Международна икономика
Европейска икономическа интеграция
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
| 3.1. Европейска икономическа интеграция
Зараждане и еволюция. Идеите за необходимостта от сближаване и обвързване на стопанствата на европейските страни се откриват във: основаното от австрийския граф Куленхов Калерги през 1923 г. европейско движение за създаване на “Европейски съединени щати”; речта на френския министър на външните работи Аристид Бриан на 5 септември 1929 г. пред Обществото на народите в Женева, в която той предлага в границите на това общество да се създаде Европейски съюз и т.н. Реалният процес на икономическо интегриране в Европа започва със създадения през 1921 г. Белгийско-Люксембургски икономически съюз. Той е първият реален пример на взаимно икономическо сътрудничество в Европа. Създава се като митнически съюз между Белгия и Люксембург. През 1947 г. към съюза се присъединява и Холандия, при което се създава Белгийско-Холандски-Люксембургски икономически съюз, известен като Бенилюкс (Benelux). Между трите държави се установява свободно движение на стоки и услуги, на капитали и работна сила. Европейската интеграция се свързва с имената на: Уистън Чърчил, който през 1946 г. в Цюрих призовава за създаването на обединени европейски щати; Робърт Шуман (френски външен министър) прегръща идеята, родена от Жан Моне и през 1950 г. предлага Декларация (консултирана с ФРГ) за необходимостта от европейско интегриране и създаването на Европейската общност за въглища и стомана; Жан Моне, под председателството на който започва работа Върховният съвет (изпълнителен орган) на ЕОВС. През 1951 г. ФРГ, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват в Париж договор за създаване на Европейско обединение за въглища и стомана (ЕОВС) (European Coal and Steel Community). Създава се общ пазар за въглища, стомана и желязна руда. Обединението се ръководи от Върховен орган, който практически е първото наднационално правителствено тяло в Европа. През юни 1955 г. на конференцията в Месина се изгражда комитета „Спаак” (Спаак министър на външните работи на Белгия), който трябва да анализира възможностите за по-пълно икономическо интегриране на страните. Страните членки на ЕОВС подписват през 1957 г. в Рим договор за създаването на Европейска икономическа общност (ЕИО) (European Economic Community). Най-общо, целите се свързват със стремежа на страните да хармонизират икономическото си развитие, да постигнат стабилен икономически растеж и висок жизнен стандарт. ЕИО се разширява няколко пъти. През 1973 г. в нея влизат Англия, Дания и Ирландия. През 1981 г. се присъединява Гърция. В 1986 г. – Португалия и Испания, а през 1995 г. – Австрия, Швеция и Финландия. През 2004 г. в ЕС се включиха Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Естония, Литва, Латвия, Словения, Кипър и Малта. Норвегия отказа с референдум да се присъедини - първо, през 1972 г., после през 1994 г. Едновременно с учредяването на ЕИО, с подписването на Римския договор се създава и Европейско обединение за атомна енергия, известно като ЕВРАТОМ (European Atomic Energy Community). Целта е да се обединят усилията за производството и използването на атомната енергия. По-късно в ЕВРАТОМ влизат Дания и Ирландия, през 1973 г. – Обединеното кралство, през 1979 г. – Гърция, през 1986 г. – Испания и Португалия. През 1967 г. чрез създаване на общи за трите обединения (ЕОВС, ЕИО, ЕВРАТОМ) институции те се обединяват и стават известни като Европейски общности, а по-късно – като Европейска общност (European Community). С договора от Маастрихт през 1992 г. бе възприето наименованието Европейски съюз (ЕС) (European Union). През 1960 г. със Стокхолмската конвенция се създава Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) (European Free Trade Association), популярно известна у нас като ЕFTA. Преследва се целта да се създаде Зона за свободна търговия в отговор и в конкуренция на ЕИО. ЕАСТ се учредява от Австрия, Дания, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство. Впоследствие част от участващите срани се присъединяват към ЕО (Дания, Англия, Португалия), а Исландия, Лихтенщайн, Финландия се включват в Зоната. ЕАСТ се ръководи от Европейски съвет за свободна търговия със седалище в Женева. Освен конкурирането, между двете интеграционни групировки протича процес на сближаване. Могат да се откроят два етапа. През 1972 г. между ЕАСТ и ЕС се подписва споразумение за създаване на Общ пазар в търговията с промишлени стоки, като постепенно се премахват митата и количествените ограничения. Вторият етап, приключил през 1992 г. и влязъл в сила от 1994 г., се свързва със създаването на Европейско икономическо пространство (ЕИП) (European Economic Area). Създава се разширена зона за свободна търговия, която обединява ЕС и ЕАСТ. Между страните членки свободно се движат стоки, услуги, инвестиции и хора. Преодолява се вътрешната митническа дискриминация, хармонизират се стоковите стандарти, стоките на ЕАСТ се приравняват със статута на ЕО, преодоляват се сложните гранични бариери и т.н. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|