Международна сигурност
Изтегляне 136 Kb.
|
| II.Регионална сигурност
Сигурността може да бъде разглеждана както в глобален, така и в регионален мащаб. Изучаването на регионите дава възможност за задълбочен анализ както по проблемите на сигурността , така и на тенденциите и направленията в развитието на политическите , икономическите , социалните и културните процеси в тях , за конкретните измерения на регионалната политика и регионалното управление. Регионалната международна сигурност заема място между равнищата на индивидуалната и всеобщата сигурност. Тя допълва и укрепва както сигурността на отделната държава, така и общото състояние на сигурност в света. Термини като “регион”, “регионален”, “район” и др. се използват широко в политическата и специализираната лексика. Те се употребяват и в Устава на ООН. На учредителната конференция на организацията в Сан Франциско делегацията на Египет предлага в текста (на глава VIII) да се поясни какво се разбира под регион и регионално съглашение. Предложението обаче е отклонено, тъй като се преценява, че в устава не следва да бъдат включвани дефиниции и други определения от теоретично естество. Вникването в същността на термина "регион" показва едно твърде широко тълкуване. Преди всичко регионът предполага пространствена, физикогеографска среда. Наред с това той има и конкретна куптурно-цивилизационна, етническа, историческа, икономическа, екологичеrка и дори политикоадминистративна и правна общност. Регионите могат да съществуват в рамките на една държава или да обхващат групи от държави или отделни техни територии. В по-тесен смисъл, регион се определя като стопанско – икономическа общност или като културно – историческа област. В международния смисъл, понятието се използва, за да се определи група от близко разположени държави, които предствляват самостоятелна икономическа или географска общност. Те са близки по своя национален съствав и култура или по своето сходно обществено – политическо управление. В науката се смята, че това определение е характерно за времето на Студената война и двуполюсния модел. В този смисъл то е напълно валидно за множество региони по света, защото макар и не особено прецизно, то отразява главното – географската близост на страните. Обикновенно регионалното деление на света се прави въз основа на принадлежността на страните към различни континенти. Този метод не е особено прецизен, поради съществуването на множество държави, които се простират на два континента. Дори и в границите на един континент, държави имат разнороден етнически състав, разнообразен стопански и военнополитически потенциал, специфична материална и духовна култура. Друг подход за регионално деление е свързването на регионите с определени океански или моркси акватории, с имена на полуострови и планински вериги (Черноморски, Балкански, 3акавказки, Индокитай и др) Често и този подход не е подходящ, тъй като в тези региони съществуват различия на природни, етнически, културни и политически граници. Цивилизационните региони са най – големите пространствени обединения в световен мащаб, изградени на базата на сходни културни и исторически характеристики. Видни примери за такива обединения са Западноевропейският регион, включващ 24 високоразвити държави; Източноевропейският регион, съставен от 15 бивши социалистически страни; Северноамериканският регион – САЩ и Канада. Други самостоятелни региони са Латинска Америка, Югоизточна Азия и др. Разпадането на двуполюсната структура през Студента война става причина за ускоряване и задълбочаване на процеса на регионализация. Все по активна става всестранната интеграция между западните страни. Този феномен е характерен с намаляващата роля на националните държави и разрастване на междудържавното сътрудничество до степен, при която наднационалните, регионалните обединения все повече разширяват своите пълномощия, поемайки голямата част от управленческите функции на отделните страни. В началото на ХХI век структурата на международните отношения става все по – многопластова и броят на различните региони непрекъснато нараства. Практически всяка държава до някаква степен е част от даден международен регион, заедно с това участва в дейността на други регионални и субрегионални системи. По този начин се създават две нива на регионализация, от една страна, като обединение на държавите в различни международни региони и от друга – формиране на отделни региони между съседни държави. Проблемът за регионалната сигурност има разнообразни трактовки в зависимост от това дали се анализира регион в рамките на една държава, на общ регион от съседни страни или на група държави Проблемът за сигурността в един отделен регион се свързва от една страна с националната сигурност на отделните