Цената по която се купува и продава валутата на валутния пазар е валутния курс. Котировките са две



Дата21.12.2017
Размер221.36 Kb.
1.Котиране на валути

Валутният пазар обхваща най-общо организацията на валутната търговия.



Цената по която се купува и продава валутата на валутния пазар е валутния курс.

Котировките са две:

  • купува”;

  • продава”.

Разликата между двете котировки се нарича “Марж”/”Спред”/,а средната им аритметична – “Среден курс”.

  • Пряка котировка- цената за единица чужда валута се изразява в определена сума местни парични единици;

Например:

Курсът лев/долар

1щ.д.= 1.50лв. “купува” и 1.60лв.”продава”


  • Косвена котировка – изразяване на пряката котировка реципрочно

Например :

Курсът долар/лев

1лв.=0.67щ.д(1/1.50).”купува” и 0.63щ.д.(1/1.60)”продава” При косвената котировка курс”купува” е по-голям от курс”продава”.


  • Повишаване на валутния курс :

Например :

курсът долар/лев е 0.67 щ.д. и се повишава с 25%. С колко процента се повишава курса на лева?

Отговор: 0.67*125/100=0.84


  • Понижаване на валутния курс :

Например : курсът долар/лев е 0.67 щ.д. и се понижава с 20%. С колко процента се понижава курса на лева?

Отговор : 0.67- (0.67*20%)=0.54 щ.д.



  • Пресечен” /”крос”/ курс- сделката се извършва посредством трета валута, а не пряко между валутите на двете държави – страни в сделката

Например : Сделка между България и Турция, която се разплаща в щатски долари

Крос курс(Б/Т)=лев/долар:лира/долар

2.Валутни курсове
Дълга открита позиция”- сумата в чужда валута, която банката е купила в повече, отколкото е продала към всеки отделен момент.Тази позиция е изложена на риск от понижаване на курса на чуждата валута.

Къса открита позиция” – сумата на продадената валута е по-голяма от сумата на купената валута. Тази позиция е изложена на риск от повишаване на курса на чуждата валута.



Курс на равновесието – равнище на курса при който сумата на купената валута е равен а сумата на продадената, т.е. до курс изравняващ търсенето и предлагането.

Ефективен курс – за да се получи обща оценка за измененията на курсовете на дадена валута на валутните пазари се използват т.нар. “ефективни курсове” или по-точно “индекси на ефективни курсове”. Общото за всички тях е , че по определен начин се осредняват измененията на подбрани двустранни курсове на конкретната валута за даден период. Често използван тип индекс на ефективния курс е търговско-претегленият. При него измененията на подбраните номинални курсове се осреднява с тегла, равни на относителните дялове на съответните валути в търговския стокообмен /износ или внос/ на страните.

Методът на изчисляване на индексите на ефективни курсове е известен и с името “метод на валутната кошница”. Полученият с негова помощ ефективен курс се определя още и като “номинален”, за да се разграничи от “реалния ефективен валутен курс”. Последният представлява номиналният ефективен курс, коригиран с разликата между размера на инфлацията в страната и средно притеглените размери на инфлация в държавите , чиито валути участват във валутната кошница за анализирания период.



3.Валутен риск
Валутен риск – се отнася до измененията на изразената в чужда валута ценност на активите, пасивите и текущите печалби на компаниите, дължащи се на измененията във валутните курсове.

Откритост на валутен риск – се разбира всичко, което е подложено на валутен риск.

Дългосрочни фактори влияещи върху валутния риск:

  • Теория за паритета на покупателната сила- курсът между две валути в дългосрочен план се изменя в съответствие с промяната на разликата между размерите на инфлация в съответните страни;

  • Измененията в реалните доходи – намаляването на доходите снижава потреблението на вносни стоки и услуги, намаляването на вноса понижава предлагането на местна валута на валутния пазар, а това води до повишаване на нейния курс;

  • Производителност – когато производителността в една страна се повиши в сравнение с тази в останалите страни , нейните производители могат да си позволят да понижат цените на своите стоки в чужбина, с което да повишат своята конкурентоспособност, без да намаляват печалбите си. В резултат на това курсът на местната валута ще прояви тенденция към повишаване, тъй като местните стоки ще продължат да се продават в чужбина и при по-високо равнище на курса.

