Международна икономика
Теоремата на Хекшер-Олин гласи
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
- Навигация на страницата:
- Теория за придобитите сравнителни предимства.
- “парадокс на Леонтиев”.
| Теоремата на Хекшер-Олин гласи, че ако потребителските предпочитания в двете страни са идентични, при неизменни други условия, алтернативните производствени разходи се определят от надареността на страните с производствени фактори. Всяка страна ще изнася стоки, производството на които се гарантира с относително изобилие на факторите, и ще внася стоки, за производството на които производствените фактори са относително оскъдни.
Теория за придобитите сравнителни предимства. Естественото сравнително предимство, на основата на което дадена страна се специализира в производството, се определя от естественото наличие на ресурси. Но бързото развитие на Япония и някои други динамично развиващи се страни провокира друга теоретична концепция, основаваща се на ролята на човешкия фактор в производството. Според нея, човешкият капитал (знания, образование, ноу-хау, управленски опит и т.н.) позволява дадена страна да получи придобито сравнително предимство (Acquired comparative advantage). Икономическото й развитие се гарантира от осъществената специализация на основата на придобитото сравнително предимство. То може да подобри конкурентната позиция на страната в международната търговия. Но изпреварващото технологично равнище, прогресивните системи за управление, наукоемкото повишаване на производителността на труда и др. не са веднъж завинаги дадени. Страната може да ги загуби, изпреварена от друга. Именно това определя силната конкуренция и динамиката в световния икономически прогрес. Тази логика определя и отговора на известния в теорията “парадокс на Леонтиев”. В резултат на емпирично изследване той констатира, че САЩ изнасят по-трудоемка, а внасят по-капиталоемка продукция. Естествената им надареност с производствени ресурси предполага обратното. Но той пропуска качествената характеристика на трудовия фактор на САЩ, отличаваща се по квалификация, образование, професионализъм и т.н. За парадокса на Леонтиев се търсят редица обяснения, например: той допуска, че трудът е хомогенен фактор на производство и пропуска качествената характеристика на трудовия фактор на САЩ, отличаваща се по квалификация, образование, професионализъм и т.н.; производствен фактор и детерминант на международната търговия са и технологиите. Изключени от теоретичния модел те водят до парадокса; естествените ресурси, които САЩ внасят са производствени фактори, следователно вносът е капиталоемък, а естестевните ресурси за селското стопанство, за да се преработят в продукти, които САЩ изнасят изискват вложение на труд. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|