската част от горната страна на летвата.
6. Всяка нова височина трябва да се измерва преди състезателите да са започнали опитите си на тази височина. При всички случаи на опити за поставяне на рекорд, съдиите трябва също така, да проверяват точността на измерването, преди всеки следващ опит на тази височина, ако летвата е била докосвана след последното измерване.
Напречна летва
7. Летвата може да бъде от фибростъкло или от друг подходящ материал, но не и от метал, с кръгло напречно сечение, с изключение на накрайниците. Общата дължина на летвата трябва да бъде 4 m
(0.02 m) за Скок на височина и 4.50 m (0.02 m) за Овчарски скок. Максималното тегло на летвата за Скок на височина е 2 kg, а за Овчарски скок - 2.25 kg. Диаметърът на кръглата част на летвата трябва да бъде 30 mm (1 mm).
Напречната летва се състои от три части: кръгла летва и два накрайника, всеки от които е широк
30 mm - 35 mm и е с дължина 0.15 m - 0.20 m, за да може летвата устойчиво да лежи върху поставките на стойките.
Накрайниците трябва да са твърди и гладки, и да имат кръгло или полукръгло сечение, с една ясно определена плоска повърхност, с която летвата да се поставя върху поставките. Тази плоска повърхност не може да бъде по-високо от вертикалния център на напречното сечение на летвата. Накрайниците не трябва да са от или покрити с каучук, или какъвто и да е друг материал, който да увеличава сцеплението между тях и поставките.
Напречната летва не трябва да има наклон. След като е поставена правилно на стойките, провисването ѝ в средата трябва да е максимум 20 mm при Скока на височина и 30 mm при Овчарския скок.
Проверка на еластичността: Закачва се 3-килограмова тежест в средата на напречната летва, когато е поставена на мястото ѝ. Провисването трябва да е максимум 70 mm при летва за Скок на височина и 0.11 m при летва за Овчарски скок.
Фигура 5 - ВИДОВЕ НАКРАЙНИЦИ НА ЛЕТВАТА ЗА СКОК НА ВИСОЧИНА И ОВЧАРСКИ СКОК
Класиране
8. Ако двама или повече състезатели са завършили състезанието с еднаква последна височина, процедурата, за определяне на класирането, е следната:
(a) На по-предно място се класира състезателят с най-малък брой опити, на най-високата, последно преодоляна височина.
(b) Ако равенството между атлетите се запазва и след прилагането на Правило 181.8(a), на по-предно място се класира състезателят с най-малък брой неуспешни опити по време на цялото състезание, включително и последната преодоляна височина.
(c) Ако след прилагането на Правило 181.8(b) равенството все още остава, състезателите, за които това се отнася, трябва да бъдат класирани на едно и също място, освен в случаите, при които спорът е за първата позиция.
(d) Когато се отнася за първото място, надскачането между тези атлети трябва да се проведе съгласно Правило 181.9, освен ако предварително, в Наредбата за съответното състезание или по време на самото състезание, но преди началото на дисциплината, бъде взето противоположно решение от Техническия делегат или от Рефера, ако няма назначен Технически делегат. Ако не бъде проведено надскачане, включително и където свързаните с него състезатели, решат в който и да е момент да не скачат повече, равенството за първото място остава.
ЗАБЕЛЕЖКА: Това Правило (d) не се прилага в многобоя.
Надскачане
9. (а) Съответните състезатели трябва да скачат на всяка височина, докато спорът бъде разрешен или докато всички атлети, участващи в надскачането решат да не скачат повече.
(b) Всеки състезател трябва да има само по един опит на всяка височина.
(c) Надскачането трябва да започне на следващата височина определена в съответствие с Правило 181.1, след височината, която последно са преодолели атлетите.
(d) При положение, че спорът не бъде разрешен, летвата трябва да бъде повдигната, ако повече от един състезател е направил успешен опит или свалена, ако всички са извършили фал, с 2 cm при Скока на височина и 5 cm при Овчарския скок.
(e) Ако състезател не изпълни опит на дадена височина, той автоматично губи всякакво право да продължи спора за по-предното място. При това положение, ако в състезанието е останал само един атлет, то той се обявява за победител, независимо дали е правил опити на тази височина.