държави в региона и от друга с въпросите на международната сигурност в рамките на континента и света. Липсата на сигурност в една от страните рефлектира върху сигурността на останалите държави. В същото време мирът, добросъседството и интеграцията , или по-точно казано сигурността в определен регион , са непосредствено свързани с международното равнище на развитието на процесите на разбирателство и сътрудничество. Регионалната сигурност в системата на взаимоотношенията на държавите в един регион е важен елемент на геополитиката и на международните отношения в интерес на мира и стабилността. В този смисъл регионалната сигурност се влияе пряко от проблемите на националната и на международната сигурност. Регионалната сигурност , разбирана като взаимодеиствие между държавите в определен географски регион е сьстояние на международните и междудържавните отношения. изключващо нарушаването на мира или сьздаването на заплаха. Подобно на процесите в сферата на международната сигурност и при регионалната сигурност важни условия за мирния процес са преди всичко стабилността на системата от международни отношения , стриктното придържане към нормите на международното право , сътрудничеството, взаимното доверие и зачитането на справедливите интереси на всички страни от региона. Важни елементи на регионалната сигурност са: желанието за сътрудничество и намирането на общи пресечни точки в интересите между страните; наличието на задълбочени познания относно проблемите на отделните държави; предвидимостта на евентуалните предизвикателства, рискове и заплахи в развитието на отношенията между страните от региона и тяхното възможно външнополитическото поведение. Други важни условия за регионалната сигурност са липсата на конфликти, противоположности на интересите, противоборства и съперничество. Смята се, че всичко до голяма степен, е постигнато в отношенията между страните от региона Западна Европа. Различни са отношенията между държавите в другите региони на света. Ролята и значението, които едни или други региони могат да имат в световните отношения, са различни. Поради това развиващите се в тях процеси по различен начин могат да се отразят на състоянието на международния мир и сигурността в света. Тези различия са фактически, но не и правни. Регионът, от който в най-голяма степен зависят мирът и състоянието на световната сигурност е Европа. Тя има високо развити междудържавни връзки и отношения и е онази част от света, в която се осъществява особено интензивен обмен на материални и духовни ценности. Освен това континентът е бил средище на едни от най-продължителните и кръвопролитни военни конфликти в историята. Социалните и политическите промени в него през 90-те години на миналия век имат огромно отражение в цялата световна общност, което придава ново направление на международните отношения. За ролята и значението на европейския регион оказват влияние много различни фактори: 1) Европа е с особено геостратегическо значение; 2) приносът на континента в общочовешката материална и духовна цивилизация е несравним (напр. тук са направени един от най-големите, предизвикали радикални социални и икономически промени, открития в областта на науката и технологиите); 3) тук са намират повечето от юридически или фактически приети за велики сили държави – Русия, Германия, Франция, Великобритания, както и големи и влиятелни страни като Испания, Италия и други; 4) в Европа е и най-голямата и динамична интеграционна общност – ЕС – проявяваща се като самостоятелен и много активен субект на световната сцена; и 5) европейски са повечето страни постоянни членки на Съвета за сигурност. Поради правото им на вето, взаимното противопоставяне между тях е категорично способно да блокира действията на ООН. Силната връзка между устойчивостта на регионалния мир и сигурност в Европа от една страна и състоянието на световния мир от друга, се проявява особено отчетливо в международната политика още по време на студената война. През 1966г. за първи път е предложена идеята да бъде свикано Общоевропейско съвещание по въпросите на регионалната сигурност и сътрудничество. Тя става предмет на обсъждане на най-високо равнище и в края на 1972г. започват продължилите много месеци предварителни експертни консултации относно дневния ред, процедурата и организацията на съвещанието. Подготвеният документ е подписан през месец август 1975г. от държавните и правителствени ръководители на европейските страни, САЩ и Канада и става известен в историята като “Заключителен акт от Хелзинки”. Ключово значение изиграва включването в него на специален раздел “Следващи стъпки след съвещанието”, в който се изразява съгласие европейският диалог да бъде превърнат в траен процес. В съответствие с него следват нови общоевропейски срещи в Белград (1977-1978г.), Мадрид (1980-1983г.), Виена (1986-1989г.), Париж (1992г.) и Будапеща (1994г.). Диалогът се разширява и чрез многобройни разговори на експертно равнище. Преломна става 1992г., когато на съвещанието в Париж е взето решение да бъдат учредени общоевропейски институции: Постоянен комитет със седалище във Виена, Парламентарна асамблея, постоянен Секретариат, ръководен от Генерален секретар и др. Две години по късно в Будапеща е решено да бъде създадена Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). С най-голям потенциал за поддържане на мира и сигурността на континента обаче е Европейският съюз (ЕС). Той обхваща 27 държави с население от близо половин милиард души. Разполага с внушителен икономически потенциал, а плановете му предвиждат до края на 2010г. да се превърне в най-бързо развиващата се международна икономическа формация в света. За разлика от други съглашения и органи в Европа, Европейският съюз представлява развита и продължаваща да се развива интеграционна общност. Той отдавна осъществява, наред с всичко друго, и функциите на колективна защита на интересите и сигурността на участващите в него страни, и създава необходимите условия за преодоляване на пораждащото спорове и конфликти национално съперничество и за обединяване на държавите-членки около големи цели на общността. Европейската интеграция е плод на продължило десетилетия развитие. Една от първите му прояви става сключването на икономически съюз между Белгия, Холандия и Люксембург още преди приключването на втората световна война, който по-късно се трансформира в икономическата общност Бенелюкс. През 1952г. влиза в сила договорът, с който възниква Обединението за въглища и стомана. Към първоначалните шест негови членове по-късно се присъединяват Великобритания, Дания, Ирландия и Гърция. Следващата стъпка е подписването през 1957г. на т.нар. Римски договор, който създава Европейската икономическа общност. В същото време в Източна Европа са създадени Организацията на Варшавския договор и Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ). Обаче източноевропейската интеграция се оказва неефективна. През 1957г. в Рим е създадена и Европейската общност за атомна енергетика. През следващите години трите посочени формации се сливат и обединяват ръководните си органи, в резултат на което възниква Европейската общност – най-развитото интеграционно обединение в съвременния свят. През 90-те години подписаният в Маастрихт договор отбелязва нова голяма стъпка в икономи-ческата и политическа интеграция на Западна Европа. Реорганизираната с него структура на ЕС се състои от три основни елемента: Европейска общност, обща политика в областта на външните отношения и отбраната, и сътрудничество в правосъдието и вътрешните работи. Важнен регион за европейската сигурност е Югоизточна Европа. Сигурността в този регион зависи до голяма степен от вътрешната сигурност на всяка национална група. Ето защо при разискването на регионалната сигурност в този регион на преден план се поставя въпросът за преодоляването на кризите и конфликтите в интеpec на отделните народи и държави. Нещо което при съществуващите реалности в тази част от стария континент е малко вероятно да се постигне. Задължително условие е да се държи сметка на факта, че сигурността предполага цялостен комплекс от мерки в различни сфери - духовна, социална, политическа, икономическа, екологическа, вътрешнодържавна, междудържавна и др. Не е за подценяване и обстоятелството, че осигуряването на регионалната сигурност зависи от двете взаимосвързани системи, каквито са организацията и управлението на процесите на сигурност и сътрудничество. Механизмите на първия зависят от единството на ценностите, целите и интересите на страните в тази част на света. Вторият процес предполага прогнозиране, планиране, организация, координация, мотивация и контрол. Уставът на ООН предвижда възможност да се създават регионални организаци,които обединяват държави от някой географски регион , за да се поддържа международния мир и сигурността в региона.Дейността на такива организации трябва да бъде съвместима с целите и принципите на ООН.При това в Устава на ООН(чл.53)специално се подчертава,че викакви принудителни мерки не могат да бъдат предприети от регионалните организации без упълномощаване от Съвета за сигурност на ООН;изключения представляват само действията на самоотбрана(чл.51). Регионални международни организации са : Организацията на Северноатлантическия договор,Съветът на Европа,Лигата на арабските държавиОрганизацията за африканско единство,Организацията на американските държави,Асоциацията на държавите от Юго-Източна Азия,Организацията на Тихоокеанския пакт. Изтегляне 136 Kb. Сподели с приятели:
|