Краткосрочни фактори влияещи върху валутния риск:

  • Школа на монетаристите- в центъра е търсенето и предлагането на пари. Предлагането на пари се контролира от централната банка и следователно се изменя вследствие на парично-кредитната политика на държавата. Поради това икономическата система променя равновесното състояние на съотношението между търсене и предлагане на пари главно чрез промяна на реалните доходи, общото ценово равнище и лихвения процент;

  • Финансово-пазарен подход- търсенето и предлагането на валута произтича от търсенето и предлагането на финансови активи;

  • Теория на рационалните очаквания- икономическите агенти вземат решенията си под влияние на очакванията, които имат за бъдещето развитие на икономиката, и то тока, че последиците от взетите решения да осигуряват максимална печалба.


4.Документарен акредитив
Документарен акредитив е писмен документ или телеграфен ангажимент на една банка, поет по нареждане на вносителя, да заплати на посочено физическо или юридическо лице- износител, определена сума в определен срок срещу представяне на стокови документи и при спазване на строго фиксирани условия.

Основни реквизити на документарния акредитив:

  • Име и адрес на акредитивната банка;

  • Име и адрес на авизиращата банка;

  • Име и адрес на наредителя;

  • Име и адрес на бенефициента;

  • Акредитивната сума;

  • Видът на акредитива;

  • Видове и брой на документите;

  • Описание на стоката- вид, количество, единична цена, предназначение и др.;

  • Срок на валидност и дата на експедиция.

За извършване на плащането с акредитив е необходимо представянето на редица документи, наречени стоково-разпоредителни. Бенефициентът трябва да представи пълен пакет документи най-късно на последния ден на срока на валидност на акредитива. С предаването на документите на банката се реализира акредитивната сума. За тази цел тя извършва тройна проверка:

  • Установява дали предадените документи отговарят по вид и брой на тези, описани в писмото на износителя до банката;

  • Съпоставят данните в документите с поставените в акредитива изисквания и условия;

  • Установяват съответствието на данните в различните документи помежду им. Поради тази причина банката изисква всички документи в комплект, а не поотделно.


СХЕМА НА ПЛАЩАНЕ С ДОКУМЕНТАРЕН АКРЕДИТИВ




  1. Договор за покупко-продажба.

  2. Нареждане за откриване на акредитив.

  3. Писмо за откриване на акредитив.

  4. Авизо за открития акредитив.

  5. Експедиция на стоката.

  6. Представяне на стоково-разпоредителни документи.

  7. Плащане в полза на износителя.

  8. Изпращане на документите на акредитивната банка.

  9. Превеждане на акредитивната сума.

  10. Предаване на документите на наредителя.

  11. Задължаване сметката на вносителя.


5.Валутно инкасо

Документарното валутно инкасо е такава форма на плащане, при която износителят след експедиция на стоката нарежда на своята банка да инкасира чрез друга банка паричната стойност на доставената стока срещу предаване на документите на вносителя.

При документарното валутно инкасо банката не поема каквото и да е задължение относно реализирането на операцията и относно приемането на документите и заплащането на сумата от купувача.

Като форма на плащане валутното инкасо е изгодно преди всичко за вносителите на стоки, които имат възможност да извършват плащането в своето местонахождение след лична проверка на представените им за откупуване стоково-разпоредителни документи.

В документарното валутно инкасо участват следните лица:


  • Наредител – това е износителят на договорената стока, който възлага инкасовата операция на своята банка с указание срещу представените документи да бъде инкасирана равностойността на стоката;

  • Банка-наредител – това е банката на износителя, на която наредителят е възложил инкасовата операция;

  • Инкасираща банка – банката на вносителя, която получава документите и фактически инкасира сумата по тях;

  • Платец – вносителят, на когото се представят документите и който трябва да извърши плащането.