Скок на височина – пример
Височини, обявени от Старшия съдия в началото на състезанието: 1.75 m, 1.80 m, 1.84 m, 1.88 m, 1.91 m, 1.94 m, 1.97 m, 1.99 m…
|
Участник
|
Височини (m)
|
Неуспешни опити
|
Надскачане
|
Място
|
1.75 m
|
1.80 m
|
1.84 m
|
1.88 m
|
1.91 m
|
1.94 m
|
1.97 m
|
1.91 m
|
1.89 m
|
1.91 m
|
А
|
О
|
ХО
|
О
|
ХО
|
Х-
|
ХХ
|
|
2
|
Х
|
О
|
Х
|
2
|
B
|
-
|
ХО
|
-
|
ХО
|
-
|
-
|
ХХХ
|
2
|
Х
|
О
|
О
|
1
|
C
|
-
|
О
|
ХО
|
ХО
|
-
|
ХХХ
|
|
2
|
Х
|
Х
|
|
3
|
D
|
-
|
ХО
|
ХО
|
ХО
|
ХХХ
|
|
|
3
|
|
|
|
4
|
О = успешен опит; Х = неуспешен опит; – = пропуснат опит
|
Участници А, B, C и D са преодолели височина от 1.88 m.
Правила 181.8 и 181.9 влизат в сила. Съдиите събират общото количество на неуспешните опити до последната преодоляна височина включително, в случая 1.88 m.
Участникът "D" има по-голям брой неуспешни опити, в сравнение с участници "А", "B" и "C", поради което се класира на четвърто място. Атлетите "А", "B" и "C" все още имат еднакъв резултат и тъй като става дума за първо място, те трябва да започнат надскачане на височина 1.91 m, която се явява следващата след последната преодоляна от тях височина.
Тъй като всички атлети правят неуспешен опит, надскачането продължава, като летвата се сваля на 1.89 m. Тъй като само атлет "C" не успява да преодолее тази височина, то той се класира трети, а участници "А" и "B" трябва да извършат трето надскачане на височина 1.91 m. Тази височина се преодолява успешно само от състезател "B", поради което той се обявява за победител.
Външни сили
10. Когато е очевидно, че летвата е съборена от сила, която не е свързана със състезателя (например: порив на вятъра):
(а) ако това е станало след като състезателят е преодолял летвата, без да я е докосвал, опитът се счита за успешен, или
(b) ако това е станало в условията на други обстоятелства, на състезателя се дава правото да изпълни нов опит.
ПРАВИЛО 182
Скок на височина
Състезание
1. Състезателят трябва да отскочи с един крак.
2. Състезателят е направил неуспешен опит, ако:
(a) след скока летвата не остане върху поставките, заради въздействие от състезателя по време на скока; или
(b) докосне земята, включително площта за приземяване, зад вертикалната проекция, очертана по близката страна на летвата, между или извън стойките, с която и да е част от тялото си, преди преодоляване на височината на летвата. Ако при извършване на скока състезателят докосне площта за приземяване с крак и по мнение на Старшия съдия не се е облагодетелствал от това, скокът се счита за успешен.
Забележка: За да се улесни прилагането на това Правило, е необходимо да бъде очертана бяла линия с ширина 50 mm (обикновено това се прави със самозалепваща се лента или друг подобен материал) между точките, отстоящи на 3 m от всяка стойка, като близкият край на линията се прокарва по дължината на вертикалната проекция на близкия край на летвата.
Сектор за засилване и площ за отскачане
3. Минималната дължина на сектора за засилване е 15 m, освен в състезания по Правило 1.1(а), (b), (с), (e) и (f), където тази минимална дължина е 20 m. Когато условията позволяват, минималната дължина трябва да бъде 25 m.
4. Максималният наклон на сектора за засилване в последните 15 m и площта за отскачане не трябва да надвишава 1:250 (0.4%) по посока, на който и да е радиус от полуокръжността с център средата на летвата и минимален радиус определен в Правило 182.3. Мястото за приземяване трябва да бъде поставено така, че атлетите да се засилват нагоре по наклона.
5. Площта за отскачане трябва да бъде хоризонтална или всеки наклон трябва да е съобразен с изискванията на Правило 182.4 и Ръководството на IAAF за лекоатлетически съоръжения.
Съоръжения
6. Могат да се използват стойки от всякакъв вид, при условие че са от твърд материал.
Те трябва да са снабдени с поставки за летвата, солидно фиксиращи се към стойките.
Стойките трябва да са достатъчно високи, за да превишават най-малко с 0.10 m действителната височина, на която ще се повдига летвата.
Разстоянието между стойките трябва да бъде най-малко 4.00 m, но не повече от 4.04 m.
7. Стойките не се местят по време на състезанието, освен ако Реферът не прецени, че площта за отскачане или площта за приземяване са станали неудобни.
В този случай преместването се извършва, след като е завършил започнатият кръг от опити.
