1. Стандартната дължина на пистата е 400 m. Тя има две успоредни прави и два завоя с еднакви радиуси. Нейната вътрешна страна трябва да бъде ограничена с праг от подходящ материал, обикновено боядисан в бяло, с размери 50 mm височина и широчина не по-малка от 50 mm. Прагът по правите може да бъде пропуснат и заместен с бяла линия, широка 50 mm.c
Ако част от прага по завоя бъде временно демонтирана, заради състезания по скокове или хвърляния, тази част от повърхността трябва да бъде маркирана с бяла линия широка 50 mm и с пластмасови конуси или флагове с минимална височина 0.20 m, разположени на разстояние не повече от 4 m един от друг, поставени върху линията, така че ръбът на основата на конуса или флага да съвпада с външната страна на линията, пречейки на атлетите да бягат по нея. (Флаговете трябва да се поставят под ъгъл от 60° с повърхността извън вътрешната страна на пистата). Това трябва да се прилага и при стипълчейз,
където състезателите излизат от основната писта, за да преодолеят водното препятствие, а също и в случаите на старт в съответствие с Правило 162.10 за атлетите, бягащи във външната половина на пистата и, по възможност, по правите, като по тях конусите или флаговете се разполагат на разстояние не повече от 10 m един от друг.
2. Измерването се извършва на 0.30 m навън от прага или когато няма праг по завоя, на 0.20 m от линията, обозначаваща вътрешната страна на пистата.
Фигура 1 - ИЗМЕРВАНЕ НА ПИСТАТА
3. Състезателното разстояние се измерва от края на линията на старта, отдалечен от финала, до края на линията на финала, по-близък до старта.
4. При всички бягания до 400 m включително, всеки състезател е длъжен да бяга в отделна пътека, чиято широчина е 1.22 m (0.01 m), включително линията на пътеката отдясно. Пътеките се очертават с бели линии, широки 50 mm. Всички пътеки трябва да бъдат с еднаква широчина. Вътрешната пътека се измерва, както е посочено в Правило 160.2, но останалите пътеки се измерват на 0.20 m от външните краища на линиите.
ЗАБЕЛЕЖКА: За всички писти, построени преди 1 януари 2004 г., при всички тези бягания, пътеката може да има широчина максимум 1.25 m.
5. За международни състезания провеждани по Правило 1.1(а), (b), (с) и (f), пистата трябва да има най-малко 8 пътеки.
6. Максималният допустим страничен наклон на пистата е 1:100 (1%), а по посока на бягането не трябва да превишава 1:1000 (0.1%).
ЗАБЕЛЕЖКА: Препоръчва се, при строежа на нови писти, страничният наклон да бъде по посока на вътрешната пътека.
7. Пълната техническа информация за конструкцията на пистата, нейното разположение и маркировка се съдържа в Ръководството на IAAF за лекоатлетически съоръжения. Това Правило обединява основните принципи, които трябва да се спазват.
ПРАВИЛО 161 Стартови блокчета
1. Стартовите блокчета се използват за всички бягания до 400 m включително (включително първият пост на 4х200 m, Комбинираната щафета и 4х400 m) и не се използват за никакви други бягания. Когато са поставени върху пистата, никаква част от тях не трябва да покрива стартовата линия, както и линии на друга пътека.
Стартовите блокчета трябва да отговарят на следните изисквания:
(a) По конструкция да бъдат много здрави и да не дават предимство на атлета.
(b) Трябва да се закрепват към пистата с помощта на няколко шипа, приспособени така, че по възможност да нанасят минимални повреди на пистата. Приспособлението, с което се закрепват блокчетата към пистата, трябва да дава възможност за бързото им и лесно поставяне и премахване от нея. Броят, дебелината и дължината на шиповете зависят и от конструкцията на пистата. Закрепващите шипове не трябва да позволяват никакво разместване на блокчето в момента на стартиране.
(c) Когато атлетът използва свои собствени стартови блокчета, те трябва да отговарят на изискванията на Правило 161.1(а) и (b). Те могат да бъдат от всякакъв модел и конструкция, при условие че не пречат на другите атлети.
(d) Когато Организационният комитет осигурява стартовите блокчета, те трябва да отговарят на следните изисквания:
Стартовите блокчета трябва да се състоят от две подпорки, на които в стартово положение се опират стъпалата на атлета. Подпорките за стъпалата трябва да се монтират върху твърда рама, която да не пречи в никакъв случай на стъпалата на атлетите при отделянето им от стартовите блокчета. Подпорките за стъпалата трябва да бъдат поставени под наклон, за да създават удобно стартово положение на атлета, като могат да бъдат плоски или малко вдлъбнати. Повърхността на подпорките за стъпалата трябва да бъде покрита с подходящ материал, който позволява използването на обувки с шипове.
Монтажът на подпорките върху неподвижната рама може да се регулира, но не трябва да позволява изместване по време на старта. При всички случаи подпорките за стъпалата трябва да могат да се придвижват напред и назад, една спрямо друга. Когато стартовите блокчета имат затягащи приспособления, те трябва да са съоръжени с механизми, които да са здрави и да могат да се регулират от атлета бързо и лесно.
2. В състезания, провеждани по Правило 1.1(а), (b), (с) и (f), както и за всички постижения предложени за одобряване, като световен рекорд, стартовите блокчета трябва да бъдат свързани с одобрен от IAAF апарат за контрол на фалстарта. Тази система настоятелно се препоръчва за всички други състезания.
ЗАБЕЛЕЖКА: В допълнение, автоматична система за връщане на състезателите, отговаряща на Правилата, също може да бъде използвана.
3. В състезания, провеждани по Правило 1.1(а) до (f) състезателите могат да използват само стартови блокчета, предоставени им от Организационния комитет на състезанието, а на други състезания, провеждащи се на писта със синтетично покритие, Организационният комитет има право да изисква да се използват единствено стартови блокчета, които той е предоставил.
ПРАВИЛО 162
Сподели с приятели: |