Международна икономика
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
- Навигация на страницата:
- Ефект на създаване на търговия
- Ефект на отклонение на търговия (
| Статичният ефект (Static effect) се измерва чрез съпоставяне на изгодите, които страната получава от безмитната търговия, т. е. от процеса на създаване на търговия и загубите, които тя понася в резултат на отклоняване на търговия, т. е. от отказването на благоприятни търговски контакти със страни извън интеграционната общност. Ефект на създаване на търговия (Trade creation effect) има, когато страната се отказва от по-неефективното производство на дадена стока и я внася безмитно и по-евтино от страна членка на интеграционния съюз. Ефект на отклонение на търговия (Trade diversion effect) се създава, когато по-евтиният внос на стоки от страни извън съюза се замести с по-скъп внос от страна членка на съюза. Когато ефектът на създаване на търговия е по-голям от ефекта на отклонение на търговия, благосъстоянието на обществото нараства. За това спомагат взаимоконкуриращата се, а не взаимодопълващата се структура на икономиките на страните в съюза; по-големите търговски ограничения преди създаването на съюза; по-малките търговски ограничения, предевявани към трети страни и т.н.
Това теоретично обяснение може да бъде графично илюстрирано: Приемаме, че в международната търговия на царевица участват три страни – Англия, Франция и САЩ. Вътрешният пазар на царевица в Англия формира цена от 5$. Франция продава царевицата на международния пазар за 2$ , а САЩ – за 1$. При свободна търговия Англия би внасяла царевица от САЩ, тъй като нейната цена е най-ниска. Ако Англия облага вноса на царевица със специфично мито от 1,50$, цената на френската царевица в Англия става 3,50$, а на американската – 2,50$. При това състояние Англия би продължавала да внася царевица от САЩ. Количеството на собственото й производство се равнява на Q1. Вносът е равен на разликата Q2 – Q1. Приемаме, че между Англия и Франция, поради интеграционния съюз, митата се премахват и се осъществява единна митническа политика спрямо трети страни. Тогава цената на царевицата от САЩ ще се запази, докато френската царевица ще се продава на английския пазар по цена от 2$. Англия ще преориентира вноса си към Франция, тъй като вносната цена от 2,50$ ще спадне на 2$. Производството на царевица спада на равнище Q3, а потреблението нараства на Q4. Разликата Q4 – Q3 отразява нарасналия внос. Следователно последица от интеграционната общност е понижаването на вносната цена и увеличаването на обема на вноса. В резултат на това се подобрява икономическото благосъстояние на Англия. Явлението е създаване на търговия. Илюстрира се с триъгълниците А (производственият ефект) и В (потребителският ефект). Възниква и ефект на отклонение на търговия, защото Англия е заместила вноса на царевица от САЩ с този на Франция, при положение, че производствените разходи в САЩ са по-ниски от тези на Франция. Разходите за внос на Англия се увеличават с 1$ в сравнение с безмитната цена на вноса от САЩ, равна на 1$. Тоест, ако се изпълняваха условията на безмитния внос, но не в ситуацията на интеграционния съюз, Англия би внасяла царевица от САЩ, тъй като цената (1$) е по-ниска от вносната цена на Франция (2$). Загубата на икономическо благосъстояние се отразява с правоъгълника С и се изчислява като се умножи количеството Q2 – Q1 с разликата на безмитната цена на вноса от САЩ и Франция (1$). Крайният резултат се получава, като се сравнят триъгълниците А и В с правоъгълника С. Времето, безспорно, променя статичния ефект, поради което теорията обсъжда динамичен ефект (Time effect) от интеграцията. Той се очертава с увеличаване на икономическото благосъстояние на страната, в резултат на повишаване на ефективността на използваните ресурси. Това е възможно, тъй като внасяните по-евтини продукти поставят националните отрасли в изострена конкурентна среда. За да оцелеят, те трябва да намаляват производствените разходи чрез технологично обновление и рационализиране на производството (т.нар. конкурентен ефект). Фирмите, които в резултат на съюза разширяват пазарите си, увеличават собственото си производство, при което намаляват разходите за единица продукт, т.е. осъществяват икономии от мащаба (ефекти от мащаба на производство). Във времето се отчита увеличаване на социалното благополучие, технологично усъвършенстване, увеличаване на производствения капацитет и т.н. В теорията се счита, че социално-икономическите резултати от премахването на митата се измерват по-скоро с динамичните ефекти, отколкото с ефекта на създаване на търговия. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|