8. Поставките за летвата са плоски с правоъгълна форма - широки 40 mm и дълги 60 mm. Те трябва да са насочени една към друга, да са здраво прикрепени към стойките по време на скока и да останат неподвижни по време на скок. Накрайниците на летвата се поставят така, че ако тя бъде докосната от състезателя, да падне лесно на земята напред или назад. Повърхността на поставките трябва да е гладка.
Поставките не трябва да са от или покрити с каучук, или какъвто и да е друг материал, който да увеличава сцеплението между тях и повърхността на летвата, нито да имат пружини от какъвто и да е вид.
Поставките трябва да са на една и съща височина над площта за отскачане, непосредствено под всеки край на летвата.
Фигура 6 - ЛЕТВА И СТОЙКИ ЗА СКОК НА ВИСОЧИНА
9. Разстоянието между краищата на летвата и стойките трябва да бъде най-малко 10 mm.
Площ за приземяване
10. За състезания по Правило 1.1(а), (b), (с), (e) и (f), площта за приземяване трябва да е не по-малка от 6 m на дължина x 4 m на ширина x 0.7 m на височина, зад вертикалната равнина на летвата. За други състезания площта за приземяване трябва да бъде не по-малка от 5 m на дължина x 3 m на ширина x 0.7 m на височина.
ЗАБЕЛЕЖКА: Стойките и площта за приземяване се разполагат така, че по време на състезанието между тях да има разстояние, не по-малко от 0.1 m, за да се предотврати събарянето на летвата, вследствие допира на дунапреновата площ за приземяване със стойките, при приземяването на атлетите.
ПРАВИЛО 183
Овчарски скок Състезание
1. Атлетите могат да поискат, напречната летва да бъде придвижена само по посока на площта за приземяване, като близкият към състезателя край на летвата, може да бъде разположен във всяка една точка, отстояща на 80 cm над задния край на опорното сандъче, по посока на площта за приземяване.
Преди започване на състезанието всеки атлет трябва да уведоми съответното длъжностно лице за позицията на летвата, която той изисква за първия си опит и тази позиция се записва.
Ако, впоследствие, състезателят иска да направи някакви промени, той трябва незабавно да уведоми съответното длъжностно лице преди летвата да бъде поставена в съответствие с неговото първоначално желание. Ако не направи това, времето му за изпълнение на опит започва да тече.
ЗАБЕЛЕЖКА: Линия с широчина 10 mm и отличителен цвят, трябва да бъде начертана под прав ъгъл спрямо оста на пътеката за засилване на равнище и в една линия с вътрешния горен ръб на опорното сандъче ("нулева" линия). Тази линия се продължава върху повърхността на дюшеците за приземяване до външния край на стойките.
2. Състезателят е направил неуспешен опит, ако:
(a) след скока летвата не остане върху двата щифта, заради въздействие от състезателя по време на скока; или
(b) докосне земята, включително площта за приземяване зад мислената вертикална равнина, определена от вътрешния горен ръб на опорното сандъче, с която и да е част от тялото си или с пръта преди преодоляване на летвата; или
(c) след отделяне от земята постави долната ръка над горната или премести горната ръка нагоре по пръта;
(d) по време на скока, той придържа или мести летвата с ръка(ръце).
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Излизането на състезателя извън очертанията на пътеката за засилване не се счита за нарушение.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Не се счита за нарушение, ако прътът докосне дюшека по време на опита, след като е бил поставен правилно в сандъчето.
3. По време на състезание на атлетите се разрешава да използват различни вещества за намазване на ръцете или на пръта, за да се получи по-добър захват. Използването на ръкавици е позволено.
4. След като по време на скока прътът е пуснат, на никой, включително и на състезателя, не се разрешава да докосва пръта, освен ако той не пада назад от летвата или стойките. Ако обаче бъде докоснат и
Реферът е на мнение, че без подобна намеса летвата би била съборена, то опитът се счита за неуспешен.
5. Ако по време на опит прътът на състезателя се счупи, този опит не се счита за неуспешен и на състезателя се дава правото да изпълни нов опит.
Пътека за засилване
6. Минималната дължина на пътеката за засилване, измерена от "нулевата линия", е 40 m, а ако условията позволяват - 45 m. Пътеката трябва да бъде широка 1.22 m (0.01 m). Тя трябва да е маркирана с бели линии, широки 50 mm.
Забележка: За всички писти, построени преди 1 януари 2004 г., пътеката за засилване може да има широчина максимум 1.25 m.
