Политика на промяна на разходите (Еxpenditure changing). Обикновено нейните инструменти се използват, когато политиката на пренасочване на разходите не е достатъчно ефективна. Платежният баланс се регулира чрез промяна в структурата на разходите. Уравновесителният механизъм най-често се обяснява с модела на абсорбцията (Absorption model), разработен от МВФ през 50-те години. Според него салдото по текущата сметка в платежния баланс е разликата между БВП и абсорбцията (сборът от потребителските, инвестиционните и правителствените разходи). Платежният баланс ще бъде уравновесен, когато потреблението, инвестициите и държавните разходи (абсорбцията) съответстват на националното производство. Когато доходът е по-голям от абсорбцията, платежният баланс е активен. Той е с отрицателно салдо при по-голяма абсорбция от БВП. Следователно състоянието на платежния баланс изисква пренасочване на разходите, което да увеличи или намали абсорбцията и да гарантира равенството между нея и дохода, което в същото време е равновесие на платежния баланс.
От гледна точка на конкретното въздействие, регулирането е пряко, когато непосредствено се въздейства от централната банка върху платежния баланс чрез промени във валутния курс, и косвено, когато чрез външноикономическата, бюджетната и др. политика се влияе косвено върху платежния баланс.
23. Същност и типове икономическа интеграция
1. ПРЕДПОСТАВКИ НА ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ОТНОШЕНИЯ И СЪЩНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ
Сподели с приятели: |
