Теорията на Раймонд Вернон за международния жизнен цикъл на продуктите. Той приема, че жизненият цикъл на продуктите има движение от високи разходи на производство, през специализацията на производството и износа на продукти при по-ниски производствени разходи. Тоест той започва с иновации и завършва със стандартизация. Когато стандартизацията се усвои от задгранични инвеститори, страната от износител се превръща във вносител. Това е така, защото за новите продукти са необходими иновации, които са във възможностите на развитите страни, притежаващи голям научен потенциал. Когато продуктите остареят, производството им се насочва към слаборавитите старни. Фактор за реализирането на жизнения цикъл на продуктите са ТНК. Така развиващите се страни могат да изнасят капиталоемки стоки, което е още едно обяснение на парадокса на Леонтиев.