7. Максималният допустим страничен наклон на пътеката за засилване е 1:100 (1%), а в последните 40 m от пътеката за засилване, средният наклон надолу по посока на бягането не трябва да надвишава 1:1000 (0.1%).
Съоръжения
8. Отскачането при Овчарски скок се извършва от опорно сандъче. То трябва да е изработено от подходящ материал, със заоблени или меки горни ръбове, и да е на по-ниско ниво спрямо пътеката за засилване. Да е с дължина 1.00 m, измерена по протежение на вътрешната страна на дъното на опорното съндъче, да е 0.60 m на ширина в предния край и да се стеснява до 0.15 m на ширина в далечния край до опорната дъска. Дължината на опорното съндъче от нивото на пътеката и дълбочината на опорната дъска се определят от ъгъл от 105°, образуван между основата и опорната дъска. (Допустими отклонения за размерите и ъглите: 0.01 m и - 0° / +1°)
Фигура 7 - ОПОРНО САНДЪЧЕ ЗА ОВЧАРСКИ СКОК
Основата на опорното съндъче трябва да е с наклон от нивото на пътеката в предния край до вертикалното разстояние под нивото на земята, на 0.20 m в точката, където основата среща опорната дъска. Опорното сандъче трябва да бъде конструирано така, че наклонът на стените му навън и непосредствено до опорната дъска да е приблизително 120° спрямо основата.
Забележка: Състезател може да постави мека постелка около опорното съндъче за допълнителна защита по време, на който и да е от неговите опити. Поставянето на такъв материал се извършва в рамките на времето за изпълнение на опита на атлета и се отстранява от състезателя веднага след като неговия опит е завършен. На състезания по Правило 1.1(а), (b), (с), (e) и (f) това трябва да се предоставя от организаторите.
9. Могат да се използват стойки от всякакъв модел, при условие че са стабилни. Металната конструкция на основата и долната част на стойките, над площта за приземяване, трябва да бъдат покрити с мека постелка от подходящ материал, за да се обезпечи безопасността на атлетите и прътовете.
10. Напречната летва се поставя върху хоризонтални щифтове така, че ако бъде докосната от състезателя или от неговия прът, да падне лесно на земята по посока на площта за приземяване. Щифтовете трябва да бъдат без прорези или вдлъбнатини от какъвто и да е вид и по цялата си дължина трябва да са с еднаква дебелина, с диаметър не повече от 13 mm.
Те не могат да се простират на повече от 55 mm от носещите елементи, които трябва да са гладки. Вертикалните подсилвания на щифтовете, също трябва да бъдат гладки и конструирани по такъв начин, че летвата да не може да остане на върха им. Те могат да се издигат на не повече от 35 mm - 40 mm над щифтовете.
Фигура 8 - УДЪЛЖИТЕЛИ НА СТОЙКИТЕ ЗА ОВЧАРСКИ СКОК
Разстоянието между щифтовете трябва е 4.30 m - 4.37 m. Щифтовете не трябва да са от или покрити с каучук, или какъвто и да е друг материал, който да увеличава сцеплението между тях и повърхността на летвата, нито да имат пружини от какъвто и да е вид.
ЗАБЕЛЕЖКА: За да се намали вероятността от нараняване на състезателя при падане върху стойките, е възприето щифтовете, върху които се поставя летвата, да се монтират върху удължители, закрепени здраво за стойките. Този начин създава възможност за поставяне на стойките малко по-встрани, без да се увеличава дължината на летвата (виж Фигура 8).
Прътове за Овчарски скок
11. Състезателите могат да използват собствени прътове. Не е разрешено да се използва прът на друг състезател без неговото разрешение.
Прътът може да бъде направен от всякакъв материал или комбинация от материали с произволна дължина и диаметър, но повърхността му трябва да бъде гладка.
Допуска се прътът да има намотка от лента на мястото за хващане (с цел защита на ръката) и също от лента и/или друг подходящ материал на долния край (с цел защита на пръта). Всякакъв вид намотка използвана на мястото за хващане, с изключение на местата, където лентата се застъпва, трябва да бъде с равномерна дебелина и да няма рязка промяна в диаметъра, като например оформянето на "пръстен" върху пръта.
Площ за приземяване
12. На състезания, провеждани по Правило 1.1(а), (b), (c), (e) и (f), площта за приземяване не може да бъде с по-малки размери от 6 m на дължина (без да се включват предните постелки), 6 m на ширина и 0.8 m на височина. На други състезания площта за приземяване трябва да е с размери не по-малки от 5 m х 5 m (като се изключват предните части). Предните постелки трябва да са с дължина 2 m.
Страната на площта за приземяване, която е по-близка до сандъчето за отскачане, трябва да е на
0.10 m до 0.15 m разстояние от него и наклонена встрани така, че ъгълът който сключва с нивото на опорното сандъче да е приблизително 45° (виж Фигура 9).
Фигура 9 - ПЛАН НА ПЛОЩ ЗА ПРИЗЕМЯВАНЕ ЗА ОВЧАРСКИ СКОК
B. ХОРИЗОНТАЛНИ СКОКОВЕ
ПРАВИЛО 184
Общи положения - Хоризонтални скокове Пътека за засилване
1. Минималната дължина на пътеката за засилване, измерена от съответната линия за отскачане трябва да бъде 40 m, а където условията позволяват - 45 m. Пътеката трябва да бъде широка 1.22 m (0.01 m) и да бъде маркирана с бели линии, широки 50 mm.
Забележка: За всички писти, построени преди 1 януари 2004 г., пътеката за засилване може да има широчина максимум 1.25 m.
2. Максималният допустим страничен наклон на пътеката за засилване не трябва да превишава 1:100 (1%), а в последните 40 m от пътеката за засилване, средният наклон надолу по посока на бягането не трябва да надвишава - 1:1000 (0.1%).
Дъска за отскачане
3. Мястото за отскачане се маркира с дъска, поставена на равнището на пътеката за засилване и повърхността на площта за приземяване. Ръбът на дъската, откъм близката на площта за приземяване страна, се нарича линия за отскачане. Непосредствено зад линията за отскачане се поставя индикаторна дъска, покрита с пластилин, за да се подпомогне работата на съдиите.
4. Дъската за отскачане трябва да бъде с правоъгълна форма, направена от дърво или друг подходящ материал, с който шпайковете на състезателя, ще имат добро сцепление и няма да се плъзгат, с размери: дължина - 1.22 m (0.01 m), широчина - 0.20 m (0.002 m) и дебелина не повече от 0.10 m. Тя трябва да бъде бяла.
5. Индикаторната дъска с пластилин трябва да е твърда, широка 0.10 m (0.002 m) и
дълга 1.22 m (0.01 m), изработена от дърво или друг подходящ материал и оцветена в контрастен на дъската за отскачане цвят. Когато е възможно, пластилинът трябва да е в трети контрастиращ цвят. Дъската с пластилин се поставя в гнездо до дъската за отскачане откъм страната, която е по-близо до площта за приземяване. Горната повърхност на индикаторната дъска трябва да се издига над равнището на дъската за отскачане със 7 mm (1 mm). Дългите страни на дъската трябва да бъдат скосени под ъгъл от 45°.
По-близката страна на дъската, до пътеката за засилване, се покрива с пластилин с дебелина 1 mm или се изрязва така, че запълнената с пластилин вдлъбнатина да е под ъгъл от 45° (виж Фигура 10).
фигура 10 - ДЪСКА ЗА ОТСКАЧАНЕ и индикаторна дъска С ПЛАСТиЛИН
Първите 10 mm от горната част на индикаторната дъска, по цялата ѝ дължина, трябва да бъдат покрити със слой пластилин.
Целият комплект поставен в гнездото трябва да бъде достатъчно здрав, за да поеме цялата сила от
крака на атлета.
Повърхността на дъската с пластилин трябва да позволява шиповете на състезателната обувка да се забиват, а не да се плъзгат.
Слоят от пластилин може да се заглажда с помощта на валяк или подходящо оформена шпакла за премахване на оставената следа от състезателя.
ЗАБЕЛЕЖКА: Би било много полезно да има резервни индикаторни дъски, така че докато се отстранява оставена следа, да не се бави състезанието.
Площ за приземяване
6. Площта за приземяване трябва да бъде широка минимум 2.75 m и максимум 3 m. Ако е възможно пътеката за засилване трябва да бъде разположена така, че осовата ѝ линия да минава през средата на площта за приземяване.
ЗАБЕЛЕЖКА: Когато осовата линия на пътеката за засилване не съвпада с оста на площта за приземяване, за ограничаване на същата се поставя една или, ако е необходимо, две ленти по дължината ѝ (виж Фигура 11).
Фигура 11 - ПЛОЩ ЗА ПРИЗЕМЯВАНЕ ПРИ СКОК НА ДЪЛЖИНА И ТРОЕН СКОК
7. Площта за приземяване трябва да бъде запълнена с фин влажен пясък, чиято повърхност да бъде на равнището на дъската за отскачане.
Сподели с приятели: |