Мeждунaрoднo висшe бизнeс училищe бoтeвгрaд дистaнциoннo oбучeние бaкалавърскa прoгрaмa Бизнeсaдминистрaция
Изтегляне 0.77 Mb.
|
| Феодализъм
През този период е важно да се отбежи, че броят на робовладетелските стопанства, произвеждащи селскостопанска продукция за пазара постепенно намалява. Търговията отслабвала, а занаятите западали. Градовете губели предишното си значение и икономическите връзки между провинциите все повече отслабвали. Робството станало спирачка за по нататъшното развитие на производствените сили. Тяхната незаинтересованост от резултатите на труда им пречела за развитието на техническия прогрес. Постепенно се сформирали колони, които обработвали господарските земи, но били пълноправни и свободни хора. На ред с тях съществувал и : слой на прекариите – свободни държатели на парчета земя, която получавали от едрите земевладелци при различни условия. С кризата на робовладетелското общество и прехода към феодализъм е свързана и еволюцията на християнската църква. Особено важно е да се подчертае, че духовенството започва да ръководи и светските дела и по този начин става носител на редица икономически идеи. Икономическата мисъл се облива в религиозна обвивка. Най-ярък представител на икономическите идеи от този период е хипонския епископ Августин (354 – 430г.). Неговото отношение към търговията е отрицателно, той вижда в нея порок. Категорично е против да се дават заеми за лихва. Истинският разцвет на феодализма е от средата на 9-ти до 15-ти век и се характеризира с господство на едрата поземлена собственост. Социално-икономическите идеи на Тома Аквински (1225 – 1274г.) отразяват новите явления в развитието на феодализма – разрастване на занаятите, търговията, развитието на паричните отношения и т.н. Неговите икономически възгледи са свързани с: Труда Не цени еднакво различните видове труд. Аквински гледа на разделянето на труда, изхождайки от феодалната йерархия и от разделението на обществото на съсловия. Богатството Аквински признава частната собственост като естествена, необходима и отговаряща на природата и човешката потребност. На това основание той не е против натрупването на богатство. Теория на „справедливата цена” Цената на стоката е справедлива тогава, когато се основава на онова количество труд, което е вложено за нейното производство. Всеки производител отчита количеството труд, вложил в стоката при определяне на нейната цена. Излиза, че цената се основава на стойността. Цената, която дава възможност на продавача да живее съобразно със своето собствено съсложно положение е справедлива цена. Теория на лихвата Според Аквински лихвата във формата на наем следва да се вземе и именно тези отношения, между наемодател и наемател помагат за икономическото развитие. През епохата на феодализма с официална икономическа мисъл, представлявана от църквата, се формира антифеодална икономическа мисъл, която намира израз в религиозните ереси, които се отклоняват от религиозните догми.
Меркантилизъм Меркантилизмът заема важно място и ярко отразява настъпващите промени в икономическия живот на Европа през 16 – 17 век. Той изразява настъпващите потребности на икономическото развитие на епохата и интересите на формиращата се буржоазия, която става все по-влиятелна стопанска и политическа сила. В редица страни меркантилизма е използван за разширяване на търговията и промишлеността в рамките на феодалния режим. Характерно е, че този период на късното средновековие е всъщност епохата на първоначалното натрупване на капитала, където търговския капитал, като първа историческа форма на капитала, заема важно място. Меркантилизмът е икономическа платформа на европейската буржоазия, именно в периода на първоначалното натрупване на капитала. Тази платформа е аргументиран призив към търговците за максимална външнотърговска експанзия. Характерно за меркантилизма като доктрина е, че в нея се апелира за намесата на държавата в икономическата практика. В периода на първоначално натрупване на капитала абсолютизмът играе много важна роля в икономическия живот, като способства създаването на икономически компании, съдейства за икономическата експанзия и грабеж, поощрява манифактурната промишленост с огромни субсидии, обогатява банкерското съсловие, чрез система на държавния дълг. Ето защо е напълно естествено меркантилизмът да се уповава на кралската власт и нейното активно вмешателство в икономическия живот. Въобще икономическата програма на меркантилизма се отличава с типичния за буржоазията практицизъм. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|