СХЕМА НА ПЛАЩАНЕ С ДОКУМЕНТАРНО ВАЛУТНО ИНКАСО




  1. Договор между износителят и вносителя.

  2. Експедиция на стоката.

  3. Наредителят изпраща документите с инкасово нареждане.

  4. Изпращане на нареждането и документите на инкасиращата банка.

  5. Уведомяване на платеца за получените документи за инкасо.

  6. Плащане в брой или акцептиране на трата.

  7. Предаване на оригиналните документи на платеца.

  8. Превеждане на инкасираната сума на банката на наредителя.

  9. Заверяване на сметката на продавача.


6.Плащане по открита сметка и превод

Открита сметка

Същността на откритата сметка се състои в следното: след експедиране на стоката износителят изпраща стоковите документи директно на чуждестранния купувач- вносител. Изпращането на документите може да стане по банков път, но банката не поема никакъв друг ангажимент, освен да предаде документите на вносителя. След това той има право да освободи стоката и да стане неин собственик, докато плащането се извършва след изтичане на определен, предварително договорен срок. При експедиране на стоката износителят задължава откритата в неговото счетоводство сметка на чуждестранния купувач със съответната сума. След изтичане на определения срок вносителят превежда дължимата сума на доставчика и с това операцията приключва.

Откритата сметка крие голям риск за продавача. Това е така, защото той изпраща стоката, вносителя е получава и става неин собственик, преди да я е заплатил. Откритата сметка предполага пълно доверие между партньорите.
Превод

Преводът е писмено или телеграфно нареждане на банка от една старана в друга страна да изплати определена сума на посочен в нареждането бенефициент за сметка на наредителя. В преводната операция участват:



  • Наредител – лицето по чието искане се извършва превода;

  • Банка-наредител- банката която приема нареждането на вносителя или длъжника;

  • Банка-платец- банката която извършва плащането;

  • Бенефициент – лицето в полза на което се привежда сумата.


7.Пасивни банкови операции

Пасивните операции служат за привличане на средства с цел образуване на банковите ресурси. При тези операции банката се явява длъжник или кредитополучател.

Средствата на банките по пасивните операции се делят на собствени, привлечени и от емисия на платежни документи.

Собствените средства на банките представляват преди всичко собствен уставен и резервен капитал. За изграждането на една банка е необходим първоначален собствен капитал. Той се набира от вноски на акционерите, а резервния- за сметка на отчисленията от печалбата на банката, както и от продажба на собствени акции и облигации.

Собственият капитал е само изходното начало за банковите операции.

Привлечените средства са във вид на депозити или влогове.

Под депозити се разбират всички вложения на клиентите независимо от тяхната форма, срок и др.

Безсрочни или депозити на виждане или до поискване са такива парични вложения, които могат да се изтеглят от вложителите изцяло или на части по всяко време без предупреждение.

Срочните влогове включват средства, които вложителите могат да изтеглят след изтичане на точно определен срок и не по-рано от него.

Към пасивните банкови операции принадлежат и така наречените приети или получени пари. Отнасят се още емисиите на банкови облигации, сертификати, заложни писма, даването на акцепти по менителници и др.



8.Активни банкови операции

Операциите, посредством които банките разпределят концентрираните у тях парични средства под формата на различни видове кредити, се наричат активни банкови операции.

Чрез активните банкови операции банките вкарват отново в кръгооборота привлечените преди това средства, чрез отпускане на кредити.

За отпускане на кредит е необходимо:



  • Молба;

  • Проверка на кредитното доверие- възможност за погасяне на кредита, на лихвите, на другите разноски;

За тази цел банката изисква различна информация като търговски баланс, баланс на данъците, имуществено състояние, финансов план, ликвидност, печалба и др.

  • Съгласие за отпускане на кредита- съдържа вид, размер и срок на кредита, начисляване на лихвите и разноските, кредитните гаранции, начина на предоставяне и на погасяне на кредита и др.

Особено място в договора за заема заема въпроса за гаранциите- такива като поръчителство, залог на ценни книжа, на стоки и други имущества и ценности.

9.Посреднически банкови операции

Към посредническата дейност на банките могат да бъдат отнесени следните услуги:



  • Разплащателни операции, арбитражни операции, търговия с благородни метали, инкасиране на документи като чекове, менителници и др.;

  • Услуги свързани с издаването на ценни книжа по поръчение на различни агенти- акционерни дружества, предприятия и други, съхраняване и управление на ценни книжа, съхраняване на ценности и ценни предмети и др.;

  • Доверителни операции, свързани с управление на имущества на лица, предприемане на тяхната продажба и редица други действия по поръчение на клиентите на банката. Всички тези услуги се заплащат по тарифите на банката.

Но банките предоставят и редица различни други услуги като снабдяване с информация по различни въпроси, проучвания, консултации, съвети и други, които най-често не подлежат на заплащане.


10.Запис на заповед

Записът на заповед е ценна книга, писмено нареждане за безусловно плащане. Записът на заповед (ЗЗ) е форма за писмено, доброволно и предварително уреждане на финансови отношенията между лица.

Лица, обвързани със записа на заповед са:



  • издател - лицето, издател на заповедта, който същевременно е и платец по нея;

  • поемател - лицето-кредитор, на което следва да се плати,

Страни по записът са издателят-платец, поемателят и джирантите, ако има такива.

Задължителни реквизити За да бъде един документ запис на заповед е достатъчно да бъдат изпълнени законовите изисквания за законоустановена форма и задължителни реквизити. Липсата на някой от реквизитите води до нищожност на волеизявлението.


Задължителните реквизити на записа на заповед съгласно чл.535 ТЗ са:

  • наименование - самият документ трябва да е назован „запис на заповед“, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът „запис на заповед“ ;

  • безусловно обещание да се плати определена сума - задължението може да бъде само в пари и без условия. Условие „ще се плати, ако (нещо)“ води до нищожност. Основание - заради какво са парите - е допустимо да има.

  • Сумата в записа на заповед може да е уговорена във валута, като в този случай се прилагат разпоредбите на чл. 494;

  • падеж - ако не е посочен, записът на заповед се счита платим на предявяване;

  • място на плащане - ако не е посочено такова, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя;

  • името на лицето, на което или на заповед на което трябва да се плати;

  • дата и място на издаване - записват се в горната лява страна на документа. Ако не е посочено място на издаване се смята, че е издаден в мястото, посочено до името на издателя;

  • подпис на издателя - без подпис записът няма правна сила. С подписа си издателят се задължава да плати определената сума на приемателя.

ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

За сумата от …………… /…………………………………………/. Място на издаване: гр.(с) ул. …………………………, № ……, ет…., ап……. Дата на издаване: …………...2009г. /………………………………………. две хиляди и девета година/. Място на плащане: гр.......... ул. …………………………, № ……, ет…., ап……. Падеж: ……...2009г. /………………………….. две хиляди и девета година/. Издател: …………………………………. с ЕГН………………………………. и л.карта №…………………………., изд. На…………..г. от МВР-…………………., жив. в............ , гр. ......... ул. …………………………, № ……, ет…., ап……., ще заплатя срещу представянето на настоящия запис на заповед сумата от …………… /…………………………………………/. на ремитента ……………………………………. с ЕГН……………. и л. к. №…………………, изд. на ………………….г. от МВР- ……………...

Издател:....................................



11. Менителница

Менителниците са ценни книги известни като менителнични ефекти. Те са формални, едностранни, безусловни и абстрактни правни сделки с несъдебно изпълнително основание. Менителницата се отличава с безспорност - наличието ѝ е достатъчно доказателство, че менителничното задължение съществува и е с обращаемост, тъй като самата менителницата и правата, които тя материализира могат лесно да се прехвърлят. Менителницата може да се прехвърля от един собственик на друг чрез джиро, цесия, универсално правоприемство и други. В някои случаи (при т.нар. ректа-джиро има забрана за джиросване или изрично не е на заповед).



  • Размера на дължимата сума трябва да е точно, ясно и категорично определен, като не се допуска тя да е определима към момента на плащането или към датата на падежа.

  • Вписването на условия за плащане по менителницата я правят недействителна. Основанието (например, с плащането се погасява задължение по договор) не прави менителницата невалидна. Недействителна я правят условията (уговорките), породили менителничното правоотношение (тя ще се плати, ако се случи дадено събитие - насрещно плащане, доставка на стока, извършване на услуга или др.)

  • Издателят може да поеме задължение за лихва върху сумата само при менителница, платима на предявяване или в определен срок след предявяването. В съдържанието следва да е посочена точно определена лихва, а не лихвен процент. Лихвата тече от датата на издаване на менителницата, освен ако издателят не е посочил друга дата.

  • Лице, подписало менителница без представителна власт, се задължава лично по нея и ако я плати има същите права, каквито би имал представлявания.

Лица, обвързани с менителницата са:

  • издател (трасант, наредител) - лицето, даващо нареждането за плащане;

  • платец (трасат, акцептант, изпълнител) - лицето поемащо задължението за плащане;

  • поемател (бенефициер, ремитент) - лицето, на което следва да се плати

Страни по менителницата са издателят, бенефициерът, платецът, а ако има такива - и джирантите (индосанти) и поръчителите (авалисти).

За да бъде един документ менителница е достатъчно да бъдат изпълнени законовите изисквания за законоустановена форма и задължителни реквизити. Липсата на някой от реквизитите води до нищожност на волеизявлението. Задължителните реквизити на менителницата съгласно чл.455 ТЗ са:



  • наименование - изразът „менителница“ задължително трябва да е включен в текста на документа, независимо дали фигурира в заглавието му;

  • безусловно нареждане да се плати определена сума - задължението по менителница може да бъде само в пари. Не може да се търси плащане по акции, облигации или други начини на плащане, различни от паричния. Сумата в менителницата може да е уговорена във валута, като в този случай се прилагат разпоредбите на чл. 494;

  • името на лицето, което трябва да плати - издателят отговаря за приемането и за плащането на менителницата. Той може да се освободи само от отговорността по приемането, но не и от отговорността за плащането. Ако платецът е физическо лице, следва да се запишат пълните му имена по лична карта. Ако платецът е юридическо лице, се посочва името по съдебна регистрация или договора за учредяване;

  • падеж - ако не е посочен, менителницата се счита платима на предявяване;

  • място на плащане - всяко едно посочено в менителницата място може да бъде място на плащане. Ако мястото на плащане е различно от местожителството на платеца се говори за домицилирана (domicilium) менителница. При непосочено място на плащане менителницата е платима в мястото, посочено до името на платеца (местожителството му);

  • името на лицето, на което или на заповед на което трябва да се плати;

  • дата и място на издаване - непосочването на дата на издаване води до нищожност на менителницата. При изготвяне на менителницата датата и мястото на издаване се записват в горната лява страна на документа. Ако не е посочено място на издаване се смята, че е издадена в мястото, посочено до името на издателя;

  • подпис на издателя - без подпис менителницата няма правна сила. С подписа си издателят се задължава да плати определената сума на приемателя.

Допускат се и други записвания по менителницата, освен изрично изискуемите от закона.

Бланкова менителница

МЕНИТЕЛНИЦА
Долуподписаният __________________________________________________________

като ИЗДАТЕЛ на настоящата менителница безусловно нареждам на ПЛАТЕЦА ____

__________________________________________________________________________

да плати на ПОЕМАТЕЛЯ ____________________________________________________

или на негова заповед следната сума: ____________ (словом ________________)

на падежа: _______________________________________________________________

и в мястото на плащане както следва: _____________________________________
Дата на издаване: ________________

Място на издаване: _______________

Подпис на издателя: ______________
Приета: ____________

12. Чек

Чекът е ценна книга, с която едно лице (издател), безусловно нарежда на друго лице (платец) да изплати определената в чека парична сума. Използването на чека като начин за разплащане започва още през 15 век в Италия, а най-масово е използван с икономическата си функция на платежно средство през 19 век. Чекът е от категорията на едностранните, абстрактни сделки. За издаването му не е нужно да има основание или да е постигнато някакво съгласие между издателя и платеца (изисква се единствено издателя да има покритие при платеца, който обикновено е банка). Използват се два вида чекове:


  • пресечен е чек, върху който са нанесени 2 успоредни линии:

    • общ пресечен е когато между двете линии няма написан текст или има обозначението "банка",

    • специален пресечен е чека, на който между двете успоредни линии е изписано и името на банката платец;

  • чек за минаване по сметка е чек, който отговаря на изискванията за обикновен чек, но изплащането му в брой е забранено и платеца може да изплати сумата само като я прехвърли по посочената сметка.

  Чекът е формална сделка. За неговото извършване ТЗ изисква писмена форма. Изискването е за действителността, а не за доказването му. Нещо повече. В закона са определени минималните реквизити, които трябва да съдържа, за да бъде действителен. Той следва да съдържа:

  •  Наименованието “чек” в текста на документа на езика, на който е написан.

  •  Наименованието може да е и като заглавие на документа;

  •  Безусловно нареждане да се плати определена парична сума;

  •  Името на лицето, което трябва да плати (платеца или издателя)

  •  Името на банката-платец;

  •  Дата и място на издаването;

  •  Място на плащането;

  •  Подпис на издателя;

  •  Името на чекодържателя, ако чекът е поименен (чл. 539 от ТЗ).

Чековата способност бива активна и пасивна. Издател на чек може да бъде всяко дееспособно лице, т.е. всяко физическо лице, което е навършило 18-годишна възраст и не е поставено от съда под пълно или ограничено запрещение поради недоразвитост или душевна болест. Чек може да издаде и компетентният орган на юридическо лице

            Изисква се издателят на чека да има покритие при платеца. Покритието представлява парично, ликвидно и изискуемо вземане на издателя срещу платеца. За платеца се поражда задължението да плати чека до размера на покритието, ако има изрично или мълчаливо споразумение с издателя. Мълчаливо споразумение съществува например, когато банката предава на влогодателя по паричен влог чекова книжка. Но дори да не са спазени споменатите две изисквания – наличност на покритието и чеково споразумение, чекът е действителен.

            Пасивна чекова способност в Република България притежават само банките. Изключително срещу банка е допустимо да бъде издаден чек, платим в страната (чл. 541 от ТЗ). Нещо повече. Само банка може да бъде трето лице, при което в седалището на платеца или в друго място да бъде платим чекът (чл. 546 от ТЗ).

            Допустимо е чекът да бъде издаден :



  •  На определено лице с или без изрична уговорка “на заповед”;

  •  На определено лице с уговорка “не на заповед” или с друга равнозначна уговорка;

  •  На приносител. За чек на приносител се смята такъв, в който не е посочено името на лицето, в чиято полза е издаден. Като чек на приносител има действие на чек в полза на определено лице с уговорка “или на приносител” или друг равнозначен израз (чл.543 от ТЗ).

Системата “Еврочек” представлява чекова гаранционна картаи чекова книжка от 25 чека, които се осребряват във всяка европейска страна, член на системата. Банката, чиито чекове се приемат за изплащане, възстановява сумите, които чуждестранните банки изплащат на приносителите на еврочекове. Гаранционните карти са поименни и непрехвърляеми. Те съдържат строго определени реквизити – наименование на издателя – банковия институт, номер на сметката, номер на гаранционната карта, срок на валидност на картата и подпис на вложителя.

13.Дебитна и кредитна карта


Дебитната карта е вид разплащателно средство за покупка на стоки, услуги и др. Дебитната карта също може да се използва и за получаване на пари като изплащане на заплати например. При покупки, за разлика от кредитната карта, сумата за покупката не се изважда от лимита отпуснат от кредитната компания или банката, а директно от банковата сметка или друга предплатена сметка на картодържателя.

Картодържателят е лице, притежаващо вид разплащателно средство, като например дебитна карта или кредитна карта.

Кредитната карта е вид разплащателно средство за покупка на стоки, услуги и др. За разлика от дебитната карта, сумата за покупка с кредитна карта не се изтегля от банковата сметка на картодържателя, а от отпуснатия кредитен лимит от банката или кредитната компания. В някои случаи кредитната карта е кодирана така, че да може да се надвишава допустимият лимит. Кредитните карти са важни за създаване и изграждане на кредитна история, която влияе на условията за отпускане на потребителски кредити като заеми, ипотеки и покупки на лизинг на автомобили например, както и други.

Кредитен лимит - финансовите средства, които могат да се ползват с дадената карта. Освен общия кредитен лимит, кредитните карти могат да имат и допълнителни лимити за ден, седмица или транзакция.

Гратисен период. Обикновенно кредитните карти имат гратисен период, в които ако се погаси задължението, не се дължат лихви.

Обезпечение - понякога за по-големи суми се изисква обезпечение

Такси - тук се включва както таксата за издаване, годишната такса за обслужване, така и таксата при теглене на пари в брой и плащания




14.БАНКОВИ ГАРАНЦИИ

Като средство за предпазване от рискове, свързани с неизпълнение на търговски или финансови задължения, в международната търговия широко се използват банковите гаранции. Последните представляват писмено изразено задължение на определена банка да изплати определена парична сума в случай на неизпълнение на задължения, поети от други лица, или при настъпване на някакъв риск. Банковата гаранция не е самостоятелна форма на плащане като акредитива или инкасото, но често се прилага в комбинация с тях за постигане на по-силна обвързаност между страните по външно-търговската сделка. По такъв начин основният ангажимент се подсилва и се отстраняват неблагоприятните последици в случай на неспазването му. С банкови гаранции се осигурява най-често определено плащане на купувача или се гарантира връщането на сума, получена авансово от продавача. Чрез тях банките също така осигуряват точното изпълнение, навременното изпълнение или качественото изпълнение на задълженията от страна на износителите и вносителите. Банковата гаранция се издава въз основа на договор като обикновено гарантът не поема задължение за цялата сума на договора. Също така гарантът ограничава своя ангажимент и по срок, след който задължението на банката отпада. Банковите гаранции са най-разнообразни и практически е невъзможна цялостна и пълна квалификация, но основно те биват:



  • банково поръчителство

  • самостоятелна / чиста банкова гаранция,

а във връзка с външно-търговските операции те биват банкови гаранции по вноса и по износа.

Пряко свързани с финансовите условия по външно-търговските сделки са банковите гаранции за плащане на поръчаната стока, за плащане чрез трата, за плащане на документарно инкасо, за предоставен аванс, за погасяване на фирмен кредит и др.



В случаите, когато не се използват банкови гаранции, за контрагентите е важно като средство за предпазване от рискове „делкредере“ да се използват услугите на някоя солидна неутрална стоково-контролна организация - „сюрвейанс“. Независимо от компетентността и добросъвестността на тези организации, не винаги могат да се избягнат всички рискове по стоковата доставка. Контролната организация обикновено извършва проверката в пристанището на натоварването, а след това не може да следи процеса на товарене, стифиране и превоз на стоката. Поради това в някои случаи по настояване на купувачите в договорите се предвижда срещу акредитивни документи да се изплати само част от сумата по сделката (обикновено 80 - 95%), а остатъкът да се плати извън акредитива след проверка на качеството и теглото в разтоварното пристанище.

Други средства за изключване рисковете от неплащане във външната търговия са международната менителница и международния запис на заповед, регламентирани с конвенция на ООН. И при двата документа издаването може да стане от двама или повече издатели, а плащането да се извърши на двама или повече бенефициенти